№ 19789
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110103526 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Л. П. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и М П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, обективно и субективно кумулативно съединени искове за признаване за
установено, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна отговорност при
равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 23.07.2024 г. по ч. гр. д. № 40602/2024 г. на СРС, 157 състав: Л. П. Т. –
45,86 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
София, ****, аб. № **** периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 18,95 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г., а ответникът М П. Т. - 45,86 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. №
**** периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и 18,95 лв. обезщетение за забава от
15.09.2021 г. до 12.06.2024 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на наематели на имот, който е служебно жилище от фонда на
Министерство на отбраната, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
1
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до
процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г. на стойност 91,73 лв., за която ответниците отговарят при равни дялове –
по ½, или по 45,86 лв. Претендира и заплащането на обезщетение за забава от всеки от
ответниците в размер на по 18,95 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г., както
и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 03.07-2024 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът Л. П. Т. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител, в който оспорва иска при възражения,
че не е налице облигационна връзка между страните по повод доставка на топлинна
енергия в процесния период. Оспорва до имота в процесния период да е реално
доставено претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Ответникът М П. Т. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител, в който оспорва иска при възражения,
че не е налице облигационна връзка между страните по повод доставка на топлинна
енергия в процесния период. Релевира възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Акт за частна държавна собственост № **** г. за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ Апартамент № 7
в сграда, находяща се на адрес: гр. София, ****. (л. 28-29), видно от който този имот е
предоставен за управление на Министерство на отбраната.
Видно от приетата по делото Заповед за настаняване № 419/15.10.1971 г. (л.123)
на посочената дата, трето на спора лице – М Н Т., е настанен заедно с семейството си,
състоящо се от 4 члена в недвижим имот, находящ се адрес: гр. София, ****, което
настаняване е по подов сключен между това лице и Гарнизонно жилищна част –
София договор за наем от същата дата (л. 124 – 125).
Впоследствие, на дата 14.12.2021 г. въз основа на същата Заповед за настаняване
№ 419/15.10.1971 г. между Министерство на отбрана и трето на спора лице – А Т Т. е
сключен договор за наем за същия имот (л.126-128).
Имотът е върнат/предаден на наемодателя на дата 08.07.2020 г. от ответника Л.
Т., видно от приложения на л. 16-19 от делото Протокол – опис.
На дата 13.07.2020 г. Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“ е подало заявление при ищцовото дружество за откриване на партида за
топлоснадбяване на същия имот, находящ се на адрес: гр. София, **** (л.20) и по този
подов е сключен Договор № **** г. при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.
По делото е прието като доказателство справка от НБДН за лицето М Н Т.,
видно от която същото е починало, и негови роднини са А Т Т., която също е починала
и две деца – ответниците М П. Т. и Л. П. Т. (л. 24).
От приложеното по делото удостоверение на ГИС – София (л. 32 от делото) се
установява, че многопрофилна жилищна сграда, отразена с идентификатор **** в
КККР, находяща се на територията на ж.к. „Красно село“ има следния настоящ адрес:
2
ж.к. „Красно село“, ***
Представените е Договор от 11.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, ***и третото лице -
помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, с предишно фирмено наименование „МХ
Елвеко“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
25.06.2002 г.
На л. 31 от делото е представен акт за разпределение на кубатурата на
самостоятелните обекти в ***
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., в която е
отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. –
30.06.2020 г. за сумата от 172,07 лв., а след приспадане на извършеното плащане, за
дължима сума в размер на 91,73 лв., извлечение от счетоводна сметка, в която е
отразена фактурата; индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода
и справка за показанията на измервателните уреди.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че
дяловото разпределение се осъществява от „Далсия Елвеко“ ООД. Посочено е, че
процесният период е бил летен, поради което е начислявана топлинна енергия само за
битово гореща вода. Поради липса на узаконен водомер за топла дова в имота сумите
за ТЕ за БГВ са начисялавани слуебно на „брой лица“ с разходна норма 140
л/денонощие за 1бр. потребител. Според ФДР потребителите в имота са били 3 бр. и е
начислена служебна ТЕ за 61 дни. Според експерта общите топломери в абонатната
станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 172,08 лева. Вещото лице е
заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на
действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното по-горе и като съобрази представените заповед за настаняване,
договори за наем, протокол за предаване и справка НБДН, следва несъмнен извод, че
през процесния период ответниците са ползвани имота със съгласието на собственика
– Държавата. Видно от представените доказателства, наследодателят на ответниците
Атанаска Петрова Т. е извършвала действията по откриване на партида за
топлоснабдяване на имота и подаване на данни за отопляваната кубатура. Видно от
представения по делото приемо-предавателен протокол ползването на проесния имот е
продължило от ответниците след смъртта на своите родители, доколкото същият е
върнат на собственика с приемо-предавателен протокол от дата 08.07.2020 г. Съзът
съобрази също така, че оспорването на съществувалата облигационна връзка от страна
ответниците е насочено по отношение на периода след връщането на имота на
собственик, който период не е предмет на настоящата искова претенция, а това на
ответника М Т. е съвсем общо. Следователно може да се обоснове извод, че до
08.07.2020 г. ответниците са притежавали качеството „потребител“ на топлинна
енергия, като ползватели на процесния имот на договорно основание и между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същите дължат цената
на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
4
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая с представените по делото писмени доказателства (фактури,
счетоводна справка, изравнителна сметка и документ за показанията на уредите),
както и с неоспореното заключението на съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за процесния период в ползвания от ответниците имот е доставена
топлинна енергия на стойност 172,08 лв. Видно от издадената обща фактура за
погасяване на задължението е постъпило плащане, в резултат на което е останала
непогасена сумата от 91,73 лв., за която ответниците не твърдят и за това не сочат
доказателства да е платена. Ето защо претенцията на ищеца за цената на доставена
топлинна енергия се явява доказана.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност направено от
ответниците, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
5
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 03.07.2024 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 03.07.2021 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно задълженията за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. са станали
изискуеми на 14.08.2020 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за
вземането е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следователно вземанията на ищеца са погасени по давност. Поради
изложеното предявения иск подлежи на отхвърляне.
Предвид недължимостта на главното вземане на отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат
само ответниците. Същите обаче не са направили искане за присъждане, а и не са
сторили такива, доколкото са представлявани от особени представители. Поради
изложеното съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Предявените от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
срещу Л. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и М П. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ****, обективно и субективно кумулативно съединени искове за
признаване за установено, за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна
отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 23.07.2024 г. по ч. гр. д. № 40602/2024 г. на СРС,
157 състав: Л. П. Т. – 45,86 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № **** периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането и 18,95 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г., а
ответникът М П. Т. - 45,86 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № **** периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането и 18,95 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г., КАТО
6
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7