Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 29.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело
№ 15113 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 204046/28.09.2019г. по гр.д. № 24498 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 50-ти състав е признато за установено по предявени
искове от „Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда 6 срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес *** с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД съществуване на
вземане на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******към К.И.К., ЕГН ********** за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 223,86лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-02.08.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 18.10.2014г. с предмет мобилно устройство Huawei Ascend G6 3G Black за периода от 01.04.2015г. до
31.08.2015г.; сумата от 393,44лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението-02.08.2017г., до изплащането й представляващи
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.12.2014г. с предмет
мобилно устройство Lenovo Vibe
X2 Gold за периода
от 01.04.2015г. до 31.08.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 53332 по описа за 2017г. на СРС, като са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №2010013/17.04.2018г.
Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда 6 срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес *** с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 92 и с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че К.И.К., ЕГН **********
дължи на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******заплащане
на сумите, както следва: горница над 223,86лв. до предявен размер от
287,82лв. представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
18.10.2014г ; горница над 393,44лв. до
предявен размер от 476,49лв. представляващи неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 15.12.2014г.; за сумата от 47,51лв. главница за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по
договор за мобилни услуги от 19.12.2013г. с предпочетен номер 0359896213767 и
за неустойка в размер на 176,79лв.
по чл. 11 от договора.; сумата от 16,25лв. главница за периода от
01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за фиксирани услуги от 18.10.2014г. с
предпочетен номер ******и за неустойка в размер на 74,60лв. по чл. 10 от договора; сумата от 36,88лв. главница за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по
договор за мобилни услуги от 18.10.2014г. с предпочетен номер ******и за
неустойка в размер на 176,80лв. по
чл. 11 от договора; сумата от 73,15лв.
главница за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за фиксирани
услуги с предпочетен номер +******и за неустойка в размер на 355,93лв. по чл. раздел ІV, чл. 4 по
допълнително споразумение към договора
за мобилни услуги от 15.12.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми от
02.08.2017г. до изплащането им, за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 53332 по описа за 2017г.
на СРС, като К.И.К., ЕГН **********
е осъден да заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК
******съдебни разноски от 537,49лв.
по заповедно и по исково дело.
Срещу така
постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба
вх.№5153313/24.09.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени за лизингови
вноски и за абонаментни такси и за стойност на ползвани услуги. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че по делото било установено валидно възникнала
облигационна връзка между страните по договорите за мобилни услуги и по договорите за лизинг, абонаментната
такса била за предоставения достъп до далекосъобщителна мрежа и не зависела от
потреблението, СИМ картите били активирани и абонаментна такса се дължала.
Установено било и потреблението на
услугите, фактурите сочели същото. Дължими били изцяло и лизинговите вноски.
Срокът на договорите за лизинг бил изтекъл и всички лизингови вноски били
дължими. За тях били издадени няколко фактури и същото се установявало от
заключението по счетоводната експертиза.
Договорите били представени в оригинал с молба от 01.03.2019г. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - К.И.К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че
решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че не било установено
всички страници от договорите да съдържат постигнато съглашение между страните,
защото подпис на потребителя имало само на последната страница, оригинал на
договорите не бил представен, независимо от задължението за същото Фактурите не
доказвали потреблението на мобилни услуги и правилно иск за същите бил
отхвърлен. Не се дължали и лизингови вноски, заключението по счетоводната експертиза
не било оспорено.
2.въззивна жалба
вх. № 5160338/04.10.2019г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете - К.И.К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че договорите за
лизинг не били представени в оригинал въпреки изричното искане по чл. 183 от ГПК поради което и не следвало да се ценят като доказателство за валидно
възникнало правоотношение по тях.
Поканата за плащане била частен документ, не носела подпис, не било
установено да е изпращана до ответника и да е получена от него, поради което и
не установявала предсрочна изискуемост и съществуване на вземанията. Особеният
представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият-ищец Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******в предоставения
срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че оригиналите на договорите били представени по делото с
молба от 01.03.2019г. и правилно били ценени от районния съд. Исковете били уважени поради настъпил падеж
на вноските по договора, а не поради предсрочната изискуемост на задълженията
по договорите. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2010013/17.04.2018г. на Т.Б.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда 6
срещу К.И.К., ЕГН **********, с
адрес ***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 345 от ТЗ, чл. 92 и чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че К.И.К., ЕГН **********
дължи на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******заплащане
на сумите, както следва: сумата от
287,82лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-02.08.2017г., до изплащането й, представляващи неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 18.10.2014г. с предмет мобилно устройство Huawei Ascend G6 3G Black за периода от 01.04.2015г. до
31.08.2015г.; сумата от 476,49лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-02.08.2017г., до
изплащането й представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
15.12.2014г. с предмет мобилно устройство Lenovo Vibe X2 Gold за периода от 01.04.2015г. до 31.08.2015г; за сумата от 47,51лв. , представляваща неплатени
абонаментни такси и и използвани услуги за периода от 01.04.2015г. до
30.06.2015г. по договор за мобилни услуги от 19.12.2013г. с предпочетен номер
0359896213767 и за неустойка за неизпълнение на задълженията по договора в размер на 176,79лв. по чл. 11 от договора.;
сумата от 16,25лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и и използвани услуги за периода от 01.04.2015г. до
30.06.2015г. по договор за фиксирани услуги от 18.10.2014г. с предпочетен номер
******и за неустойка в размер на 74,60лв.
по чл. 10 от договора; сумата от 36,88лв.
представляваща неплатени абонаментни такси и и използвани услуги за периода от
01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за мобилни услуги от 18.10.2014г. с
предпочетен номер ******и за неустойка в размер на 176,80лв. по чл. 11 от договора; сумата от 73,15лв. представляваща неплатени абонаментни такси и и използвани
услуги за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за фиксирани
услуги с предпочетен номер +******и за неустойка в размер на 355,93лв. по чл. раздел ІV, чл. 4 по
допълнително споразумение от 15.12.2014г. към договора за мобилни услуги от 17.12.2013г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 02.08.2017г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 53332 по описа за 2017г. на СРС, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че с ответника сключили договорите за мобилни услуги и
договорите за лизинг, изпълнил задълженията си по тях, като предоставил достъп
до мрежата и уговорените услуги, устройствата по договора за лизинг, но
ответникът не платил процесните задължения. За тях били издадени фактури, с
покана от 02.08.2015г. указал на ответника размера на задълженията, както и че
при неплащането им в срок от 10 дни
договорите ще бъдат прекратени, ще бъде начислена и неустойка по
договорите за неизпълнение на задълженията, а тези по договора за лизинг ще
станат предсрочно изискуеми. Ответникът не платил в дадения срок и така
възникнали и станали изискуеми процесните задължения.
Ответникът К.И.К., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител в срока за отговор е оспорил исковете. Не бил
получавал изявление от ищеца за прекратяване, разваляне на договорите, за
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по тях. Клаузата за
неустойка по чл. 11, ал.2 от договорите за лизинг била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нищожна
била неустойката, предвиждаща плащане на абонаментни такси до края на договора
независимо от прекратяването му. Клаузите били неравноправни , нямал възможност
да влияе върху съдържанието им. Това била нелоялна търговска практика,
установена от КЗП. Страниците на договорите не носели подпис на потребителя и
не установявали, че са постигнати съглашения с такова съдържание. Общите
условия не носели подпис на потребителя, а и не действали през процесния
период. Представените фактури и поканата не носели подпис и не установявали
съществуване и изискуемост на
задълженията.
По делото е приложено заповедно дело № 53332/2017г. на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 3061403/02.08.2017г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено К.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******процесните суми в
размер и на основание, за които са предявени исковете, за така издадена заповед
длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 26.03.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 17.04.2018г.
По делото не се спори, а и от записванията по
Търговския регистър се установява, че наименованието на ищеца към 2013г. ,
2014г. е било „Космо България Мобайл“.
По
делото е приет договор за мобилни услуги от 19.12.2013г., носещ подпис, положен за страните по него, съгласно
който Т.Б.”ЕАД се е
задължило да предоставя на К.И.К. телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стойността на същите по тарифен план „Globul Max 13,99”
с предпочетен номер +359********* с
месечна такса от 13,99лв. и допълнителна
такса от 2,99лв. по програма „Глобул
Гарант” при условията на Общите условия, с които потребителят е запознат.
Съгласно чл. 11 от договора при прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя той дължи заплащане на неустойка в размер на
абонаментните такси до края на срока на договора.
По
делото е приет договор за фиксирани услуги от 18.10.2014г.
и ценова листа, носещ подпис, положен за страните по
него, съгласно който Т.Б.”ЕАД се е задължило да предоставя на К.И.К.
телекомуникационни услуги по
далекосъобщителна мрежа за срок от 24
месеца срещу заплащане на стойността на същите по тарифен план „Globul Номе 5,90” с предпочетен номер ******с
месечна такса от 5,90лв. при условията
на Общите условия, с които потребителят е запознат. Съгласно чл. 10 от договора
при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя той дължи
заплащане на неустойка в размер на абонаментните такси до края на срока на
договора, а ако е предоставено устройство за ползване на услуги –разликата
между стандартната цена на устройството по действащата към предоставянето
ценова листа на оператора и заплатената
цена от потребителя, цената на повикванията е 0,32лв след изчерпване на лимит
включени минути.
По
делото е приет договор за мобилни услуги от 18.10.2014г., ценова листа, декларация от ответника от 18.10.2014г., носещ подпис, положен за страните по него,
съгласно който „Т.Б.”ЕАД се е задължило да предоставя на К.И.К.
телекомуникационни услуги по
далекосъобщителна мрежа за срок от 24
месеца срещу заплащане на стойността на същите по тарифен план „Globul Web and Talk 13,99” с предпочетен номер ******с месечна такса от 13,99лв. при условията на Общите условия, с които потребителят е
запознат. В договора е описано
устройството Huawei
Ascend G6 3G Black. Съгласно чл. 11 от договора при прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя той дължи заплащане на неустойка в размер на
абонаментните такси до края на срока на договора, а ако е предоставено
устройство за ползване на услуги –разликата между стандартната цена на
устройството по действащата към предоставянето ценова листа на оператора и заплатената цена от потребителя, цената
на повикванията е 0,32лв след изчерпване на лимит включени минути.
По делото е приет договор за лизинг
от 18.10.2014г. сключен при Общи условия, носещи подпис за страните по него,
съгласно който „Т.Б.”ЕАД се е задължило да предостави на К.И.К. за срок
от 23 месеца устройство Huawei
Ascend G6 3G Black с телефонен номер ******срещу задължение на К. да заплати лизингова цена
от 367,77лв. , платими на 23 месечни вноски от по 15,99лв., като потребителят е
декларирал, че получава устройството. В чл. 10, ал. 2 от Общите условия, носещи
подпис за ответника К. е посочено, че при разваляне на договора по вина на
потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите неплатени лизингови
вноски до размера на лизинговата цена. Съгласно чл. 12 от договора
лизингодателят може да обяви за предсрочно изискуеми вноските по договора при
неизпълнение на задължения по договора от лизингополучателя, тази изискуемост настъпвала и при прекратяване
на договора за мобилни услуги.
По
делото е приет договор за мобилни услуги от 17.12.2013г., ценова листа, носещ
подпис, положен за страните по него, съгласно който „Т.Б.”ЕАД се е
задължило да предоставя на К.И.К. телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стойността на същите по тарифен план „Globul Web and Talk 13,99” с предпочетен номер ******с
месечна такса от 13,99лв. при условията
на Общите условия, с които потребителят е запознат. Съгласно чл. 11 от договора
при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя той дължи
заплащане на неустойка в размер на абонаментните такси до края на срока на
договора. По делото е прието допълнително
споразумение от 15.10.2014г. към
договор за мобилни услуги от
17.12.2013г. за предпочетен номер ******, сключен при Общи условия, носещи
подпис за страните по него , съгласно
който Т.Б.”ЕАД се
е задължило да предостави на К.И.К. достъп до далекосъобщителни мрежа по
план Резерв 24,99 Коледа плюс 2014 с месечна такса от 24,99лв. със срок на договора до 15.12.2016г. В договора е
описано устройство Lenovo
Vibe X2 Gold,
като потребителят е декларирал, че получава устройството. В чл. 4, раздел ІV от
договора е посочено, че при разваляне на договора за далекосъобщителни услуги по
вина на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите неплатени абонаментни такси до края на договора.
Съгласно чл. 12 от договора лизингодателят може да обяви за предсрочно изискуеми
вноските по договора при неизпълнение на задължения по договора от
лизингополучателя, тази изискуемост
настъпвала и при прекратяване на договора за мобилни услуги, цената на повикванията е 0,28лв. след
изчерпване на лимит включени минути
По делото е приет договор за лизинг
от 15.12.2014г. сключен при Общи условия, носещи подпис за страните по него
, съгласно който Т.Б.”ЕАД се е
задължило да предостави на К.И.К. за срок от 23 месеца устройство Lenovo Vibe X2 Gold срещу задължение на К. да
заплати лизингова цена от 565,57лв., платими на 23 месечни вноски от
15.01.2015г. до 15.11.2016г. от по 24,59лв., като потребителят е декларирал, че
получава устройството. В чл. 11, ал. 2 от Общите условия, носещи подпис за ответника
К. е посочено, че при разваляне на договора по вина на потребителя той дължи
неустойка в размер на оставащите неплатени лизингови вноски до размера на
лизинговата цена. Съгласно чл. 12 от договора лизингодателят може да обяви за
предсрочно изискуеми вноските по договора при неизпълнение на задължения по
договора от лизингополучателя, тази
изискуемост настъпвала и при прекратяване на договора за мобилни услуги.
Приет е сертификат за пакетни услуги от 18.10.2014г., носещи подписи за
страните, съгласно който страните са се съгласили по четирите телефонни номера
по договорите за мобилни/фиксирани услуги - от 17.12.2013г., 19.12.2013г.,
двата договора от 18.10.2014г., по които К.К. ползва услугите по
далекосъобщителната мрежа на „Теленор България”АД считано от 18.10.2014г. да се прилага 15% отстъпка от месечния абонамент,
срок на договорите се продължава до 18.10.2016г., но съгласно чл. 3.3. при
прекратяване на договора по вина на потребителя неустойката е в размер на
стандартна абонаментна такса до края на договора.
Приети са неподписани от страните фактури от 01.05.2015г., от 01.06.2015г.,
01.07.2015г. , от 01.08.2015г., от 01.09.2015г., издадени от ищеца на ответника
за задължения по договорите за лизинг и за мобилни услуги.
Приета е покана от 02.08.2015г. съставена от ищеца до ответника за плащане
на суми по договорите и указание, че при неплащане в срок от 10 дни ще прекрати договорите за мобилни услуги, ще
начисли неустойка, задълженията по договора за лизинг ще станат предсрочно
изискуеми.
Прието е извлечение от интернет-сайт на КЗП за разгласяване на информация
за колективен иск срещу „Теленор България”АД за прогласяване на нищожността на
клаузите на раздел 11 от типовите договори на Теленор България”АД в частта за
неустойките при прекратяване на договора по вина на потребителя в размер
на стандартните абонаментни такси до
края на срока на договора.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводните експертизи вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че приетите по дело 4 бр. фактури от
01.05.2015г. до 01.08.2015г. са осчетоводени от ищеца, включени са в дневника
за продажби и справката-декларация по ЗДДС, не е осчетоводена фактурата от
01.09.2015г. за неустойка. Стойността на фактурите е общо 1722,22лв. няма
плащане на сумите. Задълженията по договора за лизинг са по тези фактури за
периода от 01.04.2015г. до 31.08.2015г., както следва съответно: 40,58лв.;
40,58лв.; 40,58лв. 617,30лв. По четирите осчетоводени фактури за разговори били
начислени общо 2,58лв. без ДДС, за абонаментни такси били начислени 138,99лв.
без ДДС, но имало отстъпка, която общо от 138,99лв. и от 2,58лв. без ДДС била в размер
на 19,47лв., отделно била начислена
такса от 11,99лв. за Глобул Гарант;
за лизингови вноски били начислени по тези четири фактури от май, юни, юли,
август 2015г. сумата от 320,80лв. с ДДС, в последстиве с фактурата от септември
2018г.била начислена още 617,30лв. Неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите била 784,12лв. Посочило е, че по договора за лизинг от 18.10.2014г.
стойността на лизинга бил 367,77лв., неплатени фактури били за 223,86лв. по фактурата от 01.09.2015г.
към 31.08.2015г., месечна вноска била от 15,99лв., неплатени били и тези по
фактурите от 01.04.2015г. до 01.08.2015г. в размер на 63,96лв. Посочило е, че по договора за лизинг от 15.12.2014г.
стойността на лизинга бил 565,57лв., неплатени фактури били за 393,44лв. по фактурата от 01.09.2015г.
към 31.08.2015г., месечна вноска била от 24,59лв., неплатени били и тези по
фактурите от 01.04.2015г. до 01.08.2015г. в размер на 98,36лв.
С определение от о.с.з. от 27.05.2019г. районният съд е отменил
определението с което е вменил на ищеца задължение по чл. 183 от ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 354 от ТЗ.
Съдът
приема за установено по делото, че между Теленор България”АД и К. И.К. са възникнали валидни правоотношения по
договор за предоставяне на мобилни услуги и по договори за лизинг, по които
Теленор България”АД се е задължило да
представи на ответника достъп до далекосъобщителна си мрежа за срок до 18.12.2016г. срещу заплащане на стойността
на абонамента такса, отделно заплащане на
цена на ползвани услуги, съответно да му предостави ползването на устройство
срещу задължение за плащане на лизингови вноски, както следва:
- по договор за мобилни услуги от 19.12.2013г. достъп до далекосъобщителна мрежа и услуги по тарифен
план „Globul Max 13,99” с предпочетен номер
+359********* с месечна такса от 13,99лв., намалена с 15% считано от 18.10.2014г. и допълнителна такса от 2,99 застраховка „Глобул Гарант”;
- по договор за фиксирани услуги от 18.10.2014г.
достъп до мрежа
и телекомуникационни услуги по
далекосъобщителна мрежа срещу заплащане
на стойността на същите по тарифен план „Globul Номе 5,90” с предпочетен номер ******с
месечна такса от 5,90лв., намалена с
15% считано от 18.10.2014г., цената на
повикванията е 0,32лв след изчерпване на лимит включени минути.
- по договор за мобилни услуги от 18.10.2014г., телекомуникационни услуги и достъп
до далекосъобщителна мрежа по тарифен план „Globul Web and Talk 13,99” с предпочетен номер ******с
месечна такса от 13,99лв., намалена
с 15% считано от 18.10.2014г., цената на
повикванията е 0,32лв след изчерпване на лимит включени минути.
- по договор за лизинг от 18.10.2014г Т.Б.”ЕАД се е задължило да предостави на К.И.К. за срок
от 23 месеца устройство Huawei
Ascend G6 3G Black с телефонен номер ******срещу задължение на К. да заплати лизинтгова цена
от 367,77лв. , платими на 23 месечни вноски от по 15,99лв., като потребителят е
декларирал, че получава устройството.
- по договор за мобилни услуги от 17.12.2013г., изменен с допълнително споразумение от 15.10.2014г.
достъп до мрежа и телекомуникационни услуги
по далекосъобщителна мрежа по
тарифен план „Globul Web and
Talk 13,99” с предпочетен номер ******с месечна такса от 13,99лв. , а считано от 15.10.2014г. по план Резерв 24,99
Коледа плюс 2014 с месечна такса от
24,99лв., намалена с 15% считано от
18.10.2014г., цена на повикванията е 0,28лв. след изчерпване на лимит включени
минути
- по договор за лизинг от 15.12.2014г.
Т.Б.”ЕАД се е задължило да предостави на
К.И.К. за срок от 23 месеца устройство Lenovo Vibe X2 Gold срещу задължение на К. да заплати лизингова цена от 565,57лв., платими на 23 месечни вноски от
15.01.2015г. до 15.11.2016г., като
потребителят е декларирал, че получава устройството.
Приетите по делото договори , сертификат от 18.10.2014г, Общи условия,
носят подписите за страните по тях, съдържат изричното изявление на ответника,
че е получил устройството, че е запознат и приема Общите условия, които носят е
и негов подпис. Ищецът не е бил задължен от районния съд да представя по делото
договорите в оригинал, поради което и доводите на ответника по исковете обосновани с
разпоредба на чл. 183 от ГПК съдът приема за неоснователни. Районният съд е
отменил определението, с което е вменил такова задължения на ищеца, в
проведеното по делото пред СРС публично съдебно заседание. Следва да се посочи,
че не е необходимо всяка страница от
договора да е подписана от страните, за да се установи, че съглашенията
включват клаузи от всички страници по договора. В случая част от договорите са
от една страница, другата част от договорите
са с повече страници, но клаузите в тях са логически свързани, няма
основание да се приеме, че неподписани страници не са част от договора.
Ответникът не е представил договори в други варианти, които да се различават от
приетите по делото, поради което и доводите , че съглашенията по неподписани от
договорите страници не са постигнати, съдът приема за неоснователни. В подкрепа
на извода на съда са сключените в последствие съглашения между страните, с
които потвърждават сключването на процесните договори - сертификат от 18.10.2014г. , допълнително
споразумение от 15.12.2014г.
При така възприето съдът приема за установено валидно възникнало правоотношение между страните по
горепосочените договори, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е
предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от ответника, съответно му е предоставил за
ползване двете мобилни устройства, посочени в договорите за лизинг, поради
което и установено по делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение
да заплаща абонаментните такси по договорите за мобилни/фиксирани услуги,
съответно лизинговите вноски по договорите за лизинг. Срокът на договорите за
мобилни услуги е до 18.10.2016г. - същият е продължен със сертификата от
18.10.2014г. Срокът на договора за лизинг е 18.10.2016г. по договора от
18.09.2014г. и 15.11.2016г. по договора от 15.12.2014г. Този срок към подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК е настъпил, поради което и всички лизинговите вноски по договорите,
както и процесните абонаментни такси са били падежирали към подаване на
заявлението. С оглед гореизложеното съдът приема, че за настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора/лизингодателя. По делото не
е установено договорите да са с прекратено действие, да са развалени. Приетата
по делото покана от ищеца до ответника не е установено да е поучена от
ответника, поради което и съдът приема, че страните са били обвързани от
съглашенията по процесните договори за срока, за който същите са уговорени да
действат. При така възприето и като съобрази заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза, но и като съобрази съглашенията по договорите и
сертификата уговарящ отстъпка от 15% от абонаментната такса, то съдът приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от общо 157,73лв. , представляващи абонаментни
такси по договорите за мобилни услуги за периода април-юни 2015г., както и за лизингови вноски от 287,82лв. по
договора за лизинг от 18.10.2014г. и 491,80лв.
по договора за лизинг от 15.12.2014г.,
които не са погасени с плащане. Съдът
кредитира заключението в частта за лизинговите вноски като вярно и задълбочено
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от
страните. Вещото лице е посочило по договорите за лизинг, че освен сумите по
фактурата от 01.09.2015г. неплатени са и лизинговите вноски по останалите приети
по делото 4 фактури сочещи задължения за лизингови вноски за периода от
01.04.2015г. до 31.07.2015г., неправилно районният съд е приел, че дължими са
само тези по фактурата от 01.09.2015г. Установеното по делото постигнато
съглашение по договорите за лизинг , изявлението на ответника че е получил
устройствата по тях установяват валидно възникнало задължение за плащане на
лизинговите вноски по договора, падеж на всички вноски към подаване на
заявлението е бил настъпил, поради което
предявените искове за лизинговите вноски са изцяло основателни и следва да се
уважат до предявения размер при съобразяване на диспозитивното начало и
сумата, за която е предявен иска по договора за лизинг от 15.12.2014г. С оглед
гореизложеното решението на СРС в частта в която е отхвърлил иска за 63,96лв. по договора за лизинг от
18.10.2014г. и за 83,05лв. по
договора за лизинг от 15.12.2014г. е неправилно и следва да се отмени, като
исковете за тези суми следва да се уважат, като се присъди и лихва от подаване
на заявлението. Решението на СРС в частта, в която е уважил исковете за
лизингови вноски следва да се потвърди.
По отношение на абонаментните такси съдът приема, че заключението на вещото лице не
сочи прецизно задълженията. Това е така, защото вещото лице е работило само по
съставени от ищеца фактури и така не е разграничило задълженията за абонаментни
такси по всеки от четирите договора за мобилни услуги, нито е посочило
стойността на проведени повиквания по всеки от договорите. При така възприето
заключението на вещото лице в тази част не следва да се кредитира изцяло. При
така възприето, но и като съобрази съглашенията по договорите за месечните
абонаментни такси, за таксата Глобул Гарант, за отстъпката от 15% по сертификата
от 18.10.2014г. то съдът приема за установено валидно възникнало задължение на
ответника за плащане на абонаментни такси за процесните три месеца по всеки от
договорите както следва: 43,30лв. по
договора от 19.12.2013г.; 15,04лв.
по договора за фиксирани услуги от
18.10.2014г. ; 35,67лв. по договора
за мобилни услуги от 18.10.2014г.; 63,72лв.
по договора от 17.12.2013г., изменен с допълнително споразумение от 15.12.2014.
Тези такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на
ищеца, тоест те не зависят от това дали изобщо са провеждани повиквания от
ответника. В случая се установи по делото, че достъп е предоставен. Това е
така, защото обратното не би обосновало сключването на допълнителното
споразумение от 15.12.2014г. и на сертификата от 18.10.2014г. При така възприето
решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за абонаментни такси за
сумата от общо 157,73лв. следва да се отмени и исковете следва да се уважат,
като се присъди и лихва от подаване на заявлението.
По делото не е установено от ищеца ответникът да е провел повиквания по
далекосъобщителната мрежа, а в негова тежест е било да направи същото. Приетите
фактури са съставени от ищеца, не носят подпис за ответника и не установяват
валидно възникнало вземане за стойността на проведените повиквания.
Счетоводната експертиза е работила по тези фактури и изводите на вещото лице са
производни на тях, поради което и по същите съображения съдът приема, че не са
от естество да установят ответникът да е провел конкретни повиквания с определена
продължителност през процесния период, ползвайки далекосъобщителната мрежа на
ищеца.
С оглед гореизложеното правилно
районният съд е отхвърлил исковете за горницата над 157,73лв. до 173,79лв. и
решението в тази част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се разпределят между страните съобразно уважената
част от исковете.
Жалбата на ответника
по исковете е неоснователна, държавна такса не е внесена предварително, защото
жалбата е подадена от особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което и ответника по исковете следва да бъде осъден да заплати
25лв. държавна такса по жалбата по сметка на СГС.
Ответникът по
исковете следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса пред СГС в
размер на 47,50лв., както и 353,83лв. разноски
за адвокат в производство пред СГС и
413,39лв. разноски за особен представител на ответника по исковете в
производство пред СГС. Неоснователни са доводите на ответника по исковете да
неустановяване на плащането на адвокатското възнаграждение от ищеца.
Представеният договор за правна помощ сочи плащане в брой, същото служи за
разписка и установява плащането. Евентуално неизпълнение на задължения за
издаване на касов бон при плащане в брой не се отразява на валидността на
плащането.
За производство пред
СРС ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни
разноски от още 265,44лв. общо по
исково и заповедно дело.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
204046/28.09.2019г. по гр.д. № 24498 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
50-ти състав в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. №2010013/17.04.2018г. „Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда 6 срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес *** с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ за
признаване за установено, че К.И.К.,
ЕГН ********** дължи на Т.Б.”ЕАД,
ЕИК ******заплащане на сумите, както следва: горница над
223,86лв. до предявен размер от 287,82лв. представляващи неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 18.10.2014г ; горница над 393,44лв. до предявен размер от
476,49лв. представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
15.12.2014г.; сумата от 43,30лв. за периода от 01.04.2015г. до
30.06.2015г. по договор за мобилни услуги от 19.12.2013г. с предпочетен номер
0359896213767; сумата от 15,04лв. главница за периода от
01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за фиксирани услуги от 18.10.2014г. с
предпочетен номер ******; сумата от 35,67лв.
главница за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за мобилни
услуги от 18.10.2014г. с предпочетен номер ******; сумата от 63,72лв. главница за периода от
01.04.2015г. до 30.06.2015г. за предпочетен номер +******по допълнително
споразумение към договора за мобилни
услуги от 15.12.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми от
02.08.2017г. до изплащането им, за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 53332 по описа за 2017г.
на СРС и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 2010013/17.04.2018г.
на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******със седалище
и адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда 6 срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес ***
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 92 и с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ,
че К.И.К., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на
сумите, както следва: сумата от 63,96лв.
(шестдесет и три лева и 0,96лв), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-02.08.2017г., до изплащането й, представляващи неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 18.10.2014г. с предмет мобилно устройство Huawei Ascend G6 3G Black; сумата от 83,05лв.(осемдесет и три лева и 0,05лв), ведно със законната лихва
от подаване на заявлението-02.08.2017г., до изплащането й представляващи
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.12.2014г. с предмет
мобилно устройство Lenovo Vibe
X2 Gold; сумата от 43,30лв. (четиридесет и три лева и 0,30лв), ведно със законната
лихва от подаване на заявлението-02.08.2017г., до изплащането, представляваща
неплатени абонаментни такси за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по
договор за мобилни услуги от 19.12.2013г. с предпочетен номер 0359896213767,
изменен със сертификат за пакетни услуги от 18.10.2014г.; сумата от 15,04лв. (петнадесет лева и 0,04лв), ведно
със законната лихва от подаване на заявлението-02.08.2017г., до изплащането , представляваща
неплатени абонаментни такси за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по
договор за фиксирани услуги от 18.10.2014г. с предпочетен номер 035924182031, изменен
със сертификат за пакетни услуги от 18.10.2014г.;; сумата от 35,67лв.(тридесет и пет лева и 0,67лв),
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-02.08.2017г., до
изплащането, представляваща неплатени абонаментни такси за периода от
01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за мобилни услуги от 18.10.2014г. с
предпочетен номер ******, изменен със сертификат за пакетни услуги от
18.10.2014г.;; сумата от 63,72лв.(шестдесет
и три лева и 0,72лв.), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-02.08.2017г., до изплащането , представляваща неплатени абонаментни
такси за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2015г. по договор за фиксирани услуги
от 17.12.2013г., изменен с допълнително споразумение от 15.12.2014г. с
предпочетен номер +******, изменен със сертификат за пакетни услуги от
18.10.2014г.; за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 53332 по описа за 2017г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204046/28.09.2019г. по гр.д. № 24498 по
описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 50-ти състав в
останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда 6 на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 1080,16лв.,
(хиляда и осемдесет лева и 0,16лв), представляващи съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 25лв. (двадесет и пет лева),
представляващи разноски за държавна такса за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.