Решение по дело №1666/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1666 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.1 от ТЗ.

 

Молителката М.Д. моли съда да открие производство по несъстоятелност спрямо „Т.а.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК **********. Твърди, че с договор за цесия от 26.04.2017г., К.К.й прехвърлил възмездно част от свое изискуемо парично вземане от Т.А. ООД (в ликвидация) в размер на 4000 лв. ведно със законната лихва за забава, представляващо част от предоставен заем на ответното дружество в размер на 9000 лв. Сумата от 9000 лв. била предоставена по силата на договор за заем от 12.07.2014 г. от К.К.- съдружник с 47% дялове от капитала на Т.А. ООД (в ликвидация). Падежът за връщане на заема бил на 12.07.2014 г. Дължима била възнаградителна лихва в размер на 10% върху предоставената сума. Т.А. ООД (в ликвидация) било уведомено за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но не погасило задълженията си за връщане на заетата сума или за заплащане на дължимата мораторна лихва.

 На основание чл.608, ал.2 ТЗ можело да се направи обосновано предположение, че Т.а. ООД (в ликвидация) не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 на чл. 608, тъй като три години преди завеждане на исковата молба за откриване на производството по несъстоятелност не било заявявало за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети. Налице било е и спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като ответното дружество не се разплащало с кредиторите си. Липсата на отправена покана по чл. 267 от ТЗ до кредиторите на дружеството за предявяване на вземанията също било индикация, че ответникът не може да посреща на падежа изискуемите си парични вземания и че не разполага с достатъчно имущество, за да погаси задълженията си.

 Върху дружествените дялове на съдружниците били вписани два по ред запора по чл. 517 от ГПК за обезпечаване на вземания, чиито размери значително надхвърлят капитала на дружеството: Наложен запор върху дружествените дялове на Д.М.- 2 650 лв. и на К.К.- 2 350 лв., в полза на взискателя С.-*ЕООД, ЕИК ********за удовлетворяване на вземане в размер на 432 238 лв.;  Наложен запор върху дружествения дял на К.К.в полза на С.С.за удовлетворяване на вземане в размер на 5199.74 лв.

Молителят иска от съда да открие производство по несъстоятелност спрямо ответника Т.а. ООД /в ликвидация/, ЕИК ********с решение на основание чл.630, ал.1 ТЗ - на основание неплатежоспособност (главно основание) или свръхзадълженост (евентуално основание).

 

Ответникът „Т.а.“ ООД /в ликвидация/ оспорва молбата. В отгвора на исковата молба не оспорва, че е уведомен за извършената цесия и че не е погасило задължението си за връщане на заетата сума и съответната лихва. Твърди, че в последната година изпитва парични затруднения, но вземанията на ищцата били незначителни с оглед активите на дружеството, поради което липсвала активна материално-правна легитимация по отношение на ищцата. Дружеството не било свръхзадължено или неплатежоспособно. Отделно ответникът твърди, че затрудненията имали временен характер и следвало да се приложи чл.631 от ТЗ.

В съдебно заседание заявява, че дружеството е неплатежоспособно, поради което са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е Договор за заем от 12.07.2013 г., по силата на който К.Б.К.се е задължил да предостави на „Т.а.“ ООД сумата 9000 лв., която „Т.а.“ ООД се е задължило да върне заедно с лихва от 10% от пълния размер на заетата сума, изчислена на годишна база в срок 1 година от датата на постъпването на сумата по сметката.

Видно от представените вносни бележки К.Б.К.е внесъл сумата 9000 лв., представляваща краткосрочен заем по сметка на „Т.а.“ ООД в ПИБ на 12.07.2013 г.

Представен е Договор за цесия от 26.04.2017 г., по силата на който К.Б.К.като цедент е прехвърлил на цесионера М.Д. свое вземане към „Т.а.“ ООД в размер 4000 лв., заедно законната лихва, представляващи част от общото задължение на дружеството в размер 9000 лв., произтичащо от предоставен заем по Договор за заем от 12.07.2013 г.

С уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено от ликвидатора на „Т.а.“ ООД Г.Д. на 22.04.2017 г. „Т.а.“ ООД е уведомено за прехвърлянето на вземането в размер 4000 лв. от редитора К.Б.К.на М.Д..

 

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице е представило заключение в което подробно е изследвано икономическото и финансовото състояние на „Т.а.“ ООД /в ликвидация/ в периода от 2013 г. до 2016 г. Като важен финансов индикатор е посочен отрицателния нетен оборотен капитал, който е налице тъй като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните задължения. Това от икономическа и финансова гледна точка е симптом за недобро финансово здраве. Съгласно Балансите на „Т.А.” ООД към 30.04.2017 г.,  към 31.12.2016 г.,  към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г., преобладаващ дял в активите на дружеството през целия анализиран период са имали материалните запаси, а преобладаващ дял в структурата на пасивите дружеството в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения, са имали краткосрочните задължения на дружеството. Вещото лице З.Д. констатира, че в годишният финансов отчет към 31.12.2013 г, задълженията към доставчици и клиенти са посочени като краткосрочни задължения, но при изготвяне на отчета към 31.12.2014 г. задължения към доставчици са посочени като дългосрочни задължения. Наличието на неизплатени задължения към доставчици и клиенти от предходна година не означава, че същите следва да бъдат класифицирани като задължения със срок над 1 година. Тази група задължения са изискуеми, освен в случаите когато с договор, споразумение или друг вид документ е документирано тяхното отсрочване или разсрочване в следващи периоди, каквито не са констатирани. Във връзка с тези констатации, експертизата е извършила анализ на дейността на дружеството и показателите за периода към 31.12.2014 г, съобразявайки описаните констатации по некоректното отнасяне на посочените като задължения към доставчици като дългосрочни задължения и вземайки предвид тяхното отнасяне като краткосрочни задължения, изискуеми задължения със срок до 1 година. Съгласно предоставените оборотни ведомости за отчетните 2015 г., 2016 г. и към 30.04.2017 г. е констатирано, че няма отразено движение по касата и по разплащателните сметки на дружеството.

Съгласно Балансите на фирма „Т.А.” ООД към 30.04.2017 г, към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г, изчислените показатели за ликвидност и автономност, са както следва:- ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

 

Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. За норматив на коефициента на обща ликвидност се приема коефициент 1.00. Към 30.04.2017 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 0,5041 Към 31.12.2016 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 0,5274. Към 31.12.2015 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 0,5201. Към 31.12.2014 г. коефициента на обща ликвидност възлиза на 0,6442 Към 31.12.2013 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 0,9695. Вещото лице изчислява коефициента на финансова автономност и задлъжнялост:                                                    

 

Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на коефициента на финансова автономност се приема коефициент 0.33. За анализирания период „Т.а.“ ООД фирмата има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициянтите на задлъжнялост показват декапитализиран собствен капитал и задлъжнялост.

С експертизата е извършен анализ на притежаваното имущество от фирма „Т.А.” ООД съгласно Балансите към 30.04.2017 г, към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г и тяхната възможност да покрият всички задължения на дружеството - дългосрочни и краткосрочни, както и възможността наличните краткотрайни активи да покрият краткосрочните задължения. От този анализ се установява, че, общата балансова стойност на притежаваните активи от фирма „Т.А.” ООД през целият анализиран период не са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

По делото е установено, че между ответника и К.К.е сключен договор за заем, по силата на който на 20.10.2006 г. ответникът е получил в заем 9 000 лева. К.К.е прехвърлил част от вземането си за сумата в размер 4000 лева на молителя М.Д. на 26.04.2017 г., за което  ответникът е уведомен за прехвърлянето на задължението му към новия кредитор. Договорът за заем, по който ответникът е заемополучател е търговска сделка /чл.286, ал.1 от ТЗ/. По делото е установено, че ответникът е усвоил заема и не е установено да е изпълнил задължението си за връщането му ведно с уговорената лихва. Падежът на всички вземания на молителя е настъпил. Съдът приема, че молителят има изискуеми вземания към длъжника в размер 4000 лева и се явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. По делото е установено, че ответникът не е заявявал за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години, Самото незаяваване за обявяване в този срок на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

Отделно от това изслушаната експертиза потвърждава този извод. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е спрял плащанията към своите кредитори, поради което е налице презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника.

При обсъждането на изслушаната по делото експертиза, следва да се има предвид следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период е далеч под единица, което означава, че предприятието не може да се разплаща с кредиторите си.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2014 г. Към тази дата и останалите икономически показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства. Дружеството е реализирало финансов резултат загуба.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.Дългият срок, в който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.

 

Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

                ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „Т.а.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Т.а.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Т.а.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***  В.С.С., с адрес на упражняване на дейността: гр.Русе, ул. *******1 и определя възнаграждение за временния синдик 1000 лв.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Т.а.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Т.а.“ ООД /в ликвидация/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***    на ……………………………………………………. в 10.30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул. "Витоша № 2, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                 

СЪДИЯ: