Присъда по дело №16/2021 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: 14
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20213510200016
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Омуртаг , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
СъдебниГАЛИНА ДОБРЕВА ТАСЕВА
заседатели:МИРОСЛАВА ДАНЧЕВА
ЗАХАРИЕВА
при участието на секретаря Стела Викторова
и прокурора Мартин Константинов Александров (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Наказателно дело от общ
характер № 20213510200016 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х. А. О., български гражданин, род. на ****г. в ****, с
адрес: ****, с основно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 09.06.2020г., в с. Великовци, общ. Антоново, чрез нанасяне на
удари с ритници и дървена тояга в областта на главата и лицето причинил на М. Ю. К. от
****, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен, десен резец, което
довело до затрудняване на дъвченето и говора на К., поради което и на основание чл. 129,
ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание
на подсъдимия Х. А. О. за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. А. О., ЕГН **********, да заплати на М. Ю. К., с ЕГН
1
**********, с адрес: ****, сумата в размер на 3 000 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престълението, ведно със законната
лихва от деня на извършване на деянието – 09.06.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля предявения граждански иск за сумата над 3 000 лв., до пълния му
размер от 5 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Х. А. О., ЕГН **********, да
заплати на М. Ю. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие, съобразно уважената част от предявения
граждански иск.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. А. О., ЕГН **********, с посочена по-горе самоличност, да
заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата в размер на 128.10 (сто двадесет и
осем лева и десет ст.) лева, представляваща разноски за изготвяне на експертиза в
досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Омуртаг – сумата в размер на
130.00 (сто и тридесет) лева, представляваща направени разноски за явяване на вещо лице в
съдебно заседание и изготвяне на допълнителна съдебномедицинска експертиза, както и
сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Търговище в
петнадесетдневен срок от днес.
Председател: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Заседатели:
1.ГАЛИНА ТАСЕВА
2.МИРОСЛАВА ЗАХАРИЕВА
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №14/21.06.2021г. по НОХД №16/2021г.:

Подсъдимият Х. А. О., с адрес: ****, е предаден на съд с обвинение за това, че
на 09.06.2020г., в с. ****, общ. Антоново, чрез нанасяне на удари с ритници и дървена
тояга в областта на главата и лицето причинил на М. Ю. К. от ****, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на първи горен, десен резец, което довело до
затрудняване на дъвченето и говора на К. – престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК.
Разпитан в съдебното производство подсъдимият дава обяснения, не признава
вина по повдигнатото му обвинение и отрича да е извършвал престъплението в което е
обвинен. Защитникът на подсъдимия пледира О. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение
- Омуртаг, и в хода на съдебното производство поддържа повдигнатото обвинение.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от М. Ю.
К. от ****, срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 5 000 лева, за
претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на извършване на деянието -
09.06.2020г. М. Ю. К. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по
делото.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Х.О. бил живеел в **** и отглеждал около 50 броя овце в стара къща,
намираща се на ул. **** в селото. В съседство с къщата в която подс. О. отглеждал
овцете се намирала къща, в която живеел пострадалия М.К. Подс. О. пускал
отглежданите от него овце да се движат свободно през деня, без да ги наглежда и
имало случаи те да влизат в дворните места на други живущи в селото. С тези случаи
бил запознат и св.К.К. - кметски наместник в ****. Отглежданите от подс.О. овце
влизали и в дворното място на пострадалия К., поради което същият неколкократно
правил забележки на подс.О., тъй като овцете унищожавали насажденията в двора, но
О. заявявал, че животните не са влизали в двора на К.. На 09.06.2020г. подс. О. отново
пуснал овцете си и около 19.00 часа ги оставил без надзор и отишъл в магазин,
стопанисван от св. Н.Ш., където изпил 100 мл. ракия. При отиването на подс.О. в
магазина, св.Ш. забелязал, че О. е употребил алкохол, но тъй като това било нещо
нормално за него не му направило особено впечатление. Междувременно овцете на
подс.О. отново влезли в двора на пострадалия К., който ги прогонил но след известно
време те отново влезли и се наложило той пак да ги изгони. Тогава дошъл подс. О.,
като държал в ръцете си овчарска тояга и К. му направил забележка, че не наглежда
овцете, като му казал и че се е наложило два пъти да ги гони от двора си. Това довело
до конфликт между двамата, при който един момент подс. О. нанесъл с носената от
него тояга силен удар по главата на К., който попаднал в лявата страна на темето на К.
и от раната потекла кръв. След това подсъдимият понечил отново да нанесе удар на
пострадалия с тоягата, но К. успял да я хване и двамата започнали да се бутат и дърпат.
Подс. О. успял бутне К., съборил го на земята и започнал да го рита по главата и по
тялото. Един от ритниците нанасяни от подсъдимия на пострадалия попаднал в
областта на устата на К. и довел до счупване на коронковата част на горния десен резец
на пострадалия. Друг от ударите бил върху лявото ухо на К.. Подсъдимият нанесъл
удари с ритници и по носа раменете и краката на К.. Въпреки ударите които получавал
1
К. успял да се изправи и да хване тоягата, която О. продължавал да държи, съборил на
земята О. и му нанесъл удари, един от които подсъдимият посрещнал с ръка. След това
К. хвърлил тоягата на няколко метра и се прибрал в дома си. Там К. се измил и
подръчни средства превързал раната на главата си. Подс. О. също се прибрал в дома си
и съпругата му – св.Ш.О., настояла да уведомят кметския наместник - св. К.. Двамата
отишли до магазина на св.Ш. и техен съселянин, намиращ се там, извикал св.К..
Въпреки, че подс.О. не искал „да се вика полиция“, св.К. подал сигнал на телефон за
спешни повиквания 112. На място пристигнал полицейски служители - св.Н.М. и
неговият колега В. В., както и екип на филиала на ЦСМП в гр. Антоново. Медицински
фелдшер прегледал и превързал О., при което той съобщил за някакви наранявания
извън повърхностните рани които се забелязвали по него. Св.М. и колегата му първо
провели разговор в сградата на кметството на селото с подс.О., след което му
съставили протокол за предупреждение. Впоследствие двамата посетили и дома на
пострадалия К. и след разговор с него също му съставили протокол за предупреждение.
По случая било образувано ДП.
Според заключението на вещото лице по извършената съдебно – медицинска
експертиза пострадалият М. Ю. К. е получил: разкъсно-контузна рана по главата;
дълбоки охлузвания по гърба на носа и дясното рамо; кръвонасядания по двете
подколеници; счупване на коронковата част на първи горен десен резец до нивото на
венеца; травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, намален
слух и шум на лявото ухо. Според експерта установените увреждания са в резултат от
действието на твърди, тъпи и добре отговарят да са получени от нанесени удари с
тояга и ритници по главата, лицето и тялото. В заключението е посочено, че
счупването на коронковата част на първи горен десен резец до нивото на венеца е
равносилно на избиване на зъба и е причинило на пострадалия трайно затруднение на
дъвченето и говора. Посочено е в заключението, че травматичната перфорация на
тъпанчевата мембрана на лявото ухо е причинила на пострадалия намаляване на слуха
на лявото ухо за срок от около 20-25 дни, за който период тъпънчевата мембрана ще се
възстанови. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като уточнява,
че на 15.06.2020г. бил извършен и консулт със стоматолог на пострадалия К., при
който, с оглед състоянието му към тази дата, се установило, че счупването на
коронковата част на първи горен десен резец до нивото на венеца, е причинено преди
няколко дни.
Според заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза
относно характера и тежестта на уврежданията на подсъдимия, допусната по искане на
защитата на последния, О. е получил следните увреждания: разкъсно – контузна рана в
дясната теменна област на главата, косо разположена с оток на меките тъкани около
раната; кръгловати кръвонасядания по двете раменници; масивни кръвонасядания по
дясната китка и дланта; петнисто кръвонасядане по предната част на дясното бедро;
кръвонасядане и оток повъншната повърхност на лявата подколенница; счупване, с
разместване на костните фрагменти, на пета дланна кост на дясната длан;
многофрагментно счупване на диафизарната част на малкопищялната кост на лявата
подколенница. Посочено е и че имало анамнезни данни за загуба на съзнание. Според
заключението, след получаване на описаните увреждания О. не е бил в състояние да
нанася удари с тояга или с ръце. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото
доказателствен материал – частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите М.К., Н.М., К.К., Н.Ш. и отчасти от показанията на св.Ш.О., приобщените
към доказателствата по делото показания на свидетелите К.К. и Н.Ш., дадени на ДП,
2
заключенията от извършените съдебно – медицински експертизи. Съдът намира
обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че сбиването между него и К.
било инициирано от последния и че не е нанасял никакви удари на пострадалия, за
защитна версия, поради което и не им дава вяра в тази им част. Показанията на
св.Ш.О., са в унисон с твърденията на подсъдимия, че не той е нанесъл удара на
пострадалия, а само последният нанесъл удари на О.. В тази им част твърденията на
тази свидетелка се оборват от показанията на останалите свидетели по делото,
включително и от приобщените към доказателствата по делото показания на
свидетелите К.К. и Н.Ш., дадени на ДП, а и от заключенията по извършените две
съдебно – медицински експертизи. Твърдението на подсъдимия и св.О., че при
възникналия конфликт между К. и О. пострадал само последния се опровергават
напълно от показанията на пострадалия К., на свидетелите К. и Ш., както дадените от
тях показания в рамките на съдебното следствие, така и от показанията дадени от
двамата свидетели на ДП, които са приобщени към доказателствата по делото по
предвидения в НПК ред, и от показанията на св.М.. Пострадалият К. подробно описва
как е възникнало и протекло сбиването между него и подсъдимия, като не отрича, че е
нанесъл на последния удари с тояга и уточнява, че О. посрещнал един от ударите с
ръка. Това твърдение напълно кореспондира с констатациите на вещото лице в
заключението по извършената съдебно медицинска експертиза относно получените
телесни увреждания на О., едно от които е счупване, с разместване на костните
фрагменти, на пета дланна кост на дясната длан. Ето защо съдът счете за
несъстоятелни изложените от защитата на подсъдимия съображения, че тъй като това
телесно увреждане се получавало, когато, лицето се опитва да предпази главата си с
ръце, заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза на О. не се
„връзва“ с показанията на К.. Обстоятелството, че в посоченото заключение вещото
лице е категорично, че след получаване на описаните увреждания О. не е бил в
състояние да нанася удари с тояга или с ръце, също не може да доведе до извод за
недостоверност на показанията на К., в какъвто смисъл са изложени съображения от
защитата на подсъдимия. Напротив това заключение на вещото лице е в подкрепа на
показанията на К., който е категоричен, че подс.О. пръв му е нанесъл удар, съборил го
е на земята и е продължил да му нанася удари с ритници, един от които причинил
счупване на зъба му и заявява, че едва след това е успял да стане да отнеме тоягата от
подсъдимия и да нанесе с нея удари на същия. К. не твърди, след като е нанесъл
ударите на О. последният на свой ред да е продължил да му нанася удари.
Обстоятелството, че пострадалия К. е получил телесни увреждания на
инкриминираната дата, се доказва и от показанията на св.М., който го е видял същата
вечер и от приобщените по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.2, предл. 2-ро от
НПК показания на св.К., дадени на ДП, в които свидетелят заявява, че същата вечер е
посетил заедно с полицейските служители дома на К. и тогава видял че и той бил
„бит“, главата му била бинтована и целият бил „син и подут“. Св.Ш., както в
показанията си дадени на съдебното следствие, така и в приобщените към
доказателствата по делото негови показания, дадени на ДП, също заявява, че К. имал
рана на главата и синини, когато го видял на следващата сутрин в магазина си.
Твърдението на К., че в резултата от един от нанесените му удари от О. бил счупен
зъба му се подкрепят от писмените доказателства по делото – приложената медицинска
документация и заключението от извършената съдебно – медицинска експертиза
относно телесните увреждания на К., както и от разпита на вещото лице. Ето защо и
тъй като показанията на свидетелите К., М., К. и Ш. кореспондират помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства, съдът им даде вяра. Предвид изложеното
3
съдът прие, че на посоченото по – горе време и място именно подсъдимият е нанесъл
телесните увреждания на пострадалия К.. При нанесените му от подсъдимия удари
пострадалия е получил по.дробно описаните по – горе множество телесни увреждания,
едно от които е счупване на коронковата част на първи горен десен резец до нивото на
венеца, което е равносилно на избиване на зъба и е причинило на пострадалия К.
трайно затруднение на дъвченето и говора. Следователно на пострадалия е нанесена
телесна повреда, която попада в критериите на чл. 129, ал. 2 от НК и следва да бъде
определена именно като средна телесна повреда. Ето защо съдът намира, че с деянието
си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал.1 във връзка с ал.2 от НК, а от субективна страна същото е извършено виновно,
под форма на вината пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът се съобрази с
изискванията на чл. 54 от НК и отчете степента на обществена опасност на деянието и
дееца, от чиято справка за съдимост се установява, че към датата на извършване на
деянието същият се явява неосъждан, което съдът отчете като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство. За такова съдът отчете и факта, че не са
налице данни за други подобни прояви на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелства съдът отчете наличието на известна арогантност в поведението на
подсъдимия, който вместо да предприеме необходимите мерки отглежданите от него
животни да не навлизат в чужд имот е инициирал побой над пострадалия. При това
положение съдът счете, че за извършеното престъпление по чл.129, ал.1 във връзка с
ал.2 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание в по – минимален размер, а
именно шест месеца лишаване от свобода
Подсъдимият се явява неосъждан към момента на извършване на деянието. Ето
защо и като прецени, че в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК и за
поправянето на подсъдимия не е наложително изолирането му от обществото и
изтърпяване ефективно на наложеното му наказание, съдът отложи изтърпяването на
последното за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
По предявения граждански иск: Безспорно се установи по делото причинната
връзка между деянието на подсъдимия и получената от пострадалия средна телесна
повреда. Това деяние води не само до реализиране на наказателна отговорност, но и до
гражданска отговорност по чл. 45 на ЗЗД. Уврежданията на К. са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия О., поради което и
последният следва да бъде осъден да заплати съответно обезщетение за причинените от
него имуществени и неимуществени на пострадалия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.
Вследствие на нанесените му удари от подсъдимия пострадалият е получил: разкъсно-
контузна рана по главата; дълбоки охлузвания по гърба на носа и дясното рамо;
кръвонасядания по двете подколеници; счупване на коронковата част на първи горен
десен резец до нивото на венеца; травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо, намален слух и шум на лявото ухо. Установява се от приетото и приложено
по делото заключение по извършената съдебно – медицинска експертиза на К., че
счупването на коронковата част на първи горен десен резец до нивото на венеца е
равносилно на избиване на зъба и е причинило на пострадалия трайно затруднение на
дъвченето и говора. От разпита на К. стана ясно, че зъбът му не е възстановен и че
пострадалият продължава да изпитва затруднения при отхапване и дъвчене, поради
което бил принуден да се храни с меки храни с кашеста консистенция. С оглед на
изложеното и като отчете тежестта на получените травми, претърпените вследствие на
4
това болки и страдания, съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия К.
обезщетение в размер на 3 000.00 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 09.06.2020 г., до окончателно изплащане на сумата, като отхвърли
предявения иск в останалата му част до пълния размер от 5 000.00 лева като
неоснователен.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на
пострадалия направените от последния разноски в размер на 360.00 лева, за адвокатско
възнаграждение на един адвокат, по представен договор за правна защита и
съдействие.
С оглед направените по делото разноски съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ОД на МВР – гр. Търговище сумата в размер на 128.10 лева, представляващи
разноски за извършване на експертиза в досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – Омуртаг сумата в размер на сумата в размер на 130.00 лева,
представляваща направени разноски за явяване на вещо лице в съдебно заседание и
изготвяне на допълнителна съдебномедицинска експертиза, както и сумата в размер на
120.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенция по чл. 36 от НК.
Поради тези фактически и правни съображения съдът и в този смисъл постанови
настоящата си присъда.
Съдия: Невяна Захариева
5
Съобщи за изтекли лични данни