№ 1643
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20233110202343 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. М. У. против Електронен фиш серия К № 6907342 на ОД на МВР
– Добрич, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП
на В.У. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. С жалбата въззивната
страна иска отмяна на НП като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна не се явява.
Изразява становище в писмени бележки. В ЕФ не била отразена разпоредбата
на чл. 189 ал.6 от ЗДвП /възможността за подаване на писмено възражение в
седмодневен срок и за анулирането му/, не била отразена и разпоредбата на
чл. 189 ал.8 от ЗДвП / срокът за обжалване на ЕФ/, имало несъответствие на
скоростта, посочена в ЕФ и установената с техническото средство, нямало
данни за обучението на състава с АТСС. Не било доказано нарушението, тъй
като в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.15.г. не се
съдържали изискуемите реквизити, а на приложената снимка липсвали дата ,
час и координати. Не ставало ясно, че това изображение е заснето с
посоченото техническо средство на посоченото време и място. От ЕФ не
ставало ясно и дали въззивницата е наказана в качеството и на собственик,
или ползвател на МПС.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Добрич, редовно призована, не
изпраща представител и не изразява становище.
1
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство
и бил издаден обжалваният ЕФ. Последният е съставен от ОД на МВР-
Добрич, за това, че на 19.01.23г. в 09.40 часа в с.Горун, по главен път I-9 , до
спирката за обществен транспорт, при ограничение на скоростта от 50
км/ч, е било констатирано, че т.а. „КИА СПОРТИДЖ“, с рег. № *,
собственост на В. У., е бил управляван със скорост 63 км. в час. Нарушението
било констатирано с автоматизирано техническо средство. Последното било
одобрен тип и било преминало периодичен метрологичен контрол. За
използването му, бил съставен протокол от 24.01.23г.
Участъкът от пътя, по който се движило процесното МПС в момента на
заснемането с техническо средство, попадал в урбанизираната територия на
с. Горун, като до автобусната спирка на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници, при км. 29+670 /дясно/ и при 29+ 830
/ляво/ имало поставени пътни знаци В 26, с които ограничението на скоростта
било определено на 30 км. ч.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите
по АНП, както и приобщените в съдебно заседание, сред които разпечатка от
техническото средство, протокол за метрологична проверка, протокол за
използване на АТСС, справка от Агенция Пътна инфраструктура с
приложени проект на организация и справка за организация на движението и
др.
Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата
обстановка и не се налага събирането на други такива.
Съдът не споделя възраженията на въззивника в жалбата относно
техническото средство и използването му, тъй като видно от приложения
протокол за проверка, то е одобрен тип и е преминало периодичен
метрологичен контрол. Съставен е и протокол за използването на АТСС, от
който е видно мястото, на което е било разположено средството за измерване,
посоката на измерване, индивидуализирано е техническото средство,
попълнени са всички реквизити от образеца на този протокол с изключение на
начало и край на участъка, но съдът намира, че това не е достатъчно да
наложи извод, че не следва да се кредитират като достоверни показанията на
техническото средство. Не са налице основания да не се кредитира и
снимковия материал, като същият съдържа вкл. и GPS координати в
момента на заснемането. Съдът намира, че е без решаващо значение дали тези
координати ще съвпаднат с точното място на заснемането при наслагването
им върху географската карта. Достатъчно е, че тези координати дават
информация за реалното място на което е било разположено АТСС и то може
да бъде индивидуализирано по безспорен начин.
Предвид горното са налице всички предпоставки измерените с АТСС
стойности на скоростта на т.а.„КИА СПОРТИДЖ“, с рег. № * , да бъдат
кредитирани като изцяло достоверни.
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Възраженията на жалбоподателя за нарушена процедура по издаване на
ЕФ са несъстоятелни.
Административно - наказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В ЕФ са посочени структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът на когото е
регистрирано, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно
реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира дата на съставяне.
Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които
съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Сред реквизитите на ел. фиш не е предвидено и същият да отразява
чл.189 ал.6 от ЗДвП /възможността за подаване на писмено възражение в
седмодневен срок и за анулирането му/, или чл. 189 ал.8 от ЗДвП / срокът за
обжалване на ЕФ/.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдържа точно и ясно
описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за
налагане на наказанието. Не е налице допуснато съществено нарушение при
издаването му и съдът намира за несъстоятелно твърдението на въззивната
страна за допуснати процесуални нарушения.
Не е ограничено правото на въззивника У. да посочи друго лице, което
е управлявало МПС. Това право възниква за нея от момента на връчване на
ЕФ и не е имало пречки съобразно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП в 14 дневен срок да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в резултат на
което първоначално издаденият електронен фиш да бъде анулиран.
Несъстоятелно е и възражението за несъответствието на измерената
скорост от 66 км.ч и наказуемата скорост от 63 км. ч., като изрично в ЕФ е
посочено, че е приспаднат толеранс от 3 км. ч. Последното е обосновано с
3
допустимото за средствата за измерване отклонение от 3 км. ч. когато
измерената скорост е в рамките на 100 км. ч.
С оглед съвкупния анализ на протокола за използване на АТСС и
снимковия материал, съдът не споделя становището в писмените бележки, че
не можело да се направи извод, че това изображение е заснето с посоченото
техническо средство на посоченото време и място. Видно от снимката, на
същата са посочени и дата, и час, и координати.
Несъстоятелно е и твърдението, че от ЕФ не ставало ясно дали
въззивницата е наказана в качеството и на собственик, или ползвател на
МПС, като името й е изписано срещу графата „собственик на когото е
регистрирано МПС“, а не срещу графата „ползвател“.
Неправилно обаче е приложен материалният закон.
На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно т.а.„КИА
СПОРТИДЖ“, с рег. № *, индивидуализирано в електронния фиш. Вижда се,
че същото е отчетено да се движи със скорост 66 км/ч. в населено място, тъй
като се движи в посока към табелата за край на селото. Съгласно чл. 189, ал.
15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно доказателствено средство в административно
наказателния процес.
Не се спори по делото, че именно В.У. е собственик на превозното
средство. ЕФ е издаден срещу собственика в съответствие с чл.188 ал.1 от
ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок
собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила, но В.У. не е
посочила в 14 дневен срок друго лице да е управлявало.
Правилно АНО е избрал да наложи наказание за скорост 63 км. ч. при
заснета скорост 66 км. ч., като е отчел нормативно допустимата грешка при
измерването.
Въззивницата обаче е наказана за това, че е извършила нарушение „до
спирката за обществен превоз“. В хода на съдебното производство се събраха
доказателства за това, че разрешената скорост на това място не е 50 км. ч., а е
30 км. ч. Изцяло в този смисъл е справката на Агенция Пътна
инфраструктура, според която до автобусната спирка на превозните средства
от редовните линии за обществен превоз на пътници, която изрично е
описана в ЕФ като място на нарушението, при км. 29+670 /дясно/ и при
29+830 /ляво/ имало поставени пътни знаци В 26, с които ограничението на
скоростта било определено на 30 км. ч.
Мястото на нарушението го индивидуализира по безспорен начин и е
гаранция за спазване на принципа „ne bis in idem“. Съдът в това
производство няма задължение да провери дали е извършено изобщо някакво
нарушение, а дали е извършено нарушението, за което е наказано лицето.
Съдът приема за недоказано от обективна страна, че въззивницата У. е
4
извършила нарушение на посоченото място „до спирката за обществен
превоз“, като снимковият материал сочи различно място, а именно това е
място в близост до табелата за изход от с. Горун. Че това е съвсем различно
място, може да се установи както от общодостъпната в интернет карта на
селото, така и от приложената по делото с правка на АПИ. Видно от
последната, от участъкът за който са поставени знаците В 26 с ограничение
на скоростта до 30 км. ч. , където е и пътния знак Д 24 обозначаващ наличие
на автобусна спирка, до табелите за начало и край на населеното място има
множество напречни улици. Липсата на доказателства за това да е извършено
нарушението на посоченото място е достатъчно основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
При така индивидуализираното място на нарушението „до спирката за
обществен превоз“ , се налага и изводът, че АНО неправилно е приел от
фактическа страна, че допустимата скорост за движение е 50 км.ч. Както е
изложено по- горе, ограничението на скоростта до спирката за обществен
превоз е 30 км.ч. Управлението на МПС на това място би следвало да е
наказуемо по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП , вместо по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Неправилното приложение на материалния закон налага ЕФ да бъде
отменен, тъй като съдът намира за недоказано, че въззивницата е извършила
нарушение „до спирката за обществен превоз“. Но дори да приемем, че
нарушението е извършено на това място, то отново би се наложил извод за
отмяна на ЕФ, тъй като на това място ограничението на скоростта е 30 км. ч. и
това предполага да се приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение,
каквито правомощия въззивният съд няма.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6907342 на ОД на МВР –
Добрич, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП на
В. М. У. – П. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5