Решение по дело №3422/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260074
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500503422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер 260074                       09.03.2021 година                 Град Стара Загора

 

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,

на 9 февруари……………..…………………………….…2021 година,       

в публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

                                                                            ВЕСЕЛИНА МИШОВА                                                                                                                                                               

      

Секретар ……  Катерина Маджова..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА      

въззивно гражданско дело номер…3422….по описа за 2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „М.М.И.“ ЕАД – *** против решение № 260037/03.11.2020 г. по гр.д.№ 316/2020 г. по описа на Радневския районен съд.

  Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Изтъкват се доводи, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск са необосновани, тъй като  не е взел предвид обстоятелствата, установени посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. Относно допуснатото нарушение на материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав на чл.210, ал.3 КТ, в частност относно настъпването на вредата при или по повод изпълнение на трудовите функции на въззиваемия и наличието на причинно-следствена връзка между вредата е действията му. Моли, съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

                  В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.  Въззиваемият оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

                  Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

         Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните:

                   Пред районния съд е бил предявен иск по чл.210, ал.3 КТ. Ищецът „М.М.И.“ ЕАД – ***(сега въззивник) е твърдял, че ответникът С.И.К. (сега въззиваем) е в трудово правоотношение с клона му „Р.Т.-*“ по силата на трудов договор, като заема длъжността „началник смяна добивна промишленост“ и до настоящия момент. Твърдял е, че на 23.04.2020 г. възникнала авария, при която е бил наранен работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното на транспортьор 1111 (ГТЛ). Аварията била причинена от преминало върху транспортната лента забито  между откатната дъска и челната чистачка на транспортьора парче метална релса, с дължина 1620 мм и тегло от 79 кг. Щетата била в размер на 1 336 100 лв., равна на пазарната стойност на увреденото гумено платно на транспортната лента. Твърдял е, че вредата била съпричинена при груба небрежност от ответника заедно с още девет лица, които са били на смяна. Ответникът по длъжностна характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им.  Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1832,60 лв., представляваща размер на ограничена имуществена отговорност в рамките на месечното му трудово възнаграждение.

                   Ответникът е оспорил иска, тъй като не било налице негово виновно неизпълнение на трудовите му задължения, което да е довело до причиняването на вредата.

         Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна за безспорно, че ищецът работи по силата на трудов договор от 07.03.2012 г. и допълнително споразумение № 2210/28.10.2019 г. в „Р.Т.-*“ на длъжност „началник смяна добивна промишленост“ в участъка РТНК-1, на която длъжност работи и към настоящия момент; че по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество; че е съставена комисия, установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия й кант, с дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работният протектор и два плата. Приел е, че със заповед № 37 от 20.05.2020 г. на управителя на ищцовото дружество е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на ответника С.И.К., като от уговореното месечно трудово възнаграждение да се удържи сумата от 1832,60 лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да управлява протичането на производствения процес в участъка през смяната в съответствие с изискванията на технологията и спомагателната дейност по време смяната като контролира нейното качество. По делото няма данни тази заповед за е била връчена на работника.

         От правна страна първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е било установено К. да е проявил небрежност при изпълнение на работата си в процесния период, която да е допринесла за нанесената на работодателя вреда.

          Първоинстанционното решение е правилно.

          По делото не е било спорно, че страните са в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 07.03.2012 г., като ответникът е заемал длъжността „началник смяна добивна промишленост“ в участък РТНК-1 на рудник „Трояново-1“ с месечно трудово възнаграждение  в размер на 1832,60 лв. Според длъжностната характеристика за тази длъжност основно задължение на изпълняващия работата е да управлява протичането на производствения процес в участъка през смяната в съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа - т.2.5, както и да организира и ръководи пряко ремонтната и спомагателната дейност по време смяната, като контролира нейното качество – т.2.6., а основна отговорност - да осигури правилното протичане на основната производствена дейност -  т.6.2, т.е. ответникът като началник смяна добивна промишленост има задължение да организира целия процес на работа в участъка в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели. Също така, той трябва да назначава работниците в назначението по вида на местоработата им, по същността на работата какво ще се работи, има задължение да следи възлите, механизмите и съоръженията в участъка чрез обход по багерите, по насипообразувателя, по станциите и т.н., да слиза и да оглежда механизмите, частите и съоръженията като цяло, както и да стои там, където е най-проблемно извън времето на обходите с цел да не се случват аварии.

         На 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. ответникът С.И.К. е бил нощна смяна. Сутринта на 23.04.2020 г., преди да стане аварията, заедно със свид. Д.Д., ответникът е бил на обичайната обиколка по станциите и багерите от Рс2000 до Ас6300. Когато се прибирали в операторната за извършване на сравнение с операторката какви ремонти и аварии са констатирани през смяната, се обадили за авария, изразяваща се в увреждане на работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на гуменото платно на лентов транспортьор 1111. Аварията била причинена от преминало върху транспортната лента забито  между откатната дъска и челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса, с дължина 1620 мм и тегло от 79,38 кг. По делото няма спор, че размерът на вредата е 1 336 100 лв. Управителят е издал заповед за реализиране на ограничената имуществена отговорност на въззиваемия по чл.210, ал.1 КТ за причинената щета, а той е подал възражение.

           Назначената от работодателя комисия не е установила конкретната причина за настъпването на аварията, в това число кога точно и как металната релса е попаднала в посочената система за транспортиране на изкопана земна маса. Като една от причините за аварията е прието наличието на непочистени материали в забоя и изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина. Предполага се, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на РТНК-2, са останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са затрупани или забити в земната маса, а не разположени над нея. Втората възможна причина е неизправен или некоректно работещ металдетектор на многокофовия багер. Неизправността на потенциометър или платка водят до некоректни спирания на металдетектора. Третата причина за аварията е, че при вече налична релса по транспортните ленти никой от обслужващия персонал не я забелязва, което е възможно, тъй като тя може да е затрупана от земна маса и е трудно да се забележи, но вероятно е имало специфичен шум от удар на предмет в откатните дъски на всеки бункер, през който парчето релса е преминало. Като четвърта причина е приета ненавременна реакция на оператора на МОТММ-ЗС1800-ЗС1111, защото при засядане на релсата между чистачката и откатната дъска вероятно е имало специфичен шум от удар на тежък предмет и дъската и от разкъсването на каучука и текстилния борд на лентата.

                  В работния процес на РТНК-1 движението на изкопаната земна маса започва от роторно колело на многокофовия багер, която се изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента. От гуменото платно на роторна лента се придвижва към разтоварен бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102  и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111, където се е заклинила процесната релса, и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н.

               От показанията на разпитаните свидетели Н., Б. и Ч. се установяват обстоятелства, идентични на посочените в протокола на комисията. Установено е, че през въпросната вечер е имало 8 спирания на багера от метал детектора. При едно от тях, около 2,30 часа, е открит стоманобетонен траверс, който е отстранен. Около 2,20 ч. е имало  три спирания на багера от метал детектора, но не бил открит материал. После е имало още 4 спирания, като последното е около 5,00 часа. При всички  тези спирания не е открит материал. Последното спиране е поради скъсан блокировъчен кабел - около 5,30-5,45 часа. По делото не е установено при кое от тези спирания е натоварена процесната релса. Заключението на съставената комисия за разследване на аварията, че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около 5,10 часа, не може да се приеме за меродавно, тъй като е само предположение.

          Съгласно разпоредбата на 203, ал.1 от КТ работникът отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Фактическият състав на тази правна норма изисква кумулативното установяване на няколко предпоставки, а именно: че работникът или служителят се намира в трудово правоотношение; че за работодателя е настъпила вреда; че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на работника; че е налице причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, които трябва да са небрежни – работникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не в пълния им обем, с необходимото внимание и предпазливост.

            От изложеното по-горе относно фактите е видно, че по делото не е установено в случая ответникът С.И.К. да е проявил небрежност при осъществяване на своите трудови функции, поради която да е настъпила вредата за работодателя ищец. От установения механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че  въпросното парче релса е преминала през багер Рс2000 и е продължила по цялата верига от съоръжения до увредената гумена лента, която е доста далеч от багера. Никой от всички работниците от багерната бригада и от операторите на ЗС не е видял визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога тя е преминала през багера; дали е била затрупана от земна маса или е била видима с просто око. По-скоро би могло да се приеме, че след като всички работници по трасето не са я видели, тя е била затрупана под земната маса. Движението на лентата е със сравнително бърза скорост – 5,23 м/с, което прави принципно невъзможно да бъде забелязана, ако е затрупана. Следва да се добави и това, че не са изключени и други начини, освен този, за който се е твърдял в исковата молба, а именно заедно със земната маса. Особено красноречиво е обстоятелството, че самата комисия, съставена по разпореждане на работодателя да разследва аварията, е приела четири причини за настъпването й, една от които е неизправен или некоректно работещ металдетектор. Т.е. не е изключена възможността въпросният металодетектор е бил неизправен и релсата да е попаднала върху ГТЛ, без той да бъде задействан, при което, ако е затрупана от земна маса, няма как да бъде видяна от работниците, респ. не може да се иска от тях да я търсят.  В тази връзка следва да се има предвид, че той се е задействал през процесната нощ цели осем пъти, от които само един е бил релевантен. Освен това в показанията си свид. Николов изрично отбелязва, че е мнение на комисията, че реално материалът не е бил търсен, а не факт, а само установяването на такъв факт пряко и пълно би могло да бъде основание за ангажиране на отговорността и то на конкретния работник, а не на всички, които са били на работа по време на аварията, още повече на началника на смяната. Мястото на работа на ответника е в целия участък, а не на конкретно място, тъй като негово задължение е на прави обходи на цялото РТНК. Ответникът няма конкретно задължение да наблюдава земната маса върху лентите с цел да следи за наличието на метали. Дори и да се приеме с оглед на трудовите му функции, че някой от багерната бригада или операторите са действали небрежно при изпълнение на работата си, то това не значи, че и той непременно е бил небрежен към задълженията си. По делото няма въобще доказателства ответникът да не е извършил някое свое конкретно задължение, от което да е произтекла въпросната вреда. Напълно е неприемлива конструкцията, заложена в исковата молба, за автоматично предаваща се отговорност за лична вина на работник по вертикала. Не може и да се предполага, че ако ответникът принципно е проявил по-големи усилия при управление протичането на производствения процес в участъка през смяната, щеше да се открие въпросната релса, което изключва негова небрежност при изпълнение на задълженията си.

          При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи при условията на пълно и главно доказване ответникът С.К. да не управлявал протичането на производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа, или да не организирал и ръководил пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като контролира нейното качество.

          Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съгласно Инструкция по безопасност на труда при експлоатация, текущо поддържане и ремонт на багерите, претоварачите и насипообразувателите – чл.41, забоят, който багерът ще изземва, трябва предварително да бъде зачистен от отпадъчни материали, които при работа могат да попаднат в багера и да причинят авария или злополука и това било именно задължение на началник смяната по длъжностна характеристика. Такава инструкция по делото няма представена, поради което съдът е поставен в невъзможност да коментира задълженията, които евентуално са регламентирани в нея и дадените инструкции за работа. Дори и да се приеме, че такава инструкция съществува, както и такова задължение, трудовата функция на ответника да  управлява протичането на производствения процес в участъка през смяната не означала нито че той трябва да участва в почистването на забоя, нито че трябва да стои и да наблюдава работниците, които извършват тази дейност. По делото няма твърдения, че те не са били инструктирани. Напълно несериозно е да се твърди, че от страна на въззиваемия К. не са предприети превантивни мерки за недопускане на метални примеси, без да се посочи какво точно би следвало да направи. Не е и негово задължението да подобрява постоянния мониторинг на придвижваната земна маса, тъй като той няма необходимата компетентност. Друг е органът, който следва да определя точно и конкретно последователните действия, които работниците от багерната бригада и по трасето следва да извършват, както и действията, които трябва да предприемат при засичането на метални примеси.

       Голословно е оплакването във въззивната жалба за нарушения на разпоредбите на чл.124, предл. първо, чл.125, чл.126, ал.1, т.3, 4, 5, 11 и 13 КТ, поради което въззивният съд ще го остави без последствия.

       Предвид на изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на  365 лв.

 

                 Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037 от 03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 316/2020 г. по описа на Радневския районен съд.

 

                 ОСЪЖДА „М.М.-И.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 365 лв. (триста шестдесет и пет лева), представляваща направените от него разноски за един адвокат пред въззивната инстанция.

        

                    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: