№ 574
гр. Плевен, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430201468 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Н. Й. Р., с ЕГН: ********** от с.
******** , ул. „****** ******“ № *** чрез адв. Н. К. от АК – Велико Търново
против наказателно постановление № 25-0940-000096 от 11.07.2025 г. на Н. РУ
в ОДМВР - Плевен, РУ – Пордим, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложил на Н. Й. Р., глоба в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
По делото е депозирано становище от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Н. К. от АК – Велико Търново, с което се моли да се
отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй
1
като счита, че товарът не е бил необезопасен, тъй като ремаркето е
конструирано по начин, който е непозволявало изписването на товара и не са
били налице опасни неизправности при укрепването му.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява и не изпраща предтсавител.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление 25-0940-000096 от 11.07.2025 г.
е издадено от Н. РУ в ОДМВР - Плевен, РУ – Пордим, въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA Акт № 330578 за
установяване на административно нарушение съставен на дата 02.07.2025, от
който е видно, че:
На 02.07.2025 г. около 16:50 часа, на ПП3, км67 + 022, разклон
Славяново посока гр. Бяла, управлява товарен автомобил „Влекач Мерцедес
Арокс“, с рег. № *********, с прикачено полуремарке „Мюлер“, с рег. №
*********, като извършва следното нарушение: -Превозва товар пшеница,
който не е покрит. Нарушението е във връзка с Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозите издадени от министъра на транспорта. Приложение
номер 1 към чл. 9, ал. 4, точка 10.6.2. Липсва покривало върху превозвания
товар.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията.
2
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство против него.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определените от ръководителите на
ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя
от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните ОД
НА МВР, съответно подведомствените им Районни полицейски управления.
Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на
движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител Е. К. М. и в същия е
отразено, че заема длъжността старши полицай при РУ – Пордим в ОДМВР -
Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при
посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл
съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН
длъжностно лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя Е. К. М. и на свидетелката К. М. И. - свидетели при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените
на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Е. К. М. и К. М. И., съдът намира, че
3
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
възприел факти по време на извършване на нарушението и при извършване
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от тях факти и
обстоятелства.
Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда
не съществуват основания да не кредитира дадените показания в съдебно
заседание и приема същите за достоверни и правдиви.
Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата участниците /ЗДвП/ превозваните товари трябва:
1.да не създават опасност за участниците в движението;
2.да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и
3.да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават
устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство.
А според ал. 4 на цитираната правна норма министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на
вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на
превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.
Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието
„товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху
частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са
постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари,
като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства.
С тази наредба също така се определят:
1.задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите;
2.изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето,
разтоварването и обработката им;
4
3.видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната
класификация и
4.контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата.
Нормата на ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че
укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се
извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното
средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението,
имуществото им, както и околната среда.
Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба е установено
задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите
методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8
/укрепването на товара се извършва по един или повече от следните
стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN
12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496,
приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя
и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на
обезопасяването.
А съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването
на товари се класифицират в три групи според степента на риска, както
следва:
1.незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен
правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи;
2.значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен
достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на
части от него и
3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е
пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на
товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от
товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП който управлява
пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на
5
наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от:
1.петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при
укрепването на товара;
2.хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при
укрепването на товара и
3.хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности
при укрепването на товара.
Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя Н. Й. Р. е вменено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП
изразяващо се в това, че превозва товар, представляващ пшеница, който не е
покрит и изпада от полуремаркето по пътното платно, с което създава
опасности за движението.
Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение се изразява в
неизпълнение на задължение за укрепване на товари, които могат да създадат
опасности за движението, каквото изискване е регламентирано в наредбата по
чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно - Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.
В обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият
орган също е приел, че се касае за управление на ППС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при
констатирани опасни неизправности при укрепването на товара, като е
квалифицирал нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП и го е санкционирал
съобразно същата разпоредба.
Приложената от наказващият орган разпоредба, предвижда налагане на
наказание при управление на ППС с неукрепен товар.
Изискването товарите да бъдат укрепени е регламентирано в нормата на
ал. 2 на чл. 1 от посочената Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентираща, че
укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се
извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното
средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението,
имуществото им, както и околната среда, като в разпоредбата на чл. 3 от
същата наредба е установено задължение за водача преди натоварването да
приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно
6
изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече
от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3,
БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO
1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/.
В случая правилно и законосъобразно, както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за
укриване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването
на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и
санкционната такава – чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.
Няма пречка правната норма да съдържа едновременно, както дължимо
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията.
В случая нарушението на жалбоподателя е точно посочено, както в акта
за установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление и то се изразява в това, че той „управлява ППС с неукрепен
товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при
констатираните опасни неизправности при укрепването на товара“,
отговарящи на посочените в хипотезата на наредбата условия.
Не е задължително административно-наказващия орган да издирва и
цитира всички възможни нормативни разпоредби, което третират поведението
на наказаното лице като противоправно. Посочването дори само на тази
наредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно
достатъчно, за да разбере и привлеченото към административно наказателна
отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е потърсена
такава отговорност.
Съдът намира, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на
защита на лицето.
В мотивационните си части и актът, и наказателното постановление са
достатъчно подробни и ясни, като нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено то, са описани достатъчно детайлно, така, че наказаното лице да
разбере какво му се вменява, че е извършило. По този начин е била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
7
сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Описаното в рамките на наказателното постановление обстоятелство, че
превозвания товар – пшеница, която е изпада от полуремаркето, с което се
създават опасности за движението според съда е напълно достатъчно
основание да се приложи посочената санкционна разпоредба, доколкото всеки
предмет, който би се появил внезапно на пътното платно, съставлява опасност
за другите участници в движението.
Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление поведение
на водача несъмнено покрива белезите на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП доколкото товарът, който е превозвал влекача с прикаченото
полуремарке – пшеница не е бил укрепен и изпада от полуремаркето, и е
създавал опасност за останалите участници в движението.
За неизпълнение на това задължение разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за водача в размер на 1500 лв.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно
посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки
обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е
предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка
при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Освен това, съдът счита, че деянието не следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че нарушението по чл.
177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват
настъпването на определен вредоносен резултат.
За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си при укрепването на
товара и да са констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.
В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
8
въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните.
Не е установено също така наличието на някакво конкретно
извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение,
поради което и не са налице основания за приложението на цитираната
разпоредба.
В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на
правилата за движение по пътищата, за които нормативната база
предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и
да се улеснява тяхното придвижване.
Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би
застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето
и живота на гражданите.
С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде
квалифицирано, като маловажен случай, то съдът намира, че в настоящия
случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената законова норма.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е
издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът установи, че акта за
установяване на административно нарушение, така и издаденото наказателно
постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на
жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
9
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя Н. Р. чрез адв. Н. К. от АК –
Велико Търново се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0940-000096 от
11.07.2025 г. на Н. РУ в ОДМВР - Плевен, РУ – Пордим, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложил на Н. Й. Р., с ЕГН:
********** от с. ******** , ул. „****** ******“ № ***, глоба в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя Н. Р. чрез адв. Н. К. от АК –
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10