№ 601
гр. П., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220103126 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова
молба от Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 27, чрез адвокат
В. К. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „Х. К.“ №2, против "У. Б." АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № 7.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцата е майка и
наследник на И. Д. П., починал на 30.08.2021 г..
Посочено е, че приживе И. Д. П. и ответникът сключили договор за
банков ипотечен кредит №376/035144/0000000045836. Финансовия риск от
кредита бил обезпечен с ипотека на недвижим имот в гр. П., както и със
застраховка живот по групова застраховка „66 плюс” № Пакет А0351/2019 г.
при „К. Ж.“ АД. Договорът за кредит и застрахователният договор били
сключени при преки отношения с "У. Б." АД, клон /офис/ гр.П. - действащ като
кредитодател и застрахователен посредник по застраховката.
Твърди, че след смъртта на Иван Пенев и при нежеланието на кредитора
да поиска погасяване на кредита от застрахователя, ищцата предявила от свое
име правата на банката чрез осъдителен иск срещу „К. Ж.” АД за сумата
42 646,20 лева, представляваща баланса по кредита към датата 30.08.2021 г.,
на която е починал нейният син, т.е е настъпило застрахователното събитие.
1
По образуваното търг.дело № 8/2022г. по описа на ОС П., настоящият
ответник участвал като ищец по силата на чл.26 ал.4 от ГПК и е поддържал
иска. Срещу застрахователя било постановено осъдително решение, въз
основа на което е заплатил в полза на банката сумата в размер на 50700,79
лева.
Ищцата твърди, че след датата на застрахователното събитие вкл. и след
завеждане на иска срещу застрахователя, ищцата е правила частични вноски
по кредита, за да спести наказателни лихви и осуети евентуалното
принудително изпълнение върху ипотекирания имот.
Във връзка с горното счита, че полученото от ответника застрахователно
обезщетение е надвишило остатъчното задължение по кредита и банката е
имала задължение да предаде разликата на ищцата. В тази връзка ищцата
връчила на 10.08.2023 г. писмена покана на ответното дружество, след което
на 14.08.2023 г. получил сумата в размер на 200 лева. Сочи, че банката
отказала да даде информация за остатъчния дълг, но въпреки това счита, че е
около 3800 лева, а не 200 лева, който са и възстановени.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
7488 лева, /допуснато е изменение на исковата претенция, чрез нейното
увеличаване в проведеното о.с.з. на 20.03.2024 г./, представляваща разликата
между полученото от ответника застрахователно обезщетение, присъдено по
т.д. № 8/2022 г. по описа на ОС П. и остатъчната сума по кредита.
Посочва банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК – IBANBG83STSA******,
BIC STSABGSF, „Банка ДСК“ АД.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ищеца се явява адвокат К. от АК П.,
който моли съда да уважи предявената исковата претенция. Депозира писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на
исковата претенция.
Не оспорва, че е получил сумата в размер на 50700,79 лева,
представляващо застрахователно обезщетение от „К. Ж.“АД.
2
Посочва, че на 13.04.2023 г. PC П. е издал изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 20235220101377/2023 г., с който ищцата била осъдена да плати на "У. Б."
АД, наследеното от нея задължение на Иван Пенев по договор за кредит.
Твърди, че ищцата е дължала на ответника по изпълнителния лист от
13.04.2023 г. следните суми – 41647,72 лева, плюс 853,09 лева, плюс 804,57
лева, плюс 2712 лева, плюс 43,44 лева, плюс 920,98 лева, плюс 1779,98 лева,
или общо сумата в размер на 48749,90 лева. Също дължала и 1572,85 лева
законна лихва върху присъдената главница от 12.04.2022 г. до 03.08.2023 г.,
съобразно изпълнителния лист, 72 лева разходи на банката за връчване на
покана за доброволно изпълнение, връчена на 16.10.2022 г., 61,37 лева платена
застрахователна премия по полица за застраховка на ипотекирания имот,
2040,03 лева законна лихва върху сумата 41647,72 лева, считано от 01.11.2022
г. до 11.04.2023 г.. Изяснява защо е дължима последната лихва.
Посочва, че общо дългът на ищцата към датата на получаване на
застрахователното обезщетение възлизал на 52496,15 лева. Дължимата от
ищцата сума е по-голяма от полученото обезщетение. Банката обаче превела
198,98 лева, защото при изчисляване на задължението на ищцата не е
пресметнала дължимата законна лихва за периода между изтичането на срока
за доброволно изпълнение и образуването на делото срещу ищцата, по което е
издаден изпълнителен лист и е присъдена законна лихва, но за периода след
образуване на делото. Поради това искът бил неоснователен.
Независимо от изложеното, ако съдът приеме, че някоя от дължимите
суми, извън тези по изпълнителния лист, не е дължима прави възражение за
прихващане с разликата между сумата на застрахователното обезщетение
50700,79 лева и дължимите общо 52496,15 лева.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ответното дружество се представлява
от адвокат С. от САК и адвокат Ш. от САК, който молят съда да отхвърли
исковата претенция в цялост. Депозират писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото копие на договор за банков ипотечен кредит
3
с пълна отговорност на физическо лице № 376/0351/Р00000000045836, ведно с
погасителен план се установява, че същият е сключен между И. Д. П. –
наследодателя на ищцата /удостоверение за наследници с изх. № УН-
2114/03.09.2021 г. на общ. П./, като кредитополучател и "У. Б." АД – кредитор.
По силата на този договор, банката е предоставила на кредитополучателя
сумата от 43000 лева, с краен срок за погасяване на кредита 02.12.2049 г..
Безспорно е, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя.
По делото е приложен Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“
и застраховка „66 плюс“, сключена между наследодателя на ищцата и К. Ж.“
АД.
От приложения по делото изпълнителен лист от 28.07.2023 г., издаден по
ВТД № 315/2023 г. по описа на АС Пловдив се установява, че „К. Ж.“ АД, със
седалище: Париж, бул. „О.” № 1, действащо на територията на Република
България чрез: „К. Ж. - Клон България“, вписан в ТР, ЕИК *********, гр. С.,
ул. „Х. Б.“, № 29А да заплати на основание чл.382 ал.1 КЗ на "У. Б." АД, ЕИК
**** сумата 42646,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
групова застраховка „Кредитна протекция и застраховка „66 плюс” № Пакет
А 0351/2019 г., обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за
банков ипотечен кредит от 02.12.2019 г. с пълна отговорност на физическо
лице, сключен между „У. Б. ”АД и И. Д. П., ведно със лихва за забава в размер
на 995,00 лева за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Приложено е писмо, изходящо от ищцата до „К. Ж. - Клон България“, в
което е посочено, че ищцата ги кани да изплатят сумите посочени в
изпълнителен лист от 28.07.2023 г., в полза на кредитора "У. Б." АД.
Не е спорно между страните, че застрахователят е заплатил в полза на
кредитора сумата в размер на 50700,79 лева.
По делото е приложена покана, изходяща от ищцата и адресирана до
ответника, с която на последния е предоставен срок да възстанови разликата
между остатъчния размер на кредита и полученото застрахователно
обезщетение чрез превод по посочена сметка. Поканата е получена на
10.08.2023 г.. Във връзка с нея е изпратено писмо до ищцата, в което е
посочено, че са предприети необходимите действия остатъчната сума да бъде
преведена по сметка на ищцата П. към 14.08.2023 г..
4
Установява се, че до ищцата е изпратена покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, касаеща процесния кредит. В
същата е посочено, че общият дълг на задължението е в размер на 42327,98
лева, от които 41647,72 лева главница, 633,33 лева лихва и 46,93 лева такси.
Ищцата е поканена в 14-днвен срок да заплати просроченото задължение,
което е възлизало в размер на 391,09 лева главница, просрочена лихва 541,43
лева, просрочена такса 9,10 лева, друга разходи свързани с изпълнението на
договора 46,93 лева. Посочено, че при неизпълнение на задължението,
кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Отразено е, че поканата е
получена лично от ищцата на 16.10.2022 г.
Ответникът е представил изпълнителен лист № 553/13.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 1377/2023 г. по описа на РС П., с който ищцата е осъдена да заплати
на ответника сумата в размер на 41647,72 лева, представляваща главница по
договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице
№376/0351/Р00000000045836 от 02.12.2019 г. и Допълнително споразумение
№1 от 24.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 12.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 853,09 лева, представляваща лихва върху
редовна главница за период от 12.01.2022 г. до 19.08.2022 г., сумата 804,57
лева, представляваща лихва за просрочена главница за период от 12.01.2022 г.
до 11.04.2023 г., сумата 2 700,12 лева, представляваща неустойка за
просрочена главница за период от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата 43,44
лева, представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за период от
12.01.2022 г. до 11.04.2023 г., както и държавна такса в размер на 920,98 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1779,98 лева.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е депозирала
възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д. № 1377/2023 г.. С разпореждане
заповедния съд е дал указания на ответника – заявител да депозира искова
молба, както и е сторил в резултата, на което е било образувано гр.д. №
138/2024 г. по описа на ОС П., което е прекратено, поради недопустимост на
производството, тъй като вземането било погасено. Издадената заповед №
663/13.04.2023 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист №
553/13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1377/2023 г. по описа на РС П. са обезсилени, с
изключение на частта за разноските – 920,98 лева съдебни разноски за ДТ и
1779,98 лева адвокатско възнаграждение.
5
От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на
поставените задачи се установява, че общият размер на дължимите суми по
изпълнителен лист от 12.03.2023 г. в полза на ответното дружество е 50456,12
лева. Вещото лице посочва, че размерът на законната лихва върху сумата
41 647,72 лева за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г. е 2040,03 лева. По
отношение на дължимия размер на задължението по кредита към датата на
плащане на застрахователното обезщетение от „К. Ж." АД в полза на
ответника, извършено на 03.08.2023 г. посочва, че е в общ размер на 47606,77
лева, от който непогасена главница – 41647,72 лева, просрочена лихва – 853,09
лева, наказателни лихви върху просрочени вноски – 3548,14 лева и законни
лихви – 1557,82 лева. Установява се, че дължимият размер на кредита към
03.08.2023 г., във вариант, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем е в
размер, както следва: непогасена главница – 41647,72 лева; просрочени
договорни лихви – 1207,95 лева; месечни такси – 13,50 лева; застраховки –
181,21 лева; други разходи – 16,38 лева; законни лихви – 145,47 лева, или
общо сумата обща сума – 43212,23 лева. Вещото лице е посочило, че на
25.10.2022 г. ищцата Н. П. е направила вноска в размер на 1000 лева. Посочено
е, че за периода от 12.01.2022 г. до 25.10.2022 г. кредитополучателя е дължал
следните суми: дължима главници – 782,68 лева; дължими договорни лихви –
1035,62 лева; месечни такси – 15,00 лева; застраховки – 150,20 лева; други
разходи – 18,20 лева; законни лихви – 75,78 лева, или общо 2 077,48 лева..
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си и допълва същото. Посочва, че с преведените от ищцата 1000 лева не е
погасена просрочена главница, а други вземания – лихви, неустойки и т.н.
Уточнява, че тези 1000 лева влизат в сумата от 47606,77 лева.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата
на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.382 от КЗ, във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ищцата е наследник на И. Д. П.,
починал на 30.08.2021 г., който е бил кредитополучател по сключен на
02.12.2019 г. с банката - ответник договор за кредит. Установи се, че
6
наследодателят на ищцата е застраховано лице по групова застраховка „66
плюс” № Пакет А0351/2019 г. при „К. Ж.“ АД, както и че след настъпването на
застрахователното събитие – смъртта на кредитополучателя, неговият
наследник ищцата е извършвала плащания по процесния кредит, като
последното е на 25.10.2023 г. в размер на 1000 лева. Установи се също, че
банката-ответник след влизане в сила на решението по т.д. № 8/2022 г. по
описа на ОС П., е получила сумата в размер на 50700,79 лева,
представляващо застрахователно обезщетение от „К. Ж.“ АД.
Особеното при договора за групова застраховка на кредитополучатели е,
че при реализиране на риска /смърт, злополука/, не кредитополучателят, а
банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на
непогасените и дължими вноски за съответния период от време.
Настъпването на застрахователното събитие - смърт, което представлява
покрит риск по застрахователния договор има двояко значение – от една
страна в полза на банката в качеството й на застраховащо лице възниква право
да поиска изплащане на застрахователната сума, а от друга страна – с
получаване на застрахователната сума от банката се погасява задължението на
кредитополучателя, чието изпълнение е било обезпечено със
застрахователния договор. Характерно за този вид договори за застраховка е,
че застрахователната сума няма обезщетителен характер, защото не покрива
вреди, причинени на банката. При договорите за групова застраховка на
кредитополучатели застрахователната сума обезпечава изпълнението на
договорното задължение на кредитополучателя. Тя представлява особено
обезпечение на кредита, от което банката може да се удовлетвори в случаите,
когато кредитополучателят не може да върне заетата сума. Право на банката е
да предпочете дали да пристъпи към принудително събиране на просрочените
вноски от кредита от наследниците на починалия длъжник или да поиска
застрахователната сума, равняваща се на размера на неплатените дължими
вноски по кредита до края на срока за издължаване.
В случая, в резултат на водено от ищцата производство, застрахователят
е заплатил на банката застрахователна сума по договора за застраховка
„живот“ на кредитополучатели, с която изцяло се погасява задължението по
договора за кредит към момента на смъртта на кредитополучателя. След
получаването от банката на застрахователната сума, се установи, че банката е
7
възстановила на ищцата сумата в размер на 198,98 лева, във връзка с
отправено от нейна страна искане за връщане на надвнесени суми по
процесния кредит в резултат на полученото от застрахователя обезщетение.
Основния според по делото въпрос е за размера на дълга към момента на
изплащане на застрахователното обезщетение, т.е. към 03.08.2023 г..
Съдът намира, че размерът на дълга следва да се приеме, такъв, какъвто
е даден от вещото лице във вариант, че кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем, а именно: непогасена главница – 41647,72 лева; просрочени
договорни лихви – 1207,95 лева; месечни такси – 13,50 лева; застраховки –
181,21 лева; други разходи – 16,38 лева; законни лихви – 145,47 лева, или
общо сумата обща сума – 43212,23 лева. Това е така, защото от събраните по
делото доказателства не се установи, че банката надлежно е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. От събраните по делото
доказателства - покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60,
ал.2 ЗКИ, касаеща процесния кредит, получена от ищцата на 16.10.2022 г. се
установява, че на последната е предоставен 14 дневен срок, в който е следвало
да заплати просрочени задължения в размер на 391,09 лева главница,
просрочена лихва 541,43 лева, просрочена такса 9,10 лева, друга разходи
свързани с изпълнението на договора 46,93 лева. От заключението за вещото
лице се установи, че на 25.10.2022 г. ищцата е внесла сумата в размер на 1000
лева, т.е. изпълнила е задължението посочено в поканата за доброволно
изпълнение. Това води до категоричния извод, че не са били налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ако след
получаването на горепосочената покана е имало други изискуеми просрочени
задължения е следвало до ищцата да бъде изпратена нова покана, респективно
уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, което да бъде получено и едва тогава да се
възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По изложените съображения, съдът счита, че от общо платената от
застрахователя сума в размер на 50700,79 лева следва да се приспадне сумата
в размер на 43212,23 лева, която съдът приема като релевантен размер по
процесния креди и сумата в размер на 198,98 лева, която ищцата е получела
като надвнесена от банката по процесния кредит. Т.е. исковата претенция
следва да се уважи до размер от 7289,58 лева и се отхвърли до първоначално
претендирания от 7488 лева.
8
С оглед на горното следва да се разгледа и своевременно релевираното
от ответника възражение за прихващане със сумите по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 1377/2023 г. по описа на РС П. - 52496,15 лева.
От доказателства по делото се установи, че издадената заповед по чл.417
ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1377/2023
г. по описа на РС П. са обезсилени, с изключение на частта за сторените
разноски. Независимо от това, съдът счита, че е налице недобросъвестно
поведение от страна на банката ответник, което изключва според настоящия
съдебен състав дължимостта на разноските по горепосочения изпълнител
лист. Това е така, тъй като на първо място е била наясно, че има образувано
делото от ищцата срещу застрахователя „К. Ж.“ АД, за заплащане на
дължимите суми по процесния кредит /имало е постановено решение пред ОС
П., с което искът е уважен/ и въпреки това е продължила да иска заплащане на
сумите от наследниците му – настоящата ищца, която е извършвала и
плащания. На следващо място от събраните доказателства по делото се
установи и че не са били налице основанията за обявяване на процесния
кредит за предсрочно изискуем, респективно банката не е имала
процесуалното основание да подаде заявлението за издаване на заповед по
чл.417 ГПК в претендирания размер. От тук следва и извода, че целта на
ответника е била само и единствено да постави настоящата ищцата в
неблагоприятно положение, като я обремени с допълнителни разноски, което
да доведе до невъзможността същата да получи разликата от платеното
застрахователно обезщетение и реално дължимото се такова.
По изложените съображения съдът намира възражението за прихващане
за неоснователно.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски има ищцата, съразмерно на уважената част от исковата претенция в
размер на 1985,74 лева.
Право на разноски има и ответното дружество, съразмерно
отхвърлената част от исковата претенция в размер на 24,71 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА "У. Б." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., пл. „С. Н.“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Б.“ № 27, чрез адвокат В. К. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул.
„Х. К.“ №2 сумата в размер на 7289,58 лева, представляваща разликата между
полученото от ответника застрахователно обезщетение, присъдено по т.д. №
8/2022 г. по описа на ОС П., на основание застраховка живот по групова
застраховка „66 плюс” № Пакет А0351/2019 г. при „К. Ж." АД и остатъчното
задължение по договор за банков ипотечен кредит
№376/035144/0000000045836 от 02.12.2019 г., сключен между И. Д. П. и "У. Б."
АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозирането на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля исковата претенция до първоначално
претендирания размер от 7488 лева, като неоснователна.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка:
IBANBG83STSA******, BIC STSABGSF, „Банка ДСК“ АД.
ОСЪЖДА "У. Б." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., пл. „С. Н.“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Б.“ № 27, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1985,74
лева, сторени разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 27, ДА
ЗАПЛАТИ на "У. Б." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „С. Н.“ № 7, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 24,71
лева, сторени разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П.
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10