№ 7010
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110128887
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „/ДРУЖЕСТВО/” АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника ЗАД „/ДРУЖЕСТВО/” АД да заплати сумата 2011,56
лева, представляваща регресна претенция по щета № ....., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 26.05.2021 г. до заплащане
на вземането и сумата 185,51 лева – лихва за забава за периода 29.06.2020 г.
– 26.05.2021 г.
Ищецът „/ДРУЖЕСТВО/” АД твърди, че на 11.12.2019 г. в гр.
Пловдив, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахованото МПС Мерцедес МЛ с
рег. № /рег. н. мпс./. Твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на застрахования при ответника по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите МПС Форд Фиеста с рег. № /рег. н. мпс./, който излизайки
от входа на крайпътен обект (магазин „Метро”) отнема предимството на
движещия се по пътя с предимство МПС с рег. № /рег. н. мпс./ и го удря,
вследствие на което последният се завърта и се удря в паркираното МПС с
рег. № /рег. н. мпс./. Поддържа, че щетите са на стойност 16159,31 лева, като
поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение чрез заплащане за ремонта в сервиз. Претендира от ответника
като застраховател на гражданската отговорност на делинквента регресно
вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му в размер на
15 лева. Твърди че ответникът, въпреки че бил поканен, не е заплатил
дължимото обезщетение в цялост като е постъпила единствено сума в размер
на 14162,75 лева и сумата 792 лева. Моли съда да уважи предявения иск и
1
претендира присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „/ДРУЖЕСТВО/” АД в депозирания в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор оспорва исковата претенция по основание и размер.
Счита, че заплатените суми 792,00 лева и 14162,75 лева покриват дължимото
от ответника по претенцията. Моли съда да отхвърли предявените искове и
претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е заплатил по договор за имуществено
застраховане КАСКО застрахователно обезщетение в посочения в исковата
молба размер на собственика на уредения МПС Мерцедес МЛ с рег. № /рег. н.
мпс./ за вредите причинени от ПТП, настъпило на 11.12.2019 г. в гр. Пловдив
от виновното противоправно поведение на водача на МПС Форд Фиеста с рег.
№ /рег. н. мпс./, както и наличието на валиден договор за застраховка
Гражданска отговорност за МПС Форд Фиеста с рег. № /рег. н. мпс./ при
ответното дружество, както и че по регресната претенция ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 14162,75 лева и сумата 792 лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й.Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по МПС Мерцедес МЛ 350 Буик 4 Матик с
рег. № /рег. н. мпс./ /погрешно посочен от вещото лице като „рег. № РВ 8888
АР”/. Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към 11.12.2019 г. е 19271,24
лева.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Предвид отделените за безспорни факти и обстоятелства и направеното
частично плащане преди завеждане на настоящото производство, спорен по
делото е единствено размерът на претърпените вреди.
2
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.
499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането – да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./, аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 19271,24 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена на база резервни части втора употреба. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
3
приема, че сумата от 15 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало главният иск е основателен в
пълния предявен размер от 2011,56 лева /след допуснатото в проведеното
открито съдебно заседание увеличение на иска/ и с оглед направеното
плащане в размер на сумата 14954,75 лева преди завеждане на делото. Следва
да се присъди и законната лихва върху обезщетението от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресна покана за заплащане на процесната щета в исковия размер е
получена от ответника на 29.05.2020 г. и на 09.10.2020 г. – за направеното
доплащане. След получаване на регресната покана за заплащане на
процесната щета ответното дружество е било в забава по отношение
плащането на регресното вземане и искът за мораторна лихва за периода
сумата 29.06.2020 г. – 26.05.2021 г. се явява основателен в пълния предявен
размер от 185,51 лева, която сума е определена от съда на основание чл. 162
ГПК чрез онлайн калкулатор.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 87,88 лева, депозит за вещо лице в
размер на 200,00 лева и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „/ДРУЖЕСТВО/”, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „/населено място/” ... ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД
„/ДРУЖЕСТВО/” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „/населено място/”, бул. „/населено място/” № ... на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 2011,56 лева, представляваща регресна
претенция по щета № ....., за заплатено застрахователно обезщетение за
нанесените щети върху застрахованото при ищеца по застраховка „Каско”
МПС Мерцедес МЛ 350 Буик 4 Матик с рег. № /рег. н. мпс./, настъпили при
ПТП от 11.12.2019 г. в гр. Пловдив поради виновното противоправно
поведение на водача на МПС Форд Фиеста с рег. № /рег. н. мпс./, застрахован
при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
26.05.2021 г. до заплащане на вземането и сумата 185,51 лева – лихва за
4
забава за периода 29.06.2020 г. – 26.05.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 387,88 лева – разноски в производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: IBAN ..........0.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.с
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5