РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 05.11.18 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 551 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

 

В РС – Червен бряг е постъпила молба от Л.Б.Г., с ЕГН ********** ***, в качеството си на майка и законен представител на Б.И.В., ЕГН **********, родена на *** г., против И.В.В., с ЕГН ********** ***, с която на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение за издаването на задграничен паспорт и свободното пътуване на детето в чужбина придружавана единствено от майката или изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на детето. Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника са родители на малолетната Б.И.В., родена на *** г., видно от представеното по делото удостоверение за раждане на детето. Твърди се още, че същите живеят в условията на фактическа раздяла от няколко години и не поддържат никакви контакти. Не могат да разговарят, още по-малко да постигнат съгласие за важните за детето неща. Ищцата твърди, че желае да може да заведе детето на екскурзия или почивка в други държави, като е убедена, че това ще е изцяло в нейна полза.

В съдебно заседание ищцата – редовно призовани се явява лично. Поддържа така предявената молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът И.В.В. – редовно призован се явява лично. Изразява становище, че е съгласен на детето да бъде издаван задграничен паспорт, но не дава разрешение за пътуване в чужбина.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Червен бряг не се представлява. Представят социален доклад вх. № 3422/11.07.2018 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени от правна и фактическа страна следните обстоятелства:

По редовността на молбата:

Молбата, с която е сезиран съда е постъпила в съда и е регистрирана на 22.06.2018 г.  

По допустимостта на иска:

Не се спори по делото, а се установява от представеното удостоверение за раждане, че родители на детето Б.И.В., ЕГН **********, родена на *** г. са ищцата Л.Б.Г. и ответника И.В.В..

Иска се от съда да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо родителското съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето Б.И.В., както и да даде разрешение за пътуването му в чужбина, придружавана единствено от майката или изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на детето.

Като свидетел в съдебно заседание и допусната и разпитана П.Б.Г., сестра на ищцата и леля по майчина линия на детето, за което се иска издаване на задграничен паспорт и даване на разрешение от съда, заместващо съгласието на бащата за свободното му пътуване в чужбина. От показанията й е видно, че същата подкрепя сестра си в отглеждане на детето. Запозната е с молбата. Смята, че е желателно и необходимо на детето да бъде издаден международен паспорт и да бъде разрешено да напуска пределите на България, заедно с майка си или изрично упълномощено от нея лице.

            Като доказателства по делото са приети представените от ищцата с ИМ писмени доказателства: заверено копие на удостоверения за раждане на Б.И.В. и Социален доклад вх. № 3422/11.07.2018 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг.

Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

С разпоредбата на чл. 76, ал.1, т.9 от ЗБДС е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права.

По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Ответника не оспорва исковата молба в тази й част, поради което и с оглед правилното физическо и интелектуално развитие на детето, неговите права като личност и предвид, че същото е на такава възраст, че не разполага с друг документ за самоличност, то искът следва да бъде уважен и се даде необходимото разрешение за издаване на задграничен паспорт на Б.И.В., като се допусне на основание чл. 242, ал. 2, т.3 от ГПК и предварително изпълнение на решението в тази му част. 

По основателността на иска:

Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, като спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност.

По делото е допуснат до разпит идшн свидетел. Свидетелката П.Б.Г. – сестра на ищцата и леля по майчина линия на детето, за което се иска издаване на задграничен паспорт и даване на разрешение от съда, заместващо съгласието на бащата за свободното му пътуване в чужбина, като близка родственица, загрижена за правилното развитие и възпитание на малолетното дете Б.В.счита, че за доброто й възпитание, разширяване на мирогледа й и усвояване на чужд език е добре детето да посещава чужди страни и се запознава с други култури още от ранна детска възраст.

По делото е представен социален доклад Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната.

На основание чл. 127а, ал.3 от СК е изслушан ответника. Същия не посочва конкретни причини, поради които не желае детето да пътува в чужбина. Признава, че грижите полагани от ищцата за отглеждане и възпитание на детето са правилни и адекватни за нейното нормално развитие. Твърди, че от няколко години са му отказвани срещи с детето, причина поради, която не е дал разрешение в подходящата форма.  

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя.

Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности.

От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установено е по делото, че към настоящия момент майката упражнява родителските права, детето живее с нея и същата има възможност и желание двете да пътуват в чужбина с цел туризъм. Отношенията между страните са силно влошени, липсва сътрудничество и комуникация и е създадено напрежение между тях.

Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуванията с цел туризъм и с образователна цел са в интерес на детето и следва да му се даде възможност да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън територаията на Р. България. Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС, в рамките на Съюза и гарантирано се гарантира от техните основни закони и Конституции. Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето за времето, през което то ще бъде в чужбина не е основание, да му се откаже да пътува с родителя, който упражнява родителските права. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето.

Искането на ищцата е да се разреши на детето да пътува в чужбина без съгласието на бащата до навършване на 18 годишна възраст. При обсъждане на настоящия казус, Съдът следва да вземе предвид и решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход".

При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на малолетната Б.При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна.

От събраните по делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата му като български гражданин да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения.

Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на детето да пътува зад граница. Поради нежеланието на бащата в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване на международен паспорт и детето да пътува извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По разноските:

           При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 40 лв. Ищцата не е претендирала разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 137, ал. 4 от СК, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на бащата И.В.В., с ЕГН ********** за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете Б.И.В., ЕГН **********, родена на *** г. от майката Л.Б.Г., с ЕГН **********, както и за получаване на същия.

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Б.И.В., ЕГН **********, родена на *** г., без да е необходимо за целта съгласието на бащата И.В.В., с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на детето Б.И.В., ЕГН **********, родена на *** г. да пътува извън пределите на Република България многократно, като осъществява пътувания в чужбина, придружено от Л.Б.Г., с ЕГН *********** или изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на детето.

ОСЪЖДА И.В.В., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ЧРС, сумата от 40 лева представляваща държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 2, т.3 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно подаването на заявление за издаване на задграничен паспорт на детето Б.И.В., ЕГН **********, родена на *** г.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: