№ 2959
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100109017 по описа за 2021 година
прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност от Благоевградския
окръжен съд на търг. дело № 37/2021 г. по описа на същия съд. Исковото
производство първоначално е било образувано пред Петричкия районен съд
като гр. дело № 959/2020 г., по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София
срещу К. М., с ЕГН **********. С исковата молба са предявени от ищеца
срещу ответника по реда на чл. 422 от ГПК, след проведено заповедно
производство, три обективно съединени установителни иска: иск с правно
основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за установяване дължимостта сумата от
13 716,36 евро главница по договор за кредит; иск с правно основание чл. 430
ал. 2 от ТЗ за установяване дължимостта на сумата от 382,83 евро договорна
лихва; и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумите от 160,39 евро и 18,69 евро „лихвена надбавка“ за забава, имаща
характер на неустойка.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД гр. излага, че на 12.10.2018 г. е сключил с
„А.-ААС“ ЕООД като кредитополучател договор за кредит, с който е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 евро с краен
срок на погасяване 12.10.2021 г. Била уговорена лихва, формирана от 1-
месечен EURIBOR плюс договорена надбавка от 6,40%. Вземането било
обезпечено с поръчителство на ответника К. М.. Кредитът бил усвоен на
18.10.2018 г. Поради неплащане на погасителни вноски по кредита, ищецът го
обявил за предсрочно изискуем с покана-уведомление от 29.05.2019 г. На това
основание ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
1
срещу главния длъжник „А.-ААС“ ЕООД и ответника К. М. като поръчител.
Ищецът претендира установяване съществуването на вземането, по
което ответникът К. М. е поръчител, в общ размер 14 601,92 евро
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда
да признае за установено, че ответникът К. М. дължи на ищеца „Банка ДСК“
ЕАД гр. София следните суми:
- сума от 13 716,36 евро главница по договор за кредит от 12.10.2018 г.,
ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до окончателното изплащане;
- сума от 382,83 лева неплатена редовна лихва от 10.03.2019 г. до
17.07.2019 г.
- сума от 160,39 евро лихвена надбавка за забава от 10.03.2019 г. до
17.07.2019 г. и 18.60 евро лихвена надбавка за забава след датата на
предсрочната изискуемост за период от 17.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
- сума от 24 лева разноски.
Делото е разгледано с участие на особен представител на ответника,
назначен при условията на чл .47 ал. 6 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника К. М. в законоустановения срок е подал отговор
със следните възражения:
- възражение за изтичане на предвидения в чл .147 ал. 1 от ЗЗД
шестмесечен срок, в който кредиторът следва да предяви иска си срещу
главния длъжник – направено като възражение за недопустимост на исковете;
- възражение за недоказаност на вземанията за главница, договорна
лихва и неустойка – неустановеност на начина на формиране размерите на
тези вземания;
- възражение за недоказаност на усвояването на кредита от главния
длъжник;
- възражение за нарушение на чл. 143 ал. 2 т. 5 и 11 от Закона за защита
на потребителите при определяне на годишната лихва;
- възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С договор за кредит от 12.10.2018 г. ищецът „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София чрез свои представители в гр. Благоевград и гр. Петрич е предоставила
на търговско дружество „А.-ААС“ ЕООД гр. Петрич кредит в размер на
15 000 евро за оборотни средства. Договорната лихва по кредита се
формирала от референтен лихвен процент 1М Euribor плюс договорена
надбавка от 6,4%, като размерът на договорната лихва е не по-малък от 6,4%.
В договора не е посочен размерът на уговорената годишна лихва при
неговото сключване. Този размер се установява от погасителния план и е
6,4%. Крайният срок за погасяване на кредита бил 12.10.2021 г. В договора за
кредит били уговорени санкции за кредитополучателя при забавено плащане:
при неплащане на част или цяла погасителна вноска – лихва, включваща
2
договорната лихва и наказателна надбавка от 7 пункта; и при изискуемост на
кредита на крайния падеж или предсрочно – лихва върху размера на цялата
неиздължена главница, включваща договорната лихва и наказателна надбавка
от 7 процентни пункта. За обезпечение на вземанията по договора за кредит,
на 12.10.2018 г. бил сключен договор за поръчителство между ищеца „Банка
ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника К. М. като поръчител. Съгласно точки
2, 4 и 5 от договора, поръчителят отговаря за цялото задължение и всички
последици от неговото неизпълнение. В договора за поръчителство е посочен
размерът на главното задължение 15 000 евро, и начина на формиране на
договорната лихва, без да е посочен нейният размер при сключването на
договора. Усвояването на кредита от кредитополучателя безспорно се
установява от назначената съдебно-счетоводна експертиза. С нотариална
покана до главния длъжник „А. ААС“ ЕООД, връчена чрез ЧСИ по реда на
чл. 47 ГПК на 02.07.2019 г., банката кредитор е уведомила длъжника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. На това основание, по заявление на
банката кредитор е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение №
2020 от 25.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1338/2019 г. на Петричкия районен съд,
срещу главния длъжник „А. ААС“ ЕООД и ответника К. М. като поръчител за
следните суми: 13716,36 евро главница, 382,83 евро договорна лихва за
периода 10.03.2019 г. – 17.07.2019 г., 160,39 евро „санкционна лихва“ за
забава за периода от 10.03.2019 г. до 17.07.2019 г. – датата на предсрочната
изискуемост на кредита, 18,69 евро обезщетение за забава след датата на
предсрочната изисkyемост на кредита, 24 лв дължими разноски по кредита,
559 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според която
отпуснатият кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя и с частично
погасени чрез плащане главница в размер на 1283,64 евро, договорна лихва в
общ размер 71,16 евро. Отбелязано е и плащане на 10,91 евро „такса за
закъснение“, което съдът приема като плащане на неустойка за забава.
Според заключението на вещото лице, непогасената част от главницата е в
размер 13 716,36 евро, а дължимата договорна лихва за периода 10.03.2019 г.
– 17.07.2019 г. е 359,93 евро.
Така установените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Задължението на кредитополучателя по договора за кредит е да върне
предоставената сума след изтичане на срока на кредита, съгласно чл. 430 ал. 2
ТЗ. В т. 20 б. „в“ от договора за кредит, в съответствие с разпоредбата на чл.
60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена възможност
банката кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение
от страна на кредитополучателя на задълженията по договора. Това право
ищецът е упражнил спрямо дружеството – кредитополучател с нотариална
покана от 29.05.2019 г., връчена по реда на чл. 47 ГПК на 17.07.2019 г. По
делото не са представени доказателства за уведомяването на ответника като
поръчител за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
3
Независимо от това, съдът приема, че последиците от обявената предсрочна
изискуемост настъпват и спрямо поръчителя, чиято отговорност се простира
върху всички последици от неизпълнение на главното задължение, съгласно
чл. 140 ЗЗД (в този смисъл ВКС Р. № 40 от 17.06.2015 г. по т.д.601-2014-I
т.о.). Дори и да се приеме, че уведомяването на поръчителя е било
задължително за настъпване на изискуемостта спрямо него (такова становище
се застъпва от ВКС в Р. № 205 от 06.01.2016 г. по т.д. 2703-2014-I т.о.), това
обуславя уважаване на иска само в частта му за падежиралите вноски (ТР № 8
от 08.04.2019 г. по т.д. № 8-2017-ОСГТК), в конкретния случай, към момента
на постановяване на решението е настъпил падежът на цялото задължение по
договора за кредит (падеж на 12.10.2021 г.). Ответникът като поръчител е
задължен за неплатената част от главницата в размер на 13 716,36 евро. Искът
с правно основание чл. 430 ал. 1 ТЗ е основателен.
Искът с правно основание чл. 430 ал. 2 ТЗ за сумата от 382,83 евро е
предявен за дължима договорна лихва за периода 10.03.2019 г. – 17.07.2019 г.
По силата на договора за поръчителство, ответникът като поръчител е
задължен за изпълнението и на акцесорните задължения, съпътстващи
главното задължение. Това обуславя извод за основателност на предявения
иск за дъбжимостта на договорната лихва.
Искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумите от 160,39 евро и 18,69 евро „лихвена надбавка“ за забава, имаща
характер на неустойка, е основателен в предявения размер. Неустойката е
уговорена в договора за кредит като образувана от размера на договорната
лихва – в случая 6,4% пи надбавка от 7 пункта, или неустойка в размер на
13,4%. Този размер е само с три пункта над законната лихва за периода,
поради което неустойката не е прекомерна и клаузата не противоречи на
добрите нрави.
Претенцията в размер на 24 лева се обосновава с платена такса за
връчване на покана за предсрочна изискуемост. Заплащането на таксата е
безспорно установено по делото.
Неоснователно е възражението на представителя на ответника за
изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Този срок не е изтекъл от датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 102019 г., до датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 24.07.2019 г.
Не е налице и погасяване на вземания по давност, каквото възражение е
направено с отговора. Давността следва да се счита прекъсната с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът дължи на ищеца разноските в заповедното и в исковото
производство, според приложения списък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
Признава за установено, че К. М. ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
София бул. „**** офис 602 дължи на търговска банка „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, като
поръчител на „А.-ААС“ ЕООД гр. Петрич, сумата от 13 716,36 евро
(тринадесет хиляди седемстотин и шестнадесет евро и тридесет и шест цента)
главница по договор за кредит от 12.10.2018 г.; сумата от 382,83 евро (триста
осемдесет и две евро и осемдесет и три цента) договорна лихва за периода
10.03.2019 г. – 17.07.2019 г.; сумите от 160,39 евро сто и шестдесет евро и
тридесет и девет цента) и 18,69 евро (осемнадесет евро и шестдесет и девет
цента) „лихвена надбавка“ за забава, имаща характер на неустойка; и сумата
от 24 (двадесет и четири) лева разноски за събиране на вземането, за които
суми е издадена на осн. чл. 417 ГПК заповед за изпълнение № 2020 от
25.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1338/2019 г. на Петричкия районен съд.
Осъжда К. М. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София сумата от
3801,84 лева разноски в заповедното и исковите производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5