Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в
публичното заседание на
трети
септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Нина Атанасова
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело
№ 1557/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на Й.К.Й. ***, чрез адв. С.К. против Решение № 367/28.02.2020г., постановено по НАХД № 482/2020г. по
описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0445-000054/31.01.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с
което са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 150лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на основание чл.175 ал.1 т.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в размер на 10лв. на основание
чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят
счита решението на ВРС за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост
на наложеното наказание,
поради което моли съда да го отмени, както и да отмени процесното наказателно
постановление или в условията на алтернативност да върне делото за ново разглеждане или
намали наложените наказания на основание чл. 175 ал.1 т. 4 от ЗДвП до предвидения минимум. В съдебно заседание и по съществото на
спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. В
депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата, като прави искане и за
отмяна на въззивното решение в частта за разноските.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение прави
възражение за прекомерност.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН,
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадената
касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Й.К.Й. *** против Наказателно
постановление № 19-0445-000054/31.01.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково. За да потвърди процесното НП
първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
На
16.01.2019г. около 12.45 часа Й. управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ТХ ****
АМ по път втори клас №ІІ-29 гр. Варна-
гр. Добрич, в посока към гр. Варна. По същото време на разклона за с. Любен
Каравелово бил установен екип на ОДМВР-Варна, в състава на който влизали св. Д.
и св. Д.. При управлението на автомобила по пътя от св. Д. бил подаден сигнал
на Й. да преустанови движението си. Св. Д. бил униформен и подал сигнала със стоп-палка по образец, а
полицейските служители били на мястото и със служебен автомобил. Вместо да се
съобрази със сигнала на полицейските служители, Й. продължил движението си. Св.
Д. и св. Д. сигнализирали в ОДЧ и след около 15 минути били уведомени, че
автомобила е спрян в района на РУ Аксаково. При пристигането си на място били
проверени документите на Й., като било установено, че същият не носи КТ към
СУМПС. Й. обяснил на св. Д. и св. Д., че бързал за летището и поради тази
причина не спрял на подадения сигнал.
За горното
св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в
съдържанието на който подробно описал установеното, като деянията били
квалифицирани като такива по чл.103 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Акта бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, който
вписал в съдържанието му липсата на възражения.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, като административно-наказващият орган изцяло е възприел
фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на
нарушението и е наказал Й.К.Й.
налагайки му
глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
месеца на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприета от административно наказващия орган в НП, се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: надлежно
съставен АУАН, докладна записка
и показанията на свидетели.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило
състава на нарушенията, за които е привлечено към административно-наказателна
отговорност.
Направените изводи от решаващият
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата
обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните
и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната
жалба възражения и твърдения /по-голямата част от които са заявени във въззивната
жалба/, останаха
недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в
тази насока.
Неоснователни са
касационните възражения, касаещи формирането на вътрешното убеждение на
въззивния съд относно приетите за установени фактически положения. Нито в жалбата, нито в хода на
въззивното производство касаторът
е поискал събирането на доказателства, които да опровергаят тезата на
обвинението. Простото
оспорване на фактическите констатации на наказващия орган не е достатъчно да се
приеме, че те са неверни. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е редовно
съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на
противното съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Ако касаторът е считал, че удостовереното в него не
отговаря на действителното положение, е имал възможност да го обори по предвидения в закона
ред, което той не е
сторил. При положение, че в хода на
процеса не са ангажирани годни доказателства, които да опровергават или
разколебават достоверността на представените от ответника доказателства, то
правилно и обосновано районният съд ги е кредитирал и е основал фактическите си
констатации на тях. ВРС е спазил изискването
за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и
не е допуснал едностранчивост и/или избирателност при проверката и обсъждането
на доказателствата, която да опорочава вътрешното му убеждение по фактите.
Неоснователно е и
възражението на касатора, че въззивният съд не е отчел наличието на смекчаващи
вината обстоятелства. Конкретните фактически обстоятелства по извършване на
нарушенията и цялостното поведение на водача по време на извършването им
/демонстративното неподчинение на подадения сигнал за спиране от органите на
реда и спирането му не доброволно, а от следващия автопатрул/, както и
важността на охраняваните обществени отношения, предмет на регулиране с
нарушените правни норми, изключват ниската обществена опасност на деянията и
дееца, поради което правилно и законосъобразно районният съд е извел извод, че
определният размер на наказанията е правилен. С оглед гореизложеното нормата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима, като
наложените наказания
са справедливи и не се налага тяхното редуциране.
Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че
са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на
обжалваното решение.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е изготвил писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР –
Варна да се присъди ю.к.възнаграждение
в размер на 80лв. Предвид изхода на делото,
разноски на касатора не се дължат.
Водим от горното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 367/28.02.2020г., постановено по НАХД № 482/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Й.К.Й.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – Варна
сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща ю.к. възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.