№ 1707
гр. С., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110155753 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу А. Т. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
А. Т. Н. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 202,26 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1 366,72 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и 11,80 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2021
г. до 25.03.2024 г., претендирана върху сума в размер на 57,47 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.05.2024г. по ч.гр.д. № 23319/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. на ответника топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 8, вх. „Б“, ет. 6, ап. 35, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Л., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „ДИРЕКТ” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище
по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР,
ТОМ, рег. № 5849, дело № *** от 20.11.2006 г., се установява, че на посочената дата Н. Т. Д.
дарила на сестра си А. Т. Н. процесния недвижим имот, представляващ апартамент **,
находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 8, вх. „Б“, ет. 6. По делото не са налице доказателства за
извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето
защо и съобразно посочената по – горе нормативна уредба следва да се приеме, че А. Т. Н. e
потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период.
В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „ДИРЕКТ” ЕООД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
2
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто смисъл са
възраженията на ответната страна (в този смисъл са Решение № 5153 от 13.09.2024 г. на СГС
по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9313/2021
г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6379/2023 г., и др.).
В случая с подаденото на 30.07.2024г. възражение по чл. 414 ГПК А. Т. Н. изрично е
признала вземането за главница за топлинна енергия в размер на 1366,72 лв., претендирани
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., както и вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 57,47 лв., претендирани за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., като е оспорила вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 202,26 лв., претендирани за периода 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., а
също така и вземането за мораторна лихва върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 11,80 лв., претендирани за периода 16.07.2021 г. –
25.03.2024 г.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за
топлинна енергия в размер на 1366,72 лв., то акцесорната претенция се явява установена в
своето основание за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г. и възлиза на сумата от 200,33
лв. съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, поради което до този размер предявеният иск за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 202,26 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 4,29 лв. – за държавна такса и 6,64 лв. - възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство (съразмерно с частта, срещу която длъжникът е възразил, а за
останалата част съдът е издал изпълнителен лист в заповедното производство), 95,72 лв. –
3
държавна такса в исковото производство, 250 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на
100 лв., или общо 456,65 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 427,36 лв.
По отношение на претендираните от ответника разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Своевременно релевираното още с исковата
молба от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно в тази част, като аргументите за това са следните.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., е прието
следното: Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от
23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от ответника разноски за исковото производство:
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
в размер на 480 лв. Релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и приключването на
делото в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответника
не се е явил, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до размера от 300 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в общ размер на 19,24 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.
Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 8, вх. „Б“, ет. 6, ап. 35, дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, сумата в размер на 200,33 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1 366,72 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 8, вх.
„Б“, ет. 6, ап. 35, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл. 410 ГПК от 13.05.2024г. по ч.гр.д. № 23319/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за установяване на
вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 200,33 лв. до пълния предявен размер от 202,26 лв. и изцяло за
сумата от 11,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
25.03.2024 г., претендирана върху сума в размер на 57,47 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ОСЪЖДА А. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 8, вх. „Б“, ет. 6, ап.
35, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 427,36 лв. – разноски
за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № ***, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
38 ЗАдв., сумата от 19,24 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ДИРЕКТ” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5