Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 02.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2964
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от адв.В.Ц.,***,
със служебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“И. Вазов“ №5, ет.1, офис 101 като
пълномощник на „СТОЯНОВ-АНК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.“Беласица“ №3, вх.А, ет.4, ап.10, упълномощена от
управителя на дружеството Г. Н. С. против „АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, 4000, р-н Централен,
ул.“Богомил“ №31, ет.1, ап.1, представлявано от И. Г. Н. и Ц. С. Н. , заедно и
поотделно, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че между търговското
дружество „СТОЯНОВ-АНК“ ЕООД
и ответното дружество „АГРОИНВЕСТИНГ
ГРУП“ ООД са възникнали търговски отношения по договор за търговска
продажба на стоки. Твърди, че търговското дружество „СТОЯНОВ-АНК“ ЕООД се занимава с
търговия на едро и дребно с алкохолни напитки и осъществява своята дейност в
склад в гр.Пазарджик. На 06.04.2019г. управителят на ответното дружество се явил лично в склада на ищеца и поръчал за
ответното дружество да бъдат доставени алкохол и спиртни напитки за негов
търговски обект, находящ се в гр.Пазарджик - ресторант „Ави“, като направил
изрична уговорка, че стоката ще бъде платена при доставката. Ищцовото дружество
като изправна страна доставило алкохола и спиртните напитки, подробно описани в
приложената фактура №********** от 08.04.2019г. на посочения от И. Н. търговски
обект - ресторант „Ави“ в гр.Пазарджик като стоката била приета лично от него.
За доставката била издадена стокова разписка №65044/06.04.2019г., на която било
отразено, че стоката е приета лично от управителя на ответното дружество И. Нанов.
В деня на доставката управителят заявил, че нямал в момента достатъчно пари, за
да плати задължението и обещал, че ще плати на 08.04.2019г. и затова на тази
дата е издадена фактура №********** от 08.04.2019г. от „СТОЯНОВ-АНК“ ЕООД.
Твърди, че
въпреки своето обещание И. Н. не платил издадената фактура на 08.04.2019г. като
отново заявил, че няма възможност и така няколко пъти все отлагал плащането.
Твърди, че фактурата е платима в
брой, но до настоящия момент не е платена, въпреки многобройните обаждания до
управителя на ответното дружество, който впоследствие спира да отговоря на
телефонните обаждания.
Твърди, че задължението за
плащане по фактура №********** от 08.04.2019г. е станало изискуемо още в деня
на издаване на фактурата -08.04.2019г. и от тази дата „АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП“ ООД дължи на „СТОЯНОВ- АНК“ ЕООД и мораторна лихва
за забава, която съгласно чл.86 от ЗЗД е в размер на законната лихва за забава
върху дължимата сума. Твърди, че мораторната лихва по горепосочената фактура,
съгласно приложената справка за изчисляване на законна лихва за периода от
08.04.2019г. - 19.07.2019г. е в размер на 12,86 лева.
Твърди, че до настоящия момент
„АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП“ ООД
не е платило на „СТОЯНОВ-АНК“
ЕООД сумите: 449,40 лева,
дължима съгласно издадената фактура №********** от 08.04.2019г., както и
мораторната лихва за забава за периода от 08.04.2019г.-19.07.2019г., която е в
размер на 12,86 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди „АГРОИНВЕСТИНГ
ГРУП“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, 4000, р-н
Централен, ул.“Богомил“ №31, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от И. Г. Н. и Ц. С. Н. , заедно и
поотделно да заплати на търговско дружество „СТОЯНОВ-АНК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.“Беласица“ №3, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано
от управителя на дружеството Г. Н. С. сумата от 462,26 лева, включваща 449,40 лева, дължима съгласно издадената фактура №********** от
08.04.2019г. и мораторна лихва за забава за периода от
08.04.2019г.-19.07.2019г. - в размер на 12,86 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество.
Не е взето становище по предявените искове и не са ангажирани доказателства.
В проведеното по делото съдебно
заседание, ищецът, чрез законния си и процесуалния си представители поддържа
изцяло исковете и моли съда да ги уважи като доказани и основателни. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по
същество.
Ответникът
не изпраща свои представител в проведените по делото съдебни заседания.
Съдът като
се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По делото е
представено и прието като доказателства, заверено копие на процесната фактура,
а именно: фактура №**********/08.04.2019г. на стойност 449,40 лв. Видно от същата
е, че по нея продавач /доставчик/ на посочената стока – алкохол и спиртни
напитки е търговското дружество-ищец, а купувач /клиент/ е ответното дружество.
Фактурата е издадена на датата, посочена в исковата молба и по-горе и е на посочената
стойност, с включен ДДС. Като начин на плащане в нея е посочено – плащане в
брой. Посочено е, че стоките по фактурата са получени от управителя на ответното
дружество И. Нанов. За доставката е издадена и стокова разписка
№65044/06.04.2019г., на която е отразено, че стоката по нея е приета лично от
управителя на ответника И. Нанов. Положен е подпис и е налице собственоръчно
изписване на името му. Същите не бяха оспорени в хода на производството по
делото. В подкрепа на това, че процесната стока е получена лично от управителя
на ответното дружество са и категоричните показания на разпитания по делото
свидетел Г..
Ответното
търговско дружество не оспори получаването на стоките по процесната фактура. Не
доказа и никакви допълнителни уговорки с ищеца по фактурата и различни от
отразеното в нея. Не оспори и дължимостта на сумите.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една
страна, като продавач и ответното търговско дружество, от друга страна, като
купувач, е бил сключен договор за търговска продажба, за който, съгласно
разпоредбата на чл.321 от ТЗ е била издадена процесната фактура. Преди това е
била изготвена и подписана стокова разписка. Стоката, предмет на посочените
документи, е приета от ответника, без възражения и без противопоставяне.
С оглед на
горното, съдът приема, че извършената търговска продажба ангажира ответника
като страна-купувач по нея.
Ответното
търговско дружество не е изплатило на ищеца дължиматата сума по фактурата в
размер на 449,40 лева.
Вземането е
изискуемо и длъжникът-ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 449,40 лева, тъй като не е сторил доброволно това до
настоящия момент.
Ответното
дружество не противопостави в хода на производството по делото правопогасяващи
или правоизключващи възражения, нито представи доказателства за изплащане на
задължението или за погасяване на дълга на друго основание.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ,
във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер
от 449,40 лева.
Върху главницата от 449,40 лева,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва, считано от
датата на завеждането на исковата молба в съда - 19.07.2019 година до
окончателното й изплащане.
Съдът приема, че ответникът е в
забава по отношение на задължението по процесната фактура, считано от датата 08.04.2019г.
Поради това ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 449,40 лева за периода от 08.04.2019г. до 19.07.2019
год. – датата на завеждане на исковата молба в съда. Размерът на това
обезщетение, видно от приложената към исковата молба и неоспорена от ответника
справка, е в размер на 12,86 лева. Предвид това претенцията на ищеца е доказана
и основателна и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото,
ответникът дължи на ищеца и сторените от него разноски по делото за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение в размер общо на 450,00 лева, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни
документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТИНГ ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, 4000, р-н Централен,
ул.“Богомил“ №31, ет.1, ап.1, представлявано от И. Г. Н. и Ц. С. Н. , заедно и
поотделно да заплати на „СТОЯНОВ-АНК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пазарджик, ул.“Беласица“ №3, вх.А, ет.4, ап.10,
представлявано от управителя Г. Н. С. следните
суми: сумата в размер на 449,40 лева -
главница, дължима съгласно издадена фактура №********** от 08.04.2019г.
и сумата в размер на 12,86 лева - мораторна лихва за забава за периода от
08.04.2019г.- 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в
размер на 450,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: