Мотиви към Присъда № 5 от 18.11.2019 г. по НОХ дело № 284
по описа за 2018 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 02.12.2019 г.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Своге против Й.Н.Г.,
ЕГН **********, който е обвинен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и се гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура Своге поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението се доказва по безспорен и
категоричен начин. По отношение на реализацията на наказателната отговорност
намира, че на Й.Н.Г. следва да бъде наложено
наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен
срок, с което ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната
превенция.
Служебният защитник адв. П. посочва, че
подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като не е изследван въпросът дали може
да плаща издръжката на която е осъден. Алетернативно предлага да му бъде
наложено минимално наказание, тъй като в хода на процеса Г. е заплатил част от
дължимата сума.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното :
От фактическа страна :
Подсъдимият Й.Н.Г., с ЕГН **********, е роден на ***г***, ….,
български гражданин, разведен, неосъждан,
от повече от десет години живее и работи в Р. Ч., гр. О. Той и сведетелката Л.Б.Д. са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен през …г. От брака си имат дете – А.Й.Г. с ЕГН – **********.
Със съдебно решение № 220/2004г. по
гр. дело № 175/2004г. по описа на PC Своге, изменено с решение №
2/2009г. по гр. дело № 273/2008г. по описа на PC Своге в сила от 06.02.2009г.,
изменено с решение № 110 / 2015г. по гр. дело № 354/2015г. по описа на PC Своге
в сила от 04.11.2015г. подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка на
сина си А.Й.Г., ЕГН **********,
в
размер на 250 лева. От показанията на
свидетелката Л.Д. се установява, че бившият ѝ съпруг от години се намира в Р. Ч.
и не се е връщал в страната. Той не поддържа връзка нито с нея, нито със сина
си. Заплащал е издръжка за
сина им, но само когато е бил принуден при започнато срещу него досъдебно
производство. Свидетелят А.Г. поддържа казаното от майка си. Посочва, че баща му е осъден
да му заплаща издръжка, която не е заплащал от доста време и е пропуснал много вноски. Излага, че
само в случаите, когато срещу подсъдимия е имало наказателно преследване, той
му е изпращал някакви пари. Изложеното от свидетелите се потвърждава от
извършените плащания от страна на Й.Г. и в хода на настоящото дело. От община С. е представена справка, от
която се установява, че подсъдимият притежава идеална част от недвижим имот,
находящ се в гр. С. Същият няма регистрирани трудови договори на територията на
Република България и не се осигурява. Заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза е, че общият размер на дължимата, но
неплатена издръжка от страна на Й.Н.Г. на низходящия му А.Й.Г. за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2018г. е
5 950 лева. Тя се равнява на 24 месечни вноски. От събраните доказателства за материалното и имотно състояние на
подсъдимия се установява, че той притежава идеални части от недвижимо
имущество. Не се констатират причини от
обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от
страна на подсъдимия, като е установено, че същият е в работоспособна възраст.
Независимо дали през посочения период от време той е бил трайно трудово зает
или не, задължението за плащане на издръжка на рождено дете е безусловно, още
повече, че то е постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение. След
като подсъдимият не е предприел действия за намаляване или прекратяване на
дължимата издръжка, трудоспособен е и не е установено да страда от психическо
или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, следва да се
приеме, че не съществуват обективни причини за неплащането на дължимата
издръжка. Безспорно
установено е, че той живее в друга държава и то на квартира – на един и същ
адрес в продължение на дълъг период от време, което предполага наличие на
средства за заплащане на дължимия от него наем. В този смисъл е и обстоятелството, че веднага след
започване на наказателно преследване срещу Г. той е започвал да изплаща
дължимите от него суми. От горното може да се направи обосновн извод за наличие
на обективна възможност от негова страна да изплаща задължението си. По
настоящото дело, както и по предходните производства срещу него, той е
представил доказателства за заплащане само на дължими месечни вноски, които са
предмет на обвинение, но не и на законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска – каквато се дължи по силата на съдебните решения. По н.о.х.д. №
284/2018г. в хода на процеса са заплатени 2331,45 лева.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по настоящото наказателно производство
гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, които се потвърждават и от доказателствата събрани на
досъдебната фаза и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, както и от съдебно-счетоводните
експертизи.
От правна страна :
При така
установената фактическа обстановка съдът признава подсъдимия за виновен в това, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2018г. в гр. С.,
общ. С., обл. С., след като е осъден с влязло в сила на 27.01.2005г. съдебно
решение № 220/2004г. по гр. дело № 175/2004г. по описа на PC Своге, изменено с
решение № 2/2009г. по гр. дело № 273/2008г. по описа на PC Своге в сила от
06.02.2009г., изменено с решение № 110 / 2015г. по гр. дело № 354/2015г. по
описа на PC Своге в сила от 04.11.2015г. да издържа свой низходящ - да заплаща
на сина си А.Й.Г., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски - 24 бр. вноски в размер на 5 950.00 лв. /пет
хиляди деветстотин и петдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият, като е осъден
да заплаща издръжка на свой низходящ не е изпълнил задължението си в размер на
две или повече месечни вноски.
От субективна страна деянието е извършено
съзнателно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Субективната страна съдът извежда от
конкретното поведение на извършителя – бездействие, при задължение за действие и то при наличие на предходно наложено
административно наказание за същото деяние.
При продължените престъпления, които се
осъществяват непрекъснато, давността започва да тече от деня на прекратяването
им – чл. 80, ал. 3 от НК.
По наказанието :
Нормата
на чл. 183, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация. Действително, в хода на
съдебното следствие, подсъдимият е изплатил част от дължимата за процесния
период издръжка. Това обаче не води до съществено изменение на фактическата
обстановка, което да дава основание за изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 от НПК. Изплащането на част от дължимата издръжка за
процесния период не оневинява подсъдимия, а може да се третира само и
единствено като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Подсъдимият показва упоритост в нежеланието си да заплаща дължимата от
него издръжка. Предходно
наложеното административно наказание за същото деяние не е повлияло върху поведението на Й.Г.. Задължението за издръжка се заплаща ежемесечно и цели задоволяването на
настоящите нужди на детето, като наказателното производство може да санкционира
извършителя, но не може да компенсира липсата всеки месец на нужните средства.
Съдът счита, че наказание
„пробация” е неподходящо, тъй като няма как да бъде изпълнявано – подсъдимият
постоянно живее в чужбина. С оглед на изложеното единствено възможно се явява
наказанието „лишаване от свобода”.
Съдът
приема, че за постигане на целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
три месеца, с оглед личните качества на подсъдимия – наказван по
административен ред за същото деяние, но в същото време заплатил част от
дължимите суми, отчитайки и конкретната обществена опасност на престъплението,
включително и спецификата на обществените отношения обект на защита по
чл. 183 от НК.
Налице са изискванията по
чл. 66 от НК – наложеното наказание е до три години и подсъдимият е неосъждан.
Съдът приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи ефективно наложеното
наказание, като определя
изпитателен срок от три години. Според съдебната практика като непреодолима
пречка за неплащане на издръжка се приема именно престоят в затвора.
По разноските :
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОД МВР София, направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 117,30 лева, да
заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, сумата от 200
лева за направени разноски на съдебното производство, както и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :