Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда №...от 20.05.2010 г., постановена по НОХД №.../20009 г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимият З. С. У. за виновен за това, че при условията на продължавано престъпление през периода 15.03.2008 г. до 29.01.2009 г. в с. П. С., общ. П. Т., в немаловажен случай, в съучастие като извършител, подбудител и помагач и след предварителен сговор с извършителите Т. Д., К. Й. Т. и Г. Г. Н. чрез разрушаване на прегради – здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и МПС отнел от владението на М. Т. – собственик на търговско предприятие „М. Т.” Г. В. Т., на П. Г. Т. и Ч. Ф. М., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи на обща стойност 6658.25 лева и на основание чл.195, ал. 1, т. 3, т.4, пр.1 и 2 и т.5, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл.20, ал. 2, 3 и 4, вр. с чл. 26 ал. 1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като отложил неговото изпълнение на основание чл. 66 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Признал подсъдимия Т. Т. Д. за виновен за това, че в периода 15.03.2008 г. до 29.01.2009 г. в с. П. С., общ. П. Т., при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител и помагач и след предварителен сговор със З. У. чрез разрушаване на прегради - здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на М. Т. като собственик на „М. Т.” Г. В. Т. и на П. Г. Т., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи на стойност 4594.25 лева, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр. 1 и 2, т.5 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20 ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 ал. 1 НК превел в изпълнение наложеното на подсъдимия Д. с влязло в сила споразумение по НОХ/2008 г. на ВТРС общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален срок режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Признал подсъдимия К. Й. Т. за виновен за това, че през периода 15.01.2009 г. до 17.01.2009 г. в с. П. С., общ. П. Т., в немаловажен случай, при условията на повторност и в съучастие като извършител и след предварителен сговор с Т. Д., З. У. и Г. Г. Н. чрез използване на МПС отнел от владението на М. Т., като собственик и управител на „М. Т.” Г. В. Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи на обща стойност 2615.25 лева и на основание чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал.1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал.1, приспаднал от наложеното наказание „лишаване от свобода” срокът, през който подсъдимият Т. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” от 11.03.2010 г. до 01.04.2010 г., като един ден домашен арест се счита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 НК превел в изпълнение наложеното на К. Й. Т. с влязло в сила определение по ЧНД №.../2007 г. на ВТРС общо наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Признал подсъдимия Г. Г. Н. за виновен за това, че през периода 15.01.2009 г. – 21.01.2009 г. в с. П. С., общ. П. Т., в немаловажен случай при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител и след предварителен сговор с Т. Т. Д., З. С. У. и К. Т. Й. чрез използване на МПС отнел от владението на М. Т. Т., като собственик на „М. Т.” Г. В. Т. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи на обща стойност 3434.25 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетите вещи са върнати и заместени, поради което и на основание чл. 197, ал.1, т.3, вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и т. 5, вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като отложил изпълнението му на основание чл. 66 Нк за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите З. У., Т. Д., К. Т. и Г. Н. да заплатят сумата от 114.25 лева, всеки от тях, представляващи съответната част от направените разноски. Недоволен от присъдата останал З. С. У., който като я обжалва чрез защитника си, твърди, че същата е незаконосъобразна и издадена в нарушение на процесуалните и материалните норми. Твърди, че не е извършил деянията представляващи „кражби” от дома на Чарлз Мъри и следва да бъде признат за невинен в тази част на обвинението. Твърди, че присъдата е явно несправедлива. Моли, съда да отмени присъдата в частта, в която е признат за виновен в извършването на кражби от дома на Чарлз Мъри и да го оправдае за това деяние. Моли, присъдата в частта, в която е определено наказанието му да бъде изменена като съответно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” бъде намален. Недоволен от присъдата останал и Т. Т. Д., който като я обжалва твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Моли, съда да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и му наложи наказание под определения най-нисък предел и минималното по НК, а именно – три месеца „лишаване от свобода”. В съдебно заседание подсъдимият Г. Г. Н. се присъединява към жалбите на У. и Д., като също твърди, че определеното му наказание е несправедливо високо. Моли присъдата да бъде изменена като му се намали определеното наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание подсъдимият К. Й. Т. също се присъединява към жалбите на съподсъдимите и заявява, че счита наложеното му наказание за несправедливо. Окръжният прокурор намира жалбите за неоснователни. Счита, че участието на подсъдимия У. в извършените кражби на движимо имущество на Чарлз Мъри е безспорно установено, поради което районният съд правилно и законосъобразно е признал същия за виновен и в тази част на обвинението. Счита, че определените наказания и на четиримата подсъдими са законосъобразни и справедливи. Предлага на съда да потвърди присъдата изцяло. Жалбоподателят З. С. У., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не заема становище. Служебният защитник на същия поддържа жалбата и съображенията изложени в нея. Жалбоподателят Д. моли съда да му намали наложеното наказание. Жалбоподателят Г. Г. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Служебният защитник на същия счита, че наложеното наказание е несправедливо и моли същото да бъде намалено, като се вземат предвид не само смекчаващите вината обстоятелства, а и здравословното му състояние. Жалбоподателят К. Т. моли съда да му намали наложеното наказание. Защитникът на същия заема становище, че присъдата по отношение на подзащитния му е несправедлива, наказанието завишено и моли съда да го намали към най-ниския размер. Великотърновският окръжен съд, след като провери присъдата по повод жалбите, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: От събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за безспорно установена фактическа обстановка. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, които да водят до промяна в приетата от районния съд фактическа обстановка, а именно: Във времето от 15.03.2008 г. до 19.05.2008 г. У. посетил Д. в с. П. С.. По същото време съседът на Д. – пострадалият П. Т. бил отворил гаража си и У. се заинтересувал от това, какво се намира вътре. Същата вечер У. почукал на прозореца на Д., повикал го и му казал, че е решил да влезе в гаража на Т.. Помолил Д. да го пази. Последният се съгласил, пуснал У. да премине през неговия двор и останал да стои и наблюдава да него види някой. Подсъдимият У. бил с лек автомобил „Дайхацу Териус”, с рег.№ ВТ ...ВК, собственост на „Е.” ООД Г. В. Т.. У. прескочил оградата между двата имота. Отишъл до гаража. Потърсил и намерил ключ поставен под покрива на съседното до гаража помещение. Отворил с него вратата и от там взел и изнесъл моторен трион „Щил 23”, върнал се по обратния път и натоварил вещта в лекия автомобил. През цялото време подсъдимия Т. Д. пазел У.. Според заключението на вещото лице, стойността на тази вещ възлиза на 780 лева. В центъра на с. П. С. пострадалият Т., като „М. Т.” Г. В. Т. стопанисвал павилион, в който се намирала гоÙяма машина за сок. В периода 01.04.2008 г. до 21.07.2008 г. павилионът не се ползвал, но бил заключен и защитен с метални решетки. Именно през този период подсъдимият У., отново с лекия автомобил „Дайхацу Териус” отишъл до павилиона, счупил стъклото му и демонтирал поставената решетка. Тъй като машината била голяма, той намерил подсъдимия Д. и го помолил да му помогне да натоварят машината. Последният се съгласил, двамата отишли до павилиона, изкарали машината и я натоварили в лекия автомобил. У. откарал машината в Г. Г. О., откъдето по-късно е върната на пострадалия Тонев. Според заключението на съдебно-оценъчната експертиза, стойността на машината е 380 лева. Пострадалите М. и свидетелят Б. се били установили да живеят в с. П. С., където притежавали недвижим имот. Подсъдимият У. се сближил с тях, помагал им и управлявал автомобила. На 04.07.2008 г. свидетелите М. и Б. празнували рожден ден във В. Т.. Били закарани от подсъдимия У., който след като ги оставил в града се върнал с автомобила „Дайхацу Териус” в селото. У. разполагал с ключове, както от жилището, така и от складовете помещения, отишъл в имота на М. и с оригиналния ключ отворил помещенията на къщата, взел и изнесъл бензинова резачка за дърва „Джонсън” и електрически инструмент за рязане на керамични плочки марка „Блек енд Декър”, собственост на М. и с помощта на автомобила същият е откарал вещите. Стойността на тези вещи, видно от съдебно-оценъчната експертиза, е 690 лева. В периода 03.07.2008 г. – 21.07.2008 г. подсъдимият У. решил да извърши нова кражба на вещи от имота на Мъри. Отново с оригиналния ключ отворил бараката, в която знаел, че се съхраняват инструменти и отнел два броя електрически дрелки марка „Бош” и гедория пълен набор марка „Снаб-ом” в метална кутия. Също с помощта на ключ от сервизно помещение изнесъл - електрически ъглошлайф марка „Блек енд Декър”, газова бутилка, прободен моторен трион марка „Блек енд Декър”, два броя електрическо ренде марка „Бош”, електрически виброшлайф за полиране, крик за смяна на автомобилни гуми, 6 броя гаечни ключове и въдица с две макари. Вещите откарал отново с лекия автомобил. В периода 15.01.2009 г. – 27.01.2009 г., У. се обадил на подсъдимия Д. и му казал, че знае как ще направи голямата далавера. По същото време Д. се намирал в с. Д.. На 15.01. срещу 16.01.2009 г. У. отново се обадил на Д. и му казал, че го чака в с. Дичин пред къщата. При излизането Д. видял, че У. е пристигнал с лек автомобил „ВАЗ”, в който били още като пътници подсъдимите Н. и Т.. Д. също се качил в автомобила и през нощта пристигнали в с. П. С. и спрели пред магазин стопанисван от свидетеля Тонев, в качеството му на „М. Т.”. Четиримата отишли до склада на магазина, като подсъдимите Н. и Т. останали на улицата, за да пазят, а У. и Д. влезли през незаключената врата на склада и започнали да изнасят вещи – желязна туба с нафта, ъглошлайф, перфоратор, къртач, 4 броя зимни автомобилни губи с 4 броя лети джанти. Д. и У. извикали подсъдимите Й. и Н. и четиримата заедно пренесли и натоварили вещите в лекия автомобил. Откарали вещите в дома на подсъдимия Т. в с. Р., където ги оставили. Стойността на вещите възлиза на 2615.25 лева. Дрелката, ъглошлайфа и къртача били продадени на различни неустановени по делото лица джантите и гумите на свидетеля Д., а перфоратора, ракетата и дрелката на свидетеля Ц.. При извършването на кражбата в склада на Т., У. забелязал, че там се намира и заваръчен апарат с въглероден оксид. Решил да отнеме апарата. Отишъл до магазина на свидетеля Т. и му предложил помощта си при разтоварване на стоки и нанасянето им в складовото помещение. При извършването на тази дейност, отворил и оставил без да го забележат един от прозорците на склада отворен. След това се срещнал с Д. и Н. и им разказал плана си. Уговорили си среща, но на уговорената среща У. не дошъл, като им казал, че е ангажиран и ги накарал да отидат сами. Подсъдимите Д. и Н. тръгнали с автомобила на Н., марка „Москвич 408”, намерили отворения прозорец, през който подсъдимият Д. влязъл в помещението и оттам изнесъл заваръчния апарат, през това време Н. пазил отвън. Апаратът бил оставен в дома на Т. в с. Р.. Стойността на същия е 819 лева. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни такива, поради което съдът я приема за безспорно установена. Възраженията на защитата на подсъдимия У. по отношение на участието на У. в извършването на кражбите от дома на М. са неоснователни, не се подкрепят от събраните по делото докаþателства, поради което съдът ги оставя без уважение. При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилните и обосновани изводи относно участието на четиримата подсъдими в отделните деяния, относно субективната страна на извършените от тях деяния, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. Правилно и обосновано районният съд е признал подсъдимите за виновни да са извършили в различно съучастие престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. При налагане на наказанията на всеки един поотделно районният съд е отчел, както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства. Взел е предвид броя и тежестта на извършените деяния за всеки един от подсъдимите поотделно. Отчел е съдебното минало на всеки един поотделно и е наложил по отношение на подсъдимите съответни наказания. Въззивният съд намира така определените наказания и на четиримата подсъдими за законосъобразни и справедливи. Същите са определени в законно установените рамки, при отчитане на всички обстоятелства визирани в чл. 36 и 54 НК. Те съответстват както на степента на обществената опасност на деянията извършени от подсъдимите, така и на обществената опасност на самите дейци. С оглед на това въззивният съд намира оплакването и на четиримата жалбоподатели за несправедливост на наложените наказания за неоснователни. Още по-неоснователно е и възражението на защитниците на подсъдимите Д. и Т., че при определянето на техните наказания следвало да се има предвид, че те ще изтърпяват и други наказания „лишаване от свобода”. Нито по закон, нито в съдебната практика е предвидено такова съобразяване за съда при определяне на наказанието. Това, че тези двама подсъдими ще търпят и други наказания „лишаване от свобода” е на основание чл. 68 ал. 1 от НК, тъй като те са извършили престъпленията по настоящата присъда в изпитателен срок и е обстоятелство, което не следва да бъде отчитано при определяне на наказанията за престъпленията извършени и предмет на разглеждане в настоящото дело. При извършената пълна проверка на присъдата, съдът не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и справедлива, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № ...от 20.05.2010 г., постановена по НОХД №...../2009 г. от Великотърновския районен съд като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |