№ 64
гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600102 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
С решение №53/24.03.2025г. ВТОС по ЧНД№177/2025г. е постановил:
Признава Решение № BH-GS/3/246000217225/24, постановено на 15.11.2024 г.
от Bezirkshauptmannschaft GUSSING, Република Австрия, влязло в сила на
05.12.2024 г., с което на Г. Т. М. с ЕГН **********, е наложена финансова
санкция - парична сума, която е наложена с решението, в размер на 110 евро
за извършено административно нарушение на Австрийски правилник за
движение по пътища /StVO/, с равностойност в български лева по курса на
БНБ за деня на постановяване на решението в размер на 215.14 лева.
Недоволна от постановеното определение е останала адв. Ц. Й. - ВТАК
като служебен защитник на Г. Т. М. и иска да се отмени Решение
№53/24.03.2025г. на ВТОС по ЧНД№177/2025г. по описа на Окръжен съд -
Велико Търново и се постанови ново, с което се откаже признаване на
решение № BH-GS/3/246000217225/24, постановено на 15.11.2024 г. от
Bezirkshauptmannschaft GUSSING, Република Австрия, влязло в сила на
05.12.2024 г., с което на Г. Т. М. е наложена финансова санкция - парична сума
в размер на 110 евро (сто и десет евро ) за извършено административно
1
нарушение на Австрийски правилник за движение по пътища.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява.
В съдебно заседание адвокат Ц. Й. изразява становище, че поддържа
жалбата и иска да бъде отменено атакуваното решение.
Представителят на ВТАП изразява становище, че жалбата е
неоснователна и следва са бъде потвърден атакувания съдебен акт.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Оплакванията в жалбата се свеждат до следното:
При постановяване на решението Окръжният съд е нарушил чл.30, ал. 3
от ЗПИИАКОРНФС, с което е ограничил правото на защита на лицето.
Посочения в удостоверение адрес не покрива критерия местоживеене или
обичайно пребиваване на лицето по смисъла на чл.30, ал. 3 от закона, въпреки,
че в приложената по делото справка лицето притежава постоянен и настоящ
адрес в град Велико Търново. Дори в самата призовка по настоящето дело е
отбелязано, че лицето живее в чужбина. По делото няма данни същият да
получава доходи или да притежава имущество на територията на Република
България. Налице са и отрицателните предпоставки за постановяване на отказ
за признаване на решението на несъдебният орган на Република Австрия, за
налагане на финансова санкция на Г. Т. М., визирани в чл. 35, ал.1, 10 и 11 от
ЗПИИАКОРНФС. Въпреки, че в Удостоверението е посочено, че лицето е
уведомено лично или чрез представител, в следваща точка не е отбелязано
начина на уведомяване и дали е направено възражение от засегнатото лице.
ВТАС в настоящия състав, при горните решение, доказателства и
становище на страните, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Правилно ОС-Велико Търново посочва, че от приложеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно,
че е проведено производство, по силата на което е наложена процесната
финансова санкция. Решението е влязло в законна сила на 05.12.2024 година за
извършено нарушение на 01.09.2024 година. Решението е постановено от
несъдебен орган на 15.11.2024 година. Описано е подробно в удостоверението
в какво се заключава извършеното, което съставлява нарушение и по
българския закон-управление с превишена скорост. Правилно е посочено, че
санкционната норма предвижда налагането на финансова санкция, като е
определен размер по законодателството на Австрия за това нарушение.
Представеното удостоверение е с данни, които след установяване на лицето с
три имена и ЕГН е същото, извършило деянието и според изискванията на
закона следва да бъде призната наложената санкция от решаващия орган.
Решението е било постановено срещу лице, български гражданин, което
2
подлежи на санкциониране за извършено нарушение, за което и по
българското законодателство извършеното представлява правонарушение.
Правилно е посочено, че не са налице основания, при които може да се откаже
признаване и изпълнение на решението в частта относно наложената
финансова санкция. Постоянният и настоящ адрес на лицето е в Република
България и няма от негова страна изявления то да е сменило адреса си с такъв
в друга държава. Равностойността на определената финансова санкция от 110
евро е 215,14 лева, която сума следва да заплати засегнатото лице Г. Т. М..
ВТОС мака и на кратко е посочил основните моменти имащи значение за
признаване на изпълнението.
Към мотивите на ОС-Велико Търново следва да се посочи, че съгласно
чл.30 ал.3 от Закона съдът признава решение за налагане на финансови
санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението,
притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно
пребиваване на територията на Република България. Видно е от приложената
справка за адресна регистрация, че Г. Т. М. е с постоянен и настоящ адрес в
град Велико Търново, което означава, че има местоживеене на територията на
Република България. Това означава, че посоченото условие е налице.
Освен горното следва да се посочи, че не са налице предпоставките по
чл.35 от Закона, даващи възможност на съда да откаже да признае и допусне
изпълнение на решение за налагане на финансови санкции. Налице е
удостоверението, което е пълно и отговаря на решението; срещу осъденото
лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, не е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции; изпълнението на решението не с
изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за
деяние, подсъдно на български съд; не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на
Република България, или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума; решението се отнася за деяние, което съставлява административно
нарушение според българското законодателство; решението не е било
постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство
поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
3
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението; съгласно
удостоверението при писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава засегнатото лице е било уведомено
лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението. Във връзка с т.10 и т.11 от чл.35 от Закона следва да
се посочи, че производството е било писмено и засегнатото лице е било
уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението.
Решението е връчено на лицето на 20.11.2024г. и не се сочи да е обжалвано по
съдебен ред.
Конкретно по оплакванията в жалбата:
Първото оплакване се свежда до това, че посоченият постоянен адрес
въз основа на наличната по делото справка не е в състояние да обоснове
основателност на направеното искане за признаване на Решение за налагане на
финансова санкция. Това възражение се свежда до приложението на чл.30 ал.3
от Закона, за което бяха изложени мотиви по-горе. Само следва да се добави,
че наличието на постоянен и настоящ адрес е убедително доказателство за
местоживеенето на лицето по смисъла на чл.30 ал.3 от Закона. Още може да се
добави това, че съгласно чл.94 ал.1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който
лицето живее, а съгласно чл.94 ал.3 настоящият адрес на българските
граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра
на населението само с името на държавата, в която живеят. Това означава, че
щом не са налице отразени обстоятелства от лицето по смисъла на чл.94 ал.3
от ЗГР то няма основание да се приеме, че лицето не е с местоживеене в
страната.
Второто оплакване се свежда до това, че са налице и предпоставки за
постановяване на отказ за признаване на решението на несъдебният орган на
Република Австрия, за налагане на финансова санкция на Г. Т. М., визирани в
чл. 35, т. 10 и т.11 от ЗПИИАКОРНФС. Въпреки, че в Удостоверението е
посочено, че лицето е уведомено лично или чрез представител, в следваща
точка не е отбелязано начина на уведомяване и дали е направено възражение
от засегнатото лице.
Във връзка с това възражение следва да се отбележи, че чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС дава възможност да се постанови отказ, а не изисква
задължително на такъв. На следващо място е видно, че производството е било
писмено и лицето е уведомено за сроковете и че може да обжалва. Открит
съдебен процес не провеждан, за да се преценява лично явяване, а
производството е протекло писмено и съответно т.10 и 11 не се прилагат.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 34, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС
Великотърновски апелативен съд, Наказателно отделение
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №53/24.03.2025г. на ВТОС, постановено по
ЧНД№177/2025г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5