№ 1276
гр. Велико Търново, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110100710 по описа за 2025 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем
кредирект № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, евентуално нищожност на клаузата на чл.6.1 от договор за паричен заем кредирект №
****** от **.**.****г. на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 322.19 лв. заплатена като неустойка по същия договор без основание.
Ищецът М. А. С., чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. твърди в исковата си молба,
че сключил с ответника договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г.
съгласно чл..10 от договор следвало да върне получената сума 2102.28 лв. при ГПР 48.39%.
Счита и клаузата на чл.6.2 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на
неустойка, заплатена от нея в размер на 618.92 лв. за нищожна на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД вр. 11, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от
ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Твърди, че като заплатената от нея
неустойка от 618.92 лв. била платена без основание с оглед нищожната договорна клауза.
Моли съда да прогласи нищожност на договор за паричен заем кредирект № ****** от
**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, евентуално
нищожност на клаузата на чл.6.1 от договор за паричен заем кредирект № ****** от
**.**.****г. на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, както и да му заплати сумата 322.19 лв. – след
изменението на размера на иска в последното съдебно заседание, заплатена като неустойка
по същия договор без основание. Претендира разноски
Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД гр.София, чрез пълномощника си адвокат Х. М.
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за
1
потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на
съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Според представения по делото договор за паричен заем кредирект № ****** от
**.**.****г., кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при лихвен
процент 40.05% и ГПР 48.39%, като погасяването му се извършва на 18 погасителни вноски,
по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 17.7.2023г.
В чл.6.1 от договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г., е уговорено
обезпечение с поръчителство предоставено от друго лице в полза на дружеството. А според
чл.6.2 от договора неустойката за неизпълнение на горното задържение е в размер на
3045.72 лв.
Според заключението на изслушаната ССчЕ, заплатените суми от ответника по
договора са: 1500 лв. главница, 53.62 лв. лихва и 243.11 лв. неустойка. Посоченият в
договора ГПР е 48.39%, като дължимата неустойка не е включена при определяне на този
процент. Ако се включи тази сума ГПР се получава 161.70%
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса гарант следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
2
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор за паричен заем кредирект №
****** от **.**.****г. за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6 от
договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г.на основание чл.19, ал.4 от ЗПК,
е основателен. В случая нищожна се явява клаузата на чл. 6 от договор за паричен заем
кредирект № ****** от **.**.****г., включваща заплащане на „неустойка“ от 3045.72 лв., на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази
неустойка, ГПР по договора става в размер на 161.70%, което многократно надвишава пет
пъти размера на законната лихва, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Предвид изложените мотиви основателен и доказан се явява осъдителният иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената от ищцата по договора сума
от 243.11 лв. за неустойка без правно основание – по нищожната клауза на чл.6.2 от
договора между страните. В останалата му част от 243.11 лв. до пълния предявен размер от
322.19 лв., осъдителният иск се явява неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на 912.50 лв., съобразно приложения за това списък и съразмерно с
уважените искове.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 600 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на
ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по
правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на
чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен
интерес – предявени са два обективно кумулативно съединени иска, както и един
евентуален, и възнаграждението е и за защита по двата предявени иска, сложилата се
3
фактическа и правна сложност по делото с оглед процесуалното поведение на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № ***,
против „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, гр.София, ул. Славянска № 29, ет.7, иск правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК, за прогласяване на
сключения между страните договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. за
нищожен, като неоснователен и недоказан.
ОБЯВАВА за нищожна клаузата на клаузата на чл. 6 от договор за паричен заем
кредирект № ****** от **.**.****г. на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, в частта за уговорената
неустойка в размер на 3045.72 лв., по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** №
***, против „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, гр.София, ул. Славянска № 29, ет.7.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********,
гр.София, ул. Славянска № 29, ет.7, да заплати на М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***,
ул. *** № ***, сумата 243.11 лв. /двеста четиридесет и три лева и единадесет стотинки/, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 322.19 лв., като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, гр.София, ул. Славянска № 29, ет.7, да
заплати на М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № ***, сумата 912.50 лв.
/деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4