№ 7497
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110168508 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Я. Г. Р., Н. Г. Р., Н. В. Д., М. В. С., като
законни наследници на А. И. Р., всеки от тях до размера на
¼ идеална част, субективно и обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане от всеки от ответниците на сумата в размер на
по 671,17 лв. –главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
********************, абонатен № ******, ведно със
законната лихва от 16.12.2022г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на по 134,75 лв. –мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 23.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение в
1
размер на по 5,59 лв. –главница за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.12.2022г. до
изплащане на вземането и по 1,14 лв. –лихва за периода от
31.12.2019г. до 23.11.2022 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ******, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като същите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците, с който оспорват исковете. Ответниците М. В.
С. и Н. В. Д. оспорват да са приемали наследството на А. И.
Р.. Ответниците Я. Г. Р. и Н. Г. Р., чрез назначения им особен
представител, оспорват исковете като твърдят, че не са
наследници на А. И. Р. и оспорват последният да е бил
потребител на топлинна енергия. Навеждат възражение за
изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Г., койяо
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
2
В съдебно заседание ответниците Я. Г. Р. и Н. Г. Р.,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от
адвокат Е. В., която поддържа отговорите на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответниците М. Г. С. и Н. В. Д.,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от
адвокат Р., която поддържа отговорите на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответниците имат качеството „потребители“
на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
3
забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията
си срещу вземането, поради което отричат съществуването
на спорното право, както и положителният факт на
плащането. По възражението за давност в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже основания за
прекъсване/спиране на давностния срок.
Обстоятелствата по предмета на доказване са спорни
между страните. На първо място ответниците оспорват
качеството си на „потребители“ на топлинна услуга. В тази
връзка от приетия по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба
и замяна на държавни жилища от 06.03.1978г., се
установява, че процесният имот е придобит от родителите
на А. Р. – И.Р. Р. и Л.К. Р.. От приетото по делото
Удостоверение за наследници на СО, район Подуяне /л.10/
по делото, се установява, че лицето А. И. Р. е починало на
22.10.2017г., като след смъртта си е оставило за пряк
наследник лицето А. А.ов Р., за което няма спор по делото,
че е вписал отказ от наследството на А. Р., под номер
2357/16.12.2021г. по описната книга на СРС по чл. 49 от ЗН.
На основание чл. 53 от ЗН частта на отреклия се от
наследство уголемява дяловете на останалите наследници.
От приетото по делото удостоверение за наследници и за
съпруг/га и родствени връзки на СО, район Подуяне се
установява, че наследници на А. Р. са и Я. Г. Р. и Н. Г. Р.,
първи братовчеди и Н. В. Д. и М. В. С., също първи
братовчеди на покойния Р.. Съгласно чл. 8, ал.4 от Закона за
4
наследството, когато починалият не е оставил възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри или техни
низходящи, както е в настоящият случай, наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен
включително. В настоящия случай при починали от трета
степен роднини по съребрена линия – лелята и вуйчото на
Р., то наследяват техните деца, тоест роднините по
съребрена линия до четвърта степен по равно, а именно
така както правилно съдът намира, че са посочени квотите
от ищеца, от по ¼ идеална част за всеки от наследниците -
ответници.
Наследственото правоприемство обаче предполага
имота, предмет на делото да е бил към датата на откриване
на наследството, тоест към датата на смъртта собственост
на наследодателя. По тази причинна преди съдът да
коментира релевираните от ответниците възражения,
включително и това за давност, както и от правна страна
проведената в хода на производството процедура по чл. 51,
ал.2 от ЗН, следва да обследва дали към дата - 22.10.2017г.
имотът е бил собственост на наследодателя – лицето А. Р.. В
тази връзка по делото са налице доказателства че по силата
на нотариален акт, том 160, № 158, нот.дело № 3267/1993г.
имота е транслиран в патримониума на трето за спора лица
– К.Р.С., като обаче е удостоверено в приетия по делото
протокол № 33 на АВ, че при справка от 12.03.2016г. за
издаване на удостоверение за тежести, е установено, че том
160 от 1993г. продажби липсва, неизвестно от кой период.
5
Така от приетата по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ
се установява, че имот, находящ се в гр.София, ж.к.
„Младост 1“, бл. 45, вх.Л, ет.1, ап.№ 178 е деклариран на
името на К.Р.С. от дата 14.08.1998г. От приетия по делото
Нотариален акт № 4, том XXVII, дело № 5257/16.03.1994г. е
видно, че лице с име П.Г.Е. е транслирало имота в
патримониума на лицето К.Р.С., който към датата на
продажбата е бил непълнолетен и по време на сделката
представляван от баща си. Видно е че пред нотариуса
продавачът се е легитимирал като собственик по силата на
нотариален акт № 158, том 160, дело № 32571/1993г.
Гореустановеното формира извод, че към датата на
смъртта на наследодателя – лицето А. И. Р. – 22.10.2017г.
процесният имот не е бил собственост на наследодателя, за
да премине по силата на универсално правоприемство в
правната сфера на ответниците, като наследници.
Само на това основание главните искове следва да
бъдат отхвърлени, като зпри това положение съдът не е
задължен да коментира останалите, релевирани от
ответниците възражения. При отхвърляне на главните
искове на отхвърляне подлежат и акцесорните такива.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответниците.
Процесуалният представител на ответника Н. В. Д. -
адвокат Р. К. Р. от САК, ЕГН **********, с адрес на
6
упражняване на дейността в **************************
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като по
делото е налице договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че страните са уговорили представителство в
горепосочената хипотеза. Така на адвокат Р. следва да се
присъди възнаграждение на основание чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 400,00 лева.
Съответно на ответника М. В. С. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева, за чието реално заплащане съгласно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.132 от досието по делото.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************* срещу Я. Г. Р., ЕГН **********, Н. Г. Р., ЕГН
**********, Н. В. Д., ЕГН ********** и М. В. С., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане от всеки от ответниците на сумата в размер на
по 671,17 лв. –главница, представляваща неплатена цена на
7
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
********************, абонатен № ******, ведно със
законната лихва от 16.12.2022г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на по 134,75 лв. –мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 23.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение в
размер на по 5,59 лв. –главница за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.12.2022г. до
изплащане на вземането и по 1,14 лв. –лихва за периода от
31.12.2019г. до 23.11.2022 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. С., ЕГН **********, сумата в размер на
400,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р. К. Р. от САК, ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността в
**************************, сумата в размер на 400,00
лева, присъдено адвокатско възнаграждение на основание
8
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9