№ 367
гр. Пещера, 09.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240101128 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. Г. П., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не
се явява. За него се явява адв. В. И., надлежно упълномощен да го
представлява.
ИЩЦАТА Н. П. Г., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не
се явява. За нея се явява адв. В. И., надлежно упълномощен да я представлява.
ИЩЦАТА Р. Г. М., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, се
явява лично и с адв. В. И., надлежно упълномощен да я представлява.
ИЩЕЦЪТ И. П. Г., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, се
явява лично и с адв. В. И., надлежно упълномощен да го представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Д. Г. М., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ Д. Г. Г., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК,
не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ М. Н. С., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ З. Н. С., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ Б. П. Д., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
За тях се явява пълномощникът им адв. Т. В. К.-Д., надлежно
упълномощена да ги представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Н. Б. Г., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
1
ОТВЕТНИКЪТ Б. С. Г., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ Д. С. В., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ Н. Т. Б., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ М. П. Г., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ Д. Г. Г., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ Д. А. Г., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ Д. А. К., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ П. Г. Г., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ А. И. Г., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ С. И. В., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от
ГПК, не се явява.
По хода на делото:
АДВ. И. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К.-Д. – Да се даде ход на делото.
Явилите се ответници М. Г., Д. Г., И. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът, като съобрази, че страните са редовно уведомени за днешното
съдебно заседание, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото. Ето защо и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. И. – Представям писмени молби от ответниците Д. С. В., Б. С. Г.,
П. Г. Г., С. И. В., А. И. Г. и Д. А. К., че не оспорват иска. Аз не съм
пълномощник на тези ответници.
АДВ. К.-Д. – Запознах се с тези молби. Възразявам да бъдат приети и
приложени към делото. Ако приемем, че това е отговор на искова молба,
възможността за представянето им е преклудирана. Отделно от това, ако е
отговор, следва да бъдат входирани в съда от лицата. От друга страна, ако
2
приемем, че са просто едни заявления или молби, адв. И. не е пълномощник,
както сам заяви, на тези лица, и в момента представя едни листове, подписани
от някой, без каквато и да било доказателствена тежест по делото, и не следва
да бъдат приети.
АДВ. И. – Не са входирани в съда, защото тази сутрин ги представям,
смятам, че това са становища на страните, които няма пречка да бъдат приети
по делото, тук за преклузия не може да се говори въобще.
АДВ.К.-Д. – Категорично оспорвам авторството на тези молби. Не са
входирани от хората по надлежния ред. Не е ясно кой ги е подписал, и вместо
да откриваме процедура по авторството, считам, че не следва да се приемат.
Оспорвам авторството им, тъй като не е ясно дали са подписани от
ответниците.
АДВ. И. – Желая да се ползвам от документите, които представих.
Предвид представените в днешното съдебно заседание писмени
документи от адв. И., за които се твърди, че са на част от ответниците, и с
оглед направеното оспорване от адв. К.-Д., съдът намира, че следва да се
открие производство по чл. 193 от ГПК – оспорване истинността на документ.
В конкретния случай адв. К.-Д. оспорва авторството на документа с
твърдение, че лицата, които са посочени за техни автори, не са тези, които са
изготвили и подписали документа. В случая се оспорва частен документ,
който не носи подписа на страната, която го оспорва, като при това положение
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК, тежестта на доказване пада
върху страната, която е представила документа, в случая това са ищците.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА по делото писмени молби от ответниците Д. С. В., Б. С. Г.,
П. Г. Г., С. И. В., А. И. Г. и Д. А. К..
ОТКРИВА производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на следните
документи:
Документ от ответницата Б. С. Г., в който е посочила, че не оспорва иска
за местото в м. „Куилето“;
Документ от ответницата Д. С. В., в който е посочила, че не оспорва иск
за местност в „Куилето“;
Документ от ответницата П. Г. Г., в който е посочила, че не оспорва
иска;
Документ от ответницата С. И. В., в който е посочила, че не оспорва
иска;
3
Документ от ответника А. И. Г., в който е посочил, че не оспорва иска;
Документ от ответницата Д. А. К., в който е посочила, че не оспорва
иска. Рода на баща й А. Г. не са имали ливада в местността „Куилето“ над
Пъпанова къшла – Костандовско;
УКАЗВА на ищците, че е тяхна тежестта да докажат по делото, че
авторите, които са посочени в тези частни документи, действително са техни
автори.
АДВ. И. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ. К.-Д. - Представям същия снимков материал, който беше
приложен в предходни заседания, от местността от преди две години, където
се вижда, че фургон няма - от различни ъгли до граничещия с горския фонд
големият имот. Тези снимки са от преди две години, но няма цифрово
изображение кога е изготвен.
АДВ. И. – Да се приложат по делото, макар че не може да се направят
никакви изводи от тези снимки, защото те нямат дата, а фургона в момента го
няма там.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА като веществени доказателства по делото 5 броя черно-бели
копия на фотоизображения без дата и час на изготвяне.
АДВ. К.-Д. - Нямам други доказателствени искания на този етап.
Съдът пристъпи към разпит на допуснатия от страна на ищците
свидетел.
В залата се въведе свидетелката Ц.Г.Р..
Сне се самоличността й:
СВИДЕТЕЛЯТ Ц.Г.Р. – на 42 години, българка, български гражданин, от
гр. Чепеларе, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, във
фактическо съжителство със сина на ищцата Р. Г. М..
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава
да говори истината.
Пристъпи се към разпита й:
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛКАТА Р. – Знам имота, за който се води делото. Ходихме със
С.Д. и Г.М., С.Д. да си поставя караваната, фургон, и понеже в началото не
знаехме, и С. П.а, на Д. П. жена му, имат къща за гости, и тя ни посрещна и ни
закара до мястото, където да се постави. Самото място се заобикаля от другата
страна на язовир Батак, в м. „Куилето“. Тя ни посочи мястото и съответно С.Д.
4
си постави фургона. Преди това с баща ми, който почина, сме ходили там на
палатка, това е било преди 2014 г., преди да забременея. Бяхме на палатки,
понеже той беше пещерняк, аз също съм пещернячка, и от Ракитово имаме
приятели пещерняци. През 2019 г. лятото отидохме да подставим фургона,
тоест през 2019 г. С. ни показа мястото и на следващото лято го поставихме.
Фургонът стоя там до миналата година лятото, защото риболовът намаляваше
и той реши да си го измести на друго място. С баща ми през 2014 г. ходихме
там на палатка, той почина 2018 г., бяхме на същото място. С. ни го посочи
това място, бяхме там с нейно разрешение, тя е съпругата на Д. П..
На въпроси от съда:
СВИДЕТЕЛКАТА Р. – Аз съм ходила на това място, когато трябваше да
се постави фургона. На палатки преди това сме ходили. Мястото няма как да
го забравя, трябваше С. да ни го посочи, защото е частен имот, обикновено
частните имоти, ако се използват от други хора, някои собственици са против,
по същия начин както и с наши имоти, и аз имам имоти. С Р. М. сме си
говорили, че имат място. С баща ми постоянно сме били по експедиции и сме
ходели. Р. М. не ни го показа, защото е възрастна жена, няма кола. Аз нямам
кола, тогава стигнахме с баща ми, той караше. Състоянието на Р. не й
позволяваше да се качи да ни го покаже мястото, тя е със световъртеж. На нас
ни се показа едно място, не знам за други места. Пътят за там е черен, няма
асфалт, и само с високопроходима кола се стига до там, по-ниските коли
опират. Не е на брега на язовира, по - на високо е, на 200-300 метра разстояние
от брега е. Високо е, не е на самия язовир. Мястото не е оградено, някой
трябва да ни го покаже, за да знаем кое е.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛКАТА Р. - Когато сме били там – и преди на палатка, и след
това, когато там беше фургона, не е имало случай някой да дойде да каже -
защо сте се настанили на моето място. През всичките лета, и ние сме ходили,
после със С.Д. и неговите деца, и с бившата му съпруга сме ходили, после и аз
с моето дете, всичките сме били на фургона, нямало е никой, който да дойде и
да каже: „Това е частен имот, напуснете“. Аз за този период, през който
фургона беше там, съм ходила почти всяко лято заради детето, за уикенда,
защото С.Д. работи и единственото му свободно време е петък, събота и
неделя. Той има джип, и за нас е добре. Никога не ни е отказал, приятели сме.
Не сме ходили само ние, има и други приятели, които са ходили.
На въпроси от адв. К.-Д.:
СВИДЕТЕЛКАТА Р. – Както казах: през 2014 година баща ми ме е карал
на мястото на палатка; той почина 2018 година; през 2019 година ни е
показано мястото. Баща ми ми показа това място преди 2019 година. През
2014 година пак С. ни закара, за да ни покаже мястото, а през 2019 година С.Д.
ни закара и С. дойде да ни покаже мястото, отново. С.Д. е приятел на моя
съжител – Г.М.. Г.М. е син на Р. М., която е ищец по делото тя не ни е водила
там, а ни е водила С.. Имотът знам, че е на Р. и на брат й Д. П., С. П.а е съпруга
5
на Д.. Фургонът беше метален, от едновремешните, на колела, той има теглич
на джипа и се закача фургона на джипа. Фургонът беше оставен постоянно
там, и миналото лято го премести. Беше оставен на колелата си. Запозната съм
само с един имот на хората в този район. Когато съм ходила, имотът не беше
окосен, беше трева.
АДВ. И. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К.-Д. – Нямам повече въпроси.
Явилите се ответници М. Г., Д. Г., Д. Г. – Ние нямаме въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката Р. и същата напусна залата.
В залата се въведе свидетелят на ответната страна Т.П..
Сне се самоличността му:
СВИДЕТЕЛЯТ Т.А.П. – на 62 години, българин, български гражданин,
от гр. Батак, женен, със средно образование, работи, неосъждан, без дела и
родство със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава
да говори истината.
Пристъпи се към разпита му:
На въпроси от адв. К.-Д.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. - Знам къде са имотите, предмет на настоящото дело,
аз съм съсед отдясно на тях, на големия имот. Аз имам имот на яз. Батак. М. и
Л.С. са ми съседи на имота. Моят имот е в съседство с тях и с Горския фонд, те
са ни съседи от ляво, непосредствено от ляво. Съседният имот е ливада. Знам,
че те имат и друг имот, по-надолу, по-малък имот. Не знам идентификатора на
моя имот.
На свидетеля се предявиха Скица на поземлен имот № 15-1165757-
02.11.2023 г. с идентификатор 02837.6.820 (стр. 13 по делото) и Скица на
поземлен имот № 15-1165754-02.11.2023 г. с идентификатор 02837.6.766 (стр.
14 от делото).
СВИДЕТЕЛЯТ П.: на Скица на поземлен имот № 15-1165754-02.11.2023 г. с
идентификатор 02837.6.766 сочи поземлен имот 771 – Това е моят имот. Ние сме
отдясно на тях.
На въпроси от адв. К.-Д.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Всяка година ходя на моя имот, когато е време за
коситба, и по други поводи. На съседния имот съм виждал М. и Л., както и
косачи. За първи път видях В.В. да коси и като се прибра в Батак го попитах,
той каза, че те са му възложили – М. и Л.. Това е било преди пет години
някъде. Л. е съпруг на М.. През всичките тези години когато съм ходил на моя
имот, никога не съм виждал нито постройки, нито да има фургон поставен в
техния имот. Това са голи ливади. Има саморасляци, ние сме до Горския фонд.
6
В.В. знам, че косеше там наблизо – на съседите, на който му поръча, както и на
тях. В малкия имот също не съм виждал, наоколо никога не е имало нито
фургони, нито постройки. Не съм виждал никъде наблизо, ние сме нависоко,
не съм виждал долу постройки, поне не никъде наблизо. Дали може фургон да
стигне дотам – там е за високопроходим автомобил, то е високо. Самите
ливади са с наклон.
На въпроси от адв. И.:
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Както казах, ходя всяка година, всяко лято. Ходим,
разхождаме се, правим си пикник. Целта ни е да си видим мястото и когато се
коси, да си покажем границите, за да не се влезе при съседите, то не е
оградено, това са ливади. То си е отворено. В.В. последно го е косил преди
повече от пет години. Никакви постройки или фургони – нищо не съм виждал
там, това са ливади, от гората ни почват местата. В периода 2020-2024 година
съм ходил, лятото и преди есента, само зимата не съм ходил. Многократно съм
ходил.
На свидетеля се предявиха: цветно фотокопие от фотоизображение
(лист 121 по делото), както и представените в днешното съдебно заседание: 5
броя черно-бели копия на фотоизображения, без дата и час на изготвяне.
СВИДЕТЕЛЯТ П. – Това, което ми се сочи (на л. 121 от делото), не го
разпознавам. Такъв наклон няма там. На следващата снимка, това е гората, и
ние граничим, оттук надолу сме ние. Тези черно-бели снимки, които ми се
показват, според мен са на един и същи имот. Приличат, това са ливадите тук.
Там, където започват дърветата, е гората и ние граничим, ние сме два
правоъгълника надолу. Язовирът е чак надолу. И надолу е снимано, и нагоре е
снимано. Това са синори (сочи на снимка на л. 121), тук няма (сочи на другите
снимки). В дясната част на цветната снимка на л. 121 не го разпознавам това,
отсечено е. Ей това са ливадите (сочи на другите изображения), равно, и има
дървета отстрани.
АДВ. К.-Д. – Нямам повече въпроси.
АДВ. И. – Нямам повече въпроси.
Явилите се ответници М. Г., Д. Г., Д. Г. – Нямаме въпроси.
Съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
АДВ. И. - Във връзка с разпределената доказателствена тежест, ще
представя от всички тези ответници, от които днес представих молби,
документи, с които ще потвърдят, че те са авторите на молбите, което според
мен е достатъчно. Знам, че са ответници, и аз не съм им пълномощник, това не
е отговор на исковата молба, това е становище по иска.
АДВ. К.-Д. – Нямам други доказателствени искания.
Явилите се ответници М. Г., Д. Г., Д. Г. – Нямаме искания.
7
За продължаване на процесуалните действия по делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21.10.2025 г. от 13,30 часа.
АДВ. К.-Д. – Аз не мога, имам личен ангажимент, ще съм извън
страната.
Предвид изявлението на адв. К.-Д., съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.10.2025 г. от 10,00 часа, за която
дата и час страните са редовно уведомени от днешното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,28
часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
8