№ 63
гр. Айтос, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200020 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на А. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, *** против Наказателно постановление
(НП) № 24-0237-000375/30.12.2024 г. на Началник група към ОД на МВР-
Бургас, РУ- Айтос, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 1 000,00 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и отнемане на 12 контролни
точки на осн. Наредба № Із-2539.
Жалбоподателят А. С.Х. твърди, че в хода на
административнонаказателното производство и извършената му проверка са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо и
моли обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв.Н. Н. от АК – *** поддържа оплакванията си. Не ангажира доказателства.
Заявява доказателствени искания.
Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не се
представлява пред съда. Изпраща писмено становище за неоснователност на
1
жалбата, като моли за оставянето й без уважение. Представя писмените
доказателства, събрани в хода на административно наказателното
производство по повод издаване на обжалваното постановление, както и
съобразно дадените от съда указания.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено,
поради следните съображения :
На 28.11.2024 г. в 01:30 часа, в *** по третокласен път 208 в района
на км 96+500, с посока на движение от ***, се движил л.а.”Мерцедес”, модел
Г63 АМГ с рег.№ РА АААА АР, собственост на „Моника Комерс-2“ ЕООД,
ЕИК *********, управляван от жалбоподателя А. С. Х.. Актосъставителят Н.
Р. К. и свидетелите по акта С. А. К. и М. Б. М. – тримата служители на ОД на
МВР – Бургас, РУ - Айтос, извършили проверка на водача чрез използване на
техническо средство“Алкотест” Дрегер 7510 с фабр.№ АRPL-0244, което
отчело 1.20 % (едно цяло и двадесет) промила съдържание на алкохол в
издишания от А. Х. въздух. След като актосъставителят и свидетелите по акта
установили концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на място бил
показан резултата, отчетен с техническото средство и издаден талон за кръвна
проба за химичен анализ. А. Х. подписал талона, видно от направеното в
приложеното (на л.7 от делото) копие, след което се възползвал от
възможността да бъде извършена проверка и чрез провеждане на медицинско
изследване. По делото като доказателство е приобщен протокол за химическа
експертиза № 640/28.11.2024г., съгласно чието заключение в изследваната
кръвна проба на жалбоподателя А. Х., чрез газхроматографски метод се
доказало съдържание на етилов алкохол в количество 1.20 % (едно цяло и
двадесет) промила.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на
отразеното в акта, както и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – показания на актосъставителя К. и на свидетелите по акта К.,
М. и Ж. М. И. – К. (за последната - досежно химическото изследване на
кръвна проба), които я установяват по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
2
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното
постановление, видно от приложената в делото (на л.5) разписка, е получено
от жалбоподателя на 20.01.2025 г., като същото е обжалвано чрез подаване на
жалба вх. № 237000-441/23.01.2025г., поради което съдът счита, че е
обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по
отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата и поддържани в
съдебно заседание, съдът намира следното:
От формална гледна точка поведението на жалбоподателя
осъществява състава на санкционираното нарушение доколкото се установява
по безспорен начин, че А. Х. в качеството на водач на МПС е управлявал
същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила – 1.20 % промила,
установено по надлежния ред първоначално с техническо средство “Алкотест”
Дрегер 7510, а впоследствие и чрез химичен анализ на кръвна проба.
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и
наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че
жалбоподателят с поведението си е осъществил състава на изпълнителното
деяние в хипотезата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно установеното
нарушение на правилата за движение по пътищата. От процесуална страна,
съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от
ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя, включая правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него, което в случая е и сторено. Не е налице соченото от жалбоподателя
нарушение на правата му, изразяващо се в липса на изчерпателно фактическо
описание на нарушението. Представена е и Заповед рег.№ 8121з-
1632/02.12.2021г. досежно компетентността на длъжностните лице,
оправомощени да издават фишове, АУАН и да осъществяват контролна
3
дейност на ЗДвП.
Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма,
възпроизведена като задължение в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.
В конкретния случай изложените от жалбоподателя, чрез
пълномощника му оплаквания досежно липса на изчерпателно фактическо
описание на нарушението, не се установяват и не могат да бъдат възприети
като съществено процесуално нарушение. Със същите оплаквания, видно от
съдържанието им не се оспорва нито момента, нито начина на извършената
проверка, а също и констатациите от нея – чрез отчетен и показан на А. Х.
показател на техническото средство, кореспондиращ напълно като резултат
със заключението на изследваната проба на кръв на жалбоподателя, чрез
газхроматографски метод, доказало съдържание на етилов алкохол в
количество 1.20 % (едно цяло и двадесет) промила. За изчерпателност следва
да се отбележи, че актът е съставен в присъствието и подписан лично от
жалбоподателя като му е предоставен и талон за медицинско изследване, от
който същият се е възползвал. Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието
съдържание е нарочно отбелязана възможността за допълнителни възражения
и обяснение на водача. Не е спорно между страните, че такива не са
постъпили, а в самия акт не са отбелязани от жалбоподателя липсата на
възражения, поради което и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на
него постановление съдържат законовоизискуемите реквизити като не се
установи в хода на административнонаказателното производство наличие на
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на А. Х..
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява
пътното превозно средство под въздействие на алкохол. С оглед
доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, което е
4
установено по надлежния ред – с техническо средство, чиято изправност не е
оспорена и чрез изследване на кръчна проба на жалбоподателя, чрез
газхроматографски метод. Ето защо и съдът намира, че за установеното,
правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
водача по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира
изложените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните
съображения: съгласно направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията
по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от
показанията на разпитаните свидетели Н. К., С. К. и М. М. са установява по
категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и на
тримата съдът намира, че следва да бъдат ценени като категорични, точни и
последователни, доколкото кореспондират напълно помежду си относно
правнорелевантните за спора факти, а именно, че свидетелите като преки
очевидци са възприели непосредствено, че при проверката на 28.11.2024г.
процесният л.а. е управляван именно от жалбоподателя.
Предвид изложено и доколкото в тежест на жалбоподателя е да
обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не
бе сторено, съдът намира за установено, че от формална гледна точка
поведението на А. Х. осъществява състава на санкционираното нарушение
доколкото безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството на водач на
МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8
промила – 1.20 % промила, установено по надлежния ред първоначално с
техническо средство “Алкотест” 7510, а впоследствие и след химически
анализ на предоставена кръвна проба.
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и
наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че
жалбоподателят А. Х. с поведението си е осъществил състава на
изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Досежно наложеното наказание, съдът констатира, че размерът на
5
същото е в съответствие със санкцията по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1 000
лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух. Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят
налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния закон, съобразявайки размера на определените наказания глоба и
лишаване от правоуправление на МПС, изхождайки от установеното
значително количество алкохол (при така отчетената концентрация от 1.20%
промила), а също и настъпилото законово изменение – при актуалната
редакция на чл.174 ЗДвП (в сила от 26.09.2017 г.), в която размерът и на двете
предвидени санкции е конкретно посочен от законодателя и не е оставен на
преценка на АНО. За изчерпателност следва да се отбележи, че от страна на
жалбоподателя не са изложени възражения досежно размера на определеното
наказания, нито са изтъкнати съображения и представени доказателства за
наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо и предвид
гореизложените изводи, съдът намира определените санкции, включително
относно отнемането на 12 контролни точки в съответствие с Наредба № Із-
2539 (чл.6, ал.1, т.1б), за адекватни, правилно определени и законосъобразни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0237-
6
000375/30.12.2024 г. на Началник група към ОД на МВР-Бургас, РУ-
Айтос, с което на А. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, е
наложено наказание глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, както
и отнемане на 12 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7