№ 3112
гр. Варна, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано въз основа следните
жалби:
1./ Въззивна жалба от Л.. Н. Г., ЕЛ. ХР. Г. и ИВ. ХР. Г., конституирани на основание
чл. 227 от ГПК в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса Х. И.
Г., чрез процесуален представител адв. В. С., срещу Решение №262325/19.07.2021 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр.
дело № 4951/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено искането да бъде
признато за установено по отношение на Н. Д. М., че към момента на одобряване на КК на с.
П., община А., област Варна със Заповед № РД-18-6/06.02.2006 год. на ИД на АК,
праводателят на въззивниците Х. И. Г. е бил собственик на част от имот с идентификатор
............, за разликата над установената с обжалваното решение площ на терена от 82
кв.м. принадлежащ към имот с ид.№ ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК
и КР на с.П., одобрена с посочената заповед, заключена между точки 31-32-33-34 върху
приложената на л.173 по делото комбинирана скица, изготвена от вещото лице Ж. Б. Б.,
която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при
граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот
202; и на юг - имот 205, до претендираната обща площ на терена от 100 кв.м., обозначена
на скица № ....-13.06.2018 год. издадена от СГКК-Варна, повдигната в червен цвят при
граници на процесната реална част по действащата КК имоти с идентификатори ....., ....202,
.... 205 и 201, с обозначени като точки А, Б, С и Д. при граници на процесния терен: на запад
и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на юг- имот № 205, както и че
към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК и на КР на с. П.,
одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК, както и че към момента на
изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на и КР на с.П., одобрена със заповедта
1
на ИД на АК, е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......,
като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на
ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Жалбоподателите сочат, че основателността на твърдението им в исковата молба и
уточнителните такива, че имотът в сегашните си материализирани на място граници се
владее от ищеца необезпокоявано от 2003 г. и до сега, а преди това от неговите праводатели,
като границите били материализирани на място в периода 1993-1994 г. и не били
променяни, се установявало от разпитаните по делото свидетели и изготвената експертиза.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на искането в цялост. С
въззивна жалба /по същността си уточнителна молба/ с вх. № 266045/09.06.2022 г. се
поддържа искането за отмяна на основното Решение №262325/19.07.2021 г., поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр. дело №
4951/2021 г. по описа на ВРС, по изложените доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Д. М., чрез процесуален
представител адв. Анни Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна по съображения,
че въззивникът не е собственик нито на 84 кв.м., уважени с решението, нито на останалите
22 кв. м. до останалите 104 кв.м., и се отправя искане за оставянето и без уважение.
́
2./ Въззивна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Решение № 262920/7.12.2021г.
по гр.д.№ 4951/2020г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на
жалбоподателката, че ищецът Х. И. Г. е собственик на терен на площ от 82 кв.м.,
принадлежащ към имот с ид. № ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК и КР
на с. П., одобрена със заповед № РД-18-6/06.02.2006г. на ИД на АК, заключена между точки
31- 32-33-34 върху приложената на стр. 173 по делото комбинирана скица на в.л. Ж. Б.,
която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на
процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на
юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на
КК и на КР на с. П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК е допусната
грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......, като процесната част
неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на ответника Н. Д. М., на
осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С жалбата се излага становище, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано.
Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност, не е
коментирал възражения на ответната страна и наведени аргументи, вследствие на което е
достигнал до точно противоположния на правилния резултат. Сочи, че не е кредитирано
заключението на в.л. Ж. Б., защитено в о.с.з. на 18.6.2021г., от което се установявало, че
нито регулацията от 1992г., нито тази от 1968г. е приложена за имот 202 и 201, а една от
причините площта на имот 202 от 580 кв.м. по документ за собственост да стане 723 кв.м.по
скица 5 е именно неприлагането на регулацията от 1992г. Твърди, че след като регулацията
от 1992г. /тази от 1968г. също/ не е приложена на място, тя е загубила правното си действие.
2
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2010
г., ОСГК, с което е дадено задължително тълкуване на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, излага
твърдения, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от
тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна
процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на
неприложения дворищнорегулационен план. Посочва още, че не са коментирани и
свидетелските показания на свидетелите на ответника, които установили, че към 2006 г.
границата между имотите е била такава, каквато е заснета в КК от 2006г. Ищецът, едва при
незаконните си строителни работи през 2008 - 2009г. преместил границата и завзел спорната
територия между двата имота без никакво основание след влизане в сила на КК от 2006г.
Горното било видно и от приетата по делото Заповед № 682 от 15.7.2020г. на Кмета на
Община А. за премахване на изграден незаконно строеж гараж с надстройка, изграден в
УПИ № V-264, чието строителство е осъществено през и след 2007г..
Въз основа на изложеното жалбоподателката сочи, че ищецът не е успял да докаже,
че имотът му към 2003г. и към 1993г. е бил в границите по регулация от 1992г., и че
границата през 1993г. е била материализирана на място по плана от 1992г. Твърди, че въз
основа на извършената делба от 1989г. между майката на ответницата и нейните роднини
/праводатели на ищеца/, се установява, че преди 1989г. двата имота 201 и 202 са били част
от един общ имот № 264 с площ от 2591 кв.м., и е нямало материализирана граница между
тях, видно от скица №1 на в.л. Б.. Не било коментирано в съдебния акт и обстоятелството,
че видно от документи за собственост на ответницата, вкл. и констативният и нотариален
акт от 2018г., представен от самия ищец са за площ от 775 кв.м, а документът за собственост
последния е за 580 кв.м. В същото време от скица № 5 към заключението се установявало, че
фактически ищецът се разпростира в 723 кв.м., за което нямало правно основание. Въз
основа на изложеното обосновава извод, че при заснемане на границите на имот №201 с КК
от 2006г. границата е заснета правилно, респ. не е допусната грешка , поради което моли за
отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Л.. Н. Г., ЕЛ. ХР. Г. и ИВ. ХР.
Г., чрез адв. В. С., с който жалбата се оспорва като нередовна и неоснователна.
Въззиваемите отправят искане за прекратяване на образуваното въз основа на нея
производство, а в условията на евентуалност за отхвърлянето ѝ.
3./ Частна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Определение № 266214/7.12.2021
г., постановено по гр. № 4951/2021 г. по описа на ВРС, с което Решение №262325/19.07.2021
г. е изменено в частта за разноските и молбата на основание чл. 248 от ГПК на частната
жалбоподателката е оставена без уважение, като неоснователна.
Последната сочи, че фактът, че не е уважен целия иск рефлектира и върху
отговорността за разноски. В допълнение сочи, че не носи отговорност за грешки в
изготвените планове, поради което не следва извършените от ищеца разходи да бъдат
3
възлагане в нейна тежест, включително и за извънсъдебните му разходи.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни, с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от активно
легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и
чл. 261 от ГПК. С тях не са отправени доказателствени искания и не са налице предпоставки
за събиране на доказателства по почин на съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1./ Въззивна жалба от Л.. Н. Г., ЕЛ. ХР. Г. и ИВ. ХР. Г.,
конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на правоприемници на
починалия Х. И. Г., чрез процесуален представител адв. В. С., срещу Решение
№262325/19.07.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022
г.,постановени по гр. дело № 4951/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
искането да бъде признато за установено по отношение на Н. Д. М., че към момента на
одобряване на КК на с. П., община А., област Варна със Заповед № РД-18-6/06.02.2006 год.
на ИД на АК, праводателят на въззивниците Х. И. Г. е бил собственик на част от имот с
идентификатор ............, за разликата над установената с обжалваното решение площ на
терена от 82 кв.м. принадлежащ към имот с ид.№ ............ и посочен като част от този имот,
съгласно КК и КР на с.П., одобрена с посочената заповед, заключена между точки 31-32-33-
34 върху приложената на л.173 по делото комбинирана скица, изготвена от вещото лице Ж.
Б. Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при
граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот
202; и на юг - имот 205, до претендираната обща площ на терена от 100 кв.м., обозначена
на скица № ....-13.06.2018 год. издадена от СГКК-Варна, повдигната в червен цвят при
граници на процесната реална част по действащата КК имоти с идентификатори ....... 192,
....202, .... 205 и 201, с обозначени като точки А, Б, С и Д. при граници на процесния терен:
на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на юг- имот № 205,
както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК и на КР на с.
П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК, както и че към момента на
изготвянето, одобрението и влизането в сила на КК на и КР на с.П., одобрена със заповедта
на ИД на АК, е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......,
като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на
ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
2./ Въззивна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Решение № 262920/7.12.2021г.
по гр.д.№ 4951/2020г. на ВРС, с което е прието за установено по отношение на
4
жалбоподателката, че ищецът Х. И. Г. е собственик на терен на площ от 82 кв.м.,
принадлежащ към имот с ид. № ............ и посочен като част от този имот, съгласно КК и КР
на с. П., одобрена със заповед № РД-18-6/06.02.2006г. на ИД на АК, заключена между точки
31- 32-33-34 върху приложената на стр. 173 по делото комбинирана скица на в.л. Ж. Б.,
която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на
процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток - имот 202, и на
юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и влизането в сила на
КК и на КР на с. П., одобрена със Заповед № РД-18- 6/06.02.2006г. на ИД на АК е допусната
грешка при заснемане границата между имоти с Ид. ............ и ......, като процесната част
неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. ....... собственост на ответника Н. Д. М., на
осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
3./ Частна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Определение № 266214/7.12.2021
г., постановено по гр. № 4951/2021 г. по описа на ВРС, с което Решение №262325/19.07.2021
г. е изменено в частта за разноските и молбата на основание чл. 248 от ГПК на частната
жалбоподателката е оставена без уважение, като неоснователна.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18.10.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5