Мотиви по НОХД № 446/2017г по описа на Окръжен съд Варна
Варненската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна
обвинителен акт срещу К.Г.Д. за това, че на 26.07.2016г., в гр.Варна, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „LG OLYMPUS L4", 1 бр. СИМ карта на „Теленор" 0893 475234, 1
бр. външна карта памет марка „Kingston"
4 GB, 1
бр. кожен калъф тип тефтер, 1 бр. дамска плетена чанта, 3 бр. секретни
обикновени ключа тип „Метал", 1 бр. касов ключ с надпис „BORDER", 1 бр. чип за входна врата, 1 бр. копие на ТЕЛК, 1 бр. СУМПС и КТ към него,
1бр. здравна книжка и 1бр. лична карта, всички вещи на обща стойност 158.82лева
/ сто петдесет и осем лева и 82 ст./, от владението на М.Х.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. -
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал.
1 от НК
По
инициатива на съда, подсъдимия и неговия
защитник със съгласието на последните, съдът с определение обяви провеждането
на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр.
с чл.372,ал.4 от НПК.
Представителят на ВОП
поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при
определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага
за подсъдимия Д. да се наложи наказание „лишаване от свобода” между минималния
и средния размер, което да бъде намалено с 1/3 съгласно разпоредбата чл.58а от НК с оглед ползваната процедура по
чл.372,ал.4 от НПК . В случай, че бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК,
то наказанието да е към минималния размер предвиден в закона.
Защитата на подс. Иванов намира обвинението за доказано, като се
навеждат доводи за определяне на наказание „лишаване от свобода” около
минималния размер предвиден в закона. Акцентира вниманието на съда, че подзащитният и е направил самопризнания и както и
заключението на СПЕ, следва да се цени в негова полза, като смекчаващо вината
обстоятелство. Счита, че наказание, около минимума и редуцирано по реда на
чл.58а, ал.1 от НК, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
В своя защита подс. Иванов не добавя нищо към становището на процесуалния
си представител и изказва съжаление за стореното.
В последната си дума
подсъдимия моли за минимално наказание .
Съдът за да се произнесе,
като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, които се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият К.Г.Д.,
е роден на ***г***. Същият живее в с.Каменар, обл.
Варна, ул. „Ясен" № 69-А. Български гражданин е, като е завършил пети клас
/ начално образование/, Не е женен. Осъждан многократно. Не
работи. Притежава ЕГН **********
- Подсъдимият за периода 2012г. до
настоящия момент е осъждан над двадесет пъти, първоначално за деяния като
непълнолетен.
На 26.07.2016г., около 17.00ч., свидетелката М.Х.К.
отишла до поликлиника ДКЦ - 3 в ж.к. „Владислав Варненчик"
в гр.Варна. Била там до около 17.45ч„ след което тръгнала да се прибира към
дома си. Когато излязла от поликлиниката се насочила към бл.408 в ж.к.
„Владислав Варненчик". Движела се по асфалтирана
пътека зад поликлиниката, която водела в посока между магазин „Май маркет" и ЦДГ „Пламъче". На лявото си рамо носела
дамската си чанта - плетена, с цвят на слонова кост, в която се намирали 1 бр.
мобилен телефон марка „LG OLYMPUS L4", 1 бр. СИМ карта на „Теленор" 0893 475234, 1 бр. външна карта памет марка „Kingston"
4 GB, 1 бр. кожен калъф тип тефтер, 3
бр. секретни обикновени ключа тип „Метал", 1 бр. касов ключ с надпис „BORDER",
1 бр. чип за
входна врата, 1 бр. копие на ТЕЛК, 1 бр. Свидетелство за управление на МПС и и
контролен талон към него, 1бр. здравна книжка и 1бр. лична карта. Около средата
на пътеката видяла срещу нея да се движи млад мъж, който носел бутилка водка
„Флирт". Това бил подс. К.Г.Д.. Приближавайки се
до свидетелката К., Димитрова хванал дамската й чанта и започнал да я дърпа.
Пострадалата също започнала да дърпа чантата, за да я задържи, но обвиняемият
успял със сила да издърпа и да вземе чантата. К. започнала да вика за помощ, а Д.
побягнал в посока към бл.409, след което избягал с отнетите вещи. По-късно,
минавайки покрай бл.408, той изхвърлил дамската чанта на пострадалата с част от
намиращите се в нея вещи, като задържал само мобилния телефон, който продал на
неустановено лице за сумата от 50 лева. Впоследствие, свидетелят Съби Събев Събев намерил до бл.408 свидетелството за управление на МПС
на пострадалата К. и контролния талон към него, както и карта за магазин
„Метро", свързал се с пострадалата и й върнал намерените от него вещи.
От
заключението на назначената СОЕ, стойност на предмета на деянието възлиза на 158.82 / сто петдесет и осем лева и 82 ст./
лева.
В хода на разследването е
назначена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението, на която е видно,
че при К.Г.Д. са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
вредна употреба на психоактивни вещества - вредна употреба на канабиноиди, амфетамини и кокаин.
Към момента на извършване на деянието на 26.07.2016г. той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка
се установява от събрания по
делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на свидетелите и заключенията на изготвените псхиатрична и
психологическа експертиза и съдебно оценителна експертизи и писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.
Съдът кредитира като пълни, обосновани и ясни
заключенията на изготвените по делото експертизи.
Подсъдимия се признава за виновен, като призна фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По делото не се
спори, че св.К. като собственик на
инкриминираните вещи е упражнявала фактическата власт над тях. Както е известно
от утвърдената съдебна практика грабежа е съставно престъпление - кражба и
принуда /заплаха или сила/ В настоящия случай от обективна страна подсъдимия е
извършили деянието с действия - използвал сила да издърпа дамската чанта от ръцете
на жертвата, след което е установил трайна фактическа власт върху нея, без
съгласието на пострадалата. Тези два елемента следва да бъдат в
причинно-следствена връзка и да се обхващат от умисъла на дееца в тяхната неразривност, какъвто е и настоящия случай.
От субективна страна безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния
му характер предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него
и е искал настъпването на тези последици.
С гореописаното
деяние К.Г.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК, вр с
чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК, поради което съдът го призна за виновен в това,
че на 26.07.2016г., в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „LG OLYMPUS L4", 1 бр. СИМ карта на „Теленор" 0893 475234, 1
бр. външна карта памет марка „Kingston"
4 GB, 1
бр. кожен калъф тип тефтер, 1 бр. дамска плетена чанта, 3 бр. секретни
обикновени ключа тип „Метал", 1 бр. касов ключ с надпис „BORDER", 1 бр. чип за входна врата, 1 бр. копие на ТЕЛК, 1 бр. СУМПС и КТ към него,
1бр. здравна книжка и 1бр. лична карта, всички вещи на обща стойност 158.82лева
/ сто петдесет и осем лева и 82 ст./, от владението на М.Х.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. 31.05.2015г., в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими
вещи - златен синджир, 14 карата, 10 грама, на стойност
620 лв., от владението на Мариела
Николаева Трайкова, с намерение противозаконно да го присвои,
като употребил за това сила
- Квалификацията на деянието опасен
рецидив се обуславя от предходната съдимост на подсъдимия Иванов. Налице са
предпоставките на чл. 29 ал. 1 б. "а" и „б” от НК, тъй като Иванов е извършил настоящото деяние след като
е бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по реда
на чл. 66 ал. 1 от НК. Това е осъжданието му по НОХД № 2935 /2016г.
по описа на ВРС, като му е наложено наказание
– „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на
основание чл.61 т.2 от ЗИН да изтърпи при
първоначален строг режим, за
престъпление по чл.195 от НК. Наказанието е с начална дата на изтърпяване 08.08.2016г. По такъв начин не е изтекъл срока
по чл.30 от НК. Квалификацията опасен рецидив е налице и по смисъла на
чл.29,ал.1,б.”б” НК , тъй като престъплението е извършено и след като
подсъдимия е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Този извод се налага не само от изложеното по
горе, но и от осъжданията по НОХД № 316/15г. на ВРС влязла в сила на
25.07.2015 г. за деяние по чл.195 от НК по което му е наложено наказание на една
година лишаване от свобода при строг режим, с начална дата на изтърпяване за 30.04.2015г.
и по НОХД № 2189/15г. на ВРС влязла в сила на 11.07.2015г. за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, при строг
режим в затвор., наказанието по което също е изтърпяно с начална дата
30.04.2015г.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане на установения правов ред и собствеността на
гражданите, стремеж за придобиване на блага по неправомерен начин .
При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе
предвид
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – невисоката стойност на отнетото имущество, съдействие за
разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – недобри
характеристични данни изразяващи се в минали осъждания не влиящи
на правната квалификация и престъпна упоритост
Съдът като взе
предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК , високата степен на
обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства
над отегчаващите при условията на чл.54 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от седем
години и шест месеца.
Мотивиращи налагането
на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера
и спецификата на престъплението по които като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид
изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и
поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на
осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо
престъпният състав на по
чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК,
сочи на завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален
резонанс на този вид противоправни посегателства.
Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, очертаващи формирани
престъпни навици игнорирайки установения
правопорядък, и обосновават нуждата от изолирането на
подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на
място за лишаване от свобода за посочения по горе срок тъй като криещата се
вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след като се отключва
независимо от обекта към когото е насочена. Не само съдебното минало, но и
социалния статус на лицето, с лоши характеристични данни, продължаващата липса
на реализация в живота, постоянната употреба на наркотични вещества и
намирането на средства за тази цел по престъпен способ, превърнало се в начин
на живот воден от подсъдимия явно не му позволява социализирането и
приобщаването към обществото, където насилието и кражбата са недопустими и
морално укоримо. Единствено по този
начин ще се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне
не само индивидулната превенция, но и генералната
такава. Наказание в по-малък размер при демонстрираната престъпна
упоритост в осъществяване на престъпления против собствеността своеобразен вид неправомерни посегателства и над личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните
прояви, и предвид облика на визираната
инкриминирана дейност в контекста на общата
престъпност, индициращ на сериозна социална
нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същият да бъде
възприет като безнаказаност.
Независимо от изложеното, съдът
съобразявайки се с действащото
законодателство и разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото това е императивно
изискване на чл.373
ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК Съгласно чл. 58а,
ал. 4 НК нормите на чл.54НК и чл.5 НК не могат да бъдат приложени
едновременно. В настоящия случай съдът не приема наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и при това положение определяйки
наказанието при условията на чл.54 НК го редуцира намалявайки го с една трета
съгласно чл.58а, ал.1 НК и му наложи наказание от „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК
от ПЕТ ГОДИНИ
Подсъдимият не разполага с имущество, а и наказанието „
конфискация на имущество” не е императивно наложимо
от закона, поради което съдът и не постанови такова.
Така определеното
наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК
да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
До колкото съдът към
настоящия момент не разполага с пълни данни за всички осъждания на лицето, то
не приложи разпоредбата на чл.25 от НК, при постановяване на присъдата.
Подсъдимия
е рецидивист, поради което правилата на ЗИНЗС съдът
определи същото да се изтърпи при СТРОГ
РЕЖИМ
По делото са
направени разноски в размер на 164,79 лева, поради което на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС