№ 13745
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110172419 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Т. Х. срещу „К***“ ЕАД, с която
е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело №
186/2014 г. по описа на ЧСИ ***, поради погасяването на вземанията по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по вътрешно
арбитражно дело № 124/2010 г. по описа на арбитър *** в полза на „***. Въз основа на
този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 186/2014 г. по описа на
ЧСИ ***, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.11.2023 г. На
08.08.2018 г. вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на ответника
„К***“ ЕАД чрез договор за цесия. Релевирани са доводи за недължимост на
присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по
давност. Ищецът сочи, че последното валидно извършено изпълнително действие в
хода на изпълнителното производство, годно да прекъсне давността, било налагането
на запор върху банкова сметка на 17.01.2014 г. Последващи действия, годни да
прекъснат погасителната давност спрямо вземанията, не били извършени, поради
което изпълнителното дело се перемирало, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а към
датата на образуване на настоящото дело приложимата към вземанията погасителна
1
давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в
цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „К***“ ЕАД
за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била
неоснователна. Посочва, че задълженията на ищеца не били погасени по давност, като
излага подробни доводи в тази връзка, включително за множество предприети от
взискателя и съдебния изпълнител действия, годни да прекъснат погасителната
давност в хода на изпълнението. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено
между страните, че А. Т. Х. не дължи на „К***“ ЕАД сумата от 4350,96 лева –
главница, сумата от 875,48 лева – законна лихва, начислена за периода от 25.02.2010 г.
до 05.02.2012 г. (съгласно уточнение на исковата молба, допуснато в проведеното по
делото открито съдебно заседание, въз основа изявление на ищеца в молба с вх. №
109179/27.03.2025 г.), сумата от 90,00 лева – разноски по арбитражното производство,
сумата от 50,00 лева – платена държавна такса в производството по издаване на
изпълнителен лист, и сумата от 401,06 лева – юрисконсултско възнаграждение,
представляващи предмет на изпълнително дело № 186/2014 г. по описа на ЧСИ ***,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.10.2013 г. по т. д. №
6398/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, въз основа на Решение №
124/25.02.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 124/2010 г. по описа на арбитър ***,
поради погасяване на вземанията по давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
2
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на
изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително производство срещу ищеца.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от
които процесният изпълнителен лист е издаден в полза на „*** на 28.10.2013 г. по т. д.
№ 6398/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, въз основа на Решение №
124/25.02.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 124/2010 г. по описа на арбитър ***.
С посочения правораздавателен акт А. Т. Х. е осъдена да заплати на праводателя на
ответника сумата от 4350,96 лева – главница, ведно със законната лихва от 25.02.2010
г. (датата на постановяване на арбитражното решение) до окончателното изплащане,
сумата от 90,00 лева – разноски по арбитражното производство, сумата от 50,00 лева –
платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, и сумата
от 401,06 лева – юрисконсултско възнаграждение. Не е спорно между страните и
обстоятелството, че вземанията са прехвърлени от „*** в полза на ответника „К***“
ЕАД, който именно се явява надлежен кредитор по същите.
Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от
09.01.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148380400186 по описа на ЧСИ
***, поканата за доброволно изпълнение по което е връчена на длъжника на 25.01.2014
г. На 24.01.2014 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, въз основа на
постановление на съдебния изпълнител от 10.01.2014 г. и запорно съобщение от
17.01.2014 г. /вж. л. 55, л. 61 и л. 100 от делото/. На 18.12.2015 г. съдебният изпълнител
е изпратил съобщение до длъжника, съдържащо покана за заплащане на вземанията в
тридневен срок от съобщението, като е указано, че при непогасяване в срок на
задълженията ще се пристъпи към принудителното им събиране /вж. л. 113/. На
25.09.2018 г. е подадена молба от ответното дружество за конституирането му като
взискател в изпълнителното производство на мястото на първоначалния такъв. В
молбата се съдържа искане за насрочване на дата за извършване на опис и за
3
извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и
изявление за възлагане на съдебния изпълнител извършването на всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство на основание чл. 18 от
ЗЧСИ /вж. л. 116, т. 2 и т. 6/. На 16.04.2019 г., 31.07.2019 г. и 20.07.2021 г. взискателят е
подал идентични молби по изпълнителното дело с искания за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника (вж. л. 119, 123 и л. 128 от делото), като запорно
съобщение до банките е изпратено на 03.08.2020 г. /вж. л. 124 и сл./. След постъпила
молба от длъжника на 07.11.2023 г. изпълнителното дело е прекратено с постановление
на съдебния изпълнител от 10.11.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (вж. л.
129 и л. 160 от делото). След прекратяването на производство взискателят е подал още
една молба – на 27.11.2023 г. – с искане за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника /вж. л. 163 от делото/.
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания,
позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна
давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус приложимата в случая на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност за вземанията е започнала да тече от
датата на влизане в сила на арбитражното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, а именно не по-късно от 28.10.2013 г. – датата на издаване на
изпълнителния лист.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост
ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 28.10.2013 г.
(датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с всяко от
действията, предприети в хода на изпълнителното дело, образувано по процесния
изпълнителен титул, годни да прекъснат давността, в случая – налагането на запори
върху банковите сметки на длъжника (на 10.01.2014 г. и на 03.08.2020 г.). Съдът
намира, че погасителната давност е прекъсната и с подаването на молби от взискателя
за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника – на 14.04.2019 г.,
31.07.2019 г., 20.07.2021 г. и 27.11.2023 г., както и с молба от 25.09.2018 г., с която
ответното дружество е отправило искане за конституирането му като взискател по
делото, за насрочване и извършване на опис на движими вещи на длъжника и за
възлагане на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В тази връзка относими
са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна
инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично
настъпва и прекратяването на изпълнителния процес, като с обратна сила се
обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен
4
относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на
длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети
задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното решение, при прекратен
поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането
тече от последното валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие,
независимо от издаването или не на постановление на съдебния изпълнител,
констатиращо прекратяването, което има само декларативно ефект, и без оглед
осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното производство, тъй
като и през време на висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не
спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието
обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е
посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.". В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено още,
че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсването на давността в този случай
не е обвързването с настъпването на перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като единствената последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал
в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ (в този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Необходимо е да бъде установено дали след
настъпване на предпоставките за перимиране на изпълнителното дело са отправяни
искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и дали те са
5
прекъснали давността за вземането.
Следва да се има предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване
на процесното изпълнително дело – 09.01.2014 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не
тече. С постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото постановките
на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на обявяването му и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, които са приключили преди това (в този смисъл – Тълкувателно решение
№ 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, на
26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания,
след която дата взискателят е отправил искания за предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу длъжника – на 25.09.2018 г., 16.04.2019 г., 31.07.2019
г., 20.07.2021 г. и 27.11.2023 г. Доколкото тези действия са предприети след
обявяването на ППВС № 3/1980 г. за изгубило сила, считано от 26.06.2015 г., следва да
бъде съобразена актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от настоящия
съдебен състав, съгласно която извършени след 26.06.2015 г. по перемирало
изпълнително дело действия, годни да прекъснат погасителната давност, следва да
бъдат съобразени при преценката дали давността спрямо конкретното вземане е
изтекла. Горното се обосновава с обстоятелството, че погасителната давност е
материалноправен институт, за разлика от процесуалната перемпция, поради което
последващи перемпцията изпълнителни действия не са недействителни за давността и
ще я прекъснат. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от 04.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2766/2020 г., Определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
петгодишна погасителна давност, започнала да тече на 26.06.2015 г. е прекъсната за
първи път с подадената от ответното дружество молба на 25.09.2018 г. за
конституирането му като взискател по делото и за насрочване и извършване на опис
на движими вещи на длъжника. Действително, молба за конституиране на нов
взискател не прекъсва давността, освен ако същата не съдържа искане за предприемане
на конкретни изпълнителни действия с цел удовлетворяване на взискателя, както е и в
6
разглеждания случай. За прекъсването на давността от значение е искането на
кредитора – ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено
своевременно, но такова действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на взискателя,
давността се счита прекъсната със самото искане. В този смисъл са разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, като същият извод е
възприет в Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК.
Давността спрямо процесните вземания е прекъсната и с последващите молби
на взискателя, съдържащи искания за предприемане на изпълнителни действия,
подадени на 16.04.2019 г., 31.07.2019 г., 20.07.2021 г. и 27.11.2023 г., от които дати е
започнала да тече нова давност, както и с наложения на 03.08.2020 г. запор върху
банкови сметки на длъжника. От 27.11.2023 г. (на която дата е предприето последното
действие, годно да прекъсне погасителната давност, предхождащо предявяването на
исковата молба по делото) до предявяването на исковата претенция не е изтекъл срок,
по-дълъг от пет години, от което следва, че вземанията, предмет на изпълнение по
процесното изпълнително дело, не са погасени по давност. Следователно, предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. Т. Х., ЕГН: **********, с
адрес гр. ***, срещу „К***“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **
иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за
установено между страните, че А. Т. Х. не дължи на „К***“ ЕАД поради погасяване по
давност сумата от 4350,96 лева – главница, сумата от 875,48 лева – законна лихва,
начислена за периода от 25.02.2010 г. до 05.02.2012 г., сумата от 90,00 лева – разноски
по арбитражното производство, сумата от 50,00 лева – платена държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист, и сумата от 401,06 лева –
юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело №
186/2014 г. по описа на ЧСИ ***, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 28.10.2013 г. по т. д. № 6398/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, въз основа
7
на Решение № 124/25.02.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 124/2010 г. по описа
на арбитър ***.
ОСЪЖДА А. Т. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати „К***“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **
сумата от 100,00 лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното дело
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8