№ 3305
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110151859 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда
на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Й. К., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
*****************************************, с абонатен № ******, съществуването
на вземане за сумата от 321,37 лв., представляваща стойност на незаплатена главница
за топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,27
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г.,
сумата от 6,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за отчетен период от 01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,31 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 05.03.2020г. до 18.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. №
71085/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********, поддържа,
че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в в
*********************************, с абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1
от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила
на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ********************* на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ********************
1
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. К., чрез адв. Я. Г., с който оспорва
исковете като недопустими, доколкото счита, че са предявени извън едномесечния
срок по чл. 415 ГПК. Релевира възражение за погасителна давност за задължения в
периода от 01.05.2019 г. до 01.01.2020 г., а в останалата част признава задълженията.
Не оспорва, че е собственик на част от имота на процесния имот. Възразява срещу
допускане на счетоводна и техническа експертиза, тъй като не оспорва размера и
количеството доставена топлинна енергия.Прави искане да бъде задължен ищеца да
представи отделни фактури или кредитни известия за периода, за който твърди, че
задълженията са погасени по давност. Исковете са допустими, подадени в едномесечен
срок от получаване на разпореждането с указания за предявяване на иск по реда на чл.
422 ГПК.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, поради
което възражението на ответната страна в този смисъл е неоснователно. За уважаване
на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД В
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По
възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже
изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в
тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
2
Установено е по делото, че имот на адрес
**************************************** е бил топлофициран. Между страните е
безспорно, а и се установява от съвкупната преценка на писмените доказателства
наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия – договор за продажба на държавен
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.03.1990 г. , по силата на който
Д. С. К. е закупила процесния имот, а видно от удостоверение за наследници от СО,
район **********, същата е починала на 11.04.1998 г. и е оставила свои наследници А.
К. – съпруг, Д. К. – дъщеря и Й. К. - дъщеря. Следователно ответникът несъмнено има
качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Следователно и на осн. чл. 5 и
чл. 9 ЗН, както и чл.21 СК, наследствената квота на ответника Й. К. възлиза на 1/6.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Между страните е безспорно, а и се установява от писмените доказателства:
изравнителни сметки, главни отчети за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., че до
процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна
енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност. Не
се спори, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
Съгласно индивидуални справки, общи фактури и справка – извлечение /на л.
33 по делото/ , за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. дължимата неплатена сума за
топлинна енергия е в размер на 689,65 лева, а за периода от м 05.2021 г. до м.04.2022 г.
главницата за топлинна енергия е в размер на 1238,57 лева. Видно от представено
съобщение към обща фактура / на л. 132-133/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. реално консумираната топлинна енергия след изравняване е в размер на 1331,88
лева, от които 133,97 лева за БГВ за м. май и м.юни 2019 г., а за м. 07.2019 до
31.03.2020 г. топлинна енергия за БГВ е в общ размер на 662,55 лева Видно от
отбелязване на гърба на фактурата, са платени суми по фактури за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 589,09 лева.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 29.12.2022 г., следователно вземанията за топлинна енергия в периода от
м.05.2019 г. до м. 10.2019 г. вкл. са станали изискуеми преди 29.12.2019 г. Тук обаче е
мястото да се съобрази, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и да
преодоляване на последиците от него за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. С § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
3
14.05.2020 г. /, спрелите да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП
срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". /13.05.2020 г./, поради което течението на давностния
срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил
спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. Следователно вземания за топлинна енергия се явяват погасени по
давност за периода от м. 05.2019 г. до м. 08.2019 г. вкл. Принципно този период е
извън активния отоплителен сезон, започващ обичайно на 01.11. през съответната
година, като в този период потребителите не заплащат топлинна енергия за имот и
такава за отдадена от сградна инсталация, а единствено за подгряване на вода/ за м. 05
и 06.2020 – 133,97 лева, за м. 07 и 08.2020 в общ размер на 147,22 лева. От съобщение
към обща фактура от 31.07.2020 г. се установява, че по същата е налице частично
плащане (л. 132-133 от делото) в размер на 589,09 лв. Не се установява по делото да е
заявено с частичното плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита,
че с частичното плащане се погасява най-старото задължение - арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД
и чл. 33, ал. 6 от Общите условия. Оттук и съдът намира, че с частичното плащане са
погасени изцяло прогнозните задължения за периода 01.05.2020 г. - 31.08.2020 г.
доколкото това са най-старите задължения по обща фактура от 31.07.2021 г. Исковата
претенция за период 2019 г. – 2020г. обхваща единствено неплатената част от
задълженията за периода в размер на 689,65 лева след приспадане на плащанията по
реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 6 от Общите условия. Ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. По
горните съображения , настоящият състав приема, че възражението за погасителна
давност е неоснователно.
Не се установява плащане на процесните суми. Следователно ответникът
отговаря за 1/6 от задълженията за топлинна енергия в общ размер на 1928,22 лева за
процесния период, т.е. за сумата от 321,37 лева, незаплатена стойност на топлинна
енергия за процесния период.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето и на осн . чл. 162 ГПК изчислен с
помощта на интернет калкуратор, лихвата върху главницата за топлинна енергия
321,37 лева е в размер на 44,60 лева. Следователно до този размер искът е
основателен, а за горницата над този размер до пълния предявен от 50,27 лева, искът
подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Не се спори от ответника, а се признава размера на услугата за
дялово разпределение в размер на 6,12 лева за процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Следователно исковата претенция за сумата от 1,31 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 73,62 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и 300
лева за особен представител. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 368,09 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **********************, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу Й. К., ЕГН **********, че Й. К. дължи на
*****************, ЕИК *********, сумата от 321,37 лв., представляваща стойност
на незаплатена главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
*****************************************, с абонатен № ****** за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 44,60 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г., сумата от 6,12 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 71085/2022 г. по описа на СРС, 166-и
състав., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цената за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г., за
разликата над 44,60 лв. до пълния предявен размер от 50,27 лева, както и иска за
сумата от сумата от 1,31 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
05.03.2020г. до 18.11.2022 г като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. К., ЕГН **********да заплати на *****************, ЕИК *********
сумата от 73,62 лева (седемдесет и три лева и 62 стотинки), разноски за заповедното
производство и 368,09 лева (триста шестдесет и осем лева и 09 стотинки), разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5