Решение по дело №21/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 89

гр.Поморие, 02.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 21 по описа  за 2019  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, представлявана от управителя М.Ч., против М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, с адрес в гр. Поморие.

Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС)  в процесната ЕС, с решение по т.2 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.

Сочи, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, с решение по т.6 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.

Твърди, че ответникът е собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № 241 и като такъв е бил длъжен да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и за заплащане на вноската за фонд ремонт и обновяване за 2017 г.

Предявява иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ЕС сума в размера 528.27 евро (1 033.21 лв.), представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сума в размер 107.63 евро (210.51 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., сума в размер 496.60 евро (971.27 лв.), представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., сума в размер 73.39 евро (143.55 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., сума в размер 198.64 евро (388.51 лв.), представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., както и сума в размер 29.36 евро (57.42 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на  вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 10.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените разноски по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответника, който чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.П.П. е депозирал отговор, с който предявената претенция е оспорена като недопустима, неоснователна и недоказана, при изложени подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Станимир Стоичков, който депозира писмена молба, в която сочи, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., поради което исковите суми се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т.2 от дневния ред.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си, който поддържа изложено в отговора становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенцията. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.2 от дневния ред е утвърдена годишна такса за управление и поддръжка на общите части в комплекса в размер на 9 евро /кв. м. без ДДС, както и е взето решение от тази годишна такса за управление да се заделят по 2 евро на кв.м. годишно, като така се създаде фонд „Ремонт и обновяване (обновление)“.

Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г., подписан от М.Ч., З.К.и Д.Р., удостоверяващ, че на информационното табло на комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за вътрешния ред в комплекса.

Страните не спорят, а и се установява се от представения препис от нотариален акт № 88/02.02.2009 г., нот. дело № 86/2009 г. по описа на нотариус Гергана Недина, с район на действие – района на РС – Поморие, че ответникът е собственик на апартамент № 241 в процесния комплекс, същият с площ 67 кв.м., ведно с 32.32 кв. м. в идеални части от общите части на сградата.

Представен е и протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.

Не се спори, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г.

По делото в качеството на свидетел е изслушан О.У., който в показанията си сочи, че познава ответника, който му е предоставил достъп до процесния апартамент, както и че през 2016 г. и 2017 г., ответникът е пребивавал в апартамента за период от една седмица и не е отдавал имота под наем. Свидетелят твърди, че не е виждал ответникът да е предоставял ползването на апартамента на други лица в същия период.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г., поради което за да установи дължимостта на същото следва да докаже, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба СОС, находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери и че взетото решение подлежи на изпълнение съобразно чл.38 ЗУЕС.

Не се спори, а и се установява се от доказателствата по делото, че ответникът е собственик на СОС в процесната ЕС, същият с обща площ 99.32 кв.м. (67 кв.м. + 32.32 кв. м. и.ч. от общите части).

От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намира СОС на ответника, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен размер от 9 евро /кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка на общите части в ЕС, както и е взето решение от тази годишна такса за управление да се заделят по 2 евро на кв.м. годишно, като така се създаде фонд „Ремонт и обновяване“.

Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.

От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е оспорено от ответника или от друг собственик по реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.

Не се установява решенията на ОС, проведено на 12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответника или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на приетите решения, в това число изложените от ответника такива за незаконосъобразност на основание включване в ЕС на сграда – хотел, която няма общи части, както и на основание вземане на решение по въпроси, които не са били предварително оповестени в дневния ред на събранието.

Таксата за управление и поддържане на общите части на сградата, както и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, се дължат на ЕС, което обстоятелство според съда не се променя от това дали същите са платими по сметка на самата ЕС или по друга сметка, включително и на управляваща компания (юридическо лице), поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно и ищцовата ЕС разполага с активна правна легитимация да предяви настоящата претенция.

Несъмнено по т.2 от дневния ред на събранието е взето решение за определяне на размера на паричната вноска (такса) за разходите за управление и поддръжка в комплекса за 2015 г., а решенията на последващото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г. са отменени, поради което стои въпросът дали определената с решението от 2014 г. такса е дължима и в последващите и процесни 2016 г. и 2017 г., при положение, че не са ангажирани доказателства за проведени ОС на ЕС, след това от 12.11.2014 г., с които да е определен различен размер на таксата.

По този въпрос настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на въззивната инстанция, изразено в Решение № 1716/21.12.2018 г. по в. гр. д. № 1621/2018 г. на ОС – Бургас, съгласно което ЗУЕС не поставя изискване ОС да взема решение за размера на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части всяка година, поради което при липса на друго решение, което да определя различен размер на таксите, претендираните суми са дължими за всяка следваща година.

Въпросът следва ли да се приеме за доказан искът за изпълнение на решението на общото събрание на ЕС за заплащане на такси за разходи за поддръжка и управление на общите части при липса на доказателства за действително извършване на такива разходи, не следва да се обсъжда от съда, като неотносим към предмета на делото.

Изрично в този смисъл Определение № 458/22.05.2019 г. по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС и посочената в него съдебна практика, съгласно която този въпрос е предмет на иска по чл.40 ЗУЕС при оспорване на решението на общото събрание, без да има отношение към предмета на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ответника за недължимост на претендираните суми за управление и поддържка на общите части на ЕС, на основание императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно която не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, поради следното.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответникът да е обитавал собствения си СОС повече от тридесет дни в рамките на годините от процесния период, нещо повече св.Утешев утвърждава пребиваването на ответника в имота по-малко от 30 дни, както и заявява, че не му е известно ответникът да е отдавал под наем или преотстъпвал безвъзмездно ползването на обекта.

След като по делото не са представени категорични доказателства в подкрепа на горепосоченото пребиваване на ответника повече от 30 дни в рамките на годините от процесния период, което обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване,  съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността му да заплащат такса за поддръжка и управление за общите части на ЕС.

Изрично в този смисъл и Решение № 720/05.08.2019 г. по в. гр. д. № 818/2019 г. на ОС – Бургас.

При този извод на съда следва да се отчете обаче, че с решение по т.2 от дневния ред на ОС е прието и създаването на фонд „Ремонт и обновяване“, за който от таксата за управление и поддръжка се заделят средство в размер 2 евро на кв.м. годишно.

Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, освобождава попадащия в хипотезата й собственик/ползвател/обитател от заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС, но не го освобождава от заплащането на разходите за ремонт и обновяване, поради което и след като решенията на ОС на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответника, в който смисъл изрично Решение № VІ-82/10.08.2017 г. по в. гр. д. № 794/2017 г. и  Решение № І-81/05.10.2017 г. по в. гр. д. № 797/2017 г., на ОС – Бургас, на основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС ответникът дължи на ищеца сума в размер 198.64 евро (388.50 лв.), представляваща разходи за ремонт и обновяване на ЕС за 2016 г., която сума е изчислена съобразно площта на притежавания от ответника обект (99.32х2евро), поради което искът за посочената сума е установен по основание и до посочения размер, до който претенцията следва да се уважи.

В останалата му част, над уважения размер от 198.64 евро (388.50 лв.), до претендирания размер от 528.27 евро (1 033.21 лв.), искът по гореизложените съображения е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираното вземане за лихви за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., съдът намира следното.

Дължимите въз основа на решението на ОС по т.2 от дневния ред суми подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнението му, що се касае за таксата за 2015 г.

За последващите 2016 г. и 2017 г., за които съдът прие, че такса за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер 2 евро на кв.м., се дължи въз основа на решението от 2014 г., също не е определен срок за заплащане на таксите, поради което собственикът разполага с възможност да заплати тази такса през цялата съответна година, за която таксата е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т.е от първата дата на следващата година.

Предвид изложеното ответникът е изпаднал в забава за таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016 г. на 01.01.2017 г., ето защо и с оглед основателността на иска за главницата до размера от 198.64 евро (388.50 лв.), основателен се явява и искът за лихва до размера от 40.83 евро (79.86 лв.), за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г.

В останалата й част, над уважения размер от 40.83 евро (79.86 лв.) до предявения размер от 107.63 евро (210.51 лв.), претенцията за лихви е неоснователна и като такава, в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Неоснователна по горепосочените от съда съображения се явява претенцията на ищеца за сумата от 496.60 евро (971.27 лв.), представляваща годишна такса за управление и поддръжка за 2017 г., поради което този иск следва да бъде отхвърлен.

По силата на посоченото решение на ОС от 12.11.2014 г., ответникът дължи такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и за 2017 г., поради което искът е установен по основание и до размера на таксата за тази година от 198.64 евро (388.50 лв.), ето защо тази претенция следва да бъде уважена изцяло.

По изложените по горе аргументи за възможността собственикът да заплати таксата през цялата съответна година, за която същата е дължима и изискуемост на задължението при неизпълнение от първата дата на следващата година, претенцията на ищеца за лихва върху таксата за 2017 г. е основателна до размера от 20.69 евро (40.83 лв.), за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г.

В останалата си част, за разликата над уважения размер от 20.69 евро (40.83 лв.), до претендирания размер от 29.36 евро (157.42 лв.), за периода от 21.07.2017 г. до 01.01.2018 г., претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 221.60 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сума в размер 306.12 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата 198.64 евро (сто деветдесет и осем евро и шестдесет и четири евроцента), с левова равностойност 388.50 лв. (триста осемдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща разходи за ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 98.64 евро, до предявения размер от 528.27 евро, която разлика представлява годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.

ОСЪЖДА М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата 40.83 евро (четиридесет евро и осемдесет и три евроцента), с левова равностойност 79.86 лв. (седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на разходите за ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., в размер на законната лихва върху тях за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 40.83 евро, до предявения размери от 107.63.

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. Петров Ч., за осъждане на М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на ищеца сума в размер 496.60 евро, с левова равностойност 971.27 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.

ОСЪЖДА М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса***– адв.П.П., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие, представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата 198.64 евро (сто деветдесет и осем евро и шестдесет и четири евроцента), с левова равностойност 388.50 лв. (триста осемдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща разходи за ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата 20.69 евро (двадесет евро и шестдесет и девет евроцента), с левова равностойност 40.83 лв. (четиридесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на разходите за ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., в размер на законната лихва върху тях за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 20.69 евро, до предявения размер от 29.36 евро, за периода от 21.07.2017 г. до 01.01.2018 г.

ОСЪЖДА М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. Петров Ч., сума в размер 221.60 лв. (двеста двадесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. Петров Ч., да заплати на М.П.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., сума в размер 306.12 лв. (триста и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :