Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.12.2020 г. Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд втори граждански състав
На трети
декември две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА
ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 925 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание по чл. 178 от ЗМВР и чл. 187 от ЗМВР, във
връзка с чл. 150 от КТ, във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от А.К.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.С. против Г. д. „П. б.
и з. на н.“ – МВР, представлявана от г. к. Н. Н. – д., със седалище и адрес на
управление:*** А чрез процесуален представител ст. Ю. С.С., с адрес ***.
Ищецът твърди, че е работил през процесния
период в ГД „П. б. и з. на н.“ – МВР С., като е полагал труд в РСПБЗН – К. към
РДПБЗН – П.. Твърди, че поради естеството на работата е полагал 24 часови
дежурства, отчитани сумирано на тримесечие.
Сочи, че с
действалата преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което правило
в последващата подзаконова уредба обаче липсвало, при непроменен откъм правила
за работното време ЗМВР. Това дава основание на ищеца да счита, че е налице
празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и
подзаконовите нормативни актове, уреждащи тази материя. Така за процесния
период ищецът положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 (след преизчисляване на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) възлизал на
1975 часа, като разликата от 247 часа не бил заплатен от работодателя.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати:
- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд към дневен за периода 03.08.2017 г. – 10.07.2020 г.
- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 03.08.2020г.;
- законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 03.08.2020г., до окончателно изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В хода на делото, с протоколно определение от 03.12.2020 г. е допуснато
изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, както следва:
- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд към дневен за периода 03.08.2017 г. – 10.07.2020 г., е увеличена до размер от 1602.63
лева;
- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 03.08.2020г., е
увеличена до размер от 179.16 лева.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че приложим в случая е единствено
ЗМВР. Претенцията на ищеца била неоснователна, защото Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата се прилагала за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Нито в ЗДС, нито в ЗМВР имало непряко препращане към
нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко,
чрез посочване на конкретните правни норми. Ищецът бил държавен служител и
неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.
През периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като
извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143,
действала наредба, уреждаща въпросите за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. -
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г. В тази наредба липсвали
правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 и в случая бил
неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между страните
не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 03.08.2017 г. –
10.07.2020 г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Г.
д. п. б. и з. на н. – МВР, като понастоящем изпълнява длъжността „К. на е.“ в
група „П. и с. д.“ на РС „П.б. и з. на н.“ – К. към Г. д. „П. б. и з. на н.“
при МВР, което се установява и от представената служебна бележка № 104700-569
от 30.01.2020г. на РД „ПБЗН“ – П..
От изслушаната
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на
база приложените по делото документи, в това число и представените от ответната
страна платежни бележки и след направени справки и изчисления, имащи връзка с
поставените задачи се установява следното:
За периода 03.08.2017
г. – 10.07.2020 г. са отработени 203 дежурства с положен труд между
22.00 и 06.00 часа. Общо положеният труд през нощта (между 22.00 и 06.00 часа)
е 1680 часа. За процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен с
коефициент 1,143. За периода 03.08.2017 г. – 10.07.2020 г. нощният
труд преобразуван към дневен е 1856 часа. Не е извършвано плащане на
допълнително възнаграждение за часовете нощен труд, превърнати в дневни с
коефициент 1,143.
ССчЕ установява
положения извънреден труд при съпоставяне на работните часове с отработените
за 3 месечен период в размер на 206 часа. Допълнителното възнаграждение за
установените 206 часа извънреден труд, за 03.08.2017 г. – 10.07.2020 г., което
следва да бъде заплатено след превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143 е в общ размер на брутно 1602.63 лева и сума за получаване
след удръжка на ДОД – 1442.37 лева.
Мораторната
лихва изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение
за 206 часа извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието
на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в размер на 179.16
лева.
Спорен в
производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително
възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към
дневен такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР), нормалната продължителност на работното време на държавни служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата
на ал.3 е установено, че работното време на държавни служители в МВР се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение.
Съгласно ал.7 на
чл.187 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.10 на същия
текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавни служители в МВР
се определят с наредба на вътрешните работи.
За процесния
период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 10 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (преди процесния
период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавни служители в МВР.
В Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143.
Отчитането на
работното време e уредено в чл. 142 от КТ, който предвижда това
да става по два начина – подневно, изчислявано в работни
дни и сумирано изчисляване на работното време, изчислявано в
часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който
не може да бъде повече от 6 месеца.
В ЗМВР не се
говори за нормална продължителност на нощния труд. Според нормата на чл. 140,
ал. 1 от КТ обаче, нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден
за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В
случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се
разбират визираните в чл. 136, ал. 1-3 от КТ правни понятия, а именно – най-широко
прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40
часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото
съдържание на чл. 140, ал. 1 от КТ е, че работник, който полага нощен труд, при
нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след
отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за
40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма
законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от осем
часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в
конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00
часа. При сумарното работно време, от значение за продължителността на
нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в
рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице
извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд
през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според
коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се
отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и
06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да
е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена
средната продължителност на нормалния работен ден.
В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на
нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Следва да се изтъкне, че посоченият в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява
числово изражение на залегналия в чл. 140 от КТ принцип, а именно, че нощният
труд като продължителност не съвпада с астрономически отработеното време. Този
принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като съставлява
най-съществената правна последица от полагането на нощен труд. Престирането на
нощен труд е свързано настъпване на определени благоприятни за работника
компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици или част от
тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд.
По изложените
съображения съдът намира, че при отчитане на положените часове нощен труд от
служители на Министерството на вътрешните работи, са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно това
правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Ето защо
работник, който работи по трудово правоотношение, също може да работи на смени
и да престира нощен труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така
както работят и служителите на МВР. Последното обаче не е аргумент, че
положеният от този работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед
организацията на работния процес. В сравнение, чл. 187 от ЗМВР определя само
каква е организацията на работния процес за държавните служители в МВР, без да
засяга въпроса за отчитането на нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР
е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, държавни служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съдът приема, че
под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се
разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на
нощния труд. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, не е посочен
коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса
на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е
въпрос на законодателна техника. Поради това, съдът приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана
по основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 8 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лева за всеки час (съгласно ставката по чл. 8 от НСОРЗ –
изменението на посочената разпоредба влиза в сила от 01.01.2021г., поради което
се взима в предвид старата редакция), съдът счита, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен час
или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лева. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
В разглежданата
хипотеза, няма спор, че ищецът е служител при ответника, като от
прието по делото експертно заключение се установява, че при приравняване на
положения от ищеца нощен труд в дневен за процесния период, по коефициента по
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени допълнително 206 часа труд. Тези
часове, с оглед сумарното отчитане на работното време, представляват извънреден
труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално работно време за съответния
период. Ето защо следва да бъдат заплатени като извънреден труд, в размер на
брутно сума от 1602.63 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД в размер
на 1442.37 лева, за която сума предявеният главен иск следва да бъде уважен.
Тъй като
ответникът не е изпълнил точно посоченото задължение, същият е изпаднал в
забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 187, ал. 10
от ЗМВР е посочено, че редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Във
връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в чл. 33 ал. 1 от
която е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Следователно, установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца,
следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на
положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава
от първо число на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда,
поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази
дата. Вещото лице е определило размера на обезщетението за забава за сумата от 179.16
лева за процесния период, като предявеният иск следва да се уважи до предявения
размер.
Предвид изхода
на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съда разноските в производството в размер на общо
174.10 лева, от които: 114.10 лева – дължима държавна такса (64.10 лева
държавна такса по иска за заплащане на извънреден труд и 50.00 лева по иска за
мораторна лихва) и 60.00 лева – възнаграждение за вещо лице за изготвяне на
съдебно - счетоводна експертиза, заплатено от бюджета на съда.
В полза на ищеца
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 350.00 лева съгласно представения списък
на разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ се на лист 85 от делото.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на
основание чл.178 от ЗМВР и чл.187 от ЗМВР, във връзка с чл.150 от КТ, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, Г. д. „П. б. и з. на н.“ – МВР, представлявана от
г. к. Н. Н. – д., със седалище и адрес на управление:*** А да заплати на А.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1602.63 лева, представляваща
допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд от 206 часа, от
която сума – 1442.37 лева – чиста сума за получаване след удържане на ДОД, получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен с коефициент
1,143, за периода 03.08.2017 г. – 10.07.2020 г. ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 03.08.2020г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 179.16
лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко
неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска – 03.08.2020г.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Г. д. „П. б. и з. на н.“ – МВР, представлявана от г. к. Н.
Н. – д., със седалище и адрес на управление:*** А да заплати на А.К.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 350.00 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, Г д „П б и з на н“ – МВР, представлявана от г. к.
Н. Н. – д., със седалище и адрес на управление:*** А, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – К., сумата от 174.10
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред О. с. – П., в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 03.12.2020 г. дата за обявяването му, а именно – в
двуседмичен срок, считано от 17.12.2020 г.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: