Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 725/13.01. Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 16 октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01522 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2877028
на ОД МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на М. Р.М. ,с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила
жалба, в който се внасят доводи за незаконосъобразност,свързани с определени
реквизити:издател,дата на издаване,данни за техническото средство,визира се
определен вид давностен срок.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 30.08.2016
г., в 14:51 часа, в гр. Перник, път I-6 на
км.74+600,кв.“Бела вода“,до бензиностанция Дилас , в посока на движение към гр.София,се движело МПС – ФОРД
ТРАНЗИТ,с рег. №РК4062ВВ. В същия район с мобилно автоматизирано
техническо средство ТFR 1 – М”, № 576, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства. Мястото на
контрол било обозначено с преносим пътен
знак Е 24, поставен преди мястото, на което бил позициониран служебният
автомобил.
А
ограничението на максимално разрешената скорост е въведено чрез ПЗ Д11,за
начало на населено място,при регламента,установен чрез чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В 14.:51 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 72 км/ч., което превишавало с 22 км/ч.
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. След съответно
приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 19 км/ч..
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на търговско дружество „Рангелов -1“ООД,ЕИК
*********, -Райчо М. Рангелов, затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП бил издаден електронен фиш, серия К, №1331408 на ОД МВР – Перник,като този фиш е бил връчен
на 07.07.19г.
След
връчване на електронния фиш са упражнени
правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП., и
след представени Декларация/ 10.07.2019г. и 11.07.2019г./ и други изискуеми се
данни по чл.189 ал.5 от ЗДвП е бил
издаден ЕФ,предмет на настоящото наказателно производство,който вече е обективиран
като документ на 15.07.2019г., което следва от разпечатката от портала за електронни административни
услуги на МВР/прилага се от съдията докладчик/,която информация е публично
достъпна.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписка, снимков
материал от АТС TFR1-М 576 и относно наличието на пътен знак Е24, протокол за използване на АТСС на 30.08.2016г.,
протокол 01-29-16 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М 576 от 21.06.2016 г. на Лаборатория за
проверка на СИ в Полицейска техника.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/,
не мотивира друг извод, съображенията за което са
следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено
в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази
причина, пропускането на срока не следва
да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на
гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима.
В конкретния случай,електронния фиш е връчен на 06.08.2019г.,според
изложеното в жалбата,а жалбата/първата по ред е подадена на 19.08.2019г.пред
Районен съд гр.Перник.
Разгледана по същество обаче,жалбата
се явява неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията на жалбоподателката, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с каквито съгласно чл.189, ал.4
/изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен
полицейски автомобил с рег. №РК5551АМ и е обслужвано от полицейски служител,
поставящ начало и край на работния
процес.
Приетият по делото протокол на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при
ГД „НП“, безспорно доказва, че средство за измерване – мобилна система за
измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 при извършените първоначална и последваща проверка е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като
грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени. На първо място, доказано е
изпълнението на изискването участъкът от пътя, в
който е осъществяван видеоконтрол с мобилното автоматизирано техническо
средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП и чл.7, ал.1 от Наредбата.
Видно от доказателствата по делото, пътният участък е бил обозначен с преносим
пътен знак Е24 "Контрол с
автоматизирани технически средства или системи", поставен преди
мястото за контрол ,чието разположение е документирано със снимка в съответствие
с изискването на чл.7, ал.2 от наредбата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства
- точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, наличието и
вида на пътен знак Е24, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил,
в който е монтирано АТСС, началото и края
на работната смяна и номерата на първия
и последния запис.
Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС
доказват, че нарушението е установено
в границите на населено място- кв.“Бела Вода“гр.Перник,/при допустима за процесното превозно средство
скорост на движение 50 км/ч.,въведена чрез пътен знак Д11“Начало на населено
място“,който факт е посочен в
електронния фиш,. съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП. Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените
в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния
закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на
изложените факти и е
извършено законосъобразно.
На
кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се наблюдава ясно автомобила визиран в
електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е
осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят, като лице ,на което собственикът на превозното средство, с което е извършено
нарушението, го е предоставил, след
упражняване на възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП,поради което законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на
доказателствената съвкупност/, именно
отговорността на М.Р.М. е ангажирана за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства
на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна.
Що се отнася до възражението в
писмената жалба относно преценка на срока, посочен като чл.82 , ал.1,б.“а“ от ЗАНН, според който текст „Административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба“ съдът отбелязва, че
това е срок по отношение на т.н.“изпълнителна давност“,т.е.когато е налице
влязъл в сила акт, с който е наложено
наказанието/Наказателно постановление или Електронен фиш/.
Тъй като не се налага
административно наказания на моторно превозно средство ,а по процесния ред на
неговия собственик,или когато моторното превозно средство е собственост на
Юридическо лице,на неговия законен представител,е предвидена възможност
електронния фиш на бъде анулиран и издаден друг, на конкретен извършител на вменено нарушение
от този вид,на когото е предоставено управлението на моторното превозно
средство.
В настоящия случай спорен момент
е преследвателната давност ,която е
предмет на разглеждане и произнасяне с Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от
II колегия на ВАС,и при съобразяване с това произнасяне,при отчитане на
датата на нарушението,датата на издаване на ЕФ-всъщност според съдебния състав
датата на обективирането му като документ, датата на връчването на ЕФ,не е
изтекъл срока ,визиран в чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК,към които
разпоредби препраща чл.11 от ЗАНН,и при абсолютна преследвателна давност от
четири години и шест месеца/от датата на нарушението/ ,поради което защитните
доводи съдът ги намира за неоснователни.
Институтите на преследвателната
давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само
относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В
настоящия случай, специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са
неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не
се отнася за електронните фишове/така,както разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН
не се отнася до фишовете,съставени по реда на чл.186 от Закона за движението по
пътищата/
Разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН/ДВ бр.11 от
2011г./ предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа.
Следователно, относно институтът
на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Въпросното
административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ,
серия К,№ 1331408/л.18 /с който е наложено административно наказание на Райчо М.
Рангелов,законен представител на „РАНГЕЛОВ -1“ООД.гр.Перник,тъй като
Юридическото лице е собственик на моторното превозно средство,с което е извършено нарушението.
А на 11.07.2019г. е подадена
Декларация от това лице,като на
10.07.2019г.- е датата на декларацията от
М.Р.М.,че той е управлявал процесното МПС на визираната дата, а на 15.07.2019г. е съставен
електронния фиш,предмет на настоящото административно наказателно производство.
Изброените процесуални действия са от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК
прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно
деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след
свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна
давност.
ЕФ ,предмет на настоящото
производство е връчен на 06.08.2019г.,не е изтекъл тригодишният срок,а към
момента не е изтекъл и срока на абсолютната преследвателна давност.
От друга страна,срокът на
абсолютната давност за преследване /в
случая четири години и половина/ е обвързан единствено с началния момент
на започването на давността за
преследване - датата на довършване на
престъплението/нарушението, не с датата на някое от действията, които я
прекъсват,а тази давност /абсолютната/ за наказателно преследване е приложима
когато не е изтекла обикновената
преследвателна давност.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена със 19 км/ч. /стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.2
от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 11 до 20 км/ч. ,точно фиксирано по размер наказание –
глоба от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на М.М. и предвид
законосъобразното определяне,
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието
под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №2877028 на ОД МВР – Перник,с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал.1, т.2 от ЗДвП на М. Р.М. ***, с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: