№ 1069
гр. Стара Загора, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500529 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане № 3315 от 18.08.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 1920/2022 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на В. М. М. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – запис на заповед.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в записа на заповед изрично е
изведен в отделен абзац и определен падеж на плащането на дължимата сума.
Издателят изрично отделно е декларирал, че ще плати сумата на 08.08.2022 г.,
което показвало, че падежът е определен ясно и недвусмислено. При
наличието на определен падеж по смисъла на чл.436, ал.1, т.4 ТЗ, а именно
определена дата, и то на две места в документа, следва, че волята на издателя
е да плати сумата на тази дата. Също така счита, че презумпцията в чл.536,
ал.2 ТЗ не се прилага, когато има изрично посочен падеж в записа на заповед
и затова не може да се приеме, че в случая падежът на ценната книга е
отразен по два начина – на предявяване и на определен ден. Иска се съдът да
отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Производството по делото е било образувано пред Районен съд
Казанлък по заявление на В. М. М. срещу Ц. Ц. Б. от гр. Н. за вземане в
размер на 9000 лв. за главница по запис на заповед от 20.07.2022 г., както и
законната лихва, считано от 16.08.2022 г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че в текстовата му част е
посочен падеж – 08.08.2022 г., и същевременно в горния десен ъгъл на записа
на заповед е отбелязано “платим на предявяване без протест и разноски“ с
1
препращане към бележка под линия, съдържаща позоваване на чл.536, ал.2
ТЗ, ведно с текста на разпоредбата – „Запис на заповед, в който не е посочен
падежът, се смята платим на предявяване“. Приел е, че този запис на заповед
не е редовен от външна страна, тъй като издателката е поела задължение с
неясно определен падеж, като се е задължила да плати срещу представяне на
записа на заповед на определена дата - 08.08.2022 г., а едновременно с това в
записа на заповед е посочено, че е „платим на предявяване без протест и
разноски“ с препращане към чл.536, ал.2 ТЗ. Поради това
първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед съдържа два падежа
на различни места и между тях не съществува пряка връзка, поради което не
може да се направи извода, че посочването под заглавието „платим на
предявяване“ има предвид не определянето на падежа на ценната книга, а
фактическото предявяване за плащане по чл.491 ТЗ.
Частната жалба е основателна.
Заявителката, сега частна жалбоподателка, чрез пълномощник – адв. А.
Т., е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по 417, т.9 ГПК – запис на заповед, срещу издателя по
ценната книга. След като е преценил, че представеният заедно със
заявлението запис на заповед не е редовен от външна страна и не съдържа
реквизитите, предвидени в чл.535 ТЗ, доколкото са налице два падежа – на
предявяване и на определена дата, съответно е налице хипотезата на чл.486,
ал.2 ТЗ, искането е оставено без уважение. Заповедният съд неправилно е
приел, че се касае за различно определени падежи, тъй като ценната книга
изрично съдържа дата, на която сумата е платима, т. е. падежът е определен в
съответствие с чл.486, ал.1, т.4 ТЗ. Записаното в горния десен ъгъл „платим на
предявяване“ преди уговорката „без протест и разноски“ и под
наименованието „запис на заповед“ неправилно е възприето като определяне
на друг падеж по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, именно поради наличието на
фиксирана дата, която изрично изключва приложението на този текст.
Посоченият израз настоящият състав възприема със смисъла, че записът на
заповед следва да бъде представен за плащане и не е относим към уговаряне
падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ, а към „предявяване
за плащане“ по смисъла на т.3 на ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, което
разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на
заповед с определен падеж, какъвто е и процесният. Представянето
(предявяването) за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе
изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение.То
не е условие за настъпване на самата изискуемост (освен при падеж „на
предявяване“), а представлява необходимото съдействие от кредитора за
изпълнение на задължението. Горният извод се подкрепя и от съдържанието
на самия запис на заповед, в което изрично е посочено от издателката, че ще
плати срещу представянето на записа на заповед сумата от 9000 лв. на
08.08.2022 г. С други думи, от цялостното съдържание на документа е видно,
че падежът на задължението е определен в документа по ясен и
2
безпротиворечив начин, който не буди никакво съмнение, поради което не
може да се приеме, че той е определен по друг начин или е последователен.
По изложените съображения представеният запис на заповед е
редовен от външна страна, а като е отхвърлил заявлението за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение, Районен съд Казанлък е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и да се
постанови издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3315 от 18.08.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 1920/2022 г. по описа на РС Казанлък, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на В. М. М. с ЕГН ********** от гр. К., *** срещу длъжника Ц.
Ц. Б. с ЕГН ********** от гр. Н., *** въз основа на запис на заповед от
27.09.2021 г. за сумата от 9000 лв. с падеж на 08.08.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.08.2022 г. до
изплащане на вземането, както и за разноските по делото.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се
издадат от първоинстанционния съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3