№ 47
гр. Б.евград, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:А. Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора и Р. Г. К.
като разгледа докладваното от А. Маскръчки Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600987 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано
по постъпили въззивен протест и допълнение към него от РП-Б., ТО-Р.,
въззивна жалба от а. К. – защитник на подс. А. Ц. и въззивна жалба от а. С. –
защитник на подс. Б. Ц., срещу Присъда № 17 / 08.07.2024 год., постановена
по н.о.х.д. № 43 / 2022 год. по описа на РС-Р., с които се оспорва
законосъобразността и обосноваността на постановения съдебен акт.
Според изложените в протеста съображения и доводи,
поддържани от участващия във въззивното производство прокурор от ОП-Б.,
присъдата в оправдателната й част по отношение на подс. М. С. е
необоснована и незаконосъобразна. Прокурорът счита, че обвинението срещу
подс. С. е доказано по несъмнен начин, поради което обжалваната присъда в
тази й част да бъде отменена, подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК и
да й бъде наложено съответно наказание. По отношение депозираните жалби
от защитниците на подсъдимите А. Ц. и Б. Ц., се изразява становище, че
1
същите са неоснователни, а съдебният акт в тази му част е законосъобразен и
правилен, и следва да бъде потвърден.
Според въззивните жалби на защитниците на подсъдимите А. Ц. и
Б. Ц., поддържани пред въззивния съд, присъдата в осъдителната й част е
необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
закон. Излагат се съображения и доводи, че обвинението срещу двамата
подсъдими не е доказано по несъмнен начин и деянието е несъставомерно.
Иска се отмяната на атакувания съдебен акт в осъдителната му част и
подсъдимите да бъдат оправдани по възведените им обвинения за извършени
престъпления по чл.290, ал.1 от НК. Същите оспорват основателността на
протеста на РП-Р..
Във въззивното производство не са ангажирани нови
доказателства.
Окръжният съд разгледа протеста и жалбите в качеството си на
въззивна инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и
доводи, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивните протест и жалби са подени в срока по чл.319, ал.1 от
НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни:
С обжалваната присъда подс. Б. И. Ц. е признат за виновен в това,
че на 30.04.2020 г., в кантора, находяща се в гр. Р., обл. Б., пл. „П. ..., пред
надлежен орган на властта - нотариус С.С.В., вписана в регистъра на Н.к. на
РБ ..., с район на действие Р.с. гр. Р., в открито заседание, проведено по н.д. ...,
като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, твърдейки, че поземлен
имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Р. повече от 10 години е владян и поддържан от Б.И.М. от гр. Р., като
същият го стопанисва от 60-те години на 20-ти век, не е виждал други хора да
го владеят и поддържат, както и че няма възприятия друго лице да е имало
претенции за собственост на имота - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК, във вр. чл. 42а от НК му е наложено наказание „п.“, включващо
следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
2
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 /шест/
месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 /шест/ месеца.
Подс. А. И. Ц. е признат за виновен в това, че на 30.04.2020 г. в
кантора, находяща се в гр. Р., обл. Б., пл. „П. ..., пред надлежен орган на
властта - нотариус С.С.В., вписана в регистъра на Н.к. на РБ ..., с район на
действие Р.с. гр. Р., в открито заседание, проведено по н.д. ..., като свидетел
устно съзнателно потвърдил неистина, твърдейки, че поземлен имот с
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р. от
80-те години на 20-ти век е владян и стопанисван от Б.И.М. от гр. Р., не е
виждал други хора да го поддържат, както и че няма възприятия друго лице да
е имало претенции за собственост на имота през годините - престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК, във вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, във вр. чл. 42а от НК и му наложено наказание
„п.“, включващо следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация
по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок
от 6 /шест/ месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Подс. М. И. С. е призната за невиновна по обвинението в това, че
30.04.2020 г. в кантора, находяща се в гр. Р., обл. Б., пл. „П. ..., пред надлежен
орган на властта - нотариус С.С.В., вписана в регистъра на Н.к. на РБ ..., с
район на действие Р.с. гр. Р., в открито заседание, проведено по н.д. ..., като
свидетел устно съзнателно потвърдила неистина, твърдейки че поземлен имот
с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р.
от 60-те години на 20-ти век е владян и стопанисван от Б.И.М. от гр. Р., не е
виждала други хора там, както и че няма възприятия друго лице да е имало
претенции за собственост на имота, което деяние е квалифицирано от
прокуратурата като престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по това обвинение.
Подсъдимите Б. Ц. и А. Ц. са осъдени също да заплатят на Р.с. - Р.
сумата от 17.15 лева /седемнадесет лева и 15 стотинки/, представляваща
сторените съдебни разноски за изслушване на съдебно-почеркова експертиза.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
3
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Б. Ц. /.../, А. Ц. /..../ и М. С. /..../ живеят в гр. Р..
Същите са семейни, работещи, неосъждани.
През 2019 г. св. Б.М. от гр. Р. подал чрез Кмета на община Р.
молба-декларация до нотариус С.В. /вписана в регистъра на Н.к. на РБ ..., с
район на действие РС-Р./ с искане на основание чл.587, ал.2, ал.3 от ГПК и
чл.79 от ЗС за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на
собствеността по давност на четири недвижими имоти, първите три от които
представляват: поземлен имот с идентификатор ..., поземлен имот с
идентификатор ... и поземлен имот с идентификатор ..., а четвъртият имот
представлявал поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Р., находящи се в местността „Б.р.“, землище на
гр. Р., обл. Б.. Съответните длъжностни лица от общинската администрация,
след извършени проверки удостоверили, че горепосочените имоти, в това
число имот с идентификатор ..., не са общинска собственост, че са с
неустановен собственик и че същите не са декларирани пред Дирекция „М. ...“
към община Р., а за свидетели при извършване на обстоятелствената проверка
са посочени тримата подсъдими. С молбата-декларация се искало да бъде
извършена обстоятелствената проверка чрез разпит на свидетели.
На 30.04.2020 г. в кантората на нотариус С.В., находяща се в гр. Р.,
на пл. „П..., е проведено открито заседание по образуваното по
горепосочената молба-декларация н.д. ... г. В качеството на свидетели са
разпитани подсъдимите Б. Ц., А. Ц. и М. С., като на същите е разяснена
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване и те са обещали да кажат
истината. След това, нотариусът С.В. е провела разпити на тримата
подсъдими за установяване на факти и обстоятелства, касаещи посочените в
искането на Б.М. имоти, упражняването на фактическа власт върху същите
имоти от молителя и в какъв времеви период. Всички тези обстоятелства,
включително и показанията на свидетелите, дадени пред нотариуса, са били
обективирани в нарочно издаден протокол от нотариус С.В.. В протокола,
4
преди показанията на свидетелите по нотариалното дело, е отразено, че на
същите е прочетено за кои имоти се отнася искането на молителя за
признаване правото на собственост. В началото на протоколът са описани
подробно имотите, като първо е описан поземлен имот с идентификатор ..., с
площ от 306 кв.м, след това поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 559
кв., на трето място е описа поземлен имот с идентификатор ... с площ от 722
кв.м и на последно място е описа поземлен имот с идентификатор ... с площ от
866 кв.м, като за всеки от имотите е отразено, че се намира в гр. Р., м. „Б.р.“.
Видно от отразеното в протокола, по отношение на поземлен
имот с идентификатор ... с площ от 866 кв.м, , находящ се гр. Р., м. „Б.р.“, подс.
Б. Ц. е заявил следното: "...знам имотите повече от 10 години на Б.М.. Не съм
чул да има спорове и претенции за тези имоти... Освен Б. никой друг не съм
виждал там да ги владее и поддържа тези имоти...Последния е около 800 кв.м
при съседи З.Ш., К., К.Б. и път. Имотите имат ясни граници и никой друг не
съм виждал там. Знам ги имотите от дете. Имаме наблизо вила и ги знам от 60-
те години...През всичките тези години само той ги владее и стопанисва, други
хора не съм виждал там. Не съм чул да е имало спорове за тези имоти, да са се
водили дела и някой друг да е имал претенции за собственост към тях."
За същия имот подс. А. Ц. е заявил: „Знам ги имотите от 80-те
години....Само Б.М. ги владее и стопанисва, той си ги поддържа и никой друг
не съм виждал там. Всички имоти имат ясно очертани граници...последния
около 800 кв. м, при съседи: Б., П. и път. Не съм чувал да е имало някакви
спорове и претенции за имотите през годините“.
Според отразеното в протокола, подс. М. С. е казала за процесния
имот следното: "Знам ги имотите от дете. Имаме наблизо вила и ги знам от 60-
те години... Другите два около 800 кв. м. През всичките тези години само той
ги владее и стопанисва, други хора не съм виждал там. Не съм чул да е имало
спорове за тези имоти, да са се водили дела и някой друг да е имал претенции
за собственост към тях."
Въз основа на показанията на подсъдимите Б. Ц., А. Ц. и М. С.,
както и на представените по нотариалното дело документи нотариус С.В. се
произнесла с постановление по чл.587, ал.3 от ГПК, като признала Б. И. за
собственик по давност на посочените недвижими имоти, вкл. поземлен имот с
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р.,
5
находящ се в местността „Б.р.“, землище на гр. Р., обл. Б., с площ от 866 кв.м.
Предвид това е издаден и нотариален акт № ... по описа на нотариус С.В..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...
поземления имот с идентификатор ... е бил продаден от свидетелите Б.М. и М.
М. на св. И.Д.М. от гр. С.
Видно от изготвения протокол за оглед от 10.02.2021 г., поземлени
имоти с идентификатори ... и ... се намират в землището на гр. Р., местността
„Б.р.“. Същите са съседни и между тях няма обособени разделителни ивици,
огради или други съоръжения и представляват цялостен терен, ограден от
всички страни от здраво закрепена ограда от метална мрежа и бодлива тел на
места, като са изградени и врати. В югозападната част на двата имота с
идентификатори ... и ..., посочени в протокола за оглед като „целокупен имот“,
е изградена триетажна масивна жилищна сграда с изграден приземен навес.
Източната част на целокупния имот е терасирана на пет самостоятелни
обработваеми участъка, разделени с овощни насаждения, видимо оБ.родени
около 40 на брой, с различни диаметри на ствола и височини, а северната част
на целокупния имот представлява затревен участък с овощни насаждения.
Видно от показанията на свидетелите К.Б., Л.Б., В.П., С.Т. и Б.М., от около
1990 год. посочените имоти се владеят и ползата то св. К.Б., който е заградил
двата имота в един общ, засадил е овощни дървета и изградил посочената
сграда.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В
тази връзка са неоснователни е възраженията за недоказаност на обвинението.
Същите са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени в
достатъчна степен от същата, като в тази насока са изложени убедителни
съображения. По същество извършеният анализ на доказателствения
материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се
споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се
налага детайлно да бъдат излагани същите съображения.
Съдът внимателно е анализирал обясненията на подсъдимите,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
6
представляват и основно средство за защита на всеки подсъдим, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първата
инстанция, че не следва да се дава вяра на твърденията на подс. Б. Ц., че е
свидетелствал за друг имот, който притежава Б.М. в същата местност, а не за
процесния имот. В тази връзка правилно е отбелязано, че подс. Б. Ц. при
описанието на четирите имота, за които е свидетелствал в нотариалното
производство, същият е посочил тяхната площ, съседи и наличието на
постройки. Не е спорно, че Б.М. и съпругата му действително имат друг имот
в местността „Б.р.“, който е тяхна собственост с построена вила. Несъмнено
наличието на изградена масивна постройка в имота е съществена негова
характеристика, тъй като е видима и индивидуализираща имота. Пред
нотариуса подс. Б. Ц. не е посочил наличието на вила в имота и очевидно не е
свидетелствал за същия /за имота на М./. Наред с това, районният съд
правилно не е дал вяра на твърденията на подс. А. Ц., че показанията му пред
нотариуса са касаели ползването на имота единствено периода около 80-те
години. Изявлението на същия: „само Б.М. ги владее и стопанисва, той си ги
поддържа и никой друг не съм виждал там“ очевидно не касае минало време.
Несъмнено е също, че подсъдимите са били наясно с целта на нотариалното
производство, обстоятелствата за които е следвало да свидетелстват и тяхното
значение за делото. Ето защо съдът приема, че посочените изявления на
подсъдимите са недостоверни и израз на изградена защитна теза.
Същевременно липсват каквито й да е основания да се поставя под
съмнение надеждността и добросъвестността на свидетелите К.Б., Л.Б., В.П.,
С.Т., както и Б.М., от които се установява по несъмнен и безспорен начин, че
последният не е ползвал процесния имот. Показанията на същите са
убедителни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което следва да
бъдат кредитирани изцяло. Неред с това съдът кредитира показанията на
свидетелите С.В., М. М., С.З, И.М., Ц.Т., Р.К., Р.Г. и Л.Б., които допринасят
7
/макар и различна степен/ за изясняване на определени обстоятелства
включени в предмета на доказване.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Освен това, тези доказателствени материали не се оспорват от
страните.
Предвид установените по делото фактически дадености по
несъмнен начин се установява, че подсъдимите Б. Ц. и А. Ц. са извършили
съствомерни деяния по възприетата от районния съд правна квалификация:
Подс. Б. И. Ц. на 30.04.2020 г., в кантора, находяща се в гр. Р., обл.
Б., пл. „П. ..., пред надлежен орган на властта - нотариус С.С.В., вписана в
регистъра на Н.к. на РБ ..., с район на действие Р.с. гр. Р., в открито заседание,
проведено по н.д. ..., като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина,
твърдейки, че поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Р. повече от 10 години е владян и поддържан от
Б.И.М. от гр. Р., като същият го стопанисва от 60-те години на 20-ти век, не е
виждал други хора да го владеят и поддържат, както и че няма възприятия
друго лице да е имало претенции за собственост на имота - престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК.
Подс. А. И. Ц., също на 30.04.2020 г. в кантора, находяща се в гр.
Р., обл. Б., пл. „П. ..., пред надлежен орган на властта - нотариус С.С.В.,
вписана в регистъра на Н.к. на РБ ..., с район на действие Р.с. гр. Р., в открито
заседание, проведено по н.д. ..., като свидетел устно съзнателно потвърдил
неистина, твърдейки, че поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Р. от 80-те години на 20-ти век е владян
и стопанисван от Б.И.М. от гр. Р., не е виждал други хора да го поддържат,
както и че няма възприятия друго лице да е имало претенции за собственост
на имота през годините - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Настоящият състав на окръжният съд споделя изводите на първата
инстанция, че всеки от подсъдимите Б. И. Ц.и и А. И. Ц. е действал при форма
на вина пряк умисъл, тъй като всеки от тях е съзнавал, че посочените
обстоятелства пред нотариуса не отговарят на обективната действителност,
осъзнавал е общественоопасните последици на деянието си и е целял
настъпването им.
8
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимите Б. Ц.и и А. Ц.
за виновни в извършване на престъпление по престъпления по чл.290, ал.1 от
НК.
По отношение на подс. М. С. се констатира, че записаните в
протокола като нейни изявления са очевидно копи-пейст от показанията на Б.
Ц., който и бил първият свидетел в нотариалното производство, като във
втората част от показанията си последният е казал „Знам ги имотите от дете.
Имаме наблизо вила и ги знам от 60-те години. Всички те са близо един до
друг. Първия е с площ от около 300 кв.м и има дървена барака. Втория е около
500 кв.м. Другите два са около 800 кв.м. През всичките тези години само той
ги владее и стопанисва, други хора не съм виждал там. Не съм чул да е имало
спорове за тези имоти, да са се водили дела и някой друг да е имал претенции
за собственост към тях“. Автентичността на тези изявления не са оспорва от
подс. Б. Ц..
В същия протокол, съставен от нотариус С.В., срещу името на М.
С. е записано, че тя е дала следните показания: „Знам ги имотите от дете.
Имаме наблизо вила и ги знам от 60-те години. Всички те са близо един до
друг. Първия е с площ от около 300 кв.м и има дървена барака. Втория е около
500 кв.м. Другите два са около 800 кв.м. През всичките тези години само той
ги владее и стопанисва, други хора не съм виждал там. Не съм чул да е имало
спорове за тези имоти, да са се водили дела и някой друг да е имал претенции
за собственост към тях“.
Видно е, че показанията на М. С. пред нотариуса са напълно
идентични /копие/ с втората част от показанията на Б. Ц., както и
граматически отразяват изявления направени именно в мъжки род. Ето защо
не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че инкриминираните
изрази за казани от подс. М. С.. Наред с това записът в протокола формално не
съдържа изявление на С., че процесните имоти се владеят от Б. М. или
определено лице. Ето защо обвинението срещу подс. М. С. не е доказано по
несъмнен начин и същата правилно на основание чл.304 от НПК е оправдана
за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
За извършените престъпления по чл.290, ал.1 от НК съставът на
районният съд при условията на чл.55 от НК е наложи на двамата подсъдими
9
Б. Ц. и А. Ц. наказания „п.“ с пробационни мерки: 1) задължителна
регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично за срок от 6 /шест/ месеца и 2) задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Въззивният съд намира, че така определените наказания са
индивидуализирани законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази
връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното деяние,
както и всички други обстоятелства, касаещи степента на обществената
опасност на извършителите. С оглед на разпоредбата на чл.54 и чл.55 от НК
правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и
материалното положение на подсъдимите, липсата на предходни осъждания и
невисоката степен на обществена опасност на същите. Въззивният съд приема,
че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства преобладаващо
натежават при оценката на обществената опасност на деянието и дееца, за
превъзпитанието на който не се налага да бъдат налагани интензивни санкции
с по-продължително въздействие. Относителната тежест на отегчаващите
обстоятелства не се отразява съществено на смекчаващите такива. За яснота се
изтъква, че като многобройни се отчитат смекчаващите обстоятелства не само
заради относителния им брой, а заради тежестта им при съпоставката им с
отегчаващите. Ето защо при индивидуализацията на наказанията и
реализирането на наказателната отговорност по отношение на подсъдимите Б.
Ц. и А. Ц. съдът приема, че адекватно на обществената опасност на всяко от
деянието и дееца се явяват определените от районния съд наказания.
Съдът счита, че така наложените в конкретния случай наказания
ще способстват за изграждане у подсъдимите на устойчива мотивоционно-
волева система за спазване на установения правопорядък и ще възпира
извършването в бъдеще на други обществено-опасни деяния, с което от своя
страна ще се реализира личната превенция – основна цел на наказанията по
чл.36 от НК. Наред с това санкционирането с визираното наказание ще
способства да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото с цел генерална превенция.
Правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК Б. Ц. и А. Ц. са
10
осъдени да заплати разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда,
настоящият състав на въззивния съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 17 / 08.07.2024 год., постановена
от РС-Р. по н.о.х. дело № 43 по описа за 2022 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11