№ 251
гр. Габрово, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500438 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 5839 от 24.07.2024 г. на Д. С. М.,
чрез адв. Г. В. от Софийска адвокатска колегия, срещу решение постановено по гр. дело №
448/2024 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прието за установено, че В. А. Л.,
ЕГН********** от гр.Габрово, ул. ***, И. И. Л., ЕГН**********; гр. Габрово, ул. „***“ 14 и
Е. А. Л., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „***“ № 181, тримата със съдебен адрес
Адвокатско дружество „Н., М. и съдружници“- адвокат Р. Н., гр. Габрово, ул. „*****“ № 8;
ет. 2, тел. *** не дължат на Д. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово , ул.
„***“ *** сумата от 3 308,00 лв. по издаден изп. лист № 424/15.04.2019 г. на ГРС по гр. д. №
3182/2012 г., поради погасяване по давност, на основание чл. 439 от ГПК. осъдил е Д. С. М.
да заплати на В. А. Л., И. И. Л. и Е. А. Л. 883,00 лв.- разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за необоснованост, нарушение на
материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение. Габровски
районен съд не е кредитирал събраните по делото доказателства в тяхната корелативна
връзка, ценял ги избирателно, поради което е постановил едно необосновано решение.
Неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика съдът е приел, че давностния
срок е започнал да тече от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което ищците
са осъдени да заплатят ответницата процесните суми. Нужна е покана на кредитора до
длъжника, тъй като паричното вземане е безсрочно съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Моли да се
отмени решението като неправилно и да се отхвърли предявения иск.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна В. А. Л., И. И. Л. и Е. А. Л., чрез адвокат Н. от ГАК е постъпил отговор.
1
Считат подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното първоинстанционно
решение за правилно и законосъобразно. Претендират разноски пред настоящата инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивна жалба и
претендира разноски, а ответникът по нея я оспорва.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Ищците по делото В. А. Л., И. И. Л. и Е. А. Л. са подали искова молба против Д. С.
М., с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439, ал. 2 от ГПК и цена на иска 3 308,00 лв.
Сочат, че решението е влязло в законна сила на 25.08.2014 г. и до 01.03.2024 г., близо девет
години и седем месеца, в които ответницата не е предприела действия по принудително
събиране на вземането си и е изтекъл законоустановеният пет годишен давностен срок.
Поканите от ЧСИ В. Ц. са получени на 01.03.2024 г. по образуваното изп.д. № 64/2024 г.
Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В отговора на исковата молба, ответницата оспорва предявения иск изцяло. Моли да
се остави без уважение с всички законови последици от това. Не се противопоставя на
направените доказателствени искания.
С предварителния доклад по делото е разпределена доказателствената тежест и е
дадена правна квалификация на правния спор по чл. 439 от ГПК. Изискано и приложено към
гр.д. № 448/2024 г. на ГРС е изпълнително дело № 64/2024 г. по описа на ЧСИ В.Ц..
За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел, че ответната страна,
която носи доказателствената тежест относно дължимостта на процесите суми, не е доказала
по ясен и категоричен начин предприемането на действия за принудително изпълнение,
прекъсващи течението на давностния срок от ответника до 25.08.2019 г. Прието е за
неоснователно, че давностния срок тече от издаване на изпълнителния лист, тъй като не
почива на закона. Приел е, че вземането предмет на процесния изпълнителния лист е
погасено с изтичане на пет годишен давностен срок от 25.08.2014 г. до 25.08.2019 г., без да
са предприети действия по принудително изпълнение, поради което то е недължимо, поради
което е уважил изцяло предявения иск по чл. 439 от ГПК. Произнесъл се е по разноските.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен отрицателен установителен иск, с който
иска да се признае за установено по отношение на ищците, че не дължат на ответницата
процесната сума, поради изтекла погасителна давност. Длъжникът има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността
може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл е
решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.
2
Настоящият състав приема, че предявеният отрицателен установителен иск е с правно
основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземането
поради изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 250 от
16.06.2014 г. постановено по гр.д. № 3182/2012 г. по описа на Габровски районен съд е
осъдил И. И. Л., Е. А. Л. и В. А. Л. да заплатят на Д. С. М. и Р. К. М. сумата от 2 233,00 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота през периода 14.06.2011 г.-
14.11.2013 г., на основание чл. 346, от ГПК във вр. чл. 31, ал.2 от ЗС и сумата от общо
1075,00 лв. -разноски. Решението е влязло в сила на 25.08.2014 г. и въз основа на него е
издаден изпълнителен лист № 424 от 15.04.2019 г. и е образувано изпълнително дело №
64/2024 г.
Видно от приложеното изп.д. № 64/2024 г. по описа на ЧСИ В. Ц., в полза на
ответницата е бил издаден изпълнителен лист № 424 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 3182/2012 г.
по описа на ГРС, въз основа на влязло в сила решение № 250 от 16.06.2014 г.
Изпълнителното дело е било образувано на 14.02.2024 г. от частен съдебен изпълнител В.Ц.
под № 2024732040064. С молбата за образуване на изпълнително дело са дадени
правомощия на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. С изх. № 1766 от 19.02.2024 г. е изискана справка за
МПС, като от същата дата са направени и други справки. На 01.03.2024 г. съдебния
изпълнител е изпратил запорно съобщение, с което е наложил запор върху пенсията на И. И.
Л.. Наложен е запор върху банковите сметки на Л., както и върху притежавания от нея л.а.
Рено Клио с рег. № *****.
До В. А. Л. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 2453 от 01.03.2024 г.
Поканата е получена от И. Л. със задължения за предаване на 05.03.2024 г. Поканата за
доброволно изпълнение до Е. А. Л. е с изх. № 2472 от 01.03.2024 г. и също е получена от И.
Л. със задължения за предаване на 05.03.2024 г. До И. И. Л. е изпратена покана изх. № 2463
от 01.03.2024 г., която е получена лично от нея на 05.032024 г., видно от приложената
разписка.
Със запорно съобщение изх. № 2471 от 01.03.2024 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Е. А. Л. в „Милпак -2013“ ООД, което е получено лично от управителя на
дружеството на 06.03.2024 г.
Запорно съобщение е изпратено и до „Хоум Трейд“ ООД, с което се налага запор
върху трудовото възнаграждение на В. А. Л..
От наложените запори не са постъпили средства, като по изпълнителното дело са
постъпили писма от НОИ и от „Милпак -2013“ ООД, с което уведомяват съдебния
изпълнител, че получаваната пенсия и трудовото възнаграждение са под минималната
работна заплата определена за страната.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността- образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.
В случая, действията, с които се приема че се прекъсва давността, било по искане на
взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител са били извършени след като е била
изтекла пет годишната давност на 25.08.2019 г., тъй като видно от приложения
изпълнителен лист решението по гр.д. № 318/2/2024 г. е влязло в сила на 25.08.2014 г.
Ирелевантно е, че ново изпълнително дело е било образувано на 14.02.2024 г., след като не
са били предприети валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността –
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събирането или вместо плащане, извършването на
3
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица,
съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд не е кредитирал
доказателствата в тяхната корелативна връзка, поради което е постановил необосновано
решение. В отговора на исковата молба и до първото съдебно заседание, ответницата не е
ангажирала доказателства, в подкрепа на своите твърдения. Не са оспорени и представените
такива. Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно събраните по делото
доказателства, които са събрани по надлежния ред, като е обосновал правния си извод в
съвкупност на събраните доказателства.
Началото на давностния срок започва да тече от датата на влизане на решението в
сила, а не от датата на издаване на изпълнителния лист. В случая решението е влязло в сила
на 25.08.2014 г., а изпълнителния лист е издаден на 15.04.2019 г. Давностният пет годишен
срок по реда на чл. 110 от ЗЗД е започнал да тече на 25.08.2014 г. и е изтекъл на 25.08.2019 г.,
поради което неоснователно е направеното възражение, че давностния срок започва да тече
от датата на издаване на изпълнителния лист. Притежателят на изпълнителния титул е могъл
да иска изпълнение веднага след влизане на решението в сила, а не близо пет години след
това.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с изложеното, така предявеният иск е основателен и като такъв правилно е
бил уважен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция разноски не се присъждат на
въззивника, а такива се дължат на въззиваемия. С отговора на въззивната жалба са били
претендира разноски за настоящата инстанция. Приложен е списък на разноските по чл. 80
от ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че договорното
възнаграждение е в размер на 1 300,00 лв., заплатено в брой. Не е направено възражение за
прекомерност, поради което следва да се присъдят притендираните разноски.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326 от 27.06.2024 г., постановено по гр. дело №
448/2024 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово, ул. „***“ *** да
заплати на В. А. Л., ЕГН ********** от гр.Габрово, ул. ***, И. И. Л., ЕГН **********; гр.
Габрово, ул. „***“ 14 и Е. А. Л., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „***“ № 181, тримата
със съдебен адрес Адвокатско дружество „Н., М. и съдружници“- адвокат Р. Н. сумата
1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5