РЕШЕНИЕ
Гр. София, 27.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
заседание на 27.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от председателя т.
дело № 6044/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ГПК
С
определение от 06.11.2017 г. състав при АС- София е разгледал образуваното пред
него т.д. № 5381/2017 г., като е приел, че при постановяване на решение от № 887/17.05.2016 г. по т.д. №
6044/2013 г. по описа на Софийски градски съд е била допусната очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК отнасяща се до това, че в
диспозитива на цитирания съдебен акт липсва изрично произнасяне във връзка с предявения за разглеждане главен иск имащ
квалификацията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този контекст образуваното пред АС
–София въззвино производство по т.д. №
5381/2017 г. е било прекратено, а делото върнато на настоящия съдебен състав за
провеждане производство по реда на чл. 247 ГПК, като след приключването на
процесуалните действия нужни за реализацията на това производство делото да се
върне обратно на АС-София, който съд да продължи разглеждането на упражнените
пред него ВЖ от страните по спора.
Производството
по делото пред настоящата /първа/ инстанция е приключило с постановяване на Решение № 887/17.05.2016 г. по т.д. №
6044/2013 г. С него ответното дружество - „Л.К.С.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на „Т.Е.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата
16 210.85 лева- обезщетение за вреди от неизпълнен договор за Л. от
22.12.2011г., ведно със законната лихва от 09.10.2013г. до окончателното
плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 2 999.10 лева разноски
по делото, като исковете с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени за разликата до пълния им предявен
размер. Същевременно с оглед изхода на делото ищецът -„Т.Е.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** е осъден
да плати на ответника - „Л.К.С.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 352.64 лева - разноски по делото.
Настоящата
съдебна инстанция констатира, че е била сезирана с предявени за разглеждане от „Т.Е.”
ЕООД осъдителни искове съединени при условията на обективно евентуално
съединяване, а именно : като главен иск е предявен такъв по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за
присъждане на сумата в размер от 25 974, 81 лв. – представляваща сбор от
подлежащи на връщане заплатени суми на отпаднало основание, а именно изпълнение
по развален договор за Л. сключен на 22.12.2011 г.; респективно като евентуален
иск е предявен такъв при квалификацията на чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
сумата в размер от 25 974, 81 лв. – представляваща дължимо обезщетение за
понесени вреди от неизпълнен договор за Л. сключен на 22.12.2011 г.
Констатира
се, че в постановения акт по същество на спора - Решение № 887/17.05.2016 г. по
т.д. № 6044/2013 г. от сезирания съд са изложени детайлни мотиви при
разглеждането на предявените главен /чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД/ и евентуален /чл.
79, ал. 1 ЗЗД/ искове, като е спазена последователността на произнасянето по
тях съобразно извършеното съединяване – най-напред е разгледан иска по чл. чл.
55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и едва, като е прието, че не са налице предпоставките за
неговото уважаване е притъпено към разглеждането на евентуалния осъдителен иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и последния е уважен частично. Същевременно обаче формираната
у решаващия състав воля за отхвърляне на главния иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД
при съображения за неговата неоснователност не е намерила отражение в
постановения от съда диспозитив на съдебното решение, като в последното
присъства единствено произнасяне по евентуалния иск имащ своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Несъмнено в случая се
наблюдава хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка, доколкото такава
винаги е налице, когато съществува противоречие между формирана и отразена в
решението воля на съда. Изложеното по-горе еднозначно покрива визираните
изисквания за фактическа грешка в съдебното решение. Този пропуск на съда следва да бъде коригиран
чрез допускането на поправка в очевидна фактическа грешка присъстваща в
постановеното решение, като за отстраняването й в диспозитива на същото се
добави и изрично произнасяне чрез отхвърлителен диспозитив по заявения за
разглеждане главен иск - имащ правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и
предмет - присъждане сумата в размер от 25 974, 81 лв.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 887/17.05.2016 г.
по т.д.№
6044/2013 г. постановено от Софийски градски съд-, TO, VI-2, като в диспозитива на същото
ПРЕДИ
:
„ОСЪЖДА „Л.К.С.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да плати на „Т.Е.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 16 210.85 лева- обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за Л. от 22.12.2011г., ведно със законната лихва от
09.10.2013г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 2 999.10 лева разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер“
ДА СЕ ЧЕТЕ :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
срещу „Л.К.С.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 25 974, 81 лв.
– представляваща сбор от подлежащи на връщане и заплатени от ищеца в полза на
ответника на отпаднало основание парични суми, а именно осъществено изпълнение
по развален договор за Л. сключен на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2013 г. до окончателното й изплащане
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: