РЕШЕНИЕ
№ 241 / 6.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 06.11.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1490/2018г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Производството по делото е образувано по
предявен от М.И.М., ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********, чрез адв. М. В. от
ВАК, против Т.С.Т., ЕГН ********** и Г.В.Т., ЕГН **********, установителен иск
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че М.И.М., ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********,
са собственици на 55 кв. м. от дворно място, съставляващо парцел IX -241, вкл.
в УПИ IX -241 в кв. 47 по плана на с. Брестак, общ. Вълчи дол от 1973 г.,
отбелязани с червена линия на приложената
към молба от 30.01.2019г. скица, както и гараж със застроена площ от 26
кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 14 кв. м., на основание
договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт /НА / №1, том 14,
н.д. №26967/30.11.2016г. на АВ – Имотен регистър Девня. Правят искане да бъде
обезсилен КНА №154, том 5, дело №995/2018 г. на АВ – Имотен регистър Девня
Претендират да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че
произтича претендираното право, са : Ищците са закупили от Т. Д. И.и Г. П. И.с
НА №1, т.14, н.д. №2696/30.11.2016г. на АВ – Имотен регистър Девня дворно място
с площ от 965 кв. м. по първични документи за собственост, а по скица с площ от
910 кв. м. , съставляващо парцел IX -241, вкл. в УПИ IX -241 в кв. 47 по плана на с.
Брестак, общ. Вълчи дол от 1973г., заедно с построените в мястото жилище с площ 58 кв. м., жилище с площ 8 кв. м.,
жилище с площ 40 кв. м., второстепенна постройка с площ 16 кв. м., навес с
оградни стени с площ 56 кв. м. Праводателите на ищците се легитимирали като
собственици с НА №17, том 7, н.д. №674/2006г. на нотариус ***. От деня на подписване на НА
ищците са влезли във владение на имота, като ползват и владеят същия и
понастоящем, подали са изискуемите заявления в Община Вълчи дол ДМДТ и
техническа служба, като по партидата е направено вписване, че са собственици.
По искане на М.М. на 02.07.2018г. геодезист е направил трасиране на имота, на
което присъствал ответника Т.С.Т. и Т. Д. И.Т.Т. и съпругата му Г.Т. никога не
са владеели и ползвали имотите, но Т.Т. предприел действия по издаване на НА за
собственост на осн. чл.587 ГПК по наследство, строителство и давностно владение върху 55 кв. м. – част от Поземлен имот / ПИ / №241 по плана на с. Брестак , общ. Вълчи дол,
придаваеми по регулация към УПИ IX -241 в кв. 47 по плана на с. Брестак, общ.
Вълчи дол от 1973г.,с неприложена регулация, както и гараж със застроена площ
от 26 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 14 кв. м. При издаване
на необходимите документи за снабдяване ответниците с НА Община Вълчи дол не е уведомила ищците
съгласно чл. 34, ал. 3 АПК . Седмица след издаване на КНА №154, т. 5, дело
№995/2018г. на АВ – Имотен регистър Девня Т.Т. ***/10.07.2018г., с която
настоява за намесата му, да бъде извикана С.Т. и съпруга й и да им бъде
разяснено, че тези 55 кв. м., гаражът и стопанската постройка не са техни. В жалбата
се сочи, че ищците са заключили стопанските постройки и Т.Т. не може да ги
ползва. Кметът на Община Вълчи дол дава срок за представяне на становище по
жалбата, като такова е представено. Т.Т. подава втора жалба в РП Девня, в която
отново твърди, че е собственик на 55 кв. м. от имота, гараж и стопанска
постройка, но не може да ги ползва.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК от ответниците
е постъпил отговор на исковата молба чрез проц. представител адв. Г. М. от ВАК.
Оспорва се изцяло предявения иск като неоснователен. Излага се, че дядото на
страната Т. И.е бил собственик на ПИ №283 по плана на с. Брестак от 1927г.,
като приживе е разделил имота между синовете си
С=– баща на ответника и Д.– негов чичо, като всеки от тях си построил
къща. С чичо си, а впоследствие и с братовчед си винаги обработвали заедно
дворовете си, между имотите нямало ограда, знаели, че границата върви между сградите им - неговите къща, лятна кухня, баня, стопанска
постройка и на ответника гараж и стопанска постройка. В стопанската постройка
ответника слагал бали с люцерна, слама или друга храна за животните, гледал
животни в друга стопанска постройка по -
навътре в имота, като за да не тъпчат цветята,
преди години направил частична ограда в края на градинката пред къщата
откъм гаража. През 1973 г. бил одобрен нов регулационен план на селото, според
който от ПИ №241 се образували три УПИ VIII -241, IX – 241 и X
- 241, като 55 кв. м. от имота на ответника се придавали към имота на чичо
му. По отношение на целия ПИ №241 тази регулация не била приложена вкл. и до
днешна дата, между трите създадени УПИ – та няма поставена огради и не е имало.
Съгласно § 8 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти
се прекратява. Братовчедът на ответника и ответника си направили през 2004
-2006г. НА, но не обърнали внимание, че имотите били описани по регулационни,
не по кадастрални граници, но между тях спорове нямало, всеки знаел докъде му е
имота и никога не си наплащали за придаваеми части по регулация. През 2016г.
братовчедът на ответника продал имота си на ищците, като през 2018г. геодезист
трасирал по тяхно искане имота им и оттогава започнали проблемите между
страните. Ищецът искал да събаря стопанската постройка зад гаража, на два пъти
отрязал катинара на ответника на входната врата на гаража и слагал друг.
Гаражът имал и друга врата откъм къщата на ответника и той не престанал да го
ползва, като държал там инструментите си, но премахнал катинара на ищеца, за да
вкарва и изкарва колата си.
Доказателствата по делото са писмени,
ангажирани са гласни доказателства чрез разпита на по двама души свидетели за
всяка една от страните. Изискани
и приложени към материалите по делото са материалите по преписка №465/2018г. на
РП Девня, приключило с отказ да бъде образувано досъдебно производство. Изслушани
и приети по делото са СТЕ на вещото лице Й.К. и вещото лице А.Б. и допълнителна
СТЕ на вещото лице Й.К., неоспорени от страните.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения НА №13, том 2, рег. №3834, дело №1585/2004г. на нотариус ***, №***\на НК, район на действие РС Девня, се
установява, че Т.С.Т., е признат за собственик на дворно място в с. Брестак,
общ. Вълчи дол, площ от 1210 кв. м., представляващо УПИ VIII -241 в кв.47 по плана на селото заедно с
построените в имота жилищна сграда лятна кухня и стопански постройки. От
представения НА №17, том 7, рег. №6514, дело №6741/2006г. на нотариус ***, №***\на НК, район на действие РС Девня, се
установява, че Т. Д. И.с ЕГН **********, е признат за собственик на дворно
място в с. Брестак, общ. Вълчи дол, площ от 2195 кв. м., представляващо ПИ №241
в кв.47 по плана на селото, за който е отреден УПИ IX -241 с площ от 965 кв. м. и 1310 кв. м., вкл.в УПИ
X -241 , целият с площ от 1335 кв. м., заедно с построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 58 кв.
м., масивна жилищна сграда с площ от 8 кв. м., полумасивна жилищна сграда с
площ от 40 кв. м., две стопански постройки с обща застроена площ от 16 кв. м. и
два навеса с обща застроена площ от 56
кв. м. От представения НА №168, том 5, рег. №2266, дело №677/2016г. на нотариус
***, №***\на НК, район на действие РС
Девня, се установява, че Т. Д. И.с ЕГН ********** и Г. П. И.с ЕГН **********,
са продали на ищцата С.Т.М., ЕГН **********, следния недвижим имот : дворно място
в с. Брестак, общ. Вълчи дол, площ от 910 кв. м. по скица и данъчна оценка, а
по документ за собственост площ от 965 кв. м., съставляващо парцел IX –
241 с площ от 910 кв. м., вкл. в УПИ
IX -241, целият с площ от 965 кв.
м. в кв.47 по плана на селото, заедно с
построените в имота двуетажно жилище с площ от 58 кв. м., жилище с площ от 8
кв. м., жилище с площ от 40 кв. м., второстепенна постройка с площ от 16 кв.
м., навес с оградни стени с площ от 56 кв. м. От представено удостоверение за
сключен граждански брак се установява,че по време на сключване на горната
сделка С.Т.М., ЕГН **********, е в
граждански брак с М.И.М., ЕГН **********. Представена е жалба от Т.С.Т. *** дол
с искане “ да бъдат извикани С. и съпругът й
от отдел “ УТОС “ да им разяснят, че тези 55 кв. м., гаражът ми и
стопанската ми постройка НЕ СА ТЕХНИ “ / цитатът е от жалба с вх.
№25/10.07.2018г. /. От представения НА №75, том 4, рег. №3333, дело №494/2018г.
на нотариус ***\, №***на НК, район на
действие РС Девня, се установява, че Т.С.Т. е признат за собственик по наследство, строителство и давностно
владение на следния недвижим имот в с. Брестак, общ. Вълчи дол, а именно :
гараж със застроена площ от 26 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ
от 14 кв. м. и част от ПИ №241 с площ от 55 кв. м., кв.47 по плана на селото,
придаваеми по регулация към УПИ IX -241
в кв.47 по плана на селото, при
неприложена регулация. Видно от удостоверение на Община Вълчи дол с изх. № от
26.02.2019г. и копие от акт за женитба №64/1954г. Т.С.Т. и Г.В.Т. са сключили граждански брак
на 29.11.1954г.
От
заключението на допусната по делото СТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за двата имота / на ищците и на ответника
/ са били изготвени следните планове : регулационен и кадастрален план на с.
Брестак, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед №194/14.05.1927г., регулационен и кадастрален план на с.
Брестак, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед №270/25.01.1973г. и КККР на с.
Брестак, одобрени със Заповед №РД-18-1884/21.11.2018г. на Изп. директор на АГКК. Според разписните
листи на регулационния и кадастрален план на с. Брестак, общ. Вълчи дол,
одобрен със Заповед №194/14.05.1927г.
имот №283 и УПИ III -283 от кв.
82 е бил собственост на Т. И.-без записан документ за собственост. Според
разписните листи на регулационен и кадастрален план на с. Брестак, общ. Вълчи
дол, одобрен със Заповед №194/14.05.1927г., регулационен и кадастрален план на
с. Брестак, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед №270/25.01.1973г. УПИ
В
своето изложение пред съда свидетелят на страната на ищците Н.И.М., брат на
ищеца М.И.М., излага, че е ходил на имота на брат си в с. Брестак около 7-8
пъти. Твърди, че процесния гараж е залепен за къщата на брат му и имат обща
стена. Твърди, че откъм страната на гаража се вижда стара ограда – бетонна с
колове и мрежа, към 3-4 метра откъм улицата, между двата имота. Твърди, че
процесния гараж е бил ползван от ответника Т., който е чичо на продавача на
брат му и също се казва Т., с негово съгласие.
В
своето изложение пред съда свидетелят на страната на ищците Д. И. С=, без
родство и дела със страните, излага, че
по възлагане от ищеца е извършил трасиране на имота по регулация.
Излага, че не е установил на място ограда като материализирана граница между
имотите. Твърди, че ответника присъствал на трасирането, но отказал да подпише
протокола.
В
своето изложение пред съда свидетелят на страната на ответниците Т. Д. И.,
племенник на ответника Т.С.Т., излага, че продал на ищеца къщата си и си оставил другия парцел. Твърди, че след
време се установило, че процесния гараж попада в имота, който продал и ищците
започнали да си го искат от чичо му. Твърди, че гаража се е ползвал от чичо му,
който си държал колата вътре, а процесната стопанска постройка използвал като
навес, където си подреждал дървата. Излага, че общия имот бил първо собственост
на дядо му, после на неговия баща, всеки от наследниците им си работел сам
имота и нямало спорове помежду им. Твърди, че процесния гараж е границата между двата имота –продадения имот
и този на чичо му, но той не е продавал
гаража на ищците. Излага, че гаражът “ никога не е бил наш “ и че границата на чичо му с продадения имот
минава по протежение на постройките. Твърди, че когато М. купувал имота,
свидетелят му заявил, че границата между имотите е гърба на гаража.
В своето изложение пред съда свидетелят на
страната на ответниците М. В. М., без родство и дела със страните, излага, че живее
в с. Брестак срещу ответника по делото Т.С.. Излага, че процесния гараж е
собственост на ответника Т.С., който го е построил около 1967 -68 г. Твърди, че
между двамата Тодоровци не е имало никога спор за гаража и постройките, Т. Д=не
е имал претенции към гаража и към постройката, всички знаели, че гаража е на
ответника и той си го ползва. Излага, че границата между имотите минавала по
постройката, гаража и къщата, „ „ след
къщата направо „ , но без
материализирана ограда.
Разгледан
по същество съдът намира така предявеният иск за неоснователен по следните
съображения.
Относно твърденията на ищцовата страна, че
регулацията за имотите на ищците и на ответниците е приложена, видно от
заключението на вещото лице Й. К. регулационният и кадастрален план на с. Брестак, общ. Вълчи дол, е приет
по време на действие на ЗПНИМ - одобрен със заповед от м.01.1973г. / ЗТСУ влиза в сила от 01.06.1973г. /, като по
разписен лист към м.01.01973г. ПИ № 241 е бил собственост на едно лице Т. И.И./
вероятно роднина на ответника и на праводателя на ищците по възходяща линия
съдейки по съвпадението на имената, както беше изложено и в отговора на исковата
молба, макар за това ответната страна да не представи доказателства за така
признатото от нея неизгодно обстоятелство/ и от общия имот съгласно СТЕ са били
образувани три парцела, собственост на същото лице, като заплащане на
обещетение в тази хипотеза не се предвижда - в този смисъл Решение № 122/06.06.2014 г. по гр.д. № 6600/2013 г. на І гр.отд. на ВКС.
Ответната страна обаче твърди изменение в местоположението на вътрешната регулационна
граница между имотите, тъй като ответникът е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху 55
кв. м. от УПИ IX – 241
в квартал 47 по плана на селото от 1973г. видно от НА №75, том 4, рег.№3333,
дел №494/2018г. на нотариус ***\, рег. №***на НК. На първо място съдът намира,
че действията на ответника Т.С.Т. по ползване на 55 кв. м. от УПИ IX – 241 в кв
47 по плана на селото от 1973г. са били извършвани със съгласието и знанието на
собственика на УПИ IX – 241 и не може да се приеме, че същите представляват
упражняване на фактическа власт върху 55 кв. м. от УПИ IX – 241 с намерение за
своене. Самото ползването на 55 кв. м. от УПИ IX – 241 в квартал 47 по плана на
селото, който е собственост на свидетеля Т. Д. И., не представлява действие по
отблъскване на владението на собственика. На второ място дори да се приеме, че
е налице установяване на владение от страна на ответника, то от доказателствата
по делото се установява началния момент на това владение от 1968г. / датата на
построяване процесния гараж от ответника според свидетеля М. М./, като за
периода на упражняване фактическа власт до 1973 г. не е изтекъл предвиденият в закона давностен
срок за придобиване по давностно владение. Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗТСУ
в сила от 01.06.1973г., не могат да се
придобиват по давност реалноопределени части от дворищно регулационни парцели,
нито владението върху реални части от парцел води до придобиване по давност на
идеални части – така Решение №
3/20.04.2012 г. по гр.д. № 724/2011 г. на ІІ гр.отд. на ВКС, едва след
отпадането на забраната по чл.59 ЗТСУ през 01.01.2001г. е възможно това по
силата на чл.182б ЗТСУ. Въпреки така изложеното обаче тълкувайки волята на
страните – праводател и правоприемник, при сключване на правната сделка,
обективиран в НА№168, том 5, рег. №2266, дело №677/2016г. на нотариус ***, рег.
№***\на НК, съдът приема, че сделката има вещнопрехвърлителен ефект само за 910
кв. м. от УПИ IX -241 в квартал 47 по
плана на селото и за постройките, разположени в тях, за което е отбелязано
изрично в НА №168, том 5, рег. №2266, дело №677/2016г. на нотариус ***,рег. №***\на
НК, че дворното място съставлява парцел с площ от 910 кв.м., вкл. в УПИ с площ
от 965 кв.м., т.е волята на праводателя е била
да прехвърли само част от притежаваното
от него право на собственост, а именно 910 кв. м. от 965 кв. м. на УПИ IX -241 в квартал 47 по плана на населеното място от 1973г. Така и
изявленията му в о.с.з. на 03.07.2019г., където разпитан като свидетел твърди,
че границата между имота на чичо му и продадения имот минава по гърба на
процесния гараж, който е с обща стена с къщата в продадения имот, като той не е
продавал гаража на ищците по делото. За разликата от 55 кв. м. имотът може да
се придобие по давност, но същата не е заявявана, респ. едва с трасирането и
координиране на северната граница на УПИ IX -241 в квартал 47 по плана на населеното място от 1973г. от
свидетеля Д. С.би могла да тече давност от този момент, но същата не е
достатъчна, за да бъде придобит имота по силата на десетгодишно давностно
владение, тъй като до подаването на иска - 31.12.2018 г., са изминали едва пет
месеца. На следващо място видно от съдържанието на НА, с който ищците се
легитимират като собственици, в предмета на продажбата не е упоменат гараж със
застроена площ от 26 кв. м. поради това ищците не могат да се легитимират като негов
собственик на това основание. Проц. представител на ищеца твърди, че сградите
са придобити по силата на чл.92 ЗС, като разположени в продадения имот. Дори и
да се приеме, че процесните сгради се намират в продадения имот, който да е с
площ от 965 кв. м., налице е практика на ВКС в смисъл, че щом продавачът не е
изрично изключил от продажбата сградите в прехвърления имот, те също са предмет
на прехвърлителната сделка, но само ако такава е била волята на страните, която
воля се извежда чрез тълкуване НА по реда на чл.20 ЗЗД. Съгласно Решение №1/24.07.2010г. по гр. д. №777/2010г. на I гр. отд. на ВКС тълкуването се
извършва въз основа на договора, с оглед на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването му.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че и собствеността
върху двете процесни сгради не е била предмет на договаряне между свидетеля Т. Д.
И.и ищците по делото, като както преди така и след продажбата ответникът Т.С.Т.
е продължил да ползва процесните гараж и стопанска постройка до м.юли 2018г.,
когато по твърдения в отговора на исковата молба ищецът М.И.М. премахнал
поставения от него катинар на вратата на гаража. Свидетелят Т. Д. И.заяви при
изслушването си от съда ясно и недвусмислено, че неговата воля е било
процесните гараж и стопанска постройка да се ползват и след продажбата от чичо
му ответник по делото – „ не си спомням, да съм казал, чичо ми да си изнесе
багажа , „ „ не съм казал, че гаража влиза в имота, който му продавам „ , „ не
съм продавал гаража „ , както и че никога не е оспорвал неговите права – „ на
практика гаражът никога не е бил наш „ , като последното се твърди и от
свидетеля М. В. М. – „ Т. Д=не е имал
претенции към гараж и постройките „ , който свидетел също твърди, че процесния
гараж е построен от ответника по делото. След като липсва изявена воля за
извършена продажба на процесните постройки от праводателя на ищците, нито
същият твърди, че някога е притежавал права на собственост върху тях, които да
може да прехвърли, то няма как сделката да има вещно прехвърлителен ефект за
тях.
С
оглед изход на спора съдът не дължи произнасяне по искането с основание чл.537
ГПк да бъде отменен КНА №154, том 5, дело №995/2018 г. на АВ –
Имотен регистър Девня.
С оглед
изходна на спор ищците следва да заплатят на ответниците сторените от тях
разноски в размер на 1250 лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.М.,
ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********, против Т.С.Т., ЕГН ********** и Г.В.Т., ЕГН **********,
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено между страните, че М.И.М., ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********,
са собственици на 55 / петдесет и пет / квадратни метра от дворно място,
съставляващо парцел IX -241 / девет римско двеста четиридесет и едно / с площ
от 910 / деветстотин и десет/ квадратни метра, включено в УПИ IX -241 / девет римско двеста четиридесет и
едно /, целият с площ от 965 / деветстотин шестдесет и пет / квадратни метра в квартал 47 / четиридесет и
седем / по плана на с. Брестак, общ. Вълчи дол от 1973г., отбелязани с червен
цвят на приложената към молба от
30.01.2019г. скица на л. 21 от делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението и на построените
в тях гараж със застроена площ от 26 / двадесет и шест / квадратни метра и
стопанска постройка с площ от 14 / четиринадесет / квадратни метра.
ОСЪЖДА М.И.М.,
ЕГН ********** и С.Т.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.С.Т., ЕГН ********** и Г.В.Т., ЕГН **********,
сумата от 1250 лева / хиляда двеста и петдесет лева / , представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................