Определение по дело №102/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение № 748/25.10.2010г. по касационно гражданско дело №911/2009г. по описа на ВКС на РБ, върховният съд е обезсилил въззивно решение № 462а/01.09.2008г. по в.гр.д. № 1290/2007г. по описа на Окръжен съд Б., в частта му, в която е допусната съдебна делба и са определени квотите на съсобственост на имотите описани в пунктове – 1 до 18 от исковата молба, като е върнал делото за разглеждането му от нов състав на същия съд в тази му част. Със същото касационно решение е било отменено цитираното по – горе решение на ОС Б., в частта, в която въззивният съд е прекратил по иска за делба на имотите под № 34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба, като и в тази част делото е върнато за разглеждане от нов състав. С цитираното касационно решение се дават по реда на чл. 218ж и чл. 218з от ГПК/отм./, задължителни указания за въззивната инстанция, при повторното разглеждане на делото исковата молба по делото да бъде оставен без движение.

С оглед на преценката въззивния състав на съда, на който е възложено повторното разглеждане на делото, както и с оглед на дадените от ВКС на РБ задължителни указания по делото, исковата молба по делото е била оставена без движение, тъй като според мотивите на отменителното решение на върховния съд, същата е изначало нередовна и това препятства възможността съдът да постанови правилно и законосъобразно решение по предявения иск за съдебна делба.

С Определение № 2222/19.11.2010г. по образуваното въззивно гражданско дело № 961/2010г. по описа на ОС Б., съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал подробни указания в какво се състоят нередовностите съобразно указанията на касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.1 т. 3 и 4 от ГПК, всяка искова молба следва да съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата на които се основава искането, както и точно формулиране в какво се състои искането, като между обстоятелствена и петитумна част на исковата молба не може да съществуват несъответствия и противоречия. Неизпълнението на това задължение съставлява нередовност на исковата молба съгласно разпоредбата на чл. 129 ал.2 от ГПК, което дава основание исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на тази нередовности. Съдът е дал и подробни указания на ищцата, че в случай на неотстраняване на нередовностите посочени от съда в настоящото определение и въз основа на задължителните указания на ВКС на РБ, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

На 13.01.2011г. по делото е депозирано писмено становище на Й. Х. А., която в кратко изложение отново пояснява пред съда, че собствеността върху земеделските земи, собственост на В. С. А. са били възстановени след влизане в сила на съдебно решение. Съобщава се, че за включените в регулацията имоти – 38, 39, 40, 41 и 42 е издадено Решение № 32500/28.02.2003г. по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, за което са издадени и съответните скици.

Към писменото становище са представени касационната жалба и изложението към нея, Р № 32494/15.01.2003г. на ОСЗГ С., както и правописно изписана искова молба, в която липсва посочване на основанията чие наследство се иска да бъде допуснато до извършването на съдебна делба, както и между кои наследници и при какви квоти, въпроси които всяка искова молба за извършване на съдебна делба следва задължително да съдържа.

Настоящият състав на ОС Б. счита, че нито указанията на ВКС на РБ, нито указанията на въззивната инстанция на която е възложено повторното разглеждане на делото, за поправяне на нередовностите на исковата молба са изпълнени. С оглед на характера и естеството на дадените от съда указания, очевидно е че за да бъдат сериозните изначални нередовности на исковата молба успешно отстранени, ще следва да бъде представена нова, изправена искова молба, която по своето съдържание и реквизити да отговаря на всички условия на които следва да отговоря една искова молба, с която се иска допускане на съдебна делба върху недвижими имоти. Тези нередовности не биха могли да бъдат отстранени чрез представяне на писмено становище, в което частично да бъдат разисквани част от въпросите които са били предмет на обсъждане и от ВКС на РБ. От друга страна съдът е ограничен в рамките на исковата молба и следва да се произнесе само и относно това което му е поискано, като не може да излиза извън рамките на поисканото, дори тогава когато е длъжен да изпълни задължителните указания на касационната инстанция при повторното разглеждане на делото. Това налага обстоятелствата от обективна страна на което са основава искането, да са ясно и точно очертани в обстоятелствената част на исковата молба, следва да са направени всички доказателствени искания от ищцовата страна, да е ясно и точно формулиран петитума на молбата, като следва по несъмнен начин на съда да стане ясно – чие наследство ще се дели, върху кои имоти се иска допускането на съдебна делба, на какво правно основание, между кои лица и при какви квоти ищцата счита че следва съдебната делба да бъде извършена. Субективните твърдения на ищцата в исковата молба следва да са подкрепени от писмени доказателства, които се представят ведно с исковата молба, като следва да бъдат направени с нея и всички доказателствени искания на ищцата.

Поради изложените съображения въззивната инстанция счита, че нередовностите на исковата молба не са отстранени съобразно указанията на ВКС на РБ, като представената писмена молба не може да бъде стечена за редовна искова молба, която да послужи като основа пред въззивната инстанция да се развие производство по допускане на съдебна делба съобразно процесуалните правила на ГПК /отм./ Следва исковата молба повторно да бъде оставен без движение, като повторно бъде дадена възможност на ищцата, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, да отстрани нередовностите съобразно дадените от касационната инстанция указания, като представи по делото изправна искова молба, ведно с приложенията към нея.

Поради обстоятелството че с решението на ВКС на РБ, част от първоначалното решение на ОС Б. е оставено в сила, друга част е обезсилена, а трета част отменена и върната за нова разглеждане, очевидно е че при изработването на изправената искова молба следва да бъдат решавани сложни фактически и правни въпроси. Това дава основание на настоящия състав на ОС Б., да даде указания на ищцата, като я напъти на основание чл. 99 от ГПК към ползването на правна помощ, в случай че не разполага с достатъчно средства за редовно упълномощаване на адвокат, по реда на чл. 95 и следващите от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 218з от ГПК /отм./, чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК, чл. 101 от ГПК и чл. 95 и следващите от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА ищцата точно да формулира искането и за допускане на делба на земеделски имоти, като уточни и посочи от кое наследство се претендира извършването и – от наследството на общия наследодател на страните - К. М. или от имотите останали в наследство от първия и съпруг – С. М., както и да конкретизира искането си в частта му – върху кои имоти, при какви квоти счита че следва да бъде допуснато извършването на съдебната делба и между кои лица като наследници на починалите собственици на земеделските имоти от преди образуването на ТКЗС, да бъде задължена също така в изправената искова молба да посочи земеделските имоти върху които се иска допускането на съдебна делба, включително и тези които се намират понастоящем в регулационните граници на населеното място, като бъдат те точно и ясно индивидуализирани по местоположение, площ и съседи и съобразно идентификационните им номера съобразно последните планове по картите на земеделските имоти и последните регулационни и застроителни граници на населените места, за което по делото да бъдат представени и съответни писмени доказателства – решения и скици.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата в случай че поддържа исковата си претенция за извършване на съдебна делба на наследствените имоти от първия и съпруг на К. М. – С. М., да представи по делото Решение на ОСЗ С. за възстановяване на собствеността върху така претендираните земеделски имоти по реда на чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ, въз основа на представеното по делото и влязло в законна сила съдебно решение по предявен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като съдебното решение няма конститутивно действие.

ДАВА повторна възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като и УКАЗВА че в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

НАПЪТВА ищцата към депозиране на искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 и следващите от ГПК, в случай че не разполага със средства за договорно упълномощаване на адвокат като процесуален пълномощник по делото.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: