РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Стара Загора, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530102968 по описа за 2022 година
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот, като производството е във фаза
след допускане на делбата.
С Решение №......г. на Старозагорския районен съд, постановено по настоящото
гражданско дело е допусната съдебна делба между С. Г. У. - А., М. И. У. и М. К. Щ., върху
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..........................,
........., при квоти: 1/6 идеална част за С. Г. У. - А., 1/6 идеална част за М. И. У. и 4/6 идеални
части за М. К. Щ..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата М. К. Щ. е предявила молба с
искания по сметки. В молбата се твърди, че е извършила подобрения приживе на
наследодателката, а именно: полагане на балатум 14,40 кв.м. в спалнята в северозападния
ъгъл на жилището през 2022 г. на стойност 300,00 лв.; премахване на тапети и стара боя и
полагане на латекс по стени, тавани и дограма в спалнята в северозападния ъгъл на
жилището през 2022 г. на стойност 300,00 лв. Претендира ищците да й заплатят по 1/6 част
от направените разходи, а именно по 100,00лв., ведно със законната лихва от подаване на
молбата. Освен това М. К. Щ. твърди, че е извършила ремонт на покрива на сградата през
2020 г., който бил крайно необходим за запазване на имота, на стойност 450,00 лв., от които
претендира ищците да й заплатят по 1/6 част или по 75,00 лв. всяка от тях, ведно със
законната лихва от датата на подаване на молбата. М. К. Щ. твърди, че през 2002г. е
извършила основен ремонт на бокса и столовата в жилището, което представлявало
увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН. Извършени били следните
1
дейности: изкъртване и изхвърляне на всичко старо от кухненския бокс на стойност
100,00лв.; пълна подмяна на ВиК инсталацията в бокса на стойност 300,00лв.; подмяна на
ел.инсталацията в бокса и столовата на стойност 200,00лв.; изграждане на нова кухня,
включваща горен и долен ред шкафове - 1000,00лв., вградена фурна - 459,48лв., вграден
стъклокерамичен плот - 419,88лв., вградена мивка - 176,00лв., демонтаж на паркет и
полагане на плочки на пода на столовата и бокса - 801,30лв.+158,84лв. само материали,
полагане на фризове на стената над мивката и като перваз (цокъл) над подовите плочки в
столовата и бокса - 325,73лв.+36,85лв. само материали, полагане на плочки на кухненския
плот и по стена - 545,00лв. само материали, труд - 2000,00лв., лайсни - 14,00лв.+7,00лв.,
изграждане на камина в столовата с въздуховоди в цялото жилище, включващо: покупка и
монтаж на горивна камера, покупка и монтаж на вентилационно устройство и електрическо
запалване, покупка и поставяне на изолационна вата, покупка и облицовка с врачански
камък, изграждане на въздуховоди във всички помещения, поставяне на решетки, кюнци,
колена, екстрактор, облицовка с гипсокартон и закриване на въздуховодите, прешпакловане
и фугиране на въздуховодите, латексова боя във всички помещения след монтажа на
въздуховодите, смяна на ключове и контакти в цялото жилище, всичко за сумата от
15000,00лв., както и цялостния ремонт на кухнята на стойност 10000,00лв. М. К. Щ. счита,
че с извършения ремонт е увеличила стойността на имота с 45000,00лв., като претендира
всяка от ищците да й заплати сумата от 7500,00лв. съобразно идеалната си част от имота,
ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата. Освен това М. К. Щ.
претендира заплащането на съответната част от данък сгради и такса смет, като счита, че
всяка от ищците следва да й заплати сумата от 333,06лв. съобразно идеалната си част от
имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата. Моли на основание
чл.349 ГПК да й бъде възложен неподеляемият имот, тъй като към момента на откриване на
наследството е ползвала това жилище като основно и не притежавала друго жилище, като
дяловете на ищците бъдат уравнени в пари.
В срока за писмен отговор С. Г. У. и М. И. У. изразяват становище, че претенциите са
неоснователни. Не били налице предпоставките за възлагане на недвижимия имот.
Ответницата М. К. Щ. не била живяла в процесния имот нито към момента на откриване на
наследството, нито по-късно. От 2005г. същата живеела трайно във .... Освен това
съсобствеността върху процесния имот е възникнала от различни юридически факти, като
дела на М. К. Щ. е формиран от наследственото правоприемство от нейния баща К. У. и
възстановената запазена част. Оспорват твърденията за направени подобрения в
съсобствения имот, като полагането на балатум и боядисване с латекс считат, че не е
подобрение, а текущ разход за поддръжка. Относно разходите за ремонт на покрива считат,
че не било установено какво е било състоянието на покрива преди ремонта. Освен това
припадащата се част от общите части на сградата била 1/12, поради което разходите за
ремонта следвало да се разпределят съразмерно. Претенцията по чл.12, ал.2 ЗН била изцяло
неоснователна. Ищците не притежавали наследствен дял от имуществото на М. У., за
увеличаване на наследството на която претендира ответницата. Ищците били съсобственици
в имота на друго основание - наследствено правоприемство от Г.У. Освен това ищците
2
твърдят, че през 2002г. съпругът на ответницата - Ст. Щ. извършил ремонт на имота с цел М.
У. да има по-добри условия за живот. Средствата за този ремонт били предоставени от
неговата майка - Р. И. Т.а, поради което ответницата нямала никакъв принос. Претенцията за
възстановяване на част от тези средства съобразно наследствените права била погасена по
давност. Ищците оспорват претенцията на ответницата за подобрения, които били във
формата на движими вещи, както и за извършените СМР, тъй като същите не увеличавали
стойността на имота. Твърдят, че задълженията за заплащане на данъци за имота са
изпълнени от ищците и не дължат заплащане на съответната част на ответницата. За тези
задължения също била настъпила погасителна давност. Молят съда да отхвърли претенциите
по сметки на М. К. Щ. и да им присъди разноските във връзка с тези претенции.
В първото по делото заседание след допускане на делбата С. Г. У. и М. И. У. са подали
молба, с която правят искане за заплащане на обезщетение за лишаване от правото да
ползват процесния недвижим имот за периода от 26.09.2022г. - датата на получаване на
исковата молба от ответницата в размер на 120,00лв. месечно за всяка от ищците, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендират
разноските по делото.
В срока за писмен отговор М. К. Щ. изразява становище, че ищците са били поканени
да ползват обособена част от имота още след смъртта на баба й М. У.. Те отказали.
Ответницата никога не била препятствала ползването на имота от страна на ищците. Самата
ответница не ползвала имота, тъй като живеела в чужбина. Поради тази причина счита
претенцията за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните и заключенията на
вещите лица, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на пазарната оценка
на процесния недвижим имот, както и за определяне стойността на твърдяните от М. Щ.
подобрения, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа оценителна експертиза и
повторна съдебно-техническа оценителна експертиза.
От заключението на назначената по делото първоначална съдебно-техническа
оценителна експертиза се установява, че в западната спалня на обекта, през 2022г. са
положени 14.40 кв. м. балатум, на стойност 518 лв. с ДДС, съгласно справочник на цените в
строителството кн.1/2022г. и 591 лв., съгласно справочник на цените в строителството
кн.1/2023г. Към тези стойности са включени 12% печалба за строителя и ДДС. Вещото лице
счита, че тази дейност няма характер на увеличаване стойността на наследството.
Установява, че през 2022г. са премахнати тапети и стара боя и полагане на латекс с
разредител по стени, тавани и дограма в западната спалня на обекта. Намира, че тази
дейност няма характер на увеличение на стойността на наследството. Установява, че
ответницата е платила 450,00 лева, във връзка с ремонт на покрива, като съобразно
идеалните части на ищците (по 1/6 идеална част) те следва да поемат по 75,00лв. от тези
3
разходи. Вещото лице установява, че през 2002г. е изпълнен ремонт на бокса и столовата в
жилището. Изградена е отоплителна камина с въздуховоди за цялото жилище, като са
изпълнени следните видове строителни работи: изхвърляне на всичко от кухненския бокс,
включително ключове, контакти, стари шкафчета, мивка и др.л вълна промяна на ВиК
инсталацията в бокса към столовата; поставяне и монтиране на два реда шкафове, мивка,
плот и фурна; подмяна на естествен дървен паркет с настилка от теракот. Изчислява, че
стойността на настилката от теракот е: към 03.2016г. – 589 лв., към 2023г. – 1691 лв., а
стойността на настилката от паркет е: към 03.2016г. – 741 лв., а към 2023г. – 2356 лв. Счита,
че закупените движими вещи не повишават стойността на недвижимия имот, а подмяната на
естествен паркет с настилка от теракот представлява текущ ремонт вследствие на
изхабяване при употреба. Счита, че към 03.03.2016г. стойността на наследството се е
увеличила с разликата в остатъчните цени на настилката от теракот и паркетната настилка, а
именно 171 лв., във връзка с различната степен на овехтяване на настилките. В тази връзка
приема, че към 2023г. стойността на наследството се е увеличила с 418 лв. – разлика в
остатъчни цени на настилката. Установява, че е изградена камина с въздуховоди към всички
стаи. Изчислява стойността на тези СМР чрез процентите на вида СМР показани в еталоните
на „Строителен обзор“ кн. 7-8/2022г. на СЕК. Отнесен към пазарната стойност на обекта,
стойността на отоплението към 2023г. е 14400 лв., а отнесен към пазарната стойност на
обекта към 03.2016г. – стойността на отоплението е 7290 лв. Вещото лице изчислява
пазарната стойност на недвижимия имот към 2023г. в размер на 167130 лв., от които за С. Г.
У. – А. – 1/6 идеална част в размер на 27855 лв., за М. И. У. – 1/6 идеална част в размер на
27855 лв. и за М. К. Щ. 4/6 идеални части в размер на 111420 лв. Изчислява, че стойността
на месечен наем на апартамента е 490 лв. без обзавеждане и 590 лв. с обзавеждане. Счита, че
стойността на наследството се е увеличила с разликата в остатъчните стойности на настилка
от теракот и паркетна настилка и стойността на камината за отопление с инсталацията,
изпълнени през 2002г. – за подмяна на настилката 171 лв. към 03.2016г. и 418 лв. към 2023г.
Изпълнението на отоплителната инсталация към 03.2016г. е на стойност 7290 лв., а
изпълнението на същата отоплителна инсталация към 2023г. е на стойност 14400 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че сградата е масивно монолитно
строителство, с плочи и колони. Не отговаря на земетръсните съвременни норми, тъй като
правилникът е изменен по-късно и не може да отговаря на тези изисквания.
От заключението на вещото лице по назначената по делото повторна съдебно-
техническа оценителна експертиза се установява, че за недвижимият имот апартамент .....
няма възможност да се осигури втори самостоятелен вход, няма възможност за изграждане
на втори кухненски бокс и баня – тоалетна, без значителни преустройства, затова същият е
неподеляем в реални дялове, като се имат предвид квотите на съделителите. Установява, че
пазарната стойност на недвижимия имот е 196167 лв., като стойността на дяловете на всеки
от съделителите е както следва – 1/6 идеална част за С. Г. У. на стойност 32694,50лв.; 1/6
идеална част за М. И. У. на стойност 32694,50лв. и 4/6 идеални части за М. К. Щ. на стойност
130778,00лв. Установява, че стойността на извършените подобрения, описани в т.3.1. от
4
молбата на М. Щ., а именно – „полагане на балатум 14.40 кв.м. в спалнята в северозападен
ъгъл на жилището през 2022г. и премахване на тапети и стара боя и полагане на латекс с
разредител по стени, тавани и дограма в спалнята в северозападния ъгъл на жилището“ е
2166,22лв. към 2022г., а с овехтяване към 2025г. тези подобрения са на стойност 1867,45лв.
Стойността на извършените подобрения, описани в т.3.3 от молбата на М. Щ., а именно –
„основен ремонт на бокса и столовата в жилището, включващ работите: изкъртване и
изхвърляне на всичко от кухненския бокс, вкл. ключове, контакти, стари шкафчета, мивка и
др. до голи стени; пълна подмяна на ВиК инсталацията в бокса към столовата в т.ч. тръби,
колена, батерии; подмяна на ел. инсталацията в бокса и столовата, вкл. проводници,
ключове и контакти; изграждане на нова кухня в бокса“, изграждане на камина в столовата с
въздуховоди в цялото жилище и изпълнени през 2002г. е 16135,25лв., а с овехтяване към
2025г. тези подобрения са на стойност 15170,00лв. Вещото лице счита, че извършените
подобрения на стойност 1867, 45лв., като боядисване и полагане на балатум не повишават
стойността на жилището – те са свързани с поддръжката на същото. Стойността на
описаните подобрения , като подмяна на водопровод, ел.инсталация, камина и други,
придават по-привлекателен вид на жилището и счита, че увеличават стойността му с
15170,00лв. Изчислява, че месечният пазарен наем за апартамент №........ е 550,00лв.
Предвид пълнотата на отговорите, актуалността на данните и установените
обстоятелства на вещото лице по повторната експертиза, професионалната му
квалификация – строителен инженер и лицензиран оценител на недвижими имоти съдът
приема за по-обективни и достоверни, отговарящи в по-голяма пълнота на поставените
задачи заключенията на назначената по делото повторна съдебно-техническа оценителна
експертиза.
Видно от представения по делото протокол на етажната собственост на ул. „....... от
30.07.2020г., живущите са заплатили сумата от 2700,00лв. за ремонт на покрива на
жилищната сграда. От тази сума – ответницата М. Щ. е заплатила 450,00лв.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Г.Ц.К. –
майка на ответницата М. Щ., се установява, че от страна на ответницата били извършвани
подобрения през 2022г., в бокса и в столовата на имота. Всичко било изчистено до стени,
изградила се нова камина с въздуховоди във всички стаи, целият кухненски плот с шкафове,
долни и горни, плочки на стените, фурна и плот с котлони, мивка и бойлер. Цялото
кухненско обзавеждане било напълно подновено. В бокса и във всекидневната бил сложен
теракот. Сменена била ел. инсталацията, ВиК контакти, ключове за лампите. Стените били
шпакловани с латекс. Преди ремонта настилката била паркет, но имало наводнение и се
наложило да бъде подменена с теракотни плочки. През 2020г. имало много течове от
покрива и се направил ремонт на улуците, като всички живущи в блока платили по 450,00лв.
М. У. била наследодателка на Г.У. Г. бил баща на С.. Той понякога идвал и оставал в стаята
на М. У.. Били оставили стаята в безпорядък. Имало отделена стая за М.. След като тя
починала, Г. дошъл два – три пъти, взел вещи. Ищците не се интересували от стаята – била в
лошо състояние. Откакто починал Г., и С. и М. имали ключове за всичко и навсякъде.
5
Влизали в жилището, когато свидетелката я нямало и влизали във всички стаи. Имали
възможност да влизат и никой не ги препятствал до настоящия момент. С. Щ. бил съпруга на
М. – той извършвал ремонтите. Плащали с пари на свидетелката – дала им 12000,00лв. за
ремонт. М. Щ. живеела в ... от 2005 година. Всяка година си идвала по 1-2 пъти, с
изключение периодът на Ковид. Свидетелката имала учредено право на ползване и живеела
в апартамента в момента.
Свидетелят П.И.Ж. /съжител на майката на ответницата/ твърди, че М. Щ. и съпругът й
започнали ремонт, но не им достигнали парите, поради което съжителката му Г.К. събрала
12000,00лв. и им ги дала на ръка. Свидетелят Ж. и С. Щ. започнали да търсят материали и
майстори. Паркетът бил надут и се наложило да бъде сменен във всекидневната. Малко по
малко направили ремонта. Ищците заминали и оставили ответницата и семейството й да
гледат М. У.. Синът й Г.и – баща на ищцата С. и съпруг на ищцата М., идвал всеки месец и се
обаждал по телефона, а майка му му давала пари. Семейството на ответницата се грижели за
М. У. до смъртта й. Сменили плотовете, кухненското обзавеждане, сложили камина – тя
струвала много пари защото отоплявала всички стаи. След като починал Г. – ищците С. и М.
не били ограничавани да посещават апартамента – имали ключове и влизали. Наложило се
да направят ремонт в стаята на М. У., защото била в ужасно състояние. М. Щ. живеела в
чужбина – в ... от 2003 г. идвала си често.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По иска по чл.12, ал.2 от ЗН.
Вземането по чл.12, ал.2 от ЗН е облигационно и се подчинява на същите правила за
изискуемост, изпълнение, погасяване по давност, както и всички останали облигационни
отношения. Предпоставките за уважаване на претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН включват
материален принос от страна на сънаследник, довел до уголемяване приживе на
наследодателя на имуществото, предмет на делото за съдебна делба, като увеличението
може да е в резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото
имущество и да бъде изразено ясно в някаква форма-имоти, постройки, насаждения и да е
налице към момента на откриване на наследството. Законът признава правото на наследника
да бъде пресметнато в негова полза увеличението на наследството, само ако не е бил
възнаграден приживе от наследодателя. Възнаграждението може да бъде различно по
характер – в пари, друг имот или в безвъзмездно ползване на имота. Само отсъствието на
възнаграждение на наследника е условие за възникване на правото по чл.12, ал.2 от ЗН. В
разглеждания случай безспорно е установено, че през 2002г. /преди откриване на
наследството, оставено от общия на страните наследодател/ е бил извършен ремонт, като не
се установява наследницата да е била възнаградена приживе от наследодателя. Установи се
по делото, че ответницата М. Щ. е предоставила средствата за извършване на този ремонт –
в платежните документи от 2002г. са вписани нейните имена и имената на съпруга й С. Щ.
Установи се и, че част от средствата за ремонта са предоставени от майката на ответницата –
свидетелката Г.К. Ето защо съдът намира, че на ответницата се следват сумите,
6
представляващи увеличаване стойността на наследството, оставено на страните от общия им
наследодател – М. У., съразмерно с дяловете в собствеността на ищците. Неоснователно е
възражението за давност относно подобренията, направени приживе на наследодателя.
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се
увеличи наследството, може, ако не е възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се
пресметне това увеличение в негова полза. Направата на подобрения в имот на
наследодателя спомага за увеличаване на наследството и извършилият го наследник може
да иска пресмятането му в негова полза при делбата. Следователно от предявяване на иска
за делба започва да тече и давността за предявяване на претенцията. В този смисъл са
разясненията, дадени от Пленума на Върховния съд с т. 4, б. "б" от ППВС -7/73. От
заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа оценителна експертиза се
установи, че с подобренията върху жилището, извършени през 2002г., преди смъртта на
общата на страните наследодателка на 03.03.2016г., стойността на имота е увеличена с
15170,00лв. Ето защо и на ответницата се следват суми от по 1/6 върху тази сума от всяка от
ищците. Така следва да бъде осъдена С. Г. У. – А. да заплати на М. К. Щ. сумата в размер на
2528,33лв., а искът в останалата му част до претендираните 7500,00лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде осъдена М. И. У. да заплати на М. К. Щ.
сумата в размер на 2528,33лв., а искът до останалата му част до претендираните 7500,00лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл.61, ал.2 ЗЗД.
В Тълкувателно решение №85/1968г. на ОСГК на ВС е прието, че когато
съсобственикът извършва подобрения в общия имот, без да промени намерението, с което
държи частите на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията,
отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено с ППВС №6/1974г., в
което само е акцентирано върху друга хипотеза - на извършени подобрения от съсобственик,
който е завладял частите на останалите съсобственици - прието е, че в тези случаи се
присъжда увеличената стойност на имота.
Когато подобренията в общия имот са извършени от съсобственик при условията на
чл.61 от ЗЗД, те се оценяват съобразно направените разходи за тях. Единствено при
квалифициране на претенцията за подобрения по чл.72 или чл.74, ал.2 от ЗС се присъжда
увеличената стойност на имота. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 6/27.12.1974г. по
гр. д. №9/1974г., когато съсобственикът – подобрител към момента на извършване на
подобренията е променил фактическата власт на идеалните части на другите
съсобственици от държане във владение, правоотношенията по повод извършените в имота
подобрения следва да се уредят по правилата на чл.72 – чл. 74 ЗС. В конкретния случай
липсват твърдения или доказателства, които да сочат на промяна на държането във
владение. Доколкото се касае до извършване на чужда работа и в собствен интерес, размерът
на дължимата сума следва да се ограничи до размера на обогатяването.
По отношение на извършените подобрения в имота след смъртта на общия
7
наследодател на страните, вещото лице установява, че са извършени ремонти дейности на
стойност 2166,22лв., както следва: закупуване и полагане на балатум, сваляне на тапети,
грундиране по стени и таван, гипсова шпакловка по стени и таван, боядисване с латекс по
стени и таван и събиране на отпадъци/. Тези дейности от една страна, обаче, нито
представляват необходими такива /необходими разноски за запазване на вещта/, нито са
довели до увеличаване стойността на имота. Същите представляват действия по поддържане
в изправност на жилищния имот, съоръженията и инсталациите му, без да се засягат
конструктивните му елементи, респ. без от тях да зависи запазването на имота. На практика
от същите не са се ползвали ищците, тъй като безспорно се установи, че последните не са
пребивавали в имота. От заключението и на двете вещи лица се установява, че тези разходи
не са довели до увеличаване стойността на недвижимия имот. Ето защо и сумата в размер на
по 100,00лв. за ремонтни дейности за всяка от ищците се явява недължима. Предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По делото, обаче, се ангажираха доказателства за заплатени от ответницата необходими
разноски за ремонт на общи части на сградата в размер на 450,00лв. – касаещи ремонт на
покрива на жилищната кооперация, в която се намира самостоятелният обект, предмет на
съдебната делба. Тези разноски съдът намира за дължими от страна на ищците, тъй като са
сторени с оглед съхраняването и запазване целостта на имота. Съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.3 ЗС Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а
следователно и в разноските по поддържането й. Необходимите разноски по поддържането
на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези
разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност.
Предвид изложеното ищците дължат на ответницата сумите, както следва: ищцата – С. Г. У.
– А. – 75,00лв. и ищцата М. И. У. – 75,00лв.
По иска по чл.59 ЗЗД.
Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият да се защити. За да бъде уважен иска по
чл. 59 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия,
да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един
и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото
между обедняването и обогатяването. /Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94
г., V г. о./
В конкретния случай, от страна на ответницата М. Щ. се претендират заплатени за
имота данъчни задължения и такса смет за периода 2015г. – 2020г. По делото бяха
представени и приети като писмени доказателства копия на разписка №.....г., и разписка
8
№....г., от които се установява, че С. Г. У. е заплатила общата сума в размер на 196,86лв. за
данък недвижимо имущество и такса битови отпадъци за имот на адрес гр........ по издадени
фактури за периода 2015г. – 2017г. и 42,98лв. за данък недвижимо имущество и такса битови
отпадъци за 2022г. От приетите като писмени доказателства копия на разписка №......г. и
разписка №........г., от което се установява, че М. И. У. е заплатила обща сума в размер на
196,87лв. за данък недвижимо имущество и такса битови отпадъци за имот на адрес гр..........
по издадени фактури за периода 2015г. – 2017г. и 42,98лв. за данък недвижимо имущество и
такса битови отпадъци за 2022г. Освен това се представени и приети като писмени
доказателства копия на Приходна квитанция №.....г. на Община Стара Загора, Съобщение за
задължения за 2021г. на М. И. У., Приходна квитанция №.....г. на Община Стара Загора,
Уведомление изх.№.....г. от Община Стара Загора до М. И. У., от които се установява, че
ищците са заплатили данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2015г.
От страна на М. К. Щ. не бяха представени доказателства за заплатени от нея данък
недвижим имот и такса битови отпадъци за идеалните части на М. И. У. и С. Г. У. в
процесния апартамент. Предявеният иск се явява недоказан. По делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства, че именно М. К. Щ. е заплащала данъчните задължения и
задълженията за такса смет за имота и по отношение идеалните части на ищците.
Представени са доказателства в обратната насока – разписки за платени данъчни задължения
и такса смет за периода 2015г. – 2017г. и за 2022г. от страна на ищците. Поради изложеното
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумите от по 333,06лв. за
всяка от ищците следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
С исковата молба за допускане до съдебна делба на посочения недвижим имот, ищците
са отправили покана към ответницата с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като се излагат
твърдения, че ответницата държи и ползва изцяло недвижимия имот, предмет на съдебна
делба. С молба, представена от ищцовата страна в открито съдебно заседание, проведено на
08.02.2023г. се претендира сума в размер на 120,00лв. обезщетение за лишаване от ползване,
считано от получаване на исковата молба – 26.09.2022г.
Вземането по чл.31, ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забрана /чл.59 ЗЗД/ едно
лице да се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо
положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени
блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която
всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем. В тежест на ищците по този
иск е да докажат, че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността. Съгласно Тълкувателно решение
№7/02.11.2012г. по тълк.дело №7/2012г. ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31
ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. От страна на ищците по делото не се събраха доказателства
за такова поведение на ответницата, което да възпрепятства ползването на имота в обем,
9
съобразно правата им. Точно обратното – от свидетелските показания на свидетелите К. и Ж.
се установява, че ищците разполагат с неограничен фактически достъп до жилището, били
са канени да посещават същото и не са сторили това само поради собствено желание.
Установи се и, че ищците имат ключ за апартамента и са идвали дори в период, в който
свидетелите не са били в жилището. Ето защо и недоказан се явява елемент от фактическия
състав на претендираното от ищците право. Поради това и предявеният иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, в
размер на по 120,00лв. месечно за всяка от ищците, считано от 26.09.2022г. се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА
Видно от заключението на вещото лице, процесният недвижим имот е неподеляем
съобразно разпоредбите на ЗУТ и квотите на съделителите.
От страна на ответницата М. Щ. е направено искане с правно основание чл.349, ал.2
ГПК. За да бъде възложено жилището в дял на съделителя по реда на чл.349, ал.2 ГПК
следва да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1. Имотът, предмет на
съдебна делба да е жилище; 2. Жилището предмет на делбата да е неподеляемо; 3. Към
момента на откриване на наследството съделителят да е живял в това жилище; 4.
Съделителят да няма друго жилище. Това становище е възприето и в т.7 от Тълкувателно
решение №1/19.05.2004г. по тълк.дело №1/2004г. ОСГК на ВКС, съгласно която право на
възлагане на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник,
който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата. Според мотивите на това тълкувателно
решение в закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ (т. е. в
процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително
във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че
претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни
конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не
може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес.
Постоянният адрес е този, на който българският гражданин получава официалните
съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може
да не съвпада с адреса по местоживеене. Тежестта на доказване на това обстоятелство
несъмнено пада върху съделителят, който е направил искането за възлагане. В конкретния
случай – това е ответницата Щ.. От събраните по делото свидетелски показания, обаче, се
установи, че още от преди откриване наследството на общата на страните наследодателка –
03.03.2016г. ответницата е живяла в .. – от 2003/2005г. От изложените мотиви на
тълкувателния акт, задължителен за настоящия съдебен състав се установява, че жилищната
нужда на ответницата не е свързана с този недвижим имот. Не е налице
законовоизискуемото състояние, свързано с изграждане на продължителна връзка на лицето
с това жилище, като център на жизнените му интереси. Инцидентните, периодичните или
10
дори регулярни посещения в него не могат да покрият изискуемия критерий, създаващ
субективното право на съделителя да му бъде възложено в дял съсобственото жилище при
съдебна делба. Поради това следва да бъде отхвърлено искането с правно основание чл.349
ГПК за възлагане на съсобствения имот в дял на ответницата М. Щ..
С оглед на обстоятелството, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и не
са налице основания за поставянето му в дял на един от съделителите, делбата следва да
бъде извършена като имотът бъде изнесен на публична продан.
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. Поради тази причина съдът следва да определи държавна такса,
която да бъде заплатена от страните съобразно дяловете им. По присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл.78 и 78а ГПК.
Съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. Съгласно тази
разпоредба и предвид заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа
оценителна експертиза, за дела си на стойност 32694,50лв. следва да бъде осъдена ищцата С.
Г. У. да заплати в полза на Съдебната власт сумата в размер на 1307,78лв., представляваща
държавна такса. За дела си на стойност 32694,50лв. следва да бъде осъдена ищцата М. И. У.
да заплати в полза на Съдебната власт сумата в размер на 1307,78лв., представляваща
държавна такса. За дела си на стойност 130778,00лв., ответницата М. К. Щ. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Съдебната власт сумата в размер на 5231,12лв.
Деловодните разноски, изразяващи се в заплатените възнаграждения за вещи лица,
касаещи извършването на делбата, също следва да бъдат разпределени между страните
съобразно на дяловете им. По първоначалната експертиза съдът е определил общо
възнаграждение на вещото лице в размер на 490,00лв., от които 250,00лв. са внесени от
ищците и 240,00лв. – от ответницата. По повторната експертиза, съдът е определил общо
възнаграждение на вещото лице в размер на 1210,00лв., изплатен изцяло от ответницата /за
сумата в размер на 710 лева е издаден изпълнителен лист №....г./ От общата сума от
1700,00лв. за възнаграждения за вещи лица припадащата се част на всяка от ищците е в
размер на 283,33лв., а на ответницата – 1133,33лв. Тъй като ищците са платили 250,00лв., то
следва да бъде осъдена всяка от ищците да заплати на ответницата сумата от 158,33лв.
По иска с правно основание чл.12 ЗН следва да бъдат осъдени ищците да заплатят в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на по 101,13лв. за всяка, съобразно
уважената част от иска и да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на съдебната власт
сумата в размер на 397,73лв. съобразно отхвърлената част от иска.
По иска с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят в полза на съдебната власт държавна такса съобразно уважената част от иска и да
бъде осъдена ответницата да заплати държавна такса съобразно отхвърлената част от иска.
Тъй като държавната такса е 50,00лв., то всяка от ищците следва да заплати сумата от
18,75лв., а ответницата следва да заплати сумата от 12,50лв.
11
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде осъдена ответницата да заплати
в полза на Съдебната власт сумата в размер на 50,00лв. предвид отхвърлянето на иска.
По иска с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят в полза на Съдебната власт сумата в размер на по 172,80лв. предвид отхвърлянето
на иска.
По делото е направено искане за присъждане на разноски единствено от страна на
ищците.
По отношение на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че следва да се има
предвид разрешението на т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.дело
№6/2012г. ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В мотивите на това тълкувателно решение ОСГТК
приема, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да
се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. По настоящото дело не се ангажираха
доказателства от страна на ищците за заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо и
такова не следва да бъде присъждано.
В обобщение: Следва да бъде осъдена ищцата С. Г. У. да заплати в полза на Съдебната
власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата в размер на 1600,46лв.,
представляваща обща дължима държавна такса за производството. Следва да бъде осъдена
ищцата М. И. У. да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Старозагорския
районен съд сумата в размер на 1600,46лв. представляваща обща дължима държавна такса
за производството. Следва да бъде осъдена ответницата М. К. Щ. да заплати в полза на
Съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата в размер на 5691,35лв.
представляваща обща дължима държавна такса за производството.
Воден от горните мотиви и на основание чл.348, чл.355 ГПК, чл.12, ал.2 ЗН, чл.61, ал.2
ЗЗД, и чл.59 ЗЗД съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ....................., при
квоти: 1/6 (една шеста) идеална част за С. Г. У. - А., 1/6 (една шеста) идеална част за М. И. У.
и 4/6 (четири шести) идеални части за М. К. Щ..
Пазарната оценка на имота е 196167,00лв. (сто деветдесет и шест хиляди сто шестдесет
и седем лева).
ОСЪЖДА С. Г. У. – А., ЕГН ********** от гр........ да заплати на М. К. Щ., ЕГН
**********, от гр......... сумата от 2528,33лв. /две хиляди петстотин двадесет и осем лева и
тридесет и три стотинки/, по иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН представляваща
12
увеличение на наследственото имущество приживе на наследодателя М. У. по отношение на
съсобствения имот и сумата от 75,00лв. /седемдесет и пет лева/, по иск с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД – за извършени необходими разноски за делбения имот, като отхвърля
предявения иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН за сумата над присъдените до
претендираните 7500,00лв., и предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата
над присъдените до претендираните 100,00лв., представляващи разходи за ремонтни
дейности в имота
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Щ., ЕГН **********, от гр....... срещу С. Г. У. – А.,
ЕГН ********** от гр....... иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 333,06лв.,
представляваща заплатени за имота местни данъци и такси за периода 2015г. – 2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. У., ЕГН ********** от гр......... да заплати на М. К. Щ., ЕГН
**********, от гр........ сумата от 2528,33лв. /две хиляди петстотин двадесет и осем лева и
тридесет и три стотинки/, по иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН представляваща
увеличение на наследственото имущество приживе на наследодателя М. У. по отношение на
съсобствения имот и сумата от 75,00лв. /седемдесет и пет лева/, по иск с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД – за извършени необходими разноски за съсобствения имот, като отхвърля
предявения иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН за сумата над присъдените до
претендираните 7500,00лв., и предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата
над присъдените до претендираните 100,00лв., представляващи разходи за ремонтни
дейности в имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Щ., ЕГН **********, от гр......... срещу М. И. У.,
ЕГН ********** от гр......... иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 333,06лв.,
представляваща заплатени за имота местни данъци и такси за периода 2015г. – 2020г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.31, ал.2 ЗС от С. Г. У. – А., ЕГН **********
от гр...... и М. И. У., ЕГН ********** от гр........., срещу М. К. Щ., ЕГН **********, от
гр.......... иск за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за сумата от по
120,00лв. за всяка от ищците, считано от 26.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. У. – А., ЕГН ********** от гр.......... да заплати държавна такса в
размер на 1600,46лв. (хиляда и шестстотин лева и 46 стотинки) по сметка на Районен съд –
Стара Загора.
ОСЪЖДА М. И. У., ЕГН ********** от гр............ да заплати държавна такса в размер
на 1600,46лв. (хиляда и шестстотин лева и 46 стотинки) по сметка на Районен съд – Стара
Загора.
ОСЪЖДА М. К. Щ., ЕГН **********, от гр........... да заплати държавна такса в размер
на 5691,35лв. (пет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и 35 стотинки) по сметка на
Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА С. Г. У. – А., ЕГН ********** от гр.......... да заплати на М. К. Щ., ЕГН
13
**********, от гр........... сумата от 158,33лв. (сто петдесет и осем лева и 33 стотинки),
представляващи разноски по делото за възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА М. И. У., ЕГН ********** от гр.............. да заплати на М. К. Щ., ЕГН
**********, от гр........... сумата от 158,33лв. (сто петдесет и осем лева и 33 стотинки),
представляващи разноски по делото за възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14