Решение по дело №942/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 308
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20225440100942
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Смолян, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100942 по описа за 2022 година

Ищецът „***” С.А. – ***, представлявано от ***, чрез „***” С.А., клон България,
представлявано от *** е предявил обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу Р. С. К. от гр. Смолян, с които се иска да
бъде установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца по
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 493/2022 г. по описа на СмРС и същата дължи
по Договор за потребителски кредит CREX-17143645 сумите: 843,55 лева – главница;
281,45 лева възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 – 20.12.2022 г.; 91,99 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 20.04.2021 – 16.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.05.2022 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на задължението. Предявява при условията на евентуалност
исковете като осъдителни за същите суми на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира за разноските в настоящото и в заповедното производство.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
Вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX-17143645 г.,
сключен между „***“ като кредитор и Р. С. К. като кредитополучател, по силата на който
ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 1 156 лв. за срок от 36месеца, с краен
падеж 20.06.2022 г., платим на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 53,46 лева, включваща
главница и надбавка – възнаградителна лихва, формирана от ГЛП и ГПР. Ответницата заплатила 14
вноски и преустановила плащанията на 20.03.2021 г., като на основание чл. 3 от договора кредитът е
обявен за предсрочно изискуем в пълния му размер, за което ответницата е уведомена. Тъй като плащане
не е извършено, ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по която е образувано
ч.гр.д. № 493/2022 г., срещу издадената заповед по което ответницата възразила, че не дължи изпълнение
на вземането. Това породило правния интерес на ищеца от предявяването на исковете.
От Съда се иска да постанови решение, с което да уважи предявените
установителни искове или при условията на евентуалност – предявените осъдителни искове
за посочените суми.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Договорът
1
счита за нищожен, тъй като липсвала воля у ответницата за сключване на клаузите за
застрахователни премии. Договорът е недействителен и защото противоречи на
императивни законови изисквания. Счита, че посоченият лихвен процент от 29,56 % не е
ясно дали се отнася за годишна база или за целия период. Практически лихвеният процент е
нарастващ, а не както е посочено в договора – фиксиран, като неоснователно е събирана и
такса ангажимент. Налице е нееквивалентност между възнаградителната лихва като цена на
предоставяната услуга и предоставената такава. Не е спазено изискването за големина на
шрифта на договора и същият е по-малък от 12, поради което договорът също се явява
недействителен. Освен това след уведомлението за предсрочна изискуемост не се дължи
възнаградителна лихва. Нищожна е и клаузата за такса ангажимент – неправомерно удържан
от отпуснатия кредит. Така счита, че дължи връщане само на чистата главница на основание
чл. 23 ЗПК.
В съдебно заседание ищецът – р.пр. не изпраща представител. Изразява
становището си писмено и моли да бъдат уважени предявените искове, претендира
присъждане на разноските за заповедното и за настоящото производство.
Ответницата се представлява от адв. ***, която в писмено становище поддържа
съображенията в отговора на исковата молба. моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира за разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 493/2022 г. на СмРС, образувано по подадено заявление на
27.05.2022 г. от „***” С.А. - Париж чрез „***” С.А., Клон Смолян Смолянският районен съд
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 265/02.06.2022
г., с която е разпоредено длъжникът Р. С. К. да заплати на кредитора „***“ С.А., С.А. -
клон България, ЕИК ***, сумите: 843,55 лв. - главница, дължима по Договор за кредит
CREX-17143645/03.07.2019 г.; 281,45 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 -
20.12.2022 г.; 91,99 лв. мораторна лихва за периода 20.04.2021 – 16.05.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 27.05.2022 г. до изплащане на задължението,
като и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Поради постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта, съдът е указал на заявителя „***” С.А., че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение
иск за установяване на вземането си, което му е съобщено на 01.09.2022 г. и на 30.09.2022 г.
е образувано настоящото производство по предявените от кредитора искове за установяване
на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение и евентуални осъдителни
искове.
Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно
легитимирани страни – страните по кредитното правоотношение и в предвидения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, предмет на исковете са сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представения Договор за потребителски кредит CREX-
17143645/03.07.2019 г., „*** С.А, Клон България” е предоставило на Р. С. К. потребителски
кредит в размер на 1 156 лв., при ГПР 33,93 % и 29,56 % договорен лихвен процент. Общият
размер на кредита е 1 738,44 лв., платим на 36 равни погасителни вноски, всяка в размер на
48,29 лв.. Крайният срок за погасяване на потребителския кредит по първоначалния
погасителен план е 20.06.2022 г.. В последствие с нов погасителен план поради отлагане на
6 вноски с падежи 20.04.2020 – 20.09.2020 г., крайният падеж е променен на 20.12.2022 г. и
размерът на вноската е увеличен на 53,46 лв.
Поради липса на плащане, ищецът е отправил „последна покана“ до ответницата,
с която я е уведомил, че плащането по договора е преустановено на 20.03.2021 г. и
вземането става предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две и повече вноски.
Указано й е, че дължи 843,55 лв. главница; 281,45 лв. договорна лихва; 47,99 лв.
обезщетение за забава или общо 1172,99 лв. към 10.11.2021 г.. Същата е поканена в срок от
седем дни от получаването на поканата да плати, като в противен случай срещу нея ще
бъдат предприети действия за принудително изпълнение.
Поканата е връчена на ответницата на 25.11.2021 г. чрез сина й ***
2
Съгласно заключението по назначената СИЕ Сумата по договора за кредит в
размер 1 156 лева е усвоена на 03.07.2019 г., като същата е заплатена на „***” ООД по
фактура № **********/03.07.2019 г. Според представените от „***” С.А., клон България
справки, Р. С. К. е извършила 14 погасителни плащания по Договора за кредит в общ размер
753 лева в периода 30.07.2019 – 01.09.2021 г., с които е погасено задължение, както следва:
312.45 лева - главница и 440.55 лева - договорна лихва. Вещото лице е дало два варианта за
размер на задълженията: Според първия вариант, съобразен с претенциите на ищеца, към
датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.05.2022 г. по Договор за
потребителски кредит задължението е в общ размер 1 216.88 лева, в това число Главница -
843.55 лева; Договорна лихва - 141.89 лева, начислена за периода до 20.12.2022 г.; Корекция
на вноска след отлагане - 139.59 лева; Лихва за забава, изчислена върху непогасената
главница за периода от 20.04.2021 г. до 16.05.2022 г. -91.85 лева. Според вариант втори,
съобразен с предсрочна изискуемост настъпила на 10.11.2021 г., размерът на задълженията
на ответницата е 976.45 лева, както следва: Главница - 843.55 лева; Договорна лихва - 41.05
лева, начислена за периода до 10.11.2021 г.; Лихва за забава, изчислена върху непогасената
главница за периода от 20.04.2021 г. до 16.05.2022 г . - 91.85 лева. Договорната лихва по
кредита е изчислена като % от остатъка по кредита към съответната дата от погасителния
план.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че съгласно представените справки от
ищеца такса ангажимент и застрахователна премия не са начислени. С извършените
плащания са погасявани задължения единствено за главница и договорна лихва. Вноската е
коригирана с такса за отлагането, която е начислена с останалите вноски след срока за
отлагане. Ответницата е погасила 14 вноски, като 9 от тях са преди отлагането. Останалите 5
вноски са след срока за отлагане. След отлагането ответницата е продължила да погасява по
50 лв. месечно.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, същото
е неоспорено от страните.
В настоящия процес се претендира да бъде установена дължимостта на сумите за
непогасена главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
за които срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.
Няма спор между страните, че ответницата е получила предоставената й в заем
парична сума за закупуване на електроуреди.
Безспорно се установи също, че ответницата и извършила плащания в общ размер
на 753 лв., с които са погасени 312,45 лв. главница и 440,55 лв. договорна лихва.
Неоснователно е твърдението на ответницата, че към вноските е начислявана
такса ангажимент. В действителност такава не е била начислена.
Безспорно се установи също, че последното плащане е извършено на 01.09.2021
г., след което такива не са извършвани.
Съдът е длъжен да отчете и всички настъпили факти в хода на процеса.
Действително към
Съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост в хода на процеса с връчването на уведомлението, наречено „последна покана“
на 25.11.2021 г. чрез нейния син.
Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв същият следва
да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответникът като потребител се
явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални
средства. Като потребител по договора за кредит ответницата разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са
индивидуално договорени.
3
Между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия, като е подписал същите, поради
и което няма пречка част от изискуемото към договора съдържание да е уговорено в
приложените и подписани от страните общи условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорната лихва в общата подлежаща
на връщане сума няма включени други плащанията. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е
уговорен като постоянен и е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е
направено.
Страните са подписали погасителен план, съдържащ необходимата пълна
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т. 11 ЗПК при договори за кредит с
фиксиран лихвен процент. Видно от самия погасителен план, инкорпориран в договора и
последващия такъв, изготвен във връзка с отложени плащания на 6 вноски, в него са
описани всички погасителни вноски, общо 36. При това положение съдът приема, че е
изпълнено условието на чл. 11, т. 11 от ЗПК, тъй като на кредитополучателя е предоставена
пълната необходима информация във връзка с погасяването на кредита.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В чл. 23 от ЗПК законодателят е въвел защита за кредитополучателя като
последица от нищожността на договора, като е прието, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая не се установява нищожност на договора на посочените от ищцата
4
основания.
Съдът с оглед развитите съображения и като взе предвид изготвеното заключение,
приема за правилен вторият вариант от заключението, съобразен с настъпилата предсрочна
изискуемост, според който дължимата главница е в размер на 843,55; договорната лихва е в
размер на 41,05 лв., начислена до 10.11.2021 г. и лихвата за забава за периода от 20.04.2021
до 16.05.2022 г. е 91,85 лв. При това положение искът за главницата е основателен в пълен
размер, искът за мораторна лихва е основателен до размера от 91,85 лв. като в частта за
разликата над този до пълния предявен размер от 91,99 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен и искът за договорна лихва е основателен до размера от 41,05 лв. и следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 281,45 лв.
С оглед уважаването на установителния иск не се налага произнасяне по предявения
при условията на евентуалност осъдителен иск.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски. С оглед частичното
уважаване на исковете, на ищцата се дължат направените разноски за държавна такса както
в заповедното, така и в исковото производство, пропорционално на уважената част. Тъй
като ищецът е представляван от юрисконсулт, му се дължи юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК в заявения размер както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ще следва ответницата да заплати на ищеца пропорционално на уважената част от
исковете, съответно заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,88 лв. в настоящото производство и в
размер на 60,18 лв. в заповедното производство.
Ищецът дължи на ответницата 5,93 лв. за депозит на вещото лице, пропорционално
на отхвърлената част от иска.
Адв. *** е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв за предоставената безплатна защита. Ищецът дължи да плати на адв. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 79,06 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че
съществува вземането на „***” С.А., с адрес на управление ***, представлявано от *** и
***, чрез „***“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
***, представлявано от ***, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 265/02.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 493/2022 г. по описа на СмРС срещу Р. С. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. ***, вх. А, ет. 2, ап. 6, за сумите: 843,55
лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит CREX-
5
17143645/03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2022 г.
до окончателното плащане; 41,05 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 20.03.2021 – 10.11.2021 г. и 91,85 лв. лихва за забава за периода 20.04.2021 –
16.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за договорна лихва В ЧАСТТА за
разликата над уважения размер от 41,05 лв. до пълния претендиран размер от 281,45 лв. и
иска за лихва за забава В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 91,85 лв. до пълния
претендиран размер от 91,99 лв.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. ***, вх. А, ет.
2, ап. 6 да заплати на „***” С.А., с адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,
чрез „***“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***,
представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, пропорционално на уважената
част от исковете направените разноски в общ размер 300,88 лв. по настоящото дело и 60,18
лв. по ч.гр.д. № 493/2022 по описа на СмРС, както.
ОСЪЖДА „***“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. ***, представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати Р. С. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. ***, вх. А, ет. 2, ап. 6 сумата от 5,93 лв. за
депозит на вещото лице, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. ***, представлявано от ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. *** ***,
ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*** адвокатско възнаграждение в размер на 79,06 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6