Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 40
Ботевград, 19.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1547 по описа за 2016 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.60 от ЗН.
„Ю. Б.”АД /предходно фирмено наименование „Ю. И Е.
Д. Б.”АД/, с ЕИК:*********, чрез пълномощник адв.Г.Р.Д.
от САК, съдебен адрес-***, моли да бъдат осъдени Ц.С.С.
***, с ЕГН: **********, Ц.Н.С. ***, с ЕГН: **********, В.Н.С. с ЕГН: **********,
лично и със съгласието на майка й Ц.С.С. и В.Н.С. с
ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка й Ц.С.С.
***, като наследници на Н. Й. С., починал на 17.11.2012г., в качеството му на
ЕТ“Р.-Н. Й.“ с ЕИК:*********, кредитополучател по Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г.,
продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, изменен и
допълнен с Анекс №1 от 02.07.2009г. и с Анекс №2 от 22.04.2010г., като при
условията на разделност всеки един от тях да
заплати сумата-главница от по 1701.47лв.,
представляваща част от общо дължимата
главница от 6805.86лв. по Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г.,
както и законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от
20.12.2016г. до окончателното заплащане, както и при условията на разделност всеки един от тях да заплати и сумата от по
109.83лв., представляваща възнаградителна лихва на
основание чл.3 от горния договор или представляваща 1/4 част от общо дължимата възнаградителна лихва от 439.33лв., както и при условията на разделност
всеки един от тях да заплати и сумата от
по 3.01лв., представляваща такси и комисионни по договора или
представляваща 1/4 част от общо
дължимите такси и комисионни по договора от 12.05лв.
Ищецът моли да му се присъдят
разноските по настоящето дело.
В с.з. ищецът, чрез
процесуалния му представител адв.П. Й. П. / пълномощно
на л. 165/ поддържа предявените искове срещу всички ответници.
Представя писмени бележки с вх.№ 1312/26.02.2018г, изпратени по пощата с п.кл. от 23.02.2018г.
Ответниците-Ц.С.С., Ц.Н.С. и непълнолетните В. и В. Н. С., лично и със
съгласието на майка им Ц.С.С.,***, не са направили възражение по горните искове
и не са представили писмен отговор в предвидения в закона срок.
Непълнолетните ответници
В. и В. Н. С., чрез пълномощник адв. А.Ч. от АК-Р.,
са депозирали становища с вх.№№ 3688 и №3689 от 12.06.2017г., които са извън
срока за писмен отговор, същите се отнасят само до дадената им възможност да
приемат наследството, останало от баща им по опис, в които становища, заявяват,
че не приемат наследството, останало от баща им Н. Й. С..
В с.з ответниците Ц.С.С., непълнолетните В. и В. Н. С., чрез пълномощника им адв.М.О.К. от САК/ пълномощни на л.166 и л.167/ заявяват,
че исковете спрямо тях са недопустими и молят делото да бъде прекратено.
В с.з.
ответникът Ц.Н.С. ***, редовно призован,
не се явява и не взема становище по исковете.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че ответниците са
наследниците по закон на Н. Й. С., който е починал на 17.11.2012г., тъй като
ответникът Ц. С. е негова преживяла
съпруга, ответниците Ц., В. и В. С., са негови деца.
Горното се установява от приложените писмени доказателства- копия от удостоверение
за наследници, издадено от община Правец и от препис-извлечение от акт за
смърт, съставен в гр.С..
Наследодателят на ответниците Н. Й. С. в качеството му на ЕТ“Р.-Н. Й.“ с ЕИК:
********* е сключил договор за банков кредит
Продукт „Бизнес револвираща линия плюс” № BL 14642 от
20.03.2008г., сключен между ищцовата банка и ЕТ „Р.-Н.
Й.” като кредитополучател на сумата от 11000лв., изменен с Анекс №1 към договор
за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия
плюс” № BL 14642 от 02.07.2009г., подписан от страните и изменен с Анекс №2 към
договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия плюс” № BL 14642 от 22.04.2010г., подписан от страните, в който е
посочено, че кредитът се погасява на равни месечни анютетни
вноски в срок до 21.03.2015г. съгласно погасителен план, който е неразделна
част към анекса.
Горното се установява от приложените
по делото писмени доказателства-копия от договор за банков кредит Продукт
„Бизнес револвираща линия плюс” № BL 14642 от
02.07.2009г., от Анекс №1, от Анекс №2 и от погасителен план.
От приетата по делото и неоспорена от
страните основна съдебно-счетоводна експертиза/СЧЕ/ с вх.№ 6782/13.10.2017г.,
изготвена от вещото лице М.П.Т., икономист /л.209-210/, се установява, че е
усвоена сумата от 11000лв. по процесния договор за
банков кредит и последната платена от кредитополучателя в цялост вноска по
кредита е на 03.09.2012г. Общият размер на погасената главница е в размер на
4194.14лв. и непогасената главница е в размер на 6805.86лв. Размерът на възнаградителната
лихва по кредита за периода от
21.12.2013г. до 20.12.2016г. е сумата от 439.33лв. размерът на дължимите такси
за горния период от време е в размер на 12.05лв.
Съгласно приетата по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /ДСЧЕ/ с вх.№ 985 от 09.02.2018г.,
изготвена от вещото лице М.П.Т., която страните не са оспорили и съдът приема
изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че в случая съгласно
отразеното в договора за кредит годишната лихва се определя като сбор от действащия базов лихвен процент-малки
фирми/ БЛПМФ/ за лева, определен от банката и договорна лихвена надбавка от 1.5
пункта. Към момента на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ е 10 %.
В договора е посочено, че БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него остават
задължителни за страните и подробно в заключението вещото лице е посочила изменението
на лихвените проценти до 06.10.2017г.
След откриване на наследството на 17.11.2012г.
на наследодателя на ответниците Н. Й. С., същите са се разпоредили с
част от него като са продали на 24.01.2015г. получения по наследство от Н. Й. С.
недвижим имот, находящ се в гр.Правец.
Горното се установява от приложеното копие от нотариално дело № 17 от
24.01.2015г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград.
Ответникът Ц.Н.С., 20-годишен е участвал в продажбата като продавач на полученото
по наследство от баща му Н. Й. С., включващо описания в договора недвижим имот
в гр.Правец.
Видно от приложения оригинал на
справка от 24.10.2017г., издадена от административния секретар на РС-Ботевград,
се установява, че в Особената книга за приемане и отказ от наследство в
РС-Ботевград на страница 153 под № 7 от
04.04.2016г. има вписан отказ от наследство от Ц.Н.С.
от наследството на баща му Н. Й. С..
Не е спорно и обстоятелството
между страните, че към момента на подаване на исковата молба и сега не
съществува ЕТ“Р.-Н. Й.“ с ЕИК: *********.
Непълнолетните ответници В. и В. Н. С., които
са 16-годишни, не са приели наследството на баща си Н. Й. С. по опис, въпреки
дадената им за това възможност от съда по настоящето дело като изрично са
заявили, че не приемат наследството му.
Ответниците не
са представили доказателства, а и не твърдят, че са заплатили процесните суми на ищеца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че така предявените обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.48 и чл.60
от ЗН за процесните суми срещу ответниците, като наследници на Н. Й. С., починал на
17.11.2012г., в качеството му на ЕТ“Р.-Н. Й.“ с ЕИК:*********, кредитополучател
по Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г., продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, изменен и допълнен с Анекс №1 от
02.07.2009г. и с Анекс №2 от 22.04.2010г.,
са допустими, тъй като са налице
положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Възраженията на ответниците
Ц.С. и непълнолетните й деца В. и В. С., че исковете са недопустими, за това,
че ЕТ“Р.-Н. Й.“
с ЕИК:********* не съществува в правния мир, тъй като регистрацията му в
Търговския регистър е заличена, е
обстоятелство, което не се отразява на правосубектността
на ответниците по настоящето дело, за това, че
ответник по делото не е ЕТ“Р.-Н. Й.“, а наследниците по закон на Н. Йорданов, а
именно физическите лица, които в случая са правосубектни.
Цитираното определение № 435 от 10.12.2008г. по ч.т.д.№ 211/2008г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ отделение, се отнася до случай, в който Едноличен търговец, който е
заличен е ответник по предявен иск. По настоящето гражданско дело, ответници по делото са физическите лица или наследниците по
закон на физическото лице Н. Йорданов, който преди смъртта си е имал
регистриран ЕТ“Р.-Н. Й.“.
Настоящият съдебен състав намира, че
наследниците на починалия ЕТ, независимо от това дали са поели или не са поели
предприятието на ЕТ носят отговорност за задълженията на предприятието по
силата на наследственото правоотношение. Това е така, тъй като ЕТ отговаря за
задълженията на търговското предприятие не само с имуществото на предприятието,
но и с личното си имущество, включително имущество, което е СИО/съпружеска
имуществена общност/. Нормата на чл.48 от ЗН/Закон за наследството/
представлява оборима законова презумпция, т.е. с
откриване на наследството законът презумира факта, че наследството е прието като
наследниците носят отговорността по чл.60 от ЗН. В тежест на наследниците е да
представят доказателства за това, че са се отказали от наследството или че са
приели наследството по опис. По силата на наследяването наследниците на
починалия ЕТ отговарят за задълженията на търговското предприятие.
Отговорността на наследниците е на основание чл.60 от ЗН, а приемането на
наследството се презумира на основание чл.48 от ЗН. В
този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 437 от
17.01.2012г. по гр.д.№ 70/2011г., ІІІ
г.о. на ВКС.
Поради гореизложеното съдът намира,
че ответниците по настоящето дело като наследниците
по закон на починалия на 17.11.2012г. ЕТ“Р.-Н. Й.“ са пасивно легитимирани да
отговорят по така предявените от ищцовата банка
искове.
Разгледан по същество всеки един
от четирите главни иска за сумата-главница от по 1701.47лв., представляваща част от общо
дължимата главница от 6805.86лв. по
Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1
от 02.07.2009г. и с Анекс №2 от 22.04.2010г., сключени между ищцовата банка и ЕТ“Р.-Н. Й.“, като при условията на разделност
срещу всеки един от ответниците или по 1/4 идеална
част от общо дължимата главница, е
изцяло основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:
От представените по делото писмени
доказателства и приетите СЧЕ и ДСЧЕ, изготвени от в.л. М.П.Т., които съдът
кредитира изцяло като компетентни и съответстващи на приложените доказателства,
се установява, че ищецът доказа наличието на действително сключен писмен
договор за банков кредит, а именно Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г.,
продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, изменен и
допълнен с Анекс №1 от 02.07.2009г. и с Анекс №2 от 22.04.2010г., сключени
между ищцовата банка и ЕТ“Р.-Н. Й.“, с които анекси
се изменя крайния срок на погасяването на кредита, от които се установява, че
страните са се съгласили ЕТ“Р.-Н. Й.“ като кредитополучател да върне на равни
месечни вноски получената в кредит сума заедно с възнаградителна
лихва съгласно погасителен план, приложен към последния анекс. Крайният срок за
плащане е 21.03.2015г. Предявените искове са предявени след като е настъпил
крайния срок за плащане по договора за кредит.
Възраженията на ответниците
Ц., В. и В. С., че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита по надлежния
ред са ирелевантни, тъй като ищцовата
банка се позовава на падежирал на 21.03.2015г.
договор за банков кредит.
Съгласно приетата СЧЕ, изготвена от
в.л. М.Т., се установи, че ЕТ“Р.-Н. Й.“ като кредитополучател е усвоил сумата
от 11000лв., която му е предоставена от ищцовата
банка. От същото заключение се установи, че не е погасена до момента
сумата-главница от 6805.86лв., възнаградителна лихва
от 439.33лв. и такси и комисионни в размер на 12.05лв.
След смъртта на физическото лице Н. Й. С.
на 17.11.2012г., който в качеството му на ЕТ“Р.-Н. Й.“, който е кредитополучател,
неговото имущество, в това число и правата и задълженията и фактическите
отношения преминават в патримониума на неговите
наследници-съпруга, пълнолетен син и две непълнолетни дъщери/ответниците по делото/. Едноличният търговец /ЕТ/ не е
юридическо лице и съгласно ТЗ и ТР № 2/27.12.2001г. по гр.д.№ 2/2001г. на ОСГК
на ВКС, същият като физическо лице, извършващо търговска дейност, носи
отговорност за задълженията си със цялото имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество,
или е имущество СИО .Щом това е така наследниците по закон на Н. Й. С.
отговарят за неговите задължения по сключения с ищеца договор за банков кредит,с
имуществото му независимо дали са поели или не са поели предприятието на ЕТ по
смисъла на чл.60, ал.2 от ТЗ. Наследниците на ЕТ отговарят за поетите от него
задължения дори да не упражняват търговска дейност от името и за сметка на
фирмата на ЕТ.
Действително
съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава по право и автоматично към
наследниците. При откриване на наследството, което в случая е станало на
17.11.2012г. със смъртта на наследодателя
Н. Й. С., лицата които имат право да наследяват или четиримата ответници-съпруга и три деца, се призовават към наследяване
като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или
мълчаливо/ и има обратно действие-от датата на откриване на наследството.
В случая ответникът Ц.С.С.
не е оспорила факта на приемане на наследството.
Ищецът е установил от приложените писмени
доказателства-заверено копие от нотариално
дело № * от 24.01.2015г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие
РС-Ботевград, че децата на Н. С. и преживялата съпруга Ц.С. са участвали като
продавачи в договор за продажба на недвижим имот в гр.Правец, който са
придобили по наследство от него. Сделката е сключена на 24.01.2015г. От горното
следва, че пълнолетните ответници Ц.С. и сина й Ц.С.
са приели наследството на Н. Й. С. с конклудентни действия, тъй като са се разпоредили с имот,
който са получили по наследство от Н. С..
Непълнолетните ответници В. и В. С. не са приели
наследството му по опис, въпреки дадената им за това от съда възможност. Същите
не могат да направят отказ от наследство съгласно чл.130, ал.4 от СК. Интересите
на непълнолетните наследници са защитени с това, че приемат наследството само
по опис и съответно отговарят само до приетото по опис имущество и възраженията
на пълномощника им в тази насока не са съобразени със закона.
Съдът приема, че отказът от наследство е едностранно изявление, за което
ЗН предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и
последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване
на наследството съгласно чл.48 от ЗН и чл.52 от ЗН и са безусловни и не оттегляеми по аргумент от чл.54 от ЗН. В случая ответникът Ц.С.
е направил отказ от наследство на 04.04.2016г.,
вписан в Особената за това книга в РС-Ботевград. Ищецът е оспорил отказа от наследството му,
което е успешно, тъй като се установи по делото от приложените писмени
доказателства, че отказът му от наследство е недействителен за това, че
ответникът Ц.С. е приел преди това, а именно на 24.01.2015г. наследството на баща си с конклудентни
действия, разпореждайки се с наследствен имот в гр.Правец, след което на 04.04.2016г. е направил отказ от наследство. Съдът намира, че
направеният от него отказ от наследство е недействителен и не поражда правни
последици. В случая същият е извършил
действия-продажба на наследствен имот в гр.Правец и е налице мълчаливо
приемане.
Поради гореизложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по
равно или по 1/4 идеална част съгласно наследственото правоприемство
от Н. С. или по сумата от по 1701.47лв., представляваща част от общо дължимата главница от 6805.86лв. по Договор за банков
кредит № *******/20.03.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 и Анекс№2.
Горната сума-главница е дължима със
законната лихва за забава, считано от деня на предявяване на исковете на
20.12.2016г. до окончателното заплащане.
Съдът
намира, че са основателни и акцесорните искове, а
именно всеки един от ответниците при условията на разделност следва да заплати на ищеца и сумата от по
109.83лв., представляваща възнаградителна лихва на
основание чл.3 от горния Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г. или
представляваща 1/4 част от общо
дължимата възнаградителна лихва от 439.33лв., както при условията на разделност
всеки един от тях да заплати и сумата от
по 3.01лв., представляваща такси и комисионни по договора или
представляваща 1/4 част от общо
дължимите такси и комисионни по договора от 12.05лв. Съображенията на съда за
това са, че се уважават главните искове, които обуславят основателността на акцесорните, както и размера им е определен с приетата по делото
СЧЕ на в.л. М.Т..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, ответниците
дължат на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1386.66лв. за направени
разноски по делото съгласно приложен списък с разноските по чл.80 от ГПК/л.238/,
включващи заплатен държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.С.С. ***, с ЕГН: **********,
Ц.Н.С. ***, с ЕГН: **********, В.Н.С. с ЕГН: **********, лично и със съгласието
на майка й Ц.С.С. и В.Н.С. с ЕГН: **********, лично и
със съгласието на майка й Ц.С.С. ***, като наследници
на Н. Й. С., починал на 17.11.2012г., в качеството му на ЕТ“Р.-Н. Й.“ с ЕИК:*********,
кредитополучател по Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г., продукт
„Бизнес револвираща линия-плюс“, изменен и допълнен с
Анекс №1 от 02.07.2009г. и с Анекс №2 от 22.04.2010г., при условията на разделност,
всеки един от тях да заплати на „Ю. Б.”АД /предходно фирмено
наименование „Ю. И Е. Д. Б.”АД/, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.С., ул.“О. п.”№*, сумата-главница от по 1701.47лв./хиляда седемстотин и един лева и 47 стотинки/,
представляваща част от общо дължимата
главница от 6805.86лв. по Договор за банков кредит № *******/20.03.2008г.,
както и законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 20.12.2016г. до окончателното
заплащане, както и при условията на разделност всеки
един от тях да заплати и сумата от по 109.83лв./сто
и девет лева и 83 стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва на основание чл.3 от горния договор или представляваща 1/4 част от общо дължимата възнаградителна лихва от 439.33лв., както и при условията на разделност
всеки един от тях да заплати и сумата от
по 3.01лв./три лева и 1 стотинка/,
представляваща такси и комисионни по договора или представляваща 1/4 част от общо дължимите такси и комисионни
по договора от 12.05лв.
ОСЪЖДА
Ц.С.С. ***, с ЕГН: **********, Ц.Н.С. ***, с ЕГН: **********, В.Н.С.
с ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка й Ц.С.С.
и В.Н.С. с ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка й Ц.С.С. *** да заплатят на „Ю. Б.”АД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.“О. п.”№* сумата от общо 1386.66лв./хиляда
триста осемдесет и шест лева и 66 стотинки/ за направени разноски по делото
пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/