Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. К. Т. [ЕГН] от гр. Варна против решение № 1535 от 08.05.2023 г. на ВРС, постановено по гр.д. № 20213110117778/2021г., по описа на ВРС, с което е оставена без уважение жалбата на Т. К. Т., срещу Решение №1699 от 29.10.2021год. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Долни Чифлик.

В касационната жалба се поддържа, че решението на ОСЗ е нищожно, като ВРС не се е произнесъл по изложените в жалбата твърдения в тази насока. Излагат се доводи, че Варненският районен съд безкритично е приел твърденията на ответника и събраните в хода на производството доказателства, не са уважени доказателствени искания направени от Траев, поради което се отправя искане за отмяна на решението на ВРС.

В открито съдебно заседание касатора лично и чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и направените уточнения. Счита, че Решение №1535/08.05.2023г., постановено по гр.д. №17778 от 2021г. по описа на ВРС е неправилно и в разрез с процесуалните правила и материалния закон. Отправя се искане решението на ВРС да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане с оглед изложените твърдения за допуснати процесуални нарушения, за събирането на доказателства. Счита, че поради неизясняване на делото от фактическа страна, ВРС е постановил неправилно решение при наличие на отменително основание по чл. 209, т.3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно моли, решението на ВРС да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се обяви Решение № 1669 от 29.10.2021г. на ОСЗ за нищожно и се задължи Поземлената комисия с изготвяне на нов ПУП. Поддържа становището, че с така постановеното решение на ПК може да се коментират и въпроси за пропуснати ползи, що се касае за това, че комисията през годините многократно не се съобразила с решенията на съда. Претендира направените в настоящото производство разноски. Представят се подробни писмени бележки от касатора лично и чрез адв. А..

Ответникът – Общинска служба по земеделие гр. Долни чифлик, чрез процесуалния си представил оспорва касационната жалба. Счита изложените в касационната жалба доводи за неоснователни и недоказани. Отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като постановено при съобразяване с фактическата обстановка по делото, при спазване с процесуалните правила и материалноправните норми. Поддържа изложените доводи и съображения в писменото становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна К. Г. К., чрез назначения особен представител адв. А. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. По съществото на спора отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено. Моли да бъде съобразено адвокатското възнаграждение с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно чл.8, ал.3 предвид фактическата сложност на делото и множеството страни.

Заинтересованите страни Т. Г. П., М. Г. К., Г. Н. Г., редовно призовани не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва решението на Варненския районен съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на решението на Районен съд - Варна, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен срок от съобщаване на решението, подадена е от легитимирана страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановения съдебен акт е неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по жалба от Т. К. Т., против Решение №1699 от 29.10.2021г. на Общинска служба по земеделие Долни чифлик, офис Бяла, постановено по заявление вх.№1699 от 24.11.1997год., ОСЗ - гр. Долни Чифлик и на основание чл.45ж,ал.6 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязло в сила Решение №31-240 от 29.07.2021год. от протокол №31 от 29.07.2021год. на Общинския съвет на община Бяла, за обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, както и одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на град Бяла, обл. Варна със Заповед №РД-18-47/18.08.2006год. на Изпълнителния директор на АК, с което е възстановено на наследниците на П. М. С. бивш жител на гр. Бяла, община Бяла, област Варна правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1.Нива от 1.375 дка, пета категория, местност „Качивелко“, имот с идентификатор №07598.62.23 по кадастралната карта на землище град Бяла, 2. Нива от 0.520 дка, местност „С. куру“, имот с идентификатор №07598.373.1 по кадастралната карта на гр. Бяла и 3. Нива от 1.510 дка, местност „С. куру“, имот с идентификатор №07598.382.12 по кадастралната карта на град Бяла. В решението на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла е посочено, че заверени скици на имоти с идентификатори №07598.62.23, №07598.373.1, №07598.382.12 издадени от СГКК представляват неразделна част от това решение.

Съдът е приел за установено от представената административна преписка, че с писмо с изх.№РД-12-04-12/02.03.2020г. на МЗХГ ОД “Земеделие“ Варна, ОСЗ Долни Чифлик, офис Бяла до кмета на Община Бяла /л.71/, касаещо решение на ВРС №13/02.01.2020г. по гр. дело №12496/2019год. и отговор на писмото /л.72/. в който било отразено, че във връзка с писмо с изх.№РД-12-04.12/02.03.2020г. за издаване на удостоверение по чл.13,ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на имот в строителните граници на град Бяла, област Варна, уведомяват, че Главният архитект и Дирекция УТОС при Община Бяла, потвърждават данните изложени в Удостоверение с изх. №РД 94 0-568/5/ от 06.04.2010г. по чл.13,ал.6 от ППЗСПЗЗ и придружаващата го скица №46 от 06.04.2010г. Длъжностните лица са установили, че не може да се изготви нов ПУП, с който да се обособи в самостоятелен парцел, отговарящ на условията за УПИ, съгласно ЗУТ. Приел, че въз основа на писмо изх.№РД1900-15-/1/ от 12.04.2016г. на Община Бяла с вх.№РД05- 168/15.04.2016г. при ОСЗ гр. Долни Чифлик, във връзка с писмо изх.№05-20/15.03.2016г. изпращача уведомява получателя, че Главният архитект и Дирекция „УТОС“ при Община Бяла, потвърждават данните изложени в удостоверение по чл.13,ал.6 от ППЗСПЗЗ с изх.№РД9400.569-/5/ от 06.04.2010г. и придружаващата го скица №46/06.04.2010г. Длъжностните лица са установили, че не може да се изготви нов ПУП, с който да се обособи самостоятелен парцел, отговарящ на условията за УПИ, съгласно ЗУТ. Съгласно удостоверение изх.№РД94-00-568-/8/ от 06.04.2010г. /л.74-75/, Техническа служба при община Бяла, на основание чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и искане вх. №РД-94-00-568/04.06.2007г. от Т. Т. и в изпълнение на съдебно решение №102/15.01.2010г. на Административен съд - Варна, дава удостоверение в уверение на това, че в кадастралния и регулационен план на град Бяла, одобрен със заповед №120/08.08.1990г. на кмета на община Бяла, бившият имот не е нанесен и записан в разписната книга на град Бяла. Бившият имот е нанесен в оземлителната карта на град Бяла от 1932г., без номер на името на П. М. и е с площ 3 180кв.м. Към оземлителната карта от 1932г. няма регистри на собствениците. Съгласно действащия кадастрален и регулационен план на гр. Бяла, одобрен със заповед №129/08.08.1990г. на кмета на Община Бяла, части от имота попадат в границите на УПИ и от бившия имот могат да бъдат възстановени нула кв.м. Имота попада в строителните граници на гр. Бяла. Посочените урегулирани поземлени имоти са застроени и имат собственици. Прието към доказателствата по делото е мотивирано искане от Общинска служба по земеделие –Долни Чифлик, офис Бяла по чл.45 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27,ал.2,т.3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ до Общински съвет-Бяла, чрез кмета на община Бяла с вх. № №РД0400-92/05.05.2021г. Във връзка с това мотивирано искане за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд е постановено решение №31-240 на Общински съвет Бяла. Съгласно решение №31-240 на Общински съвет Бяла, по протокол №31 от 29.07.2021г. на основание чл.21, ал.1,т.8 от ЗМСМА, § 27, ал.2,т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл.45ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ и във връзка с мотивирано искане с вх. №РД 0400-4 92/05.05.2021г. на Началника на Общинска служба по земеделие-Долни Чифлик, офис Бяла, Общински съвет-Бяла, предоставя земя от общинският поземлен фонд, представляваща: поземлен имот №07598.62.23 по КККР на град Бяла, област Варна, одобрени със Заповед № РД 18-47/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК с площ от 1375кв.м., поземлен имот №07598.382.12 по КККР на гр. Бяла, одобрени със Заповед № РД 18-47/18.08.2006г. на ИД на АК с площ от 1510кв.м. и поземлен имот №07598.373.1 по КККР на гр. Бяла, одобрени със Заповед № РД 18-47/18.08.2006г. на ИД на АК с площ от 0.520кв.м. за обезщетяване, съгласно § 27, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ на наследниците на П. М. С.. В отговор на писмо от Началника на Общинска служба по земеделие-Долни Чифлик, офис Бяла, Общински съвет-Бяла, дава следния отговор: Решение №31-240 по Протокол №31 от заседание на ОбС-Бяла, проведено на 29.07.2021г. не е обжалвано. Решението е влязло в законна сила на 16.09.2021г. Заявление от жалбоподателя, че желае да бъде обезщетен със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ е прието на л.93 от делото. От лист 97 до л.99 са приети документи, които установяват, че преписка №1699/24.11.97г. е окомплектована с всички необходими документи за издаване на решение за възстановяване на собственост на наследниците на П. М. С. за землище Бяла. С решение № 3468 по гр. дело №425/2015год. на ВРС е отменено по жалбата на Т. К. Т. от гр. Варна решение №1699/13.11.2014г. в частта, с която се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот нива с площ от 3.180дка, пета категория в землището на гр. Бяла, местност „С. куру“ от кадастралния план изработен 1990г. и връща преписката на ОСЗ гр. Д. Чифлик за преценка възможно ли е да се изготви нов ПУП за обособяване на самостоятелен парцел от незаета площ. Така постановеното решение е потвърдено с решение по касационно адм. дело №3311/2015год. на ВАС. С решение №1699/19.06.2019год. на Общинска служба по Земеделие град Долни Чифлик, офис Бяла е определено на наследниците на П. М. С. б. ж. на гр. Бяла правото за признато, но не възстановено право на собственост върху земеделски земи – 3.180 дка с решение №1699 от 13.11.2014г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земя или поименни компенсационни бонове на стойност 1243 лева. С решение №1699/11.06.2020г. на Общинска служба по Земеделие град Долни Чифлик, офис Бяла е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/стари реални граници на нива от 3.180 дка в землището на град Бяла и постановено обезщетяване по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. По силата на решение №1699 от 30.11.2020г. е определено обезщетение в размер на 1 243 лева, което по искане на собствениците да се извърши със земя или компенсационни бонове. С писмо вх.№ПО-21-45/01.02.2021г. на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла, Траев е посочил, че желае да бъде обезщетен със земя, като иска собствеността да бъде възстановена в стари реални граници или с равностоен имот в регулация.

За да отхвърли жалбата съдът е приел от правна страна, че при издаването на атакуваното решение не са допуснати нарушения на административно производствените правила, същото е съобразено с действащата нормативна уредба - ЗСПЗЗ и ППЗЗСПЗЗ, както и с целта на закона.

Решението е неправилно и е постановено при непълнота на относимите по делото доказателства.

При извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто безспорно по своя характер представлява решението на Общинската служба по земеделие, съдът на основание чл.168 от АПК не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съгласно чл.168 ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

По отношение на компетентността на издадения административен акт не са събирани доказателства и не са изложени от решаващия състав мотиви, независимо, че в хода на производството са наведени възражения за нищожност на оспореното решение на ОСЗ-гр. Долни чифлик, офис Бяла.

В тази връзка не се съдържат в преписката и приобщените доказателства заповед №РД 46-184 от 22.07.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите и заповед №РД 21-04-143 от 26.07.2021г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” посочени в процесното решение. Не са изложени мотиви досежно териториалната и материална компетентен орган издал акта, нито дали е налице или не основание по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване на неговата нищожност. Не са изложени мотиви от ВРС и по отношение на общото възражение на жалбоподателя за липсата на предмет на процесното решение на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла.

Независимо, че неразделна част от решение №1699/29.10.2021г. са заверени скици на имоти с идентификатори №07598.62.23, №07598.373.1, №07598.382.12 издадени от СГКК, такива не се съдържат в приобщените по делото доказателства.

С решение №1699 от 30.11.2020г. на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл10е и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Бяла, след разглеждане на преписка за обезщетяване вх.№ 1699 от 19.06.2019 г. на наследниците на П. М. С., на основание влязло е сила решение на общинска служба по земеделие-гр. Долни чифлик по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 1699 от 13.11.2014 г. е определено на наследниците на П. М. С. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 3.180 дка V кат. с решение № 1699 от 13.11.2014 г. по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 3.180 дка, V кат. х 391 лв./дка на стойност 1243 лева; 3.180 дка обезщетение всичко на обща стойност 1243 лева. В решението е посочено, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и чл.10е от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. ВРС е приел, че решение №1699 от 30.11.2020г. на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла, е влязло в законна сила, но по делото липсва отбелязване по съответния ред на това обстоятелство. Не са съдържа отбелязване в посоченото решение за влизането му в сила, нито са представени доказателства от ответника, че в законоустановения срок не са постъпили жалби. Аналогично е положението и с решение №1699/11.06.2020г. на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла, с което е признато правото на собственост на наследниците на П. М. С., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – нива от 3,180 дка, находящ се в м-ст „С. куру, землището на гр. Бяла, област Варна, но е отказано неговото възстановяване, поради наличие на пречки по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ.

Не така стои въпроса с възражението на касатора досежно нищожност на решение №31-240 по Протокол №31/29.07.2021г. на Общински съвет-Бяла, тъй като по делото са представени доказателства, че в законоустановения срок не е обжалвано и е влязло в сила. Независимо, че съгласно чл. 149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за неговото оспорване по предвидения в АПК ред и възраженията в тази насока са неоснователни.

Предвид изложеното законосъобразността на решение №31-240 по Протокол №31/29.07.2021г. на Общински съвет-Бяла по аргумент от чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ не подлежи на контрол за законосъобразност в настоящото производство, както правилно е приел ВРС.

Независимо от това обстоятелство решение №31-240 по Протокол №31/29.07.2021г. на Общински съвет-Бяла е посочено като фактическо основание за издаване на процесния акт, поради което следва да се извърши преценка по време досежно влизане в сила на същото спрямо предхождащото го решение постановено по реда на чл.19 ал.8 от ЗСПЗЗ от 30.11.2020г., съответно решението от 11.06.2020г. на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла.

Всички посочени по-горе въпроси следва да бъдат изяснени от съда, включително и чрез служебно събиране на доказателства, в съответствие с принципа на служебното начало залегнал в чл. 9 АПК.

Решението на въззивния съд се явява неизяснено от фактическа страна. Районният съд е последна инстанция по фактите, т. е. негово задължение е да положи необходимите процесуални усилия за попълване на делото с нужните доказателства, които ще му позволят да формира еднозначни фактически и правни изводи. Това в случая не е сторено, като по този начин основни въпроси, касаещи правилното решаване на правния спор, са останали неизяснени. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила е довело и до необоснованост на съдебния акт, като произтичащите от това последици не може да бъдат преодолени в рамките на настоящото касационно производство. Това налага атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска административната преписка в цялост, както и доказателства за компетентността на органа издал акта. Да събере данни за влизането в сила на приобщените по делото решения на ОСЗ-Долни чифлик, офис Бяла след анализ на същите да прецени допустимостта на съдебна експертиза.

Едва при събирането на тези доказателства и всички други, които прецени за допустими, относими и необходими, състава на първоинстанционния съд следва да формира изводите си за законосъобразността на оспорения пред него административен акт.

При новото разглеждане на делото РС - гр. Варна следва да се произнесе и по въпроса за разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1535 от 08.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20213110117778/2021г., по описа на Районен съд-Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.