СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
5115 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 556124 от 07.12.2018 г., постановено по гр. д. № 38489/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 125 състав, е оставено в сила решение на общото събрание на Етажна
собственост, с адрес: гр. София, кв. „Бояна“, ул. „*****, взето на проведено
общо събрание на 17.05.2017 г., с което е избрана Н.П.за председател на УС на
ЕС, с мандат от 18.06.2017 г. до 18.06.2019 г., при месечно възнаграждение от
200 лв., по протокол № 13/17.05.2017 г.
С решението Х.Д.Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на Етажна
собственост, с адрес: гр. София, кв. „Бояна“, ул. „*****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 360 лв. - разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Х.Д.Б., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че управителят на
етажната собственост не е избран законосъобразно, поради което не притежава
необходимата процесуална легитимация. Поддържа, че в поканата за общото
събрание няма данни, че се свиква от управителния съвет, както и че не е
подписана. Твърди, че липсва протокол за поставяне на протокола от общото
събрание на видно място. Сочи, че управителният съвет не може да делегира правомощието
си за свикване на общото събрание на председателя. Поддържа, че решението в
частта за определеното месечно възнаграждение на председателя не е взето с
необходимото мнозинство. Моли съдът да отмени решението. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажна собственост, с адрес: гр. София, кв. „Бояна“, ул.
„*****, чрез управителя Н.Д.П., с който жалбата се оспорва. Твърди, че от
събраните по делото писмени доказателства е видно, че Н.П.е надлежен
представител на етажната собственост. Сочи, че е налице валидно взето решение
за свикване на общото събрание, като изложените за първи път доводи във
въззивната жалба във връзка с протокола от общото събрание са преклудирани.
Срещу решението е
подадена насрещна въззивна жалба от Етажна собственост, с адрес: гр. София, кв. „Бояна“, ул.
„*****, чрез управителя Н.Д.П., в която са развити съображения за недопустимост на производството. Сочи, че районният съд незаконосъобразно е
дал указания на ищеца да предяви иска срещу етажната собственост, а не срещу
отделни етажни собственици. Поддържа, че посочената нередовност е отстранена след
30 - дневния преклузивен срок за предявяване на иска. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Х.Д.Б., с който жалбата се оспорва. Поддържа, че съдът
следи служебно за процесуалната легитимация на страните в производството.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 125 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
За да бъде допустим иска по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС следва той да е предявен от лице, притежаващо
самостоятелен обект в сградата ЕС и в законоустановения преклузивен срок.
В конкретния случай се обжалва решение на общото събрание на етажната
собственост, проведено на 17.05.2017 г. Исковата молба е подадена в съда на
13.06.2017 г., поради което искът е предявен в рамките на 30-дневния
преклузивен срок. Нередовностите в исковата молба и последващото им
отстраняване на влие на датата на подаване на исковата молба.
По отношение на поддържаното в отговора на въззивната жалба
възражение, че искът първоначално е бил предявен срещу
ненадлежна страна, доколкото в исковата молба ищецът е бил
посочил, че предявява исковете си срещу етажните
собственици със сбор 30. 061 на
сто идеални части от общите части, а не срещу етажната
собственост, настоящият състав намира следното:
В действителност в исковата молба ищецът е посочил като ответник по
предявения от него иск етажните собственици със сбор 30.
061 на сто идеални части от общите части, като в обстоятелствената част на исковата молба е изложил твърдения за
незаконосъобразност на решението на общото събрание. Посочването в
исковата молба на етажните собственици, притежаващи 30.
061 на сто ид. ч. от общите части по своята
същност представлява нередовност на исковата молба, поради което и първоинстанционният съд правилно е дал указания на ищеца да
отстрани несъответветствието, като предяви иска си срещу цялата етажна
собственост. В този смисъл не е налице процесуално нарушение от страна на съда,
изразяващо се нарушение на принципа на равенство на страните в процеса.
Уважаването на конститутивния иск по чл.
40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните
обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни
правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред
на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника
процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за
свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън
компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.
11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и при
спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на
делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т. е. съдът е
обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи
служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо
събрание. В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел доводи за незаконосъобразност
на решенията при нарушение на изискванията на чл.
12, ал. 1, т. 1, чл.
16, ал. 7 и чл.
17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС.
За да
отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че
наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на
решенията, взети на общото събрание, не са налице с оглед събраните по делото писмени
доказателства.
Правилен
е изводът на съда, че в случая не са налице нарушения на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС при свикване на събранието. Ищецът
навежда доводи, че свикването на общото събрание е било опорочено, тъй като
било свикано само от председателя на управителния съвет на етажната собственост, а не от управителния съвет, с каквито
правомощия не разполагал. Видно от представения по делото протокол от заседание
на управителния съвет на етажната собственост от 08.05.2017 г. управителният
съвет, в състав Н.П., А.В.и Б.Р., е взел решение за свикване на общо събрание,
като е възложил на председателя Н.П.организацията по провеждането му, а именно изготвянето
и изпращането на покана, съставянето на дневен ред и изготвяне на протокол. В
този смисъл съдът приема, че инициативата за свикване на общото събрание е на
надлежен орган на етажната собственост, като председателят е действал в изпълнение
на взетото решение.
По възражението на ищеца, че копие от протокола от проведеното общо
събрание не му е било изпратено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че не е спазена
посочената разпоредба, това обстоятелство не влияе на валидността на взетите
решения на общото събрание. Разпоредбата действително касае уведомяването на
етажните собственици за решенията взети на проведеното общо събрание, но с
оглед възможността за оспорването им. Същевременно следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства, а именно електронна кореспонденция между
ищеца и управителя на етажната собственост се установява, че копие от протокола
е било изпратено на ищеца на посочен от него електронен адрес.
Относно решението в частта, в която е взето решение за заплащане на
възнаграждение на председателя на управителния съвет в размер на 200 лв.:
В исковата молба като основание за незаконосъобразност на това решение е
посочено единствено, че при вземането на решението за избор на председател на
УС на ЕС и определянето на възнаграждение за същия в размер на 200 лв. е
нарушена разпоредбата на чл.
17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, тъй като решението било взето
при липса на законоизискуемото мнозинство и ощетявало етажните собственици.
В чл.
17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС е предвидено, че общото
събрание на собствениците взема решения за обновяване, за извършване на основен
ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от
държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени
средства или други източници на финансиране - с мнозинство не по-малко от 67 на
сто идеални части от общите части. За да се установи дали при вземане на
обжалваното решение е спазено изискването за необходимото мнозинство, следва да
се прецени, дали взетото решение попада в някое от посочените в цитираната
норма. В чл.
19, ал. 7 ЗУЕС е предвидено, че по решение на общото събрание на
членовете на управителния съвет и на касиера може да се заплаща възнаграждение,
като не е предвидено изрично какво е необходимото мнозинство за вземането му.
При вземане на обжалваното решение не е посочено, че определените като
възнаграждение за председателя на УС на ЕС, който несъмнено е член на
управителния съвет, 200 лв. ще се изплащат от някой от посочените фондове,
субсидии или собствени средства. Следва да се отбележи, че от ищеца не са
представени доказателства за твърденията му, че сумата от 200 лв. ще бъде
изплащана от получаваните от ЕС средства по сключения договор за наем с "Космо
България Мобайл" ЕАД. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че
решението за заплащане на възнаграждение на Н.П., в качеството й на председател
на УС на ЕС, попада в хипотезата на чл.
17, ал. 3 ЗУЕС, съгласно който извън случаите по чл.
17, ал. 2 ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС се приемат с мнозинство, повече
от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в ЗУЕС не е
предвидено квалифицирано мнозинство за избор на членовете на управителния съвет
на ЕС, поради което на още по-силно основание и за решението за заплащането на
възнаграждение на същите следва да се прилагат същите изисквания.
В настоящия случай въз основа на приетия по делото протокол № 13/17.05.2017
г. от проведеното общо събрание на ЕС на сграда в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „*****,
ползващ се с доказателствена сила подобна на официален свидетелстващ документ,
доколкото по отношение на изготвянето и съдържанието му съществуват специални
изисквания и след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му същият се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила
(в този смисъл решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС І г.
о), се установява, че решението е взето с мнозинство от 30. 061 на сто от ид. ч
на общите части при представени 32. 758 на сто от ид. ч на общите части, което
безспорно е повече от 50 % от представените идеални части от общите части в
проведеното на 17.05.2017 г. общо събрание. Ето защо настоящият състав намира,
че взетото решение е законосъобразно и не следва да бъде отменяно.
Едва
във въззивната жалба ищецът за първи път навежда доводи, че свикването на
общото събрание е било опорочено, тъй като в поканата за
общото събрание нямало данни, че се свиква от управителния съвет, че не била
подписана, както и че липсвал протокол за поставяне на протокола от общото
събрание на видно място. Тези доводи обаче не следва да бъдат
разглеждани, доколкото съдът може да се произнесе само по очертания в исковата
молба спорен предмет по посочените основания, а въведени в последствие за първи
път пред въззивния съд основания, не могат да доведат до отмяна на решение на
ОС на ЕС.
Изложеното
води до извод, че въззивните жалби са неоснователни, поради което и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора
разноските, направени в хода на въззивното производство, следва да останат в
тежест на страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността и на
двете въззивни жалби.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 556124 от 07.12.2018 г., постановено по гр. д. № 38489/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 125 състав.