№ 1670
гр. Пловдив, 16.10.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с участието |
|
на прокурора |
БОРИС МИХОВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1682 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна
жалба на М.Д.А./***/, чрез адв. Г.М. против решение № 959 от 25.05.2023 г.
по адм. д. 706/2023 г. описа на Административен съд гр. Пловдив.
С подадената от А. касационна жалба се
оспорва решение то на АС Пловдив в отхвърлителната му част. Иска се
постановяване на ново решение, с което да се уважи ищцовата претенция като основателна
в пълния предявен размер.
В съдебно заседание, А. не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен
в обжалваната му част, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба от М.Д.А./***/, чрез адв. Г.М.,
против ГДИН – гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер на 54 206 лв. за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, за
периоди: от 02.02.2015- 05.05.2015 г.,
от 05.05.2015 г. до 08.12.2018 г. и от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г., от 17.08.2020 до 28.04.2021 г., т 28.04.2021- 25.08.2021
г./първоначалната
претенция е била в размер на 56 000 лв., но с решение № 1955/07.11.2022 г. по
адм. д. 2308/21 на АС Пловдив, е уважен иск за размера от 1794 лв./ В исковата молба са изложени твърдения по отношение
на условията в Затвора – Пловдив, нетната площ на пренаселените килии, в които
е пребивавал, не е надвишавала 3 кв. м.; липсвала вентилация, чрез която да се
пречиства въздуха; към момента тоалетната била в лошо състояние - с неработещи
казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми и умивалници; банята била
в лошо състояние, като заедно се къпели около 30-40 човека, а душовете били
само 5-6, като течала или гореща или ледено студена вода, водата била с лошо
качество и не ставала за пиене; липсвала достатъчно светлина, а от малкия
прозорец не можел да влиза достатъчно свеж въздух, което довело до дихателни
проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; по външните
стени на затвора липсвала изолация и през зимата било студено, като на ищеца не
били предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното и постелъчно бельо се
сменяло рядко, , което
създавало условия за развъждане на насекоми; не са им раздавани достатъчно
почиствани препарати за тоалетните и спалните помещения; непредставяне на
достатъчно дебели завивки, спрямо ищеца не се водила
никаква индивидуална и корекционна работа, не му била дадена възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което
довело до поведенческа и личностна криза.
С решението си по делото, административният съд е осъдил
ГДИН София да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1031.55
лв. (хиляда и тридесет и един лева и 55 ст.)
лв., дължащи се на причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
за периоди от 29.05.2019 г. – 14.06.2020 г. и от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. В останалата част, съдът отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че при преценка на изложените в иска
обстоятелства за липса на достатъчно жилищна площ, администрацията на Затвора
Пловдив не е изпълнила задължението си да осигури такава
за времето от 29.05.2019г.
до 14.06.2020г. или общо 383 дни, както и в
периодите 28.04.2021-01.05.2021 г.; 08.05.2021-10.05.2021; 11.05.2021-16.05.2021
г.; от 21.05.2021- 22.06.2021 г.; 25.06.2021-12.07.2021 и 20.07.2021- 25.08.2021 г. или общо 102 дни. Съдът е определил дневно обезщетение за въпросните
периоди в размер на 4,69 лв. на ден, като е взел за база месечния гарантиран
минимален доход с ПМС 305 на МС от 19.12.2017 г. Също така, съдът е приел, че
част от сумата, претендирана от ищеца вече е присъдена с решение №
1955/07.11.2022 г. по адм. д. 2308/21 на АС Пловдив, което е влязло в закона
сила в осъдителната си част. По отношение на останалите
наведени с иска обстоятелства за извършени от специализираната администрация
нарушения на чл.3 ЗИНЗС, съдът ги е приел за неоснователни и недоказани, като се е позовал на представените по делото справки. За част от исковия период съдът е приел, че исковата
претенция е частично погасена по давност, а именно за периода
02.02.2015-05.05.2015 г., както и за периода 05.05.2015-12.04.2016 г. Съдът е
приел, че в периода 29.10.2017-12.05.2018 ищецът не е пребивавал в Ареста гр.
Пловдив, а периода 12.05.2018-28.05.2019, както и на 15.06.2020 г. не е
пребивавал в Затвора Пловдив, поради което е отхвърлил иска само на това
основание.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в част от периодите предмет на исковата
молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета –
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на достатъчна жилищна площ
в следствие на което са претърпени вреди за част от исковите периоди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че по
делото липсват доказателства ответникът да е осигурил условия за вентилация и
свеж въздух, слънчева светлина и корекционна работа с касатора. Административният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в тази насока и правилно е приел,
че помещенията, в които касаторът е пребивавал са снабдени с отворяеми
прозорци, откъдето помещенията могат да се провертряват, а през същите прозорци
е влизало достатъчно количество дневна светлина. Досежно корекционната работа,
законосъобразно съдът се е позовал на отказът на А. да участва в групова работа
и в курс по английски, а също така и предвид удовлетвореното му желание да
участва в трудовия процес, поради което не може да се приеме бездействие на
затворническата администрация в тази насока.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното
по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено
с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера
на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по
делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима
се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
Неоснователни са доводите, че първоинстанционния съд
неправилно е счел, че е изтекла погасителна давност за част от исковите
периоди. Макар, че липсват конкретни съображения в жалбата кои периоди не са
погасени по давност, следва да се отбележи, че общата погасителна давност от 5
години е изтекла за периодите 02.02.2015 г.-05.05.2015 г./първи иск/, както и
за периода 05.05.2015-12.04.2016 г./частично за втория иск/, както правилно е
приел административният съд.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалби като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 959
от 25.05.2023 г. по адм. д. 706/2023 г. описа на Административен съд гр.
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.