РЕШЕНИЕ
№ 6226
Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА |
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040700845 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В. П. С. от [населено място], ***, [адрес], против заповед № 25 - 0769 - 000202 от 11.04.2025 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска отмяна на оспорения административен акт. Излага съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
На 06.10.2024 г. на В. П. С. от [населено място] е съставен акт за установяване на административно нарушения/АУАН/ № GA1192168, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП, за това, че на посочената дата в [населено място], к - с „З.“ **, посока към [улица], управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „**“, рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.46 промила алкохол в издишания въздух, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № АRРМ - 0792. Иззето е СУМПС [номер] и е издаден талон за медицинско изследване.
На 07.10.2024 г., въз основа на фактите, изложени в АУАН, полицейски инспектор, Пето РУ Бургас, ОД МВР Бургас, е издал заповед № 24 - 3388 - 000252, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложил на С. принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС/СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца/л. 10 от делото/.
По случая е образувано и досъдебно производство/ДП/ № 574/2024 г. по описа на Пето РУ Бургас, ОД МВР Бургас.
На 02.04.2025 г., с постановление на прокурор, Районна прокуратура /РП/ Бургас, е прекратено ДП № 574/2024 г. по описа на Пето Районно управление/РУ/ Бургас, ОД МВР Бургас, образувано за престъпление по чл. 343б, ал.1 от Наказателния кодекс НК, тъй като според заключението на извършената в хода на ДП комплексна съдебно - психиатрично - психологична експертиза /л. 26 - 31 от делото/ В. П. С., страдаща от биполярно афективно разстройство към датата на извършване на деянието - 06.10.2024 г. се е намирала в маниен епизод с психологични симптоми, водещо до продължително разстройство на съзнанието , което не и е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи разумно действията си /л. 20 и 21 от делото/.
На 11.04.2025 г., полученото в сектор „ПП“, ОД МВР Бургас постановление за прекратяване на ДП № 574/2024 г. по описа на Пето РУ Бургас, ОД МВР Бургас, и констатациите на изготвената комплексна съдебно - психиатрично - психологична експертиза, мотивирали полицейски инспектор, сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, да издаде заповед № 25 - 0769 - 000202, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП, е приложил на В. С. принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. Прел е, че С. следва да се яви на психологическо изследване и на медицински прегледи пред Транспортна областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/ за установяване годността и за водач на МПС за категориите, които притежава/л. 9 от делото/.
Заповед № 25 - 0769 - 000202 от 11.04.2025 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед № 25 - 0769 - 000202 от 11.04.2025 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП; заповед № 251з - 5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт/л. 33 от делото/ и заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 ЗДвП /л. 34 и 35 от делото/.
На второ място, същата е в предвидена от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания/по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.
На трето място обаче, заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:
Според правилото на чл. 171, т.1, б. „а” ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.
В конкретния случай, СУМПС вече е отнето шест месеца преди издаване на процесната заповед, по силата на друга мярка. Очевидно е, че няма как физически свидетелството да бъде отнето втори път, което прави новата заповед излишна и прекомерна. Наложената повторна административна мярка с разпоредителна част „отнемане на свидетелството за управление“ е в противоречие с правната логика и принципа на правна сигурност, макар и на друго основание. Тази дублираща административна мярка не поражда ново правно действие, а само удължава ограничението без валидно правно основание. Това е така защото:
На първо място, експертизата с която е мотивирана мярката е направена в хода на досъдебно производство и има за цел да установи вменяемостта или процесуалната годност на лицето, но не и неговата годност да шофира. След като досъдебното производство е прекратено, всички събрани доказателства губят административната си сила, освен ако няма ново медицинско заключение, валидно за целите на ЗДвП, каквото в случая липсва. Послужилата като основание за издаване на ПАМ експертиза, няма автоматично действие в административния процес. Нещо повече, дори и в приложената по делото експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство е посочено, че С. е в ремисия, не е невменяема или правно неспособна.
Цитираната в заповедта експертиза не е годно правно основание, приложимо за целите на ЗДвП. По делото липсва актуално становище свързано конкретно с медицинския статус на жалбоподателя и по - конкретно с противопоказания за управление на МПС към датата на издаване на ПАМ. Липсва оценка на реалния риск, а се прилага мярка по диагноза. Не всяка психиатрична диагноза води автоматично до некомпетентност за шофиране, важна е функционалната оценка в конкретния момент, не просто болестта като етикет. Наложената ограничителна мярка е непропорционална без оценка на способността да се шофира и представлява прекомерно ограничаване на свободата на придвижване и правото на независим живот.
Указанието, че С. следва да се яви пред ТОЛЕК също не е правно основание за налагане на ПАМ, а евентуално условие за възстановяване правото да управлява. Принудата при подобни болестни състояния следва да бъде изключение, което да бъде недвусмислено доказано и с още повече разбиране, разум и повишено внимание, тъй като човек може да има проблеми с психичното здраве, но да не боледува опасно и не на всяка цена да е заплаха за обществото. В същото време, човек може да е много опасен, но да няма психична болест, следователно такъв вид психически страдания не презумират непременно опасно за обществото и индивида поведение. Това подлежи на пълно и главно доказване от органа, наложил мярката, каквото в случая не е успешно проведено.
В случая, административният орган е издал заповед при липса на надлежно установени факти и доказателства.
Предвид изложеното заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това, е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението, което е платено реално за настоящото производство, отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради което не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 1 210.00/хиляда двеста и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и платена за производството държавна такса и 1 200.00/хиляда и двеста/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 25 - 0769 - 000202 от 11.04.2025 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на В. П. С. от [населено място], ***, [адрес], е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, да плати на В. П. С. от [населено място], ****, [адрес], разноски в размер на 1 210.00/хиляда двеста и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |