РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2662/14.12.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1140 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
2. Постъпила
е Жалба от Д.Г.А., ЕГН : **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Пазарджик, с искане на Началника на Затвора Пазарджик да бъде
разпоредено да прекрати неоснователното си бездействие, като бъде задължен да
му осигури консултация в лечебно заведение извън мястото на изпълнение на
наказанието.
3. Жалбоподателят твърди, че на 28.11.2022 г. е посетил
Медицинския център в Затвора Пазарджик и е съобщил, че предписаното му лечение
не е дало резултат и желае да бъде консултиран за негова сметка от специалист
дерматолог извън мястото на изпълнение на наказанието. В същият ден е подал
молба до Началника на Затвора Пазарджик със същото искане. На 30.11.2022 г., А.
бил уведомен от ИСДВР Петров, че резолюцията на Началника на затвора била „… Лишеният от свобода има право на преглед за
своя сметка и може да покани специалист от който да бъде прегледан…“. На
05.12.2022 г., А. отново посетил Медицинския център в затвора и обяснил, че не
е възможно той да извика лекар за консултация и ако е възможно от
администрацията да организират този преглед. На това искане му било отговорено,
че администрацията не е длъжна да организира нищо.
4. Началник затвора Пазарджик, чрез процесуалния си
представител юрк. Р. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че съобразно чл. 137 от ЗИНЗС, лишеният от свобода за своя
сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения,
като в този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, а директорът
на болницата или на медицинския център е длъжен да запознае съответния
специалист с медицинската документация по случая. Заявява се, че за
календарната 2022 г., А. е бил извеждан четири пъти за консултация в лечебни
заведения.
ІІ. За допустимостта:
5. Твърденията на А. са за едно неприключило,
перманентно бездействие на административния орган да предприеме фактически
действия за извършването на които е задължен по закон. Жалбата сиреч, е
подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. По делото се
представиха :
- Медицинска справка
д-р Б., на длъжност Директор на медицинския център в Затвора Пазарджик, в която
е посочено, че в депозираната от А. молба до Началника на затвора е било
направено искане, лишеният от свобода да бъде прегледан от конкретен специалист
в конкретно лечебно заведение, като в отговор на искането, д-р Барбов е изразил
положително становище. Заявено е становище, че по искане за преглед от външен
специалист, администрацията на затвора има само и единствено задължение да
осигури достъп на специалист до молителя и запознавана на специалиста с
наличната медицинска документация;
- Заповеди №
КП/Л-1065 от 29.07.2022 г., № КП/Л-4044 от 20.07.2022 г., № КП/Л-180 от 03.02.2022 г. и № КП/Л-787 от 02.06.2022 г. за конвоиране
на А. до външни лечебни заведения;
- Амбулаторни листи с отразени анамнеза,
обективно състояние и назначена терапия на А..
7. Въпреки указанията на Съда, подаденото от
жалбоподателя искане за консултация с външен специалист не бе представено от
ответната страна по делото. В съдебно заседания, процесуалния представител на
администрацията заяви, че такова и писмено искане, действително е било
направено от А. ***.
IV. За правото:
8. Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС,
осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване/курсива мой/, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съответно според чл. 277, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС,
всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона.
Съобразно чл. 135, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗИНС,
лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване
от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
няма условия за провеждане на необходимото лечение или съответно, са необходими
консултативни прегледи или специализирани изследвания.
В случая, трябва да се съобразят и разпоредбите
на чл. 137, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, според които, при несъгласие с определената
диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да
поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на
консултанта се осигурява достъп до молителя. Становището на специалистите от другите
лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят мястото,
където ще се провежда лечението.
9. Като неспорното по
делото обстоятелство следва да се приеме, че А. е поискал консултация с конкретен специалист от конкретно друго лечебно заведение,
различно от Медицинския център на затвора. Неспорно е и че по това искане,
администрацията не е предприела никакви действия.
При това положение,
разгледана в контекста на правилата установени в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, нормата
на чл. 137, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС изискваща при направено искане от
лишения от свобода, администрацията на затвора да осигури достъп на външния
консултант до молителя, несъмнено не следва да бъде разбирана буквално в
смисъл, че единственото задължение в тази насока се свежда, до пропускането на
външния консултант на територията на затвора, с оглед възможността да
контактува с лишения от свобода. Изискването на нормативния текст, да се осигури достъп на външния консултант до
молителя означава, да се предприемат необходимите и възможни действия от
администрацията, достъпа и консултацията с външния специалист да бъде
осъществена реално, включително като конкретно посочения консултант бъде
поканен в затвора или пък лишения от свобода бъде конвоиран за преглед в
конкретно външно лечебно заведение. Разбира се, решението дали консултанта да бъде поканен на територията на
затвора или пък лишения от свобода да бъде конвоиран до външното лечебно
заведение е на администрацията на затвора, съобразно изричното указание на чл.
137, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС, за това, че
специалистите от външните лечебни заведения не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението.
В случая, след като А.
е заявил желание за консултация с конкретен външен специалист от конкретно
външно лечебно заведение, то администрацията на затвора Пазарджик е следвало да
предприеме необходимите и възможни действия, на лишения от свобода А. да се
осигури достъп до консултанта. Това явно в случая не е сторено.
Ето защо, Съдът
РАЗПОРЕДИ :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280,
ал.2, т.2 от ЗИНЗС, Началника на затвора Пазарджик в едноседмичен срок да
осигури по отношение на Д.Г.А.,***,
консултация от посочен от същия конкретен специалист от конкретно лечебно
заведение, при условията на чл. 137, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен
срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.
Административен
съдия : /п/