П Р О
Т О К О Л
гр.
Русе, 25.02.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, І
състав, в публично съдебно заседание на 25.02.2021 г. в състав:
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
участието на секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА сложи за разглеждане административно дело №32 по описа за 2021 г., докладвано от съдия ЙОСИФОВ.
На
именното повикване в 9.36
часа се явиха:
Ж.А.Г., в качеството на жалбоподател, редовно
призован на 12.01.2021 г. чрез адв. Б.Д., не се явява. Вместо него се явява адв.
Б.Д., редовно упълномощена отпреди.
Директорът
на РД „Автомобилна администрация – Русе“, в качеството на ответник по жалбата, редовно призовани
на електронен адрес на 13.01.2021 г., не се явява, не изпраща процесуален
представител.
ДОКЛАДВА се постъпило становище вх.
№217/19.01.2021 г. от ответната страна, в която се съдържа възражение срещу
даване ход на делото по същество, тъй като според изложените в молбата мотиви
спорът понастоящем е безпредметен с оглед оттеглянето на отмяна на оспорения
административен акт.
ДОКЛАДВА се постъпило становище вх.
№291/22.01.2021 г. от жалбоподателя чрез процесуалния си представител, в което
изразява мнение, че възражението за недопустимост на жалбата е неоснователно,
налице е правен интерес и предмет на оспорване, доколкото актът за отмяна на
оспорения акт не е бил надлежно връчен, респективно не е влязъл в сила.
СЪДЪТ запита страните за становище по
въпроса следва ли да се даде ход на делото.
Адв. Б.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището
на страните и като съобрази, че не са налице отрицателните процесуални
предпоставки за даване ход на делото,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
чрез въпроси към страните:
Адв. Б.Д.: Дори да се приеме, че към
настоящия момент е отпаднал правният интерес, към датата на подаване на жалбата
е бил налице правен интерес за жалбоподателя, тъй като не само че не е влязла в
сила, но тя не е връчена по никакъв начин на жалбоподателя и той не е уведомен
за нея. Вижда се от заповедта за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, че с
тази заповед е разпоредено само връщането на регистрационните табели, т.е. само
по първата мярка, която ние не оспорваме и не обжалваме заповедта в тази част. Смятам,
че когато е отменена заповедта за прилагане на ПАМ, по отношение на
удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил“ е следвало да бъде
отбелязано, че е върнато, респ. че е приложено по административнонаказателната
преписка. Не ни е връчено НП.
Твърдим, че обстоятелството, че действието
на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, в частта по т. 2, която е предмет на
жалбата, с която е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б” от ЗАвПр, се
установява по косвен начин и от факта, че в АУАН не е отбелязано, че при
съставянето му удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил” е било
иззето. По тази причина считам, че не може да се приеме, както твърди административният
орган, че понастоящем удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил” на
моя доверител се задържа в администрацията на друго основание, а именно чл. 52,
ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Този извод
се потвърждава и от обстоятелството, че в заповедта за отмяна на заповед за
прилагане на ПАМ не е разпоредено връщането на иззетото удостоверение, поради
което считаме, че на практика оспореният от нас административен акт продължава
да произвежда своето действие и да се изпълнява от администрацията. Считам, че
не е възможно иззетото на едно основание удостоверение - по силата на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед за налагане
на ПАМ, да бъде автоматично приложено по административнонаказателната преписка
и да бъде задържано там, без за това да е налице някакъв акт, било то резолюция,
протокол или друг документ, съставен от РДАА - Русе. Освен това заповедта за отмяна
на заповедта за прилагане на ПАМ изх. №РД-14-17/1/08.01.2021 г. не е надлежно
връчена на моя доверител, като за нея научихме, когато от съда ни беше връчена
молба становище с вх. № 217/19.01.2021 г., към която ответникът по жалбата беше
приложил и посочената заповед за отмяна на заповед за прилагане на ПАМ. Заявяваме,
че нямаме интерес да обжалваме заповедта за отмяна на административния акт, но
считаме, че същият не ни е редовно връчен.
Алтернативно, ако приемете, че към
настоящия момент е отпаднал правният интерес поради отмяна на оспорения от нас
административен акт, то моля да приемете, че ответникът е станал причина за завеждане
на делото и затова претендираме разноски, за което представяме и списък.
ДОКЛАДВА се постъпило писмо вх.
№156/14.01.2021 г. от Община Русе с приложени писмени доказателства.
СЪДЪТ,
на основание чл. 157 от ГПК, вр. чл. 171, ал. 2 от АПК,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА
постъпилата
административна преписка в заверен препис, съдържаща 16 бр. листи.
ПРИЕМА постъпилите с писмо вх.
№156/14.01.2021 г. от Община Русе с приложени писмени доказателства, заверени
преписи от: разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и
холограмен стикер №466/05.01.2001 г., заявление за издаване на разрешение и
холограмен стикер за извършване на таксиметров превоз на пътници, платежно
нареждане от 05.01.2021 г. – 2 бр., удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз №11771/15.02.2016 г., списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз №11771/15.02.2016 г.,
удостоверение за техническа изправност на МПС, приходна квитанция
№410/04.01.2021 г., удостоверение за водач на таксиметров автомобил
№039514/18.07.2018 г., справка за наличие/липса на задължения към 05.01.2021 г.
от НАП.
СЪДЪТ намира, че независимо, че
правната природа на заповед за отмяна на заповед за прилагане на ПАМ изх.
№РД-14-17/1/08.01.2021 г. не е ясна от гледна точка на това дали с нея органът
е извършил оттегляне на оспорения акт, което, съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК,
може да бъде извършено ”при всяко положение на делото”, т.е. единствено след
образуване на съдебното производство, каквото към момента на издаване на
заповедта за отмяна на акта не е било налице, доколкото адм дело № 32/2021 г. е
било образувано в АдмС - Русе на 11.01.2021 г., или пък се касае за право на
отзив по смисъла на чл. 91, ал. 1 от АПК, за упражняването на което право обаче
заинтересованите страни е следвало да бъдат уведомени и което принципно е
уредено систематично при оспорването на актовете по административен ред, а съгласно
ал. 2 на същия текст актът за отмяна на оспорения административен акт е
следвало да бъде връчен на жалбоподателя, тъй като той подлежи на обжалване
като индивидуален административен акт по реда на АПК, то волята на административния
орган е ясна – да се премахне от правния мир издаденият административен акт. Щом
понастоящем е налице акт за отмяната на оспорения акт и при изричното
волеизявление на жалбоподателя, че за него няма правен интерес да оспорва акта
за отмяна на този акт и липсата на други заинтересовани страни в
административното производство, които да бъдат конституирани и в съдебното
такова и съгласие от които да бъде искано, то съдът намира, че е налице хипотезата
на оттегляне на административния акт, при която делото остава без предмет и
това обстоятелство съставлява основание по чл.159, т.3 от АПК за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на производството по делото. При констатираното
нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз
на пътници и издадения за същото АУАН, с който е иззето и удостоверението „Водач
на лек таксиметров автомобил” на конкуриращото основание по чл. 52, ал. 1 от
същата наредба и липсата на връчване на наказателно постановление, то няма как
този документ да бъде върнат на жалбоподателя.
Основателно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските. Очевидно с поведението си, като не е
изпълнил задължението си по чл.36 от АПК да събере служебно доказателства
относно това дали, освен че не се носи от водача на таксиметровия автомобил,
посоченото разрешение е издадено или не от Община Русе, административният орган
сам е станал причина да постанови акта си при неизяснена фактическа обстановка,
което пък е наложило впоследствие сам да го отмени. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
Разноските, съгласно т.6 от § 1 от ДР
на АПК, следва да бъдат вложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура
се намира съответният административен орган, издател на оттегления акт, а
именно ИА „Автомобилна администрация“, на основание чл.2, ал.2 от ЗАвтПр.
Така мотивиран и на основание чл. 159,
т.3 и чл. 143, ал. 2 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И: № 11
ОСТАВЯ без разглеждане подадената от Ж.А.Г.
жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-17/05.01.2021 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“
– Русе, в частта й по т. 2, с която е наложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б.“б“
и ал.2, т.6 от ЗАвПр – временно отнемане на удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, серия ВТ № 039514, издадено от регионално звено на ИА
„Автомобилна администрация“ на 18.07.2018 г., за срок от една година.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 32/2021
г. по описа на АдмС – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Ж.А.Г., ЕГН **********, сумата от 310 (триста и десет) лева,
представляващи деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от днес за жалбоподателя, а за ответника
по жалбата - от съобщаването.
ПРОТОКОЛЪТ се състави в съдебно
заседание, което приключи в 10.11 часа, и е на разположение на
страните на 25.02.2021
г.
СЕКРЕТАР: СЪДИЯ: