РЕШЕНИЕ
№ 2615
гр. ВАРНА, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110100901 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. Я. Н., ЕГН **********, адрес: град
В., ж.к. Ч., бл.**, ет.**,ап.** срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район Т., бул. "В" №** * частичен иск с
правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1790.19
лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 3192.73 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за
причинените на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, спойлер
задна броня, датчик парктроник заден, светлоотразител задна броня ляв, основа стоп лява,
престилка задна, врата на багажник, конзола задна броня лява и основа задна броня на
собствения му л.а. „Ш.“ с рег. № СВ **** **, причинени в резултат на реализирано на
21.07.2023 г. ПТП по вина на водача на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН **** **, застрахован по
договор гражданска отговорност при ответното дружество ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
21.07.2023 г. около 22.15 часа в град С., бул. „Хаджи Димитър до бл.30, управлявайки
собствения си л.а.“Ш.“ с рег. № СН **** ** започнал да намалява скоростта поради
наличието на спрял пред нея л.а. като усетила силен удар отзад от страна на л.а. „Ф. Г.“ с рег.
№ СН **** **. Съставен е протокол за ПТП с № ***** като виновен водач е посочен водачът
на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН **** **. Последният има застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника, със срок на действие 20.05.2023 г. до 19.05.2024 г. На 24.07.2023
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като е извършен опис на
автомобила и заключение по щета № *********, в който като увредени детайли са описани -
задна броня, спойлер задна броня, датчик парктроник заден, светлоотразител задна броня
ляв, основа стоп лява, престилка задна, врата на багажник, конзола задна броня лява и
основа задна броня. Като застрахователно обезщетение получил сумата от 1307.27 лева, но
твърди, че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 4500 лева, поради
1
което предявява настоящия частичен иск и моли за неговото уважаване и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с
който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН ****
**, както и механизма на настъпване на имуществените вреди и наличието на заведена
извънсъдебна претенция като щета № **********/24.07.2023 г., а също и заплащането на
обезщетение в размер на 1307,27 лева. Оспорва претендирания размер на претенцията и
присъждането на законна лихва, както и адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на
исковата претенция, както и на сторените в производството разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че е налице
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
собственика на л.а. Ф. Г. с рег. № СН **** ** и ответника, валиден към датата на ПТП –
21.07.2023 г., със срок на действие 20.05.2023 г. до 19.05.2024 г.; че на 21.07.2023 г. около
22.15 часа в град С., бул. „Хаджи Димитър до бл.30, управлявайки собствения си л.а.“Ш.“ с
рег. № СН **** ** започнала да намалява скоростта поради наличието на спрял пред нея л.а.
като усетила силен удар отзад от страна на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН **** **; че за
настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с № ***** като виновен водач е посочен
водачът на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН **** ** който поради неспазване на дистанцията блъска
намаляващия скоростта водач на л.а. Ш.; че на 24.07.2023 уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото ПТП като е извършен опис на автомобила и е съставен опис
заключение по щета № *********, в който като увредени детайли са описани - задна броня,
спойлер задна броня, датчик парктроник заден, светлоотразител задна броня ляв, основа
стоп лява, престилка задна, врата на багажник, конзола задна броня лява и основа задна
броня; че настъпилите увреждания се намират в причинно – следствена връзка с
настъпилото на 21.07.2023 г. ПТП; че като застрахователно обезщетение получил сумата от
1307.27 лева.
Като писмени доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част I,
издадено от МВР, от която се установява, че л.а. „Ш. О.“ с рег. № СВ **** ** е собственост
на М. Я. Н..
От констативен протокол за ПТП се установява, че на 21.07.2023 г. в 22.15 часа е
настъпило ПТП между л.а. Ф. Г. с рег. № СН **** ** и л.а. Ш. О. с рег. № СВ **** **, в град
С., бул. „Хаджи Димитър“ до бл.30. Като виновен водач е отбелязан този на л.а. Ф. Г. като е
отразено, че поради неспазване на дистанцията застига и блъска намаляващия, пред него,
намаляващ скоростта водач на л.а. Ш. О. като в следствие на удара се отмества и блъска
спрелия участник 3. Отбелязано е, че увредените детайли са задна броня, парктроник и др.
Отразено е, че водачът на л.а. Ф. Г. има действаща към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
На 21.07.2023 г. е изготвен опис от страна на застрахователя, в който са отбелязани
увредените детайли по автомобила – задна броня, спойлер задна броня, датчик парктроник
заден ляв среден, светлоотразител задна броня ляв централен, основа стоп ляв, престилка
задна, врата на багажник, конзола задна броня лява и основа задна броня, приет като
писмено доказателство по делото.
Прието по делото е заключение по назначената САТЕ, от която се установява, че на
21.07.2023 г. около 22.15 часа по време на движение в град В., бул „Хаджи Димитър“ до
бл.30 в посока центъра на града водачът на л.а.Ш. О. с рег. № СВ **** ** М. Я. при
намаляване на скоростта поради спрял отпред автомобил, била ударена отзад от л.а. „Ф. Г.“ с
2
рег. № СН **** **. Увредените детайли по автомобил с рег. № СВ **** ** са по задната и
задна лява част -задна броня, спойлер задна броня, датчик парктроник заден ляв среден,
светлоотразител задна броня ляв централен, основа стоп ляв, престилка задна, врата на
багажник, конзола задна броня лява и основа задна броня. Между така описаните повреди и
механизъм на ПТП е налице причинно следствена връзка. Стойността на ремонта по средни
пазарни цени към датата на ПТП като е извършена проверка в сервизи, притежаващи
европейски сертификат за качество и такива, които не притежават, възлиза на 3097.46 лева.
Вещото лице отразява, че увредените детайли са оригинални при извършения оглед и
справки.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и
приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за
доказани следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност", сключен между собственика на л. а. Ф. Г. с рег. № СН **** ** и
ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че ответникът е заплатил
сумата от 1307.27 лева като обезщетение за причинените имуществени вреди; че на
21.07.2023 г. около 22.15 часа в град С., бул. „Хаджи Димитър до бл.30, ищцата
управлявайки собствения си л.а.“Ш.“ с рег. № СН **** ** започнала да намалява скоростта
поради наличието на спрял пред нея л.а. като усетила силен удар отзад от страна на л.а. „Ф.
Г.“ с рег. № СН **** **; че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с № ***** като
виновен водач е посочен водачът на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН **** **, който поради
неспазване на дистанцията блъска намаляващия скоростта водач на л.а. Ш.. На 24.07.2023
уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като е извършен опис на
автомобила и е съставен опис заключение по щета № *********, в който като увредени
детайли са описани - задна броня, спойлер задна броня, датчик парктроник заден,
светлоотразител задна броня ляв, основа стоп лява, престилка задна, врата на багажник,
конзола задна броня лява и основа задна броня; че настъпилите увреждания се намират в
причинно – следствена връзка с настъпилото на 21.07.2023 г. ПТП
Виновността на водача на л.а. Ф. Г. с рег. № СН **** ** се доказва и от приетия като
писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на ответника.
Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в
срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му. В случай, че не го направи
той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване
от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството,
че не е оспорена материалната доказателствена стойност на двустранния констативен
протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на
Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение №
3
711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г.
на Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на
застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на
увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото
такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да
не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл
решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по
вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части,
които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO. Само така ще се
постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се
стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението дадено от
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата
инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта
по средно пазарни цени за оригинални части към датата на събитието като за цената на труда
се съобрази, средно пазарната цена в няколко независими сервиза – такива притежаващи
сертификат за качество и такива непритежаващи сертификат за качество, а именно в размер
на 3097.46 лева. Предвид признатия неизгоден факт от страна на ищеца и ответника,
последният обявен за безспорен между страните, от тази сума следва да се приспадне
заплатената сума от страна на ответника в размер на 1307.27 лева като оставащото дължимо
застрахователно обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 1790.19
лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер. На
уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 25.01.2024 г.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но предвид изхода
4
на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която претендира – 50 лева внесена
държавна такса, 370 лева – за изготвяне на експертиза, 21.61 лева – довнесена държавна
такса и 580 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. По делото се съдържат доказателства за
заплащането на претендираните суми. В съдебно заседание е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото
възнаграждение с ДДС възлиза на 574.82 лева. Заявеното адвокатско възнаграждение съдът
намира, че не е прекомерно като съобрази предприетите процесуални действия за защита на
предявената искова претенция, поради което на ищецът следва да се присъдят разноски в
размер на 1021.61 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, основание чл. 432 КЗ, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град С., район Т., бул. "В" №** * да заплати на М. Я.
Н., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, ет.**,ап.** сумата от 1790.19 лева,
представляваща частичен иск от целия в размер на 3192.73 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за
причинените на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, спойлер
задна броня, датчик парктроник заден, светлоотразител задна броня ляв, основа стоп лява,
престилка задна, врата на багажник, конзола задна броня лява и основа задна броня на
собствения й л.а. „Ш.“ с рег. № СВ **** **, причинени в резултат на реализирано на
21.07.2023 г. ПТП по вина на водача на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СН **** **, застрахован по
договор гражданска отговорност при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град С., район Т., бул. "В" №** * да заплати на М. Я. Н., ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, ет.**,ап.** сумата от 1021.61 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град С., район Т., бул. "В" №** *, че може да заплати присъдените в полза на
М. Я. Н., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, ет.**,ап.** суми по следната
банкова сметка – BG ************ –специална сметка с титуляр адвокат Й. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5