Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260099 28.04.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
граждански състав
На седми април 2021 година, в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 391 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по искова молба
на Н.Г.Д., в която твръди, че работи по силата на трудов
договор № 74/24.10.2016 г. и допълнително споразумение № 27/07.11.2016 г. в „Рудник
Трояново-1“ на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“,
на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в „Рудник
Трояново-1“ е настъпила авария с акт за
авария вх. № 73/27.04.2020 г., като е било наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1
на рудника. Твърди, че е
положил достатъчно усилие при изпълнение на работата, съгласно задълженията му
в длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 38 от
Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на
ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и
настъпилата вреда. Твърди, че през въпросната нощна смяна не е допринесъл с нищо за възникнала авария
на 24.04.2020г. и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника си е изпълнявал задълженията добросъвестно
без да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че
задвижващата станция и лентата работили нормално, безпроблемно. Твърди, че
заклещената релса на ГТЛ е факт, но неговите задължения нямали връзка с
настъпването на аварията, съответно на вредата. Твърди, че освен да гледа
товара върху лентата имал и други задължения, като лентата се движила бързо и
със земна маса около 40-
Възразява също, че работодателя при налагане
на дисциплинарното му наказание не е взел предвид неговото поведение, както и
обстоятелството, че до момента няма налагани никакви наказания и му е наложил
прекалено тежко дисциплинарно наказание.
Моли съда да отмени като незаконосъобразна
заповедта за дисциплинарно наказание, да му присъди направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Мини Марица-изток“ ЕАД. Ответното дружество
не отрича, че ответникът работи по посочената по- горе длъжност, на която
длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на
„Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се
уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника.
Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на
аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът
Борислав Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на
гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса
между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните
служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по
отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има
нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът.
Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина
С определение от открито
съдебно заседание на 07.04.2021г. съдът
е обявил за окончателен предварителния доклад, обективиран в определение от
19.03.2020 година, с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
съдът обявява за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът
работи в по силата на трудов договор № 74/24.10.2016 г. и допълнително
споразумение № 27/07.11.2016 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен
оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към
момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото
дружество, съставена комисията установила наличието на релса с дължина
С определение от 16.09.2020 година съдът е
спрял производството по делото, поради наличие на друг преюдициален спор между
страните за същите факти- а именно дело за ограничена имуществена отговорност,
което вече е приключило с влязло в сила решение. Решението е приложено към
настоящото дело и е с правно основание в
чл.210, ал.3 от КТ.
Съгласно диспозитива на същото иска на
настоящия ответник е отхвърлен като недоказан. Съдът обръща внимание на
страните, че е обвързан от силата на пресъдено нещо от фактите, визирани в
разпоредбата на чл.210, ал.3 от КТ- по които се е произнесъл съдът в решение № 260035
от 03.11.2020г., което е потвърдено изцяло с решение № 260086 от 15.03.2021г., на
Окръжен съд Стара Загора.
Със заповед № 43 от 20.05.2020г. на
работодателя е наредено да се реализира
ограничена имуществена отговорност на ищеца Д., като от уговореното месечно
трудово възнаграждение се удържи сумата
от 1469.60 лева за това, че на
22.04.2020 година срещу 23.04.2020г. не
е положил достатъчно усилия за изпълнението на задълженията си по длъжностна
характеристика, като е допуснал груба небрежност, а е бил във възможност да предотврати щетите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 357, ал.1 КТ ответникът-работодател следва да докаже законосъобразността на
наложеното наказание, за нарушението на трудовата дисциплина, което е визирано
в заповедта за налагането му, че се намира в трудово правоотношение със сочения
ищец /отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/;
Със заповед № 43 от 20.05.2020г. на
работодателя е наредено да се реализира
ограничена имуществена отговорност на ищеца Д., като от уговореното месечно
трудово възнаграждение се удържи сумата
от 1469.60 лева за това, че на
22.04.2020 година срещу 23.04.2020г. не
е положил достатъчно усилия за изпълнението на задълженията си по длъжностна
характеристика, като е допуснал груба небрежност, а е бил във възможност да предотврати щетите.
Заповедта е връчена на
ответника и същият е подал срещу нея възражение. Налице е и влязло в законна
сила решение на Районен съд Раднево по гражданско дело № 314 на същия съд за
2020 година, като искът за търсене на ограничена имуществена отговорност от
ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със заповед № 53 от
22.05.2020 година на ищеца е наложено
при абсолютно идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата
дисциплина, като в заповед № 43 от 20.05.2020г. - наказание „Предупреждение за
уволнение”.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, като е спазен срока, считан,
от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година,
както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на дисциплинарното производство
и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила в двумесечния
срок след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна страна.
По доказването на
правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав
е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между
страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ - ответникът работи при
ищеца на длъжност”началник смяна добивна промишленост –РТНК”, на която длъжност
работи и към настоящия момент.
Нарушенията на трудовата
дисциплина, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
следните:
– неизпълнение на възложената работа -
чл.187, т.3 от КТ, а именно – нарушил основни функции и задължения, визирани в
длъжностната му характеристика, които са следните:
-
т.2.5
–„Да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и наблюдава
движението на лентата”
-
т.2.6 -
„Да спира незабавно задвижващата станция
при възникнали опасности от аварии и злополуки ”.
-
т.2.10.
- ”Да обхожда задвижващата станция и проверява състоянието на основните
механизми и възли”
-
т.6.3.
- ”За увреждане на детайли и възли по задвижващата станция по негова вина”
както и нарушение на Инструкция по
безопасността на труда при експлоатацията ,текущото поддържане и ремонта на
гуменолентовите транспортьори в „Мини
Марица изток” ЕАД
-
чл.38,
ал.4 - „Да спира незабавно работата на транспортьора при : опасност за живота и
здравето на работниците, които работят около гуменото платно, паднали или
блокирали ролки, опасност от задръстване на пресипните бункери, счупвания или големи деформации на въртящи…”
В заповедта за дисциплинарно наказание, както е указано и
от ищеца, не е посочено нито едно негово действие или бездействие, с което
виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му
работа.
В този смисъл съдът намира, че процесуално
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на
чл.195, тъй като на практика липсата на прецизирани действия или бездействия,
осъществяващи съставите на посочените нарушения не позволяват на ищеца да
осъществи правото си на защита, както и на съда да провери нейната
законосъобразност. Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от
длъжностната характеристика не установяват с какви действия или бездействия
работникът е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява безпредметно
обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй като съдът няма
посочено изпълнително деяние, което да обсъди. Посоченото неполагане на
достатъчно усилия е твърде общо и не дава възможност на съда да конкретизира
неизпълнените трудови задължения.
Отделно от това съдът
намира, че правната норма, посочена като нарушение на трудовата дисциплина не
отговаря на изложените след това неизпълнени задължения, визирани в длъжностна
характеристика - тъй като това не представлява неизпълнение на възложена от
работодателя работа, а попада в
разпоредбата на чл.187, ал.1, т.10 - а именно: неизпълнение на други трудови
задължения….т.е. дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са описани
коректно от работодателя. Съдът приема, че не се установи извършването на дисциплинарно
нарушение от страна на ищеца, като доказателствената тежест за това е на
ответника. Разпределението на доказателствената тежест определя главното
доказване по отношение на законосъобразността на уволнението за ответника.
Поради това съдът не счете за необходимо да събира каквито и да е допълнителни
доказателства, особенно гласни по искане на ищеца.
Отделен е въпроса, че съдът
по гражданско дело № 314 от 2020 година е разисквал задълбочено и обстойно
цялата фактическа обстановка, всички задължения, вменени в длъжностната
характеристика на ищеца /съвпадащи напълно с описаните и в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание/, както и обстоятелствата около настъпилата
авария, която безспорно е причинила огромна щета за ответника. С изводите на
съда по предходното гражданско дело съдът, както и страните са обвързани от
силата на пресъдено нещо и въпроса за вината на ищеца не може да пререшава.
По гражданско дело № 314 от
2020г. на Районен съд Раднево е установено, следното:
„От гласните и писмените доказателства е
видно, че вредата на ГТЛ е вследствие на метална релса с дължина
В смяната на констатиране на аварията, от
22,00 часа вечерта на 22.04.2020 г. до 7,00 часа сутринта на 23.04.2020 г.,
ответникът Н.Г.Д. е бил назначен на ЗС1101 /така в протокола за разследване на
аварията на л.19 на гърба, както и писменото обяснение на ответника на л.28/.
От протокола от разследване на възникнала
авария /л.18-23/ е видно какъв е механизмът на цялото съоръжение по изравяне и
придвижване на земната маса. Движението на земната маса е по следното
направление в посока на движение на земната маса – роторно колело на багер
Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се
насочва към роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен
бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към
междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на
разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на
ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено
платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от
гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102 и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на
ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 /това е местоназначението на
ответника Н.Г.Д./ и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към
разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила процесната релса/
и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно
разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н. От всичко това е
видно, че цялото съоръжение е съставено от много части, много задвижващи
станции, бункери, ленти и други механични елементи на голямо разстояние /само
наранената лента е с дължина
Най-съществените спорни по
делото въпроси касаят дали ответникът е бил длъжен и е следвало да констатира
минаването на въпросната релса около обслужвания периметър на ЗС1101, на която
е бил назначен за периода от време, в който е възникнала и констатирана
процесната авария.
От приетата по делото длъжностна
характеристика за длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ /л.67-69/ е
видно, че същата е връчена на ответника на 07.11.2016 г. и той е запознат с
нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността, основни функции
и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът
при изпълнение на работата има основно задължение да следи и контролира
работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава
движението на лентата. В т.2.6 е посочено основно негово задължение да спира
незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии или
злополуки. От гласните доказателства /св. Н., св. Б., св. Ч./ е видно, че
ответникът като оператор има задължение освен да стои в кабината, също да
наблюдава визуално лентата и движещия се по нея материал, както и да обикаля на
място да наблюдава всички механизми и уреди с оглед правилната им работа. И в този смисъл е т.2.10 и
т.2.11 на въпросната длъжностна характеристика.
От установения по-горе механизъм на целия
процес на движение на земната маса е видно, че мястото на работа на ответника,
назначението му през процесната вечер ЗС1101 се намира някъде около средата на
цялото съоръжение, тоест нито е в началото на багера Rs2000-143, където е метал
детекторът и който само спира от него, като е предходно на мястото на
увредената ГЛТ1111 или на ЗС1111. От това е видно, че въпросното парче релса е
преминала през ГЛТ1102 към обслужвания от ответника разтоварен бункер на
ЗС1101, разтоварило се е на ОС1111 и е продължило по гумено платно на ГЛТ1111.
Никой от предходните оператори на ЗС или от работниците от багерната бригада не
е видял визуално въпросната релса. Няма данни въобще когато релсата е преминала
през обслужвания от ответника участък дали е била затрупана от земна маса или е
била видима с просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от
всички служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под
земната маса на транспортните ленти. От друга страна релсата е преминала през
тъмната част от денонощието, когато огледите се осъществяват предимно от
кабината на ЗС, при осветление на част от лентата около ЗС и при движение на
лентата със сравнително бърза скорост –
От друга страна не е
установено в кой точно момент е преминала процесната метална релса през
обслужваната от ответника ЗС1101, за да се установи той дали не е бил на обход
в този момент, дали е тя е била видима над земната маса, тоест дали той е имал
изначално възможността да я открие с оглед работата, която е осъществявал.
Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ищецът
принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше да открие визуално
въпросната релса, което изключва негова небрежност за визуално откриване на
процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента, след
съоръжението, обслужвано от ответника. Именно в този смисъл са и дадените
възражения от ответника /л.72-73/ по повод връчената му заповед за ангажиране
на ограничена имуществена отговорност, в които посочва, че периодично е
обхождал и проверявал състоянието на основните механизми и възли на ЗС1101,
съответно с прилежащата и линейна част, както и ОС1111, съответно и прилежащата
и линейна част, като не е констатирал никакви опасности от аварии, злополуки и
увреждане на детайлите по станцията, поради което не е предприемал спиране на
транспортьора.
Поставя се въпрос дали
ответникът е следвало да чуе удар на процесната метална релса в откатната дъска
на ЗС1101, обслужвана от него във въпросната вечер. Ответникът във възражението
си срещу заповедта за ангажиране на ограничена имуществена отговорност посочва,
че въпросната вечер е слизал за обход на механичната част. Ответникът изрично е
посочил в даденото обяснение до работодателя /л.28/, че в 6,40 часа е обхождал
за оглед ОС1111 и ЗС1101 и не е имало никакво наличие на нараняване на която и
да е лента. От разпита на св. Н., св. Б. и св. Ч. е видно, че ударът на
процесната релса в откатната дъска на ЗС1101 е довела до разтрисане и шум,
които би следвало да се усетят от операторът, който е бил ответникът. Но пък
това е възможно, ако в точно този момент ответникът е бил в кабината. По делото
няма данни и доказателства точно в кой момент е минала релсата през
съоръжението ЗС1101,
обслужвано от ответника, и дали в същия този момент той е бил в кабината,
съответно е могъл да усети или чуе ударът на релсата в откатната дъска.
Преминаването е сравнително бързо с оглед скоростта на ГТЛ-ите, което води на
извод, че моментът за усещане или чуване на удара е бил изключително кратък
като времеви период. Отделно от това няма доказателства ответникът да е бил
предупреден за спиране на багера от метал детектора около 5 часа сутринта или
да е уведомяван от операторите на предходните станции да наблюдава нещо, което
е усетено от тях, тоест ответникът е работил при нормален режим на работа,
включващ визуален оглед и обход на механизмите. От всичко изложено е видно, че
ответникът при определени условия и съвпадение на факти има принципната
възможност да види визуално находящи се вредни примеси в транспортираната земна
маса, ако те са над нея, в това число и процесната релса, или да усети или чуе
удар са такива примеси в откатната дъска на ЗС когато е в кабината на
станцията. Но именно защото се борави с възможности и вероятности, те не дават
сигурност, че ответникът винаги е длъжен да вижда, усеща или чува зловредни
примеси в транспортираната земна маса.
При така установените факти
по делото съдът намира, че не се установи ответникът да е проявил небрежност
при изпълнение на работата си в процесния период и която небрежност да е
допринесла за нанесената на работодателя вреда – увредената ГТЛ.
За пълнота ще се отбележи,
че по никакъв начин не се установи неспазване от ответника на задължението му
по т.2.6 от длъжностната характеристика, тъй като не се наложило спиране от
негова страна на задвижващата станция, защото той не е констатирал опасност от
авария или злополука. Нарушение на това задължение би имало, ако ответникът е
констатирал такава опасност, но не е спрял задвижващата станция. Също така се
установи ответникът да не е следял и контролирал работата на транспортьора
посредством пулта или да не е осъществявал наблюдение на движението на лентата
/задължения по т.2.5 от длъжностната характеристика/, като няма доказателства
да не е извършил нещо, което е бил длъжен да направи при установеното негово
знание за липса на опасност от авария или злополука в случая. Както се посочи
по-горе въобще липсват доказателства въпросната релса да е била над земната
маса и принципно визуално видима, а даже напротив – липсата на видимост от
всички работници по цялата верига от механизми на толкова дълъг участък води на
извод, че релсата по-скоро е била затрупана от придвижваната земна маса и е
била визуално невидима.
Останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства не установяват нещо различно от
установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на установените от
съда факти.
Поради всичко изложено съдът
намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване
последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ а именно, че
вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на
трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между
вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата,
следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но
не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с
оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален
производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не
отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.”
Т.е. обсъдени са абсолютно
същите нарушения, визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена
отговорност и съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е
изпълнил напълно добросъвестно трудовите си задължения. Дори заключава, че настъпилата
авария се дължи на нормален производствено стопански риск.
В този смисъл съдът намира,
че следва да уважи изцяло исковата претенция, тъй като настоящият казус се
явява обусловен от решението по гражданско дело № 314 от 2020 година, като
отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като
незаконосъобразна.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за производството, които са в размер на
400 лв. по договор за правна защита и съдействие .
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД № 53 от
22.05.2020 г. на инж. Милен Манов, в качеството му на Управител на Рудник
„Трояново-
ОСЪЖДА „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13,
да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: