РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Б., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Ив. И.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20241810101626
по описа за 2024 година
Производството е по чл. 238-239 ГПК.
Образувано е искова молба (ИМ) на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, гр. С., р-н „В.“, ул. „Р. К.“
№ *, чрез адв. Н. Н. и адв. Г. Х., срещу Л. К. М., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. *, и Б. К. М., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с
правно основание чл. 135 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на „Е. М.“ ЕООД се твърди, че „Т. Б. А. Б.“ ЕАД била
кредитор на Л. К. М. по Договор за потребителски кредит № 26.11.2021 г. Вземането от този
договор било прехвърлено на „Е. М.“ ЕООД с договор от 25.04.2024 г. За това вземане било
образувано изп. д. На 03.11.2022 г., след преустановяване на плащанията по договора за
кредит, Л. К. М. подарил на брат си Б. К. М. н. и. с Нотариален акт за дарение № * Т. V, РЕГ.
№ * ПО НОТ. Д. № */* г. на нотариус Даниел Главинов, № 371, р-н на действие БРС, който
акт бил вписан в СВп към БРС с вх. рег. № 2999/03.11.2022 г., акт № 117, т. 11. С договорът
за дарение Л. М. дарил на Б. М. ½ ид. ч. от н. и. с идентификатор № *.4 по КККР на гр. Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, последно изм. от
14.10.2022 г. Този имот се намира в гр. Б., ж. к. „С.“, бл. ., вх.*, ет. *, ап. *, ет. 2, сграда с
идентификатор № *, представляващ жилищна сграда – многофамилна, разположение в
поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение самостоятелен обект „жилище,
апартамент“ с 80.76 кв. м. и избено помещение № 4 с площ от 5 кв. м., както и 5 % ид. ч. от
сградата и правото на строеж върху мястото при самостоятелни обекти в сградата: на същ.
ет.: *.5 и *.6, под обекта *.1, над обекта *.7. Твърди се още, че това разпореждане било
извършено в ущърб на кредитора, като длъжникът знаел за това, защото това било станало,
след като било възникнало вземането на кредитора. Сделката била безвъзмездна. Освен това
знанието на трето лице се предполагало (чл. 135 ЗЗД). С оглед на изложеното ищецът моли
БРС да обяви за недействителна спрямо него, „Е. М.“ ЕООД, извършеното разпореждане,
дарение с н. и., от Л. К. М., като дарител, в полза на Б. К. М., като надарен, тъй като било
извършено във вреда на кредитора, ищец. Претендират се и разноски.
На ответниците е връчен препис от ИМ, но те не са подали отговор в срока по чл. 133
ГПК), нито се явяват в о. с. з., нито са направили искане делото да се гледа в тяхно
1
отсъствие.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2
ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за
недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
За да основателен така предявеният КИ, ищцовото дружество трябва да докаже, че:
(1) Л. К. М. е длъжник на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД по договор за потребителски кредит от
26.11.2021 г. (чл. 9 и сл. ЗПК); (2) „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е прехвърлило това вземане към „Е. М.“
ЕООД на 25.04.2024 г. (чл. 99, ал. 1 ЗЗД) и (3) това е било съобщено на длъжника Л. К. М.
(чл. 99, ал. 4 ЗЗД); (4) Л. К. М. е дарил ½ ид. ч. от н. и. на Б. К. М. на 03.11.2022 г. (чл. 225 и
сл. ЗЗД); (5) това разпореждане е във вреда на кредитора и (6) длъжникът е знаел това (чл.
135, ал. 1 ЗЗД).
„Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково
имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него.“ (Р. № 34/04.05.2022 г. по гр. д. № 1250/2021
г., III г. о. на ВКС). „Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането
на кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава
своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от момента на
извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.“ (Р. №
195/31.12.2020 г. по гр. д. № 622/2020 г., IV г. о. на ВКС). Следователно, по отношение на
петото и шестото обстоятелства в случая е достатъчно ищцовото дружество да докаже, че
длъжникът Л. К. М. е знаел, че имал задължение към „Т. Б. А. Б.“ ЕАД към датата на
извършване на разпореждането с н. и.
„Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към ИМ на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК.“ (Р. № 126/30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г., II т. о. на ВКС).
Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира
решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239,
ал. 2 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответниците са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание с
Разпореждане № № 1263/01.10.2024 г., но въпреки това те не са представили отговор на ИМ,
нито се явяват първото и единствено с. з. по делото пред първоинстанционния съд (чл. 238,
ал. 1, чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно основателен, защото е подкрепен с
писмени доказателства, която дават възможност за подобен извод (чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК).
Трето, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение (чл. 238, ал. 1,
пр. 1 ГПК).
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да платят разноски на
ищцовото дружество съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва: 50 лв. за държавна такса в
исковия процес, 10 лв. за държавна такса за вписване на исковата молба, 5 лв. за съдебно
удостоверение и 851.85 лв. за адвокатско възнаграждение, или всичко 916.85 лв.
2
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен спрямо „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.
К.“ № *, сключеният ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, обективизиран в НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА
ДАРЕНИЕ № *, Т. *, РЕГ. № * ПО НОТ. Д. № */* Г. НА НОТАРИУС Д. Г., № *, р-н на
действие БРС, който акт бил вписан в СВп към БРС с вх. рег. № 2999/*г., акт № *, т. *, с
който договорът за дарение Л. К. М., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, е дарил на Б. К. М., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕДНА
ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ Н. И. С ИДЕНТИФИКАТОР № *.4 по КККР на гр. Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, последно изм. от
14.10.2022 г., находящ се в гр. Б., ж. к. „С.“, бл. ., вх.*, ет. *, ап. *, ет. 2, сграда с
идентификатор № *, представляващ жилищна сграда – многофамилна, разположение в
поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение самостоятелен обект „жилище,
апартамент“ с 80.76 кв. м. и избено помещение № 4 с площ от 5 кв. м., както И ПЕТ НА
СТО ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ СГРАДАТА И ПРАВОТО НА СТРОЕЖ ВЪРХУ
МЯСТОТО при самостоятелни обекти в сградата: на същ. ет.: *.5 и *.6, под обекта *.1, над
обекта *.7, на основание ЧЛЕН 135 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И
ДОГОВОРИТЕ.
ОСЪЖДА Л. К. М. и Б. К. М. да платят на „Е. М.“ ЕООД сумата от 916
(ДЕВЕТСТОТИН И ШЕСТНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 85 СТ., представляваща съдебно-
деловодни разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС на Л. К. М. и Б. К. М. от решението, като им се УКАЖЕ,
че на основание чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му може да иска отмяната
му от Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3