№ 2557
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110152346 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТС” * е подал искова молба срещу наследници на Б. С. М., който
приживе притежавал ½-ра ид.ч. от топлоснабдения имот:, находящ се в гр. ***,
***. Твърди се, че задължението на наследниците възлизало в размер на
1151,67 лв. - главница за периода от 05.2022г. до 04.2023г., 173,03 лв.
мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 22.01.2024г. върху платена
главница, ведно със законната лихва, 1,47лв. - главница за дялово
разпределение периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., 3,84 лв. мораторна
лихва за периода от 16.05.2021г. до 31.12.2023г. върху платена главница за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответника ползвал енергията, като за процесния
период не заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така,
както са предявени с исковата молба. Претендира разноски.
1
С уточнителна молба от 27.09.2024г., ищецът е насочил иска си срещу
единствения наследник по закон на починалия Б. С. М., а именно неговия брат
– К. С. М..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. С. М. особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че ответникът не е бил потребител на топлинна енергия през
процесния период. Навежда доводи, че не установява ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот Оспорва
отчетеното количество на доставяната от ищеца топлинна енергия. Моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „НИ“ * не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 132, том V, дело № 827 от 19.12.2023г., се установява, че К. С. М. и Б.
С. М. се разпоредили с процесния недвижим имот, находящ се в гр. ***.
От заключителната част на нотариалния се установява, че по нотариалното
2
дело № 827, били представени следните документи удостоверяващи, че
правото на собственост върху процесния имот е било придобито по
наследство от страна на К. С. М. и Б. С. М., а именно: Нотариален акт за
собственост върху жилище по силата на ЗТСУ № 28, том III, дело № 428 от
09.03.1987г., Удостоверение за наследници на БА, ТА и Е.М.А.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № РЛН24-
УГ52-1701 от 25.09.2024г., издадено от ***, район „***“, се установява, че Б.
С. М. е починал на 25.03.2024г., като е оставил единствен наследник по закон
своя брат К. С. М., който по силата на настъпилото наследствено
правоприемство е придобил собствеността върху процесния имот.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът като съсобственк на
топлоснабдения имот е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да
е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същия дължи
заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия съобразно
квотата му в съсобствеността. Договорът касае обект с абонатен № 211875,
находящ се в гр. ***.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
3
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от „НИ“ * при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от наследодателя на ответника във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от
време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на наследодателя на
ответника са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за посочения
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2529,85 лв. Предвид
това, че искът е предявен за ½-ра идеална част от задължението, то следва че
ответникът се счита за задължен за сумата от 1264,93 лв., но с оглед
обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът следва да уважи
предявената претенция за главницата до пълния й размер – 1151,67 лева и за
периода от 05.2022г. до 04.2023г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.87 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 3.24лв., и доколкото се претендира 1/2-ра от задължението, то предявения
иск се явява основателен и следва да се уважи до пълно претендирания размер
от 1,47 лв.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
4
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2018г.,
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът
изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер от 888 лв., представляващи заплатена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено от съда, по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Съобразно уважената част от исковете (86.70%), на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 769,91 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. М. ЕГН **********, да заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1151,67 лв. -
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. ***, ***, аб. №211875 за периода от м.05.2022г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 04.09.2024г. до плащането, както и сумата от 1,47 лв. представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.04.2023г.
до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
– 04.09.2024г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 173,03 лв. представляваща мораторна лихва начислена върху
вземането за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021г. до 22.01.2024г.,
както и сумата от 3,84 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху
вземането за топлинна енергия, за периода от 16.05.2021г. до 31.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. М. ЕГН **********, да
заплати на „ТС“ *, ЕИК ***, сумата от 769,91 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „НИ“ * като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7