Решение по дело №141/2021 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260207

гр.Сливен, 12.07.2021 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенскиятрайоненсъд, наказателноотделение, шестисъстав, в публичносъдебнозаседаниенадванадесети майпрездвехилядидвадесет и първагодина в състав :

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

присекретаряМариянаСемкова, каторазгледадокладванотоотсъдията НАХД № 141поописаза 2021 г., задасепроизнесе, съобрази:

 

         Производството е образуванопоповоджалбанаСимеон М. ВасилевпротивНаказателнопостановление № 20-0804–004004/04.01.2021год., издаденоотНачалниксекторкъм ОДМВР Сливенсектор „Пътнаполиция” Сливен, с коетонажалбоподателязаизвършенонарушениеначл. 98, ал.1, т.1 отЗДвПнаоснованиечл. 180, ал.1, т.1отЗДвП е наложеноадминистративнонаказание „глоба” в размерна20.00 лева.

         В с.з. жалбоподателятредовнопризовансепредставляваотпроцесуаленпредставител по пълномощие.Последният пледира обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

         Въззиваематастрана,редовнопризована в с.з.,несепредставлява.

         Отсъбранитеподелотодоказателства, съдътприезаустановенаследнатафактическаобстановка:

         На31.08.2021год.,полицейските служители при РУ Сливен – И.Б. и А. Атанасовбили изпратени на адрес гр. Сливен, ул „Добри Дичитров“, до бл. 30, по подаден сигнал за паркирани автомобили, създаващи пречка за движението. На място, полицейските служители установили подалите сигнала, сред които и св. Л.. На място установили и паркиран, пред вход Б на бл.30, автомобилът на жалбоподателя – „Хюндай“, „Санта Фе“, с рег. № СН **** АК.Зад него бил паркиран автомобил марка „Хонда“, а срещу тях, автомобил марка „Ауди“. Полицейските служители преценили, че трите автомобила паркирани автомобила пречат на движението и след извършена справка за собствениците им съставили фиш на всеки един от тях. На място дошли свидетелите Д.В., собственик на л.а. „Ауди“ и В.В., брат на собственика на л.а. „Хюндай“. От св. В.В. и Д.В. полицейските служители разбрали, че св. В.В. управлява и е паркирал пред входа на блока автомобила „Хюндай“. В последствие жалбоподателя обжалвал съставения му фиш с глоба. Издаден бил АУАН, въз основа на който и обжалваното НП, в което било посочено, че на жалбоподателя като водач на процесния л.а. „Хюндай“ за извършено нарушение на чл. 98, ал.1, .1 от , за това, че създава опасност, пречка за движението се налага административно наказание „глоба“ на основание чл. 180, ал.1, т.1 от .

Възоснованатакаприетатафактическаобстановкасъдътнаправиследнитеправниизводи:

         Жалбата е процесуалнодопустима - подадена в законниясрокотлице, имащоправенинтересотобжалване, а разгледанапосъществосе явява основателна.

         Видно от показанията на всички рацзпитани в хода на производството свидетели жалбоподателят е собственик на процесния л.а. „Хюндай“, но последният се управлява от неговия брат – св. В.В.. Безспорно се установи по делото и на 31.08.2020 год. автомобилът е управляван от св. В.В. и именно той го е бил паркирал пред входа на блока, в който живее. Обстоятелство, което е станало известно още при съставянето на фиша на брат му, като собственик на процесния л.а. Въпреки установеното още при съставянето на фиша и в съставения АУАН и в обжалваното НП санкционираното лице е брата на св. В. – С.В., като същият е посочен като водач на процесния автомобил на посочението дата и час и извършител на нарушението. Тъй като безспорно се установи в хода на производството, че жалбоподателят, макар и собственик, не е бил водач и съответно извършител на вмененото му с издаденото НП административно нарушение, то съдът намира, че следва да отмени акта на административнонаказващия орган като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите начл. 18, ал.2, вр.чл. 7, ал.2, т.1 отНаредба №1 от 09.07.2004 год.наВисшияадвокатскисъветзаминималнитеразмеринаадвокатскитевъзнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева /какъвто е настоящият случай, тъй като размерът на наложената глоба е 20.00 лева/ е фиксиран именно на 300.00 лева. 

         Предвидизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯНаказателнопостановление № 20-0804–004004/04.01.2021год., издаденоотНачалниксекторкъм ОДМВР Сливенсектор „Пътнаполиция” Сливен, с коетонаСимеон М.В. ЕГН **********заизвършенонарушениеначл. 98, ал.1, т.1 отЗДвПнаоснованиечл. 180, ал.1, т.1отЗДвП е наложеноадминистративнонаказание „глоба” в размерна20.00 лева, катоНЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на С.М.В. ЕГН ********** сумата от 300.00 лева, представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Решениетоподлежинаобжалване с касационнажалбапредАдминистративенсъдСливен  в 14 - дневенсрокотсъобщаванетомунастраните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: