Присъда по дело №9/2023 на Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към присъда № 4/30.05.2023 г.
по НОХД № 9/2023 г. (генериран от програмата номер 20235650200009)

Подсъдимият А. А. АЛ - А. /изписва се и като А. АЛА. А., като на
латиница се изписва AА.А. АЛ-А и АН.А.АF/ с ЛНЧ **********, р. на
********** г. /по негови данни пред органите на МВР, а пред органите на
ДАБ на 20.10.1991 г./ в гр.А***, Р.С. с постоянен адрес в гр.А***, С., арабин
по произход, сирийски гражданин, начално образование, безработен,
неженен, неосъждан /без документи за самоличност по заявени от лицето
данни/, с адрес за призоваване в страната РПЦ – Харманли, е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че на 26.08.2022
г. в района на 180-та гранична пирамида, местността „З. ч.“, землището на с.
Г.Л. общ. И., е влезнал през границата на страната от Р.Г. в Р.Б., без
разрешение на надлежните органи на властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - И. поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от
служебен защитник – адв. В. К. от ХАК, която е получила обвинителния акт в
законоустановения срок.
На осн. чл. 269, ал.3 от НПК, делото се разглежда в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същия не е намерен на посочения адрес за призоваване,
като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подсъдимия, дадени в присъствието на служебния му защитник пред органа
на Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Свидетелите М. В. и Е. Ч. работят като служители в ГПУ - К.. За
времето от 20.00 ч. на 26.08.2022 г. до 08.00 ч. на 27.08.2022 г., свидетелите
изпълнявали задълженията си като гранично - полицейски наряд на главен
път К. – И., на разклона за с. П., общ. И.. Старши на наряда бил св. В.. В
изпълнение на задълженията им била и проверка на лица и моторни превозни
средства в двете посоки. Около 04.00 часа спрели за проверка лек автомобил
марка „О., модел „В**“ с рег.№ Х***87 **, движещ се в посока от гр. И. към
гр. К.. При проверката установили, че освен водача на автомобила в него
пътуват още пет лица. При проверката на документите се оказало, че водачът
на автомобила няма документи. Впоследствие установили, че водачът на
автомобила е лицето Ю.М.Ю.. При опит да им бъдат проверени документите
за самоличност, петте лица гледали неразбиращо и единият от тях казал „С.“.
По такъв начин разбрали, че лицата са чужди граждани. Обадили се на ОДЧ и
поискали помощ от ГПУ – И.. На място, заедно с преводач отишли
1

служителите на ГПУ – И., св. К. Д. и св. Г. З.. С помощта на преводача
установили, че петте лица са чужди граждани и, че всички незаконно са
преминали през държавната граница. Между тези лица бил и подс. А. А. АЛ -
А.. При привеждане на лицата от мястото, където били установени в ГПУ –
И., лицата им посочили мястото, където се качили на автомобила – между
разклона за с. П** и разклона за с. Г.. С помощта на преводача И. М. Д.,
установили, че едно от петте лица – А.Х.Х. е бил и „водач“, който ги е превел
през границата. На 27.08.2023 г. в интервала от 15.00 до 18.20 ч. свидетелите
Д. и З. заедно с „водача“ А.Х и преводача Д. извършили прохождане на
маршрута откъдето са преминали чуждите граждани по т.нар. „обратна следа“
– връщане по маршрута. Минали по „черни пътища“ покрай селата Коб. П**
и К и стигнали до местността „З. ч.“ в землището на с. Г.Л. общ. И., където
„водачът“ показал точно мястото откъдето групата е преминала границата от
Р.Г. в Р.Б., в района на 180 – та гранична пирамида. Мястото си личало точно
по отъпкана пътечка.
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия А.
А. АЛ - А., който в разпита си по време на Досъдебното производство се
признава за виновен и подробно описва обстоятелствата по извършеното от
него престъпление. Подсъдимият от около 6 години живеел в Р.Т, където се
занимавал със селско стопанство. Около месец преди да извърши деянието
решил да замине за Г.. Свързал се с човек от кв. А. в Истанбул, който
организирал незаконно превеждане на мигранти. Човекът му предложил да
бъде преведен в група с още 4 човека през Гърция до България. Щял да плати
сумата от 1500 евро за това след пристигането си в Г.. Първоначално
преминали през река Марица от Р.Т в Р.Г.. Продължили пеша, като „водач“
им бил човек от групата – А.Х.Х., който ги водел по маршрут, намиращ се в
телефона му. Влезли в Р.Б. на 26.08.2022 г., (сочено от подсъдимия като след
полунощ на 25.08.2022 г.). Пренощували и на 26.08.2022 г. се крили в гората.
Вечерта на 26.08., водачът им Х. провел разговора по телефона си с един от
организаторите на канала и обяснил на останалите, че ще ги вземе кола.
Изчакали на място и около 03.00 ч. дошъл автомобил в който се качили.
Водачът им седнал до шофьора, а останалите четирима на задната седалка.
Малко след като потеглили били спрени от граничните полицаи и задържани.
След като били задържани, водачът им издебнал полицаите и успял да
изпрати съобщение на организаторите на канала, че са задържани.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 26.08.2022 г.
в района на 180-та гранична пирамида, местността „З. ч.“, землището на с.
Г.Л. общ. И., е влезнал през границата на страната от Р.Г. в Р.Б., без
разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
2

подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Р.Б. от Р.Г. и че няма
разрешение за влизане в Р.Б. от надлежни български органи, но въпреки това
е решил и извършил деянието, което целял. Този факт не се отрича от
подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Р.Б., свързан с режима на преминаване на българската държавна граница.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че семейството му се
състои от него самия, съпругата му и трите им деца, няма имущество, както и
трудови или други доходи – братът на съпругата му се грижел за
изхранването на сестра си и децата.
При определяне на наказанието на подсъдимия вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 200
лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
3

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	4
Дата:	30 май 2023 г. (в сила от 15 юни 2023 г.)
Съдия:	Живко Делчев Янков

Дело:	20235650200009
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 януари 2023 г.

Присъда по дело №9/2023 на Районен съд - Ивайловград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите