Решение по дело №11236/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260060
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100511236
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 12.01.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди и двадесет и  втора година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с.           Г. СТОЕВ

             

при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  11236 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 61584/09.03.2020г. по гр.д. № 49935 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,  87-ми състав  са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. №  3055942/12.07.2018г. на „Г.И.” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** срещу етажните собственици на сграда в гр. София, бул. *******, представлявани от управителя на ЕС С.М.С., със съдебен адрес: адв. Р.М.,*** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че етажните собственици на сграда в гр. София, бул. *******, дължат на Г.И.” ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 536,40лв. с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение за извършен частичен ремонт на покрива на сградата през юни 2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7781 по описа за 2018г. на СРС, 87-ми състав.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5071525/12.06.2020г. по регистъра на СРС от ищеца  - „Г.И.” ЕООД, ЕИК *******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото било установено, че след обилни дъждове се появили се пукнатини и обрушване на фасадата на сградата, започнали да падат парчета, на домоуправителя било сведено до знанието, че причината са стичащите се от покрива води и се налага спешен ремонт, но домоуправителят възложил на алпинист само да изкърпи пукнатините. В началото на септември 2017г. собственикът на апартамент № 45 – А., упълномощил ищеца да извършва ефективен надзор за състоянието му, установило се има нужда от ремонт на покрива но независимо от искането на собственика на ап. 45, домоуправител отказал свикване на ОС за решение за ремонт на покрива, кмет на район свикал ОС, но същото не взело решение за ремонт. На настойчивите му искания да се извърши ремонта домоуправителят му казал да прави каквото си иска и така  ищецът приел, че му е възложено да извърши ремонта, извършил този ремонт и стойността на работите по същия били 447лв. без ДДС.

Въззиваемите – ответници по исковете етажните собственици на сграда в гр. София, бул. ******* са оспорили жалбата. Навели са  твърдения, че решението на районния съд е правилно. Посочили са, че не било установени договорни правоотношения между страните за извършване на ремонта, както и извършването на такъв Показанията на свидетеля Канзов не били резултат от личните му впечатления, не сочел кога е извършен ремонт. Приетите доказателства сочели, че домоуправителят е отхвърлил офертите за ремонта.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №  3055942/12.07.2018г. на „Г.И.” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** срещу етажните собственици на сграда в гр. София, бул. *******, представлявани от управителя на ЕС С.М.С., със съдебен адрес: адв. Р.М.,*** с която е поискало от съда да признае за установено  на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че етажните собственици на сграда в гр. София, бул. *******, дължат на Г.И.” ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 536,40лв. с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение за извършен частичен ремонт на покрива на сградата през юни 2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7781 по описа за 2018г. на СРС, 87-ми състав. Посочил е, че разговорите с ответниците  , в които настоявал за ремонта на покрива, извършвал като представител на собственика на ап. 45 Офертите за ремонта не били одобрени. Освен с домоуправителя говорил и с другите представители на ЕС, като те му казали че нещо трябва да се направи с течовете, но ОС не било свикано и не било взето решение за ремонта Извършил ремонта, защото бил наложителен, като ЕС не се възпротивила, тримата представители на ЕС устно се съгласили, че ремонт трябва да се направи и така договор между ищеца и етажните собственици бил сключен. Извършил ремонта, но сума не му била платена.

Ответниците етажните собственици на сграда в гр. София, бул. ******* в предоставения му срок са оспорили иска. Навели са  твърдения, че  страните не били сключвали договор за ремонт на покрива, на ищеца не било възлагана такава работа, не било доказано и че ремонт е извършен, както и стойността му. Колективната жалба доказвала, че офертите за ремонт са отхвърлени. В първо о.с.з. пред СРС са посочили, че не оспорват, че ремонт е извършен.

По делото  е приложеното заповедно дело № 7781/2018г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 3012675/02.02.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено етажните собственици на сграда в гр. София, бул. *******, да заплатят на Г.И.” ЕООД, ЕИК *******заплащане на сумата от 536,40лв. с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение за извършен частичен ремонт на покрива на сградата през юни 2017г., както  и 325лв. съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 14.05.2018г.,  на  14.05.2018г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, сочейки, че не са възлагали извършването на ремонта и такъв не е извършван,  на  05.07.2018г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и  иск е прудявен на 12.07.2018г.

По делото е приет неоспорен от страните протокол от 19.04.2017г. съгласно който ОС на ЕС на сграда на бул. *******в гр. София е избрало управителен съвет за 2 години в състав В.М., С.С., К.С..

Прието е писмо от 28.02.2017г. от Г.И.” ЕООД до Домсъвета на сграда на бул. ******* в гр. София, съгласно което  ищецът е посочил, че по сигнал на собственика на ап. 45 – И.А., е направил оглед на покривната хидроизолация на сградата и установил сериозни дефекти в зона на водоприемника в южната му част, в следствие на което се появил теч и е обрушена мазилката по южната фасада, необходим е спешен ремонт на хидроизолация и воронката на покрива и отстраняване на дефекти по самата тръба.

Прието е искане от 30.12.2017г. от 3-ма от собствениците на имоти на ет. 8 в сграда на бул. ******* до домсъвета на сградата за свикване на общо събрание за вземане на решение за ремонт на покрива.

Приета е колективна жалба от 28.06.2018г. от живущи на ет. 8 в сграда на бул. *******до кмета на СО, район Красно село, подписана от собственик на п. 45-А., посочил се като техен представител, с която е поискано свикване на ОС на ЕС за неотложен ремонт на покрива, в което с сочи че домоуправителят им бил казал, че офертите за ремонта са отхвърлени, проблем бил на етажните собственици на етажа и те да го решават.

Разпитан по делото св.  Р.К.е заявил, че  от поне 10 години познава управителя на ищеца, знаел че е той бил упълномощен от А. да го представлява пред ЕС, А. заминал за чужбина и през 2016г.-2017г. управителят на ищеца завел свидетеля  в жилището на А. на последния етаж и му показал как от воронката на тавана се стичат дъждове. Тогава около воронката било разкъртено и имало 2-3 кв.м. разбити и  по борда на апартамента, вятърът бил изкъртил ламаринени покрития. Посочил е, че  управителят на ищеца довел свои работници и ремонтирали покрива, ако не бил извършен този ремонт долу щяло да настъпи потоп. Ремонт включвал разкъртване с канго, засипване с бетонова смес, полагане на асфалт и запечатване, всичко било възстановено и тогава теч спрял.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266 от ЗЗД.

При  така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка с предмет частичен ремонт на покрива на сградата,  че ищецът е изпълнил точно задълженията си по този договор и така за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на възнаграждение на ищеца, , за което ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

По делото се установи от  приложено заповедно дело, че по заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея ответниците са осъдени да заплатят на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил  установителния иск за вземанията по заповедта.

Съдът приема, че по делото не е установено между страните да е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, с който етажните собственици на сградата през юни 2017г. да са възложили на ищеца да извърши частичен ремонт на покрива на сградата. Това обстоятелство е изрично оспорено от ответниците и в тежест на ищеца е било да го докаже по несъмнен начин по делото. Такова доказване по делото не е проведено. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват постигнато съглашение между страните , с което етажните собственици да са възложили на  ищеца ремонт на част от покрива. Напротив, приетите писмени доказателства сочат, че управителят на ЕС е отхвърлил офертите за ремонта, че Общото събрание на етажната собственост не е взело решение за извършване на ремонт на част от покрива. Не са ангажирани и доказателства по делото за твърденията на ищеца, че в проведените от него разговори с  членовете на управителния съвет на ЕС те са се съгласили ремонта да бъде извършен от ищеца. Събраните гласни доказателства сочат само , че ремонт е извършен, но не и че същото е било по възлагане от етажните собственици на сграда, съответно че в последствие извършването на ремонта е било прието от тях. При така възприето и като съобрази, че иск е предявен на договорно основание по твърдения, че страните са сключили договора за ремонт на покрива, то правилно районният съд е приел, че  не е установено по делото такъв договор да е сключен и иск за плащане на възнаграждение за същото е отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест  въззивника, въззиваемите не са претендирали разноски и такива не им се следват.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61584/09.03.2020г. по гр.д. № 49935 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,  87-ми състав  в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.